№ 2391
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100101181 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Ц. А. С. срещу В. С. Й. и П. Н.
Й. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в Нотариален акт № 012, том II, peг. № 4377, дело 180 от 11.06.2019
г., по описа на нотариус Д.Т., вписан в Сл. вп. гр. София с вх. рег. №35635 от 11.06.2019 г.,
акт №70, том 88, дело № 27113/2019 г., с който Ц. А. С. е прехвърлила на В. С. Й. следния
недвижим имот: Апартамент №7 с идентификатор 68134.1500.2378.8.7, находящ се в гр.
София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „*******, със застроена площ от 84,33 кв.м.,
заедно с МАЗЕ с площ по декларирани данни от 16 кв.м. и заедно с ТАВАН, с площ по
декларирани данни от 7,70 кв.м., заедно с 6,52% ид. ч. от правото на строеж.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 97, вр. чл. 95 от ЗЗД, от В. С. Й.
срещу Ц. А. С. за трансформация на задължението по горепосочения договор за издръжка в
натура в парично такова.
В исковата молба от 24.11.2021 г. и уточнителни молби от 18.02.2022 г., 29.12.2021 г.,
16.09.2022 г. и от 02.11.2022 г. (с последната молба е уточнено, че се иска разваляне на
договор за издръжка и гледане, а не на такъв за дарение), както и с искова молба от
07.02.2024 г., насочена срещу втория ответник П. Н. Й., ищцата Ц. А. С. поддържа, че по
силата на горепосочения нотариален акт е прехвърлила на ответника В. С. Й. гореописания
апартамент срещу задължението той да я гледа и издържа, като си е запазила пожизненото
право на ползване върху имота, тъй като това било единственото й жилище.
Излага, че при сключването на сделката са се уговорили с ответника той да поеме
изцяло грижата и нейната издръжка предвид влошеното й здравословно състояние и да я
гледа като неин син. След прехвърлянето на имота, през 2020 година се е разболяла от Ковид
1
19, като е прекарала тежко болестта и е получила множество усложнения. Поради това
значително се е влошило качеството й на живот и възможността самостоятелно да се грижи
за себе си. По време на боледуването е била сама у дома си, като от ответника не е получила
дори храна, а единствената пратка, която той й изпратил, били две туби с минерална вода. С
преболедуването на болестта и напредването на възрастта нуждата от грижи се е увеличила,
а сумите, които тя изплаща само за лекарства, са значителни, като остатъкът от пенсията й не
позволява да посреща нужди от първа необходимост.
След преболедуването й от Ковид 19 отношенията й с ответника рязко се влошили,
тъй като той не полагал грижи за нея и се налагало близки и съседи да я обгрижват,
закупуват лекарства и дори да я водят до болнични заведения. Вследствие на тези влошени
отношения ищцата твърди, че е започнала да получава еженощно неврологични пристъпи,
пристягане в областта на сърцето, а страхът че може да се стигне до летален край бил
неописуем. Въпреки многобройните разговори, ответникът й отказвал каквато и да е била
помощ, и дори казал, че той е заплатил нотариалните такси по сделката за процесния имот,
купил й нова врата и за него това било достатъчно като помощ. Съпругата на ответника си
позволила да каже на ищцата, че ще я изпрати в старчески дом. Твърди, че по време на
боледуването от Ковид 19 се наложило да преведе единствената си сума от 380 евро по
банкова сметка на ответника, за да може В. Й. да заплати погребението в случай че тя
почине. При необходимост от месечна издръжка в размер на 850 лв. и получаван доход от
пенсия в размер на 308 лв., ищцата изпитвала недостиг на финансови средства, равняващ се
на сумата от приблизително 542 лв.
С отговор на исковата молба от 11.08.2022 г. и отговор на уточнителни молби от
13.12.2022 г. ответникът В. С. Й. признава, че е придобил правото на собственост върху
гореописания апартамент от Ц. А. С. по силата на процесния договор. Оспорва обаче
останалите фактически твърдения на ищцата и наличието на предпоставките за разваляне на
договора.
