№ 541
гр. Бургас , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
Секретар:Пенка Н. ШИ.чева
Прокурор:И.нка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202000600225 по описа за 2020 година
С Присъда № 12/29.06.2020г., постановена по НОХД № 136/2020г.,
Окръжен съд Сливен е признал подсъдимия М. С. К., роден на ...г. в
гр.София, ЕГН **********, за виновен в това, че на 26.06.20,,г. на път ІІ-53,
километър 133, в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, при управление на
МПС - товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на И.К.К. на ,,г. от гр.Ямбол, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.“в” предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.58а
ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от четири години, през който не възложил полагането на
възпитателни грижи спрямо осъдения по реда на чл.67 ал.1 от НК и не
постановил пробационна мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.
На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подс.М.К. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от две години.
С присъдата съдът е осъдил на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимия
1
М. С. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен, сума
в размер на 1 338.40 лева, представляваща разноски, направени в досъдебното
производство.
С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – 1бр.
л.а.“Нисан Микра“ с рег.№ СН ,, АТ, оставен на съхранение на охраняем
паркинг в КАТ Сливен, постановявайки вещта да се върне на собственика
Г.А.Ч. от гр.Сливен, след влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – 1бр.
т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК, оставен на съхранение на охраняем
паркинг в КАТ Сливен, постановявайки вещта да се върне на собственика
„Ж.М.Р.“ ООД гр.София, след влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от адвокат И.В. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия КК., в която
е направено оплакване за явна несправедливост на наложените наказания. В
допълнителното изложение към въззивната жалба се навеждат доводи
относно неотчетено в достатъчна степен съпричиняване от страна на
пострадалата, водач на другия лек автомобил, тъй като настъпилото ПТП е
започнало с неправомерните й действия, изразяващи се в управление на
автомобила с превишена скорост от 104 км/час, напускане на лентата за
движение и навлизане в насрещната лента. Сочи се, че тези действия на
пострадалата К. са накарали подсъдимия да премине в насрещната лента за
движение, като именно за това поведение е ангажирана наказателната му
отговорност. Посочва се, че в много по-голяма степен следва да се отчете
съпричиняването от страна на пострадалата и следва да се намалят размерите
на наложените наказания, които са прекомерно тежки с оглед конкретните
факти. Подсъдимият е следвало за кратък миг – 2.2 секунди, да вземе
решение, което се оказало неправилно и неправомерно. Твърди се, че в
мотивите на първата инстанция не е посочено как е отчетено и каква тежест
се отдава на съпричиняването, а само е декларирано, като по този начин
обжалваният акт не е мотивиран, волята на съда не е ясна, а размерът на
наказанията е явно несправедлив. На второ място се сочи незаконосъобразно
отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелството относно налаганите
на подс.КК. санкции за нарушения на ЗДвП. Твърди се, че след 2010г.
2
подсъдимият е санкциониран само 3 пъти с фиш, като нарушението му за
използване на телефон е от преди пет години от настоящото ПТП и по
предположение на съда е представлявало опасност за движението, а размерът
на наказанията не може да се определя законосъобразно по предположения.
Заявява се, че нарушенията на подс.КК. не го характеризират като рисков
водач и не трябва да се приемат в негова вреда, като същите са от преди дълъг
период от време и нито едно от тях не е сериозно провинение. Акцентира се,
че подсъдимият има 39 контролни точки, не е с отнети точки, което е
игнорирано от първоинстанционния съд. На трето място се посочва, че
отличните характеристични данни (само маркирани от първата инстанция
като положитебни характеристични данни) и направеният опит от
подсъдимия да помогне на пострадалата, не са обсъдени от съда и не са
отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се извод, че
определените наказания на подсъдимия не съответстват на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства
и липсата на отегчаващи такИ.. Иска се да се измени обжалваната присъда,
като се намали размерът на наложените наказания и определения изпитателен
срок.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура гр.Бургас ангажира становище за неоснователност
на подадената жалба. Посочва, че постановената присъда се оспорва като
неправилна на всички основания – нарушение на процесуалните правила,
необоснованост, довела до нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наказанието. Твърди, че в проведеното съдебно
производство по реда на съкратено съдебно следствие не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на
подсъдимия. Сочи се, не е налице необоснованост на съдебния акт и
констатациите по фактите са установени по безспорен начин въз основа на
цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Заявява се
правилно приложение на материалния закон, като престъпния състав на
чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК е осъществен от обективна и
субективна страна. Не са спорни допуснатите от подсъдимия нарушения на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. При възникналата опасност на пътя, подсъдимият не е намалил
3
скоростта и в случай на необходимост да спре, поради което не е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи се за безспорен факта, че с
поведението си пострадалата също е нарушила конкретни разпоредби от
ЗДвП, което също е причина за възникването и протичането на ПТП, т.е.
