Протокол по дело №2525/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 15
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100502525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 15
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети Я.уари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно
гражданско дело № 20213100502525 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Въззивницата Л.. В. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.В.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивницата – необходим другар А.П. К. – С., редовно призована, не се явява, не
се представлява.
Въззивникът – необходим другар Р. Н. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемият Я.. АБР. В. Ф., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

съгласно Определение № 4084/18.11.2021 г.

АДВ.Д.: Запознат съм с определението, не правя възражение. Поддържам жалбата на
1
изложените основания.
АДВ.Д.: Поддържам отговора на въззивната жалба изцяло. Запознат съм с
определението от 18.11.2021г., не правя възражение.
АДВ.Д.: Заявявам на основание чл.266 ГПК, новооткрити доказателства, съответно
факти. Същите са установени на дата 27.08.2021г., видно от квитанцията за снабдяване с
копие, което е след датата на подаване на въззивната жалба, те се изразяват в следното нещо.
Установихме след датата на подаване на въззивната жалба, че ответната страна е подала
преди образуването на настоящото дело, молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск с
конкретни твърдения, като е поискано обезпечаване на бъдещи искове. Такъв по чл.26, ал.2,
какъвто е предявен, съответно по чл.23 с установителна част, а именно да се приеме за
установено, че съответно молителят, сега ответник бил ищец е собственик. Със свое
определение Окръжен съд – Варна, по съответното гр.д.№ 1969/2019г. е констатирал, че
искът с правно основание чл.23 е недопустим, тъй като не е налице надлежен ответник, а
именно това е съпругата на ищеца сега ответник. Безспорно в него са налице два факта, а
именно, че 2012г. е осъществена сделка покупко-продажба на сграда, съответно, че ищецът
е трето лице са били в условията на сключен граждански брак. Пред ВРС е предявен иск по
чл.26, без да коментирам фактите, за прогласяване на нищожност, съответно установяване
на симулативност на сделка и второ иск по чл.108, който несъмнено трябва да има в себе си
и установителна част, че ищецът на база на това, че твърди, че е собственик на
имуществото, което е придобито по време на брака е собственик спрямо други лица. Същите
са ответници и нито едно от тях не е неговата съпруга. Ние сме посочили във въззивната
жалба като един от основните пороци на съдебното решение, недопустимост доколкото в
производството по чл.108 не е участвала съпругата на ищеца, за да се установи, че
имущество, което е придобито по време на брака, съответно той е едноличен негов
собственик на определени обстоятелства. В тази връзка представям тези новооткрити
доказателства, с оглед на това, че Окръжен съд по повод на молбата за обезпечение с
твърдения, които са заявени в исковата молба е приел, че искът е недопустим в
установителната част относно собствеността, като считаме, че това е обстоятелство, което е
относимо към настоящия предмет. Моля да обърнете внимание, че в молбата за обезпечение
и исканите обезщетения, ищецът е посочил, че той лично е бил в България и съответно
доверителката ми Л.ов му е отказала достъп до жилищната сграда, докато в исковата молба
се твърди нещо друго, че негови лица доверени, са посетили България и Л.ов им е отказала
на тях достъп до жилището, като считам, че различието в тези два факта е съществено, с
оглед на обстоятелствата в делото.
Тези доказателства ги представям на две основания. Първо за това, че Окръжен съд е
констатирал недопустимост на единият от бъдещите искове, какъвто считаме, че се
инкорпорира в осъдителния иск по чл.108, който трябва да има установителна част, а такава
няма в решението на Районен съд. На следващо място считаме, че обстоятелството, че
имаме различия в твърденията е съществено дотолкова доколкото ищец е лице, което се
заявява за собственик, а не той съответно е направил опит за достъп до имота. Съответно и
2
не по отношение на него е отказано достъп до имота, а на лица за които се твърди, без да е
представено такова доказателство, че са негови доверени лица. Докато в молбата за
допускане на обезпечение е заявено това обстоятелство.
АДВ.Д.: Считам, че представената молба за обезпечение и определение на Окръжен
съд във връзка с молбата за обезпечение, не представляват на първо място новоузнато
доказателство. Определението е връчено на страните, влязло е в сила и няма как да се
твърди, че едва ли не сега са разбрали. Квитанцията за платена такса за издаване на копие,
безспорно не е доказателство, което може да ни убеди, че че след обезпечение на бъдещите
искове са узнали за това обезпечение. Отделно обезпечението на бъдещ иск има единствено
гаранционна функция, каквото има и вписването на искова молба. Моля да не ги приемате.
АДВ.Д.: Във връзка с това, което колегата каза, че определението ни е било връчено,
следва да се има предвид, че производството по обезпечение на бъдещ иск е едностранно и
доверителката ми в нито един момент не е била уведомявана до момента в който са
получени копия, както и по исковото производство, няма доказателства, че това
определение ни е било връчено и тя е била запозната.

СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание доказателства от
въззивницата Л.В., следва да бъдат приети, доколкото същите според наведените твърдения
и доводи от процесуалния представител, имат отношение към допустимостта на
производството, за което съдът е длъжен да следи служебно във всяко едно положение на
делото.
Поради изложеното,
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото копия заверени за
вярност на молба за обезпечение на бъдещ иск от 30.10.2019г. от Я.. АБР. В. Ф., квитанция
№ 0562672/27.08.2021г., Определение № 3163/31.10.2019г. по гр.д.№ 1969/2019г. по описа
на ВОС.

АДВ.Д.: Нямам доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък с
разноски, претендираме само държавна такса.
АДВ.Д.: Нямам доказателствени искания. Няма да представям списък с разноски.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната списък с разноски.
3

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.Д.: Моля при постановяване на Вашият съдебен акт да съобразите въззивната
жалба, която е достатъчно пространна. Моля да уважите същата, съответно да присъдите
сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
АДВ.Д.: Достатъчно подробно съм отговорил какво мисля по изложените
възражения. Единствено искам да акцентирам по възражението по чл.23, че не е предявен
такъв иск. Подробно съм изложил, че такъв изобщо не е предпоставка за разглеждане и
образуване на иска по чл.26 ЗЗД. Не е предпоставка от гледна точка на влязлото преди пет
дена решение на Върховен съд относно това, дали е възможно да бъде предявен
ревандикационен иск от съсобственик, спрямо другия съсобственик, като в своето решение
Върховен съд отговаря положително. Отделно от това считам, че в установителната част на
иска по чл.108 безспорно доказано, че моят доверител е едноличен собственик на имота.
Няма никаква пречка при това твърдение от насрещната страна, че е СИО, съда да разгледа
това възражение и да достигне до извод, че такава не е възникнала и такава не е налице и
чисто материално от приложената от колегата спогодба с въззивната жалба, видно от която
предприятието на мъжа и средствата от него са изцяло негова лична собственост. Налице са
две сделки през 2014г. По отношение на втората сделка бившият съпруг прехвърля на
своята бивша съпруга ½ ид.ч., отново установителната част на иска по чл.108 е безспорно
доказано, че тази втора сделка като извършена от несобственик не поражда правни
последици, т.е. искът по чл.108 следва да бъде уважен в цялост, а не по отношение на ½
ид.ч. Но независимо от това, дори да достигнете до извод, че е възникнала СИО, то няма
пречка ревандикационния иск да бъде уважен за ½ ид.ч., след потвърждаване на
първоинстанционното производство по отношение на иска по чл.26, ал.2 за извършване на
персонална симулация. Налице е искане по чл.17, като съдът правилно е посочил коя е
прикритата сделка, съобразно искането в исковата молба да се признае за собственик ищеца.
Моля да потвърдите изцяло решението на първоинстанционния съд, като допустимо,
обосновано и правилно.
АДВ.Д.: Считам за неотносимо заявеното твърдение, даване на пример по повод на
постановеното тълкувателно решение относно предявяване на иск от съсобственик към
съсобственик, защото това влиза в пълно противоречие със самата процесуална защита на
ответника, а именно той не твърди в исковата си молба, че има съсобственик по отношение
на сградата, след като евентуално се разкрие симулацията, а именно това е неговата бивша
съпруга. Напротив, той твърди, че е едноличен собственик. В тази връзка е и ирелевантно
4
заявеното от него твърдение относно допустимостта на иск от съсобственик към друг
съсобственик. Именно в тази връзка е нашето твърдение и основно възражение, че
решението на Районния съд е недопустимо, тъй като в иска по чл.108 няма установителна
част, а в този контекст предявяването на иск по чл.108 срещу лица, едно от които не е
бившия съпруг на ищеца, а се иска установяване на собственост на имот, който е придобит
по време на брака, което не е спорно между страните, именно поради това обстоятелство
искът е недопустим, както е предявен.
Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5