Твърди, че след сключване на договора непрекъснато се интересува от състоянието на
ищцата, полага грижи за нея и се опитва да осигурява комфортен и достоен живот. Той и
близките му приели Ц. С. като част от семейството му, канили я на семейни празници и се
отнасяли към нея с уважение. Всеки месец ответникът е проверявал дължимите режийни
разходи, като винаги, когато е установявал неплатени сметки, ги е заплащал веднага. През м.
април 2020 г. е сменил входната врата на апартамента. Наред с редовните грижи и разходи
предоставял на ищцата и по-големи парични суми.
Поддържа, че поначало общуването със Ц. С. било трудно, тъй като тя не обичала да
отговаря на обаждания и не всеки път го приемала в дома си, но въпреки това той и
семейството му продължили да поддържат връзка с нея. Оспорва да е имал намерение да
оставя ищцата в старчески дом, както и че му е превела по банков път 380 евро.
По искане на самата ищца ответникът й намерил работа при негови близки приятели,
свързана с отглеждането на малко дете. Твърди, че редовно се чувал с хората, при които
ищцата започнала да работи и се интересувал как се чувства. Знаел, че получава много
добро парично възнаграждение и дори често семейството я взимало с тях на почивка, като
2
тези правоотношения били прекратени през лятото на 2021 г.
Оспорва твърденията, че при боледуването от Ковид 19 е отказал да й предостави
необходимата грижа. През м. август 2021 г. получил телефонно обаждане от ищцата, че е
болна, при което той е посетил имота й, но при многократните позвънявания никой не й е
отворил. При настоятелни опити да се свърже с нея по телефона никой не отговорил.
Загрижен за здравословното й състояние се върнал до работното си място и помолил негов
колега да го придружи отново до апартамента, когато ищцата му се обадила и с много груб и
неуважителен тон му наредила да не я безпокои повече и че не желае да го вижда повече.
Въпреки това, на 28.08.2021 г. е посетил дома на ищцата, за да се увери, че всичко е наред,
като й оставил сумата от 1000 лева, с която да я подпомогне.
Признава, че след преболедуването през 2021 г. отношенията с ищцата са станали още
по-трудни, тъй като тя съвсем спряла да отговаря на обажданията му и не му позволявала да
я вижда и да полага грижи за нея. Многократно след това е носил провизии, но Ц. С. не
желаела да му отвори, нито да му предостави банкова сметка, по която да й превежда
парични средства. Въпреки всичките откази и негативно отношение, през месец октомври
2021 г. я е записал на социален патронаж към „Кити Фуудс“ ЕООД, от който ежедневно
получавала храна. Заявява, че има желание да заплаща месечна издръжка на ищцата
съобразно нуждите й и собствените му финансови възможности.
Признава получаването на сумата от 3393,62 евро, но оспорва те да са били получени
с уговорка да бъдат използвани за издръжката на ищцата, като ответникът лично е
предоставял грижи и средства за срока на действие на договора.
Оспорва да е имал възможност за свободен достъп до имота, като желанието на
ищцата е било никой да не влиза в него без нейно съгласие и той се е съобразявал с него.
Поддържа, че след сключването на договора непрестанно е полагал грижи и е предоставял
издръжка, като има желание да продължи да изпълнява задълженията си по договора,
получавайки необходимото насрещно съдействие.
С молба от 16.09.2022 г. ищцата уточнява, че месечните й разходи в размер от около
850 лв., включват приблизителни месечни суми, както следва: 30 лева за електроенергия, а
зимния период - 200 лева за топлофикация; 20 лева - вода за битови нужди; 180 лева - за
лекарства; около 200 лв. - 250 лв., необходима за храна; 36 лв. - такса за телефон; 44 лв. -
такса за кабелна телевизия.
Твърди и, че още с прехвърляне на недвижимия имот в кантората на нотариуса
уговорката между страните е била ответникът да полага грижи за нея като неин син, тъй
като била загубила единственото си дете през 2006 г., не можела да вдига тежко и трудно се
придвижвала. Предвид обещаните грижи сочи, че е прехвърлила по банкова сметка на
ответника сумата в размер от 3393,62 евро, за да може той и семейството му да разполагат с
пари и евентуално, ако тя почине, средствата да бъдат използвани за нейното погребение.