налице е съпричиняване от страна на пострадалата. Представителят на
държавното обвинение намира за неоснователна претенцията на подсъдимия
за явна несправедливост на наложените наказания, като първата инстанция
правилно е индивидуализирала наказанието лишаване от свобода по реда на
чл.54 от НК, което го е редуцирал по чл.58а от НК, както и задължителното
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. Правилно
наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 от НК е
отложено. Прокурорът счита в достатъчна степен отчетени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Изтъква се, че са взети предвид
от съда съпричиняването от страна на пострадалата, предходните нарушения
на подсъдимия на правилата на ЗДвП, които не са формални и несъществени
в голямата си част и го характеризират в негативен план. Твърди, че изводът
на съда, че не са налице условията на чл.55 от НК, е правилен. Прави се
извод, че наказанията са справедливо определени, поради което следва да се
потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
В съдебното заседание във въззивната инстанция частните обвинители
К. и Вълчева се явяват лично и с упълномощения повереник – адв.Г.Ц. от
САК, като считат жалбата на подсъдимия за неоснователна. Твърди се, че
съдебното производство е проведено по реда на Глава 27 от НПК, съкратено
съдебно следствие и първата инстанция е направила подробен анализ на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като са изведени
задълбочени и правилни изводи. Намират, че присъдата е постановена при
правилно квалифицирано деяние и не е налично нарушение на материалния
закон. Сочи се, че няма съществени нарушения на процесуалните правила, а и
не са сочени аргументи в тази насока в жалбата. Повереникът на частните
обвинители заявява, че окръжният съд подборно и задълбочено е изложил в
мотивите си анализ относно личността н подсъдимия, множеството му
нарушения по ЗДвП, липсата на критично отношение към деянието и най-
вече високата степен на обществена опасност на деянието и последиците от
извършването му. Не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане
4
на първата инстанция, каквито оплаквания се навеждат в жалбата. Пледират
за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваната
присъда.
Пред въззивния съд подсъдимият М.К. се явява лично и с
упълномощения защитник - адв.И.В. от САК, като молят за уважаване на
жалбата. Посочват, че всички посочени нарушения в жалбата са свързани с
размера на наложените наказания и изложените от тях доводи са свързани с
наказанието. Считат, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчни
ясни и категорични мотиви как е възприел съпричиняването. Твърди се, че
съпричиняването от страна на пострадалата е съществено и ако не са били
нарушенията на пострадалата, изразяващи се в нарушена скорост и каране в
насрещната лента за движение, то нямало да настъпи ПТП. Сочи се, че
нарушението на подсъдимия по ЗДвП е само едно, както и че е настъпил като
съставомерен резултат смърт само на едно лице и липса на отегчаващо
обстоятелство, изразяващо се в критично отношение на подсъдимия. Заявява
се, че окръжният съд е показал известна предубеденост при отчитане на
допуснатите от подс.КК. нарушения по ЗДвП, като не е отчел преди колко
време са били извършени, а след 2010г. има само три нарушения – за
забравени документи, за закъснение за регистрация на автомобила и през
2014г. за говорене по телефона докато шофирал. Не е отчетено от съда и
факта, че подсъдимият има пълния брой точки – 39т., т.е. за дълго време не е
санкциониран водач. Защитата акзентира, че нарушенията на подсъдимия са
стари и не са свързани с превишена скорост, с употреба на алкохол или
причиняване на ПТП. С горните доводи се пледира за намаляване на
наказанието на подсъдимия на две години преди редукцията, както и на срока
на лишаване от правоуправление, с оглед значимостта на съпричиняването.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс.КК. се присъединява
към изтъкнатите от защитника съображения и направени искания, изразява
искрено съжаление за настъпилия от деянието вредоносен резултат, като
сочи, че в краткия момент се е опитал да избегне удара с автомобила. Моли
да му бъде намалено наказанието.
Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318 ал.6 от
НПК има право на жалба – защитника на подсъдимия, в посочения в чл.3,,
5
ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу
оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се
установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за
основателна.
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ
от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК. ОС гр.Сливен е приложил
стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.
Подсъдимият М.К. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките,
регламентирани в чл.372 ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е
позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия М. С. К. е роден на ...г. в гр.София, живее в същия град,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан,
неженен, работи като началник склад в „Ж.М.Р.“ ООД гр.София.