След прехвърляне на имота многократно е молила В. Й. да полага грижи за нея, като
няколко месеца по-късно съпругата на ответника й е казала, че ще се погрижат за нея като я
настанят в старчески дом. Възразява ответникът да е полагал каквито и да било грижи за
нея. Не оспорва получените суми от по 1000 лв. от него, но твърди, че това са
3
прехвърлените от нея 3393,62 евро, които е помолила да й бъдат предадени, за да може да си
закупи лекарства, храна и неща от първа необходимост. Твърди, че ответникът е имал ключ
от имота и по всяко време е могъл да я посещава и да се грижи за нея, а моментите, в които
не е отговаряла по телефона се дължали на техническите затруднения при боравенето с
телефонния апарат. Твърди, че едва след завеждане на исковата молба, в момента в който
адвокатът на ищцата се свързва с ответника, за да му предложи да развалят доброволно
сделката за имота, ответникът започва да поръчва храна на дарителката от „Социален
патронаж“, който обаче не отговарял на хранителния й режим като диабетик.
С искова молба от 07.02.2024 г. претенцията за разваляне на договора за гледане и
издръжка е насочена и срещу П. Н. Й., която по време на сключването на процесния договор
е в граждански брак с първия ответник.
В отговора на исковата си молба П. Н. Й. оспорва предявения иск по съображения,
аналогични на изложените в отговора, депозиран от съпруга й В. Й..
Ответникът по първоначалния иск В. С. Й. е предявил насрещен иск с искова молба с
вх. №85949 от 13.12.2022 г., с който иска съдът да постанови трансформация на
задълженията му по договора за гледане и издръжка, тъй като ищцата е преустановила
всякаква комуникация с него и го е възпрепятствала да поддържат нормални отношения. С
молба от 23.01.2023 г. е уточнил, че според съдебната практика паричният еквивалент на
дължимата издръжка се равнява на 25% от минималната работна заплата, т.е. в размер на
177,50 лв. месечно, но изразява готовност за постигане с ищцата на извънсъдебно
споразумение.
Ответницата по насрещния иск Ц. С. оспорва иска, като счита, че недаването на
издръжка е в резултата от противоправното поведение на В. Й., който необосновано е
отказал да предостави такава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че страните по делото са сключили процесния договор за издръжка и
гледане, по силата на който Ц. А. С. е изпълнила задължението си да прехвърли на В. С. Й.
правото на собственост върху Апартамент №7 с идентификатор 68134.1500.2378.8.7,
находящ се в гр. София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „*******, със застроена
площ от 84,33 кв.м., заедно с МАЗЕ с площ по декларирани данни от 16 кв.м. и заедно с
ТАВАН, с площ по декларирани данни от 7,70 кв.м., заедно с 6,52% ид. ч. от правото на
строеж, въз основа на Нотариален акт № 012, том II, peг. № 4377, дело 180 от 11.06.2019 г.,
по описа на нотариус Д.Т., вписан в Сл. вп. гр. София с вх. рег. №35635 от 11.06.2019 г., акт
№70, том 88, д. 27113/2019 г.
Безпротиворечиво е между страните и, че към датата на сключването на договора П.
Н. Й. и В. С. Й. са в граждански брак и в този смисъл имотът се явява съпружеска
имуществена общност, с което се обосновава и пасивната процесуална легитимация и срещу
втория ответник, както и необходимостта искът за разваляне да бъде насочен и срещу него.
4
В последното по делото съдебно заседание страните са изразили взаимно съгласие да
се приеме без да се събират доказателства, че паричната сума, необходима за трансформация
на задължението за издръжка в натура в парично такова, е в размер на 600 лв.
По иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, съдът
намира следното:
В съдебната практика (решение № 60144 от 30.07.2021 г., по гр. д. № 3081/2020 г., ІV
г. о. на ВКС и цитираните в него други решения на ВКС) константно се приема, че
договорът за гледане и издръжка е възмезден и алеаторен. Задължението на прехвърлителя е
еднократно и ясно определено по обем и стойност (прехвърляне правото на собственост
върху недвижимия имот), а това на приобретателя е през целия срок на действие на
договора и в предмета му се включват бъдещи издръжка и грижи, които не са константа с
оглед нуждите на кредитора. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи
(решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г.о.). Договорът се разваля изцяло,
когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това
каква е изпълнената част (решение № 88/16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., ІV г.о.).
За да е налице точно изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, приобретателят по договора следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за
задоволяване нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. При неизпълнение на тези задължения -
пълно или частично, забавено или неточно изпълнение, прехвърлителят има право да
развали договора. Ищецът по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е длъжен изрично
да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят, респективно в какво се
състои неизпълнението. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил
пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане.
Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже
своето изпълнение, а ако твърди забава на кредитора, следва да установи, че прехвърлителят
неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
уговорената между страните престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари,
вместо уговореното в натура, до решение на съда за трансформацията на задължението
(решение № 60154 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 1606/2021 г., І г. о. на ВКС).
Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу
задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва
да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните
обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция,
икономически условия и пр.
В съдебната практика по приложението на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД (решение № 92 от
13.02.2025 г. по гр. д. № 5163/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 239 от 03.07.2014 г.
по гр. д. № 1019/2014 г., ІV г. о. на ВКС) също така се приема и, че дори ако кредиторът -
прехвърлител по договор за издръжка и гледане неоправдано не е оказал съдействие на
5
длъжника - приобретател и не е приел изпълнението, това не може да освободи длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата - в натура или в пари. В този случай длъжникът трябва да продължи
изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като нуждата на кредитора
от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка. Забавеното изпълнение при
този вид договори е приравнено на пълно неизпълнение.
Съдът намира, че от ангажираните доказателства и изявленията на страните не може
да се направи еднозначен извод, че ответниците изначално и в никаква степен не са полагали
грижи за ищцата. Видно е от приложените към отговора на исковата молба доказателства,
депозиран от В. Й., неоспорени от ответницата, че за процесния имот са заплащани
консумативи за ток за периода м. 07- м.11.2020 г. и за м. 04.10.2021 г., за вода за м. 7 и м.
9.2020 г.; парно за м. 09-11.2021 г. Сменена е и входната врата на жилището на ищцата, за
чиято изработка е заплатена сумата от 530 лв. на 04.06.2020 г.
Установява се от приложените към отговора на ответника В. Й. доказателства, че
ищцата е получила от него в брой по 1000 лв. на 17.12.2020 г. и на 26.08.2021 г., с което се
опровергават твърденията й, че ответниците изобщо са се дезинтересирали от нея. С
получаването на втората сума е житейски логично да се приеме, че силен и необратим, и
понастоящем, разрив в отношенията им е настъпил от м. септември-октомври 2021 г., тъй
като не е обичайно ищцата да приеме парични средства, ако към този момент (м. август 2021
г.) комуникацията между тях е била толкова влошена.
Съдът не приема за доказани и твърденията на Ц. С., че двете посочени суми от по
1000 лв. не са лични на ответниците, а част от преведените от нея 3393,62 евро на 11.06.2019
г. (л. 79). В тази връзка следва да се има предвид, че самата ищца е поискала, чрез
подаването на заявление по чл. 410 ГПК от 12.05.2023 г. (л. 170-171), връщането на сумата
от 3393,62 евро, която няма спор, че след получаването на заповедта за изпълнение е била
доброволно възстановена. Това процесуално поведение недвусмислено сочи, че ищцата не е
имала убеждението, че получава двете суми от по 1000 лв. като част от предоставените от
самата нея на В. Й. 3393,62 евро, тъй като в противен случай тя би следвало да претендира
връщането само на горницата над 2000 лв. Отделно от това, преводът на евровата сума в
деня на сключването на процесния договор за издръжка и гледане по никакъв начин не може
да се свърже с отказ на ответниците да й предоставят издръжка, а единствено е знак на
съществуващо чувство на силно доверие към тях, каквото е напълно обяснимо да е налице
още в самото начало на изпълнение на задълженията на ответниците по договора.