Подсъдимият КК. е водач на МПС от 2006г., притежава СУМПС №
,,/01.07.2016г., кат.В, АМ. Като водач на МПС подсъдимият е бил
санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП – осем пъти с
АУАН за периода от 22.04.2004г. до 08.10.2010г. и три пъти с фишове за
периода от 15.07.2012г. до 10.08.2018г. (спр. л.17 – л.,, от ДП).
Подсъдимият КК. работи на трудов договор в „Ж.М.Р.“ ООД гр.София,
на длъжност началник склад, и работата му е свързана с управление на МПС
и транспортиране на техника, нужна за дейността на дружеството, като
управлявал т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК.
6
На 26.06.20,,г., около 17.00 часа, подс.КК. потеглил от гр.София за
гр.Бургас, управлявайки процесния т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК.
Подсъдимият минал през гр.Пловдив, където разтоварил част от превозваната
стока и продължил към гр.Сливен. Около 21.20 часа пристигнал в града,
срещнал се със свой приятел, след което потеглил към гр.Бургас. Движел се
по път ІІ-53 в посока гр.Ямбол, като пътното платно било с две ленти за
движение, по една във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия,
а платната били ограничени от леко затревени банкети. Пътят бил сух, имало
нормална видимост при нощни условия и топло време. Лявата лента за
движение била с ширина 3.60м, а дясната – 3.61м. Платното за движение в
района на ПТП било хоризонтално разположено, при прав равен участък,
чист от инертни материали.
Подсъдимият КК. управлявал товарния автомобил със скорост 80
км/час, с включени светлини, като опасната му зона за спиране при тази
скорост била 81 метра.
В същото време, в обратна посока, се движел л.а.“Нисан Микра“ с рег.
№ СН ,, АТ, управляван от постр.И.К.К., със скорост около 104 км/час. В
зоната на прав участък, на около 62 метра преди мястото на удара,
пострадалата променила направлението на движението си от дясната лента и
навлязла в насрещната лента за движение. В този момент подс.КК. забелязал,
че насрещно движещия се автомобил навлиза рязко в неговата лента за
движение, достигайки почти до затревената част на банкета, като той се
намирал на около 49 метра от мястото на удара или дистанцията между двата
автомобила била около 111 метра. Тъй като автомобилът, управляван от
пострадалата, се движел в лентата за движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, последният предприел промяна на направлението на автомобила
си наляво спрямо собствената си посока на движение, в резултат на което
навлязъл в насрещната лента за движение с предния си ляв габарит до около
0.90 метра от разделителната линия. По същото време постр.К. предприела
промяна на посоката на движението си чрез завъртане на волана надясно и
пълно връщане в собствената си лента за движение. В резултат на тези
действия на пострадалата и подсъдимия, настъпил удар между двата
автомобила, при който последните се завъртели, обърнали се в посока,
обратна на движението им и спрели.
7
Подсъдимият нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като
бил длъжен да контролира непрекъснато автомобила, който управлява и да
запази движението си в дясната лента за движение, като при възникване на
опасност да предприеме спиране. Подсъдимият възприел навлизането на
автомобила, управляван от пострадалата, в лентата за движение на неговия
автомобил, но в нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП не изпълнил
задължението си при възникналата опасност за движението да намали
скоростта и да спре.
От своя страна, постр.И. К. също е нарушила правилата за движение по
пътищата, като е променила посоката си на движение, навлизайки в
насрещната лента за движение и същевременно е управлявала автомобила си
със скорост по-висока от максимално разрешената за съответната категория
превозно средство и път. Нарушенията на пострадалата са в причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, но не изключват установените нарушения
на правилата за движение от подсъдимия, който съобразно разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП е бил длъжен да намали скоростта и да спре.
В резултат на допуснатите от двамата водачи нарушения на правилата
за движение по пътищата е настъпил удар между предна челна лява част на
управлявания от подсъдимия товарен автомобил и челната лява част на лекия
автомобил, управляван от пострадалата. При удара автомобила на
подсъдимия е продължил движението си напред и наляво спрямо неговата
посока с ротация около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата
стрелка. Автомобилът на пострадалата е продължил движението си назад и
надясно спрямо неговата посока, завъртайки се около вертикалната ос в
посока, обратна на часовниковата стрелка. В резултат на настъпилото ПТП
постр.К. е получила тежки травматични увреждания и непосредствено след
произшествието е починала в автомобила.
Подсъдимият КК., непосредствено след удара, излязъл от автомобила си
и се отправил към другия автомобил, за да окаже помощ на пътуващите в
него. Приближил се към автомобила, отворил предна дясна врата и видял
пострадалата млада жена, приведена към скоростния лост, притисната от
седалките. Проверил й пулса и установил, че е починала. Подсъдимият се
обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП.