Неоснователни са и твърденията на ищцата в молбата й от 16.09.2022 г., че е била
записана да получава храна вкъщи чрез фирма „Кити фуудс“ ЕООД след образуване на
настоящото дело и след като адвокатът на ищцата се е свързал с ответника Й. с предложение
за извънсъдебно уреждане на спора. Настоящата исковата молба е подадена на 24.11.2021 г.,
а е видно, че първото плащане към „Кити фуудс“ ЕООД е един месец преди това - на
20.10.2021 г. според отразеното в платежното на л. 41 от делото. За това намерение на
ответника сочи и неоспорената чат кореспонденция с Ц. С. от 03.10.2021 г., в която я
6
уведомява, че от следващата седмица ще плати и ще я запише на кухня (л. 40). Пак от
същата електронна кореспонденция (л. 35-41) се установява, че през 2021 г. на дати 13.07,
24.09, 27.09 В. Й. й е изпращал текстови съобщения като се е интересувал как е ищцата,
уведомявайки я, че не си вдига телефона.
Показанията на водените и от двете страни по трима свидетели не изясняват в
конкретика дали ответниците са изпълнявали ежедневно и в цялост задълженията си да
дават издръжка и да гледат ищцата, респ. не може да се направи извод, че ищцата винаги
необосновано е отказвала такава.
Поначало възприятията на свидетелите отразяват не техни лични впечатления, а
споделеното от Ц. С. и от В. Й. и не са достоверен източник на данни за това в каква степен
са изпълнявани задълженията за издръжка и гледане. Безпротиворечиво е от изнесеното от
свидетелите З.С., Е.А. и И.Ч., че разрив в отношенията между страните е настъпил по време
на боледуването на ищцата от Ковид 19 в края на лятото на 2021 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля З.С. относно отношенията между страните
по делото, тъй като те са базирани на преки впечатления, а самото лице няма данни да е
заинтересовано от изхода на спора. Според споделеното от свидетеля, при срещата му през
м. май с Ц. С. за покупка на недвижим имот от нея (и която среща била организирана от В.
Й.), тя е изразила добри отзиви за В. Й., а по негови наблюдения отношенията с ответника са
се развалили от м. август – м. септември 2021 г.
Кореспондиращи с горните показания за обтегнати отношения в същия период са и
тези на свидетелите на ищцата – Е.А. и И.Ч., които сочат, че са били очевидци на телефонен
разговор между Ц. С. и В. Й., пуснат на високоговорител, в който ответникът е отказал да се
срещне с ищцата, за да разискват задълженията, които той има съобразно сключения
нотариален акт. Следва да се приеме, че този разговор се е състоял в края на м. октомври
или началото на м. ноември 2021 г., както сочи свидетеля А., което кореспондира и със
спомените на свидетеля Ч., че се е върнала в гр. София в края на есента и тогава е отишла да
види ищцата. Логично на изложеното от двете свидетелки е и последващото поведение на
прехвърлителя да предяви настоящия иск в края на м. ноември 2021 г.
Относно показанията на свидетеля Д.М., който споделя, че неколкократно е
придружавал колегата си В. Й. през 2021 г. до блока на ищцата, включително и когато
ищцата е била болна от Ковид 19, съдът ги кредитира в тази им част, защото те са
непосредствени. Фактът, че свидетелят не е придружил ответникът до самото жилище на Ц.
С. не разколебава показанията. Житейски нелогично би било ответникът да ангажира
времето на свой колега, за да създаде само привидно впечатление, че посещава ищцата и се
интересува от нейното състояние.
По същите съображения съдът кредитира и показанията на свидетеля Николай
Стефчев (охранител на местоработата на ответника), че е дочул остър разговор между В. Й.
и друго лице, което ответникът му споделил, че това е Ц. С. и че тя му е казала да не го
безпокои. Напълно достоверно е изнесеното от свидетеля, че е забелязал, че на ответника му
е станало неприятно след проведения разговор и че е бил объркан от случващото се.
Подобно емоционално състояние описва и свидетеля Д.М., на когото В. Й. му е споделял за
7
затруднената комуникация с ищцата.
Както вече бе изложено, от горекоментираните писмени доказателства не може да се
направи извод, че ответниците напълно са се дезинтересирали от ищцата. В тази връзка
трябва да се отбележи, че показанията на двете приятелки на ищцата – свидетелките Е.А. и
И.Ч. сочат на възникнало напрежение между страните по делото едва от лятото на 2021 г.,
когато ищцата се е разболяла от Ковид 19, като до този момент съдът не приема за доказани
твърденията на Ц. С., че ответниците не са полагали никакви грижи за нея.
Очертаните свидетелски показания и писмени доказателства обаче не установяват
при условията на пълно и главно доказване, че приобретателите по процесната сделка са
предоставили пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията им по договора за
издръжка и гледане, а доказателствената тежест за това е тяхна. За да са изправната страна
по този вид договор, ответниците трябва да установят не само твърдяната забава на
прехвърлителя, изразяваща се в неоснователно неприемане или неоказване на необходимото
съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, но и че самите те са
започнали изпълнение в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за
трансформацията на задължението (така и решение № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. №
124/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС). Както вече бе изложено, в практиката на ВКС точно
изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се
свързва с поведение на приобретателя по договора, с което той предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за задоволяване
нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и други ежедневни нужди.
В конкретиката на настоящото дело ангажираните доказателства не създават
обоснован и еднозначен извод, че ответниците са осигурявали такива условия, които да
покриват екзистенциалните нужди на кредитора в пълен обем и непрекъснато от момента на
сключването на процесния договор. Макар и ищцата да не е имала нужда от осигуряване на
място за живеене, тъй като си е запазила пожизнено правото на ползване върху
прехвърления недвижим имот, и дори и да се приемат безрезервно твърденията на
ответниците, че поначало общуването с нея е била по-трудно, защото тя не винаги е
отговаряла на телефонните им обаждания и не ги е приемала в имота си, не се установя
ответниците ежемесечно да са покривали разходите й за храна, ток, вода, парно, телефон,
лекарства и медицински услуги. Приложените към отговора на В. Й. доказателства за
заплащани комунални услуги касаят кратки периоди само от по няколко от месеците през
2020 г. и 2021 г., и то само за ток, вода и парно.
Безспорното влошаване на отношенията и разпад в комуникацията между страните от
м. септември – октомври 2021 г. не е извинителна причини ответниците да преустановят да
престират в цялост по задължението си за издръжка, като превеждат ежемесечно суми на
ищцата по банковата й сметка. Номерът на последната, дори и да не е бил известен на
ответниците, не е обективна пречка да престират по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – чрез
влагане на паричната сума в банка. Следва да се отбележи, че изпълнение не е последвало
дори и след като на 10.01.2024 г. В. Й. е върнал по банкова сметка на ищцата левовата
8
равностойност на получените от нея на 11.06.2019 г. и към който момент безспорно е знаел
номер на актуалната й банкова сметка.
Изискването за престиране в цялост по задължението за издръжка не е удовлетворено
само чрез помесечното заплащане на разходи за ежедневна доставка на храна чрез фирма
„Кити фуудс“ ЕООД, считано от м. октомври 2021 г. Житейски нормално и очаквано е един
осемдесетгодишен човек като ищцата да има здравословни проблеми и нужда от ежемесечен
прием на медикаменти, за което ответниците при полагане на дължимата да грижа е
следвало да знаят. Отделно от консумацията на храна, всеки човек има постоянна нужда от
средства за покриване на разходите си за комунални услуги, облекло и консумативи от първа
необходимост за поддържане на личната хигиена. В още по-голяма степен това важи за
ищцата, която е видно от удостоверението от НОИ, постъпило по делото на 14.11.2023 г. (л.
188-190), както и от приложената към исковата молба справка, че е получавала много нисък
месечен доход под формата на пенсия - към м. 07.2019 г. в размер на 233,70 лв., към момента
на депозиране на исковата молба през м. 11.2021 г. – 425,08 лв. и към последния месец от
справката – м. 11.2023 г., в размер на 532,45 лв., при все че е ноторно известно
прогресивното развитие на сериозни инфлационни процеси в страната от средата на 2020 г.,
резултат от Ковид пандемията.
До завеждане на настоящото дело ответниците доказват само полагането на
епизодични грижи за ищцата в каквато насока са свидетелските показания, и нерегулярно
покриване на нейни екзистенциални нужди, което е видно от приложените към отговора на
исковата молба разписки за извършени разходи за комунални услуги само за по няколко
месеца през 2020 г. и 2021 г. Този извод кореспондира и с показанията на свидетелката Е.А.,
която е виждала многократно ищцата на касите на „Изи пей“ да си плаща битовите сметки,
като се отчита и че по делото не се установява извън двете суми от по 1000 лв., предадени
на ищцата на 17.12.2020 г. и на 26.08.2021 г., и които са крайно недостатъчни да покриват
ежемесечните й битови нужди, тя да е получава регулярно други парични средства от
ответниците. Тази забава и неизпълнение е продължила и в хода на настоящото
производство, който факт съдът е длъжен да вземе предвид като правнорелевантен (арг. чл.
235, ал. 3 ГПК).
При липсата друга уговорка в договора, ответниците трябва, освен грижи, да
предоставят в пълен обем и натурална издръжка – храна, дрехи, режийни, медикаменти,
защото това е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя.
Заплащането единствено на ежедневна доставка на храна е частично изпълнение на
договорното задължение и поради самия характер на задължението се приравнява на пълно
неизпълнение с оглед значимия за прехвърлителя интерес да получи издръжка в цялост,
което е основание кредиторът да упражни потестативното си право на разваляне.
Както вече бе изложено, константна е практиката на ВКС, че дори и необоснованият
отказ от приемане или оказване на необходимото съдействие за изпълнение на уговорената
между страните престация, задължава приобретателите да продължат изпълнението изцяло в
пари, вместо уговореното в натура, до решението на съда за трансформацията на
задължението. Такова изпълнение не е последвало нито преди, нито след подаването на
9
исковата молба, като самият насрещен иск за трансформация е предявен едва около година
по-късно - на 13.12.2022 г.
По изложените съображения съдът намира за доказано, че ответниците са в
неизпълнение на сключения договор за гледане и издръжка, поради което и предявеният иск
за разваляне на договора се явява основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 97, вр. чл. 95 от ЗЗД:
Предвид уважаването на иска за разваляне на процесния договор и отпадането на
облигационната връзка между страните, респ. на задълженията на приобретателите по него,
то и съдът следва да отхвърли като неоснователен предявения от В. С. Й. срещу Ц. А. С. иск
за трансформация на задължението по горепосочения договор за издръжка в натура в
парично такова.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, но такива не следва да й се
присъждат, защото няма доказателства да са сторени.
Поради освобождаването на ищцата от внасянето на държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по банкова сметка на СГС
такава в размер на 329,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска, предявен от Ц. А. С. с ЕГН
*******, с адрес гр. София, ж.к. „*******, срещу В. С. Й. с ЕГН ********** и П. Н. Й. с
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. *******, чрез адв. М. Н.,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 012, том II, peг. № 4377, дело 180 от 11.06.2019 г., по описа
на нотариус Д.Т., вписан в Сл. вп. гр. София с вх. рег. №35635 от 11.06.2019 г., акт №70, том
88, д. №27113/2019 г., с който Ц. А. С. е прехвърлила на В. С. Й. по време на брака му с П.
Н. Й. следния недвижим имот: Апартамент №7 с идентификатор 68134.1500.2378.8.7,
находящ се в гр. София, Столична община, район „Искър”, ж.к. „*******, вход „А“, етаж 3,
със застроена площ от 84,33 кв.м., заедно с МАЗЕ с площ по декларирани данни от 16 кв.м.
и заедно с ТАВАН, с площ по декларирани данни от 7,70 кв.м., заедно с 6,52% ид. ч. от
правото на строеж.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. *******, чрез адв. М. Н., срещу Ц. А. С. с ЕГН *******, с адрес гр. София, ж.к.
„*******, насрещен иск с правно основание чл. 97, вр. чл. 95 от ЗЗД, за трансформация на
задължението му по горепосочения договор за издръжка в натура в парично такова.
ОСЪЖДА В. С. Й. с ЕГН ********** и П. Н. Й. с ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес гр. София, ул. *******, чрез адв. М. Н., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплатят общо по бюджетна сметка на Софийски градски съд държавна такса от 329,92 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
10
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11