8
На място пристигнал екип на ЦСМП Сливен, който констатирал
смъртта на постр.К., както и полицейски екип. Бил извършен оглед на
местопроизшествие.
От заключението на извършените съдебно химико-токсикологични
експертизи (л.92-93 и л.96-98 от ДП) се установява, че в кръвта на
подсъдимия и на пострадалата не са налични алкохол и други наркотични и
упойващи вещества. В урината на подс.КК. е идентифициран
метилкетопрофен, който е метаболит на кетопрофена – нестероидно
противовъзпалително средство с обезболяващи свойства, т.е. не е наркотично
вещество.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, причина
за смъртта на постр.К. е изпадането й в тежко коматозно състояние в резултат
на черепно-мозъчната травма и изпадането й в остро шоково състояние от
множествените травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош
и крайниците, значителните контузионни кръвоизливи на белите дробове и
разкъсвания на слезката и черния дроб с наличие на кръв в коремната кухина.
За изпадането на пострадалата в шоково състояние имало значение и
вътреставните счупвания на костите, изграждащи двете коленни стави. От
експертизата е установено, че описаните увреждания са получени от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, и са получени по
механизма на удряне на главата, гърдите, корема и крайниците по такИ.
предмети и притискане на тези области на тялото между такИ. предмети.
Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Описаните травми и
настъпилата смърт на пострадалата са пряка и непосредствена последица от
възникналото ПТП.
Локализацията на уврежданията сочи, че ударът по тялото на
пострадалата е бил отпред в областта на лицето и корема, както и по
страничните повърхности в ляво и в дясно на гръдния кош и коленните стави.
Счупването на основата на черепа се дължи на силно притискане на главата
към гръбначния стълб и счупване на предния ръб на големия тилен отвор.
Уврежданията в областта на гръдния кош, корема и крайниците се дължат на
силно притискане на тези области на тялото отляво отстрани от хлътването на
9
лявата врата към лявата половина на тялото на пострадалата и напред към
волана, както и притискане на тялото отстрани отдясно от деформиралите се
части на автомобила. На това се дължат и разкъсванията на слезката и черния
дроб. Пострадалата е получила и травми в областта на коленните стави, които
се дължат на притискането на същите от деформиралите се части на
автомобила. От заключението на експертизата се установява, че всички
травми на пострадалата са получени при възникналото ПТП.
Установено е от заключението на извършената автотехническа
експертиза, че скоростта на движение на товарния автомобил „Форд Транзит“
преди ПТП и към момента на удара е 80 км/час, а на лекия автомобил „Нисан
Микра“ преди ПТП и към момента на удара е 104 км/час. Опасната зона за
спиране на товарния автомобил при определената скорост на движение е
около 81 метра, а опасната зона за лекия автомобил при определената скорост
на движение е около 94 метра. Установено е, че мястото на удара между двата
автомобила е в лявата лента за движение, т.е. в лентата за движение на
л.а.“Нисан Микра“, на 3.30м след мерната линия и на ниво от 0.4м до 0.9м
вляво от разделителната линия. Към момента на удара л.а.“Нисан“ е бил
изцяло в собствената лента за движение, а т.а.“Форд“ частично е заемал
лентата за движение на лекия автомобил, като според направленията
т.а.“Форд“ се е движил от собствената към насрещната лента за движение, а
л.а.“Нисан“ се е движил от насрещната към собствената лента за движение.
Навлизането на л.а.“Нисан“ в насрещната лента е било на не по-малко
разстояние от около 62 метра преди мястото на удара, като в този момент
т.а.“Форд“ е бил на 49 метра от мястото на удара. Водачът на т.а.“Форд“ е
предприел промяна на направлението наляво спрямо собствената посока и
съответно навлизане в лявата му лента за движение.
Водачът на л.а.“Нисан“ не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП към момента на навлизане на т.а.“Форд“ в неговата лента за
движение.
Водачът на т.а.“Форд“ е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като запази праволинейното движение в собствената лента и
предприеме спиране, като в този случай и при така установените действия на
водача на л.а.“Нисан“ не би настъпил удар. Водачът на т.а.“Форд“ е
10
предприел технически неправилни действия като е отклонил автомобила към
насрещната лента за движение. От техническа гледна точка, при така
предприетите действия на водача на т.а.“Форд“, ударът е бил непредотвратим.
Навлизането на т.а.“Форд“ в насрещната лента за движение е в резултат
на конкретни действия на водача на автомобила и не се е дължало на
настъпила техническа неизправност. Навлизането на л.а.“Нисан“ в лентата за
насрещно движение е резултат от конкретни действия на водача на
автомобила.
В момента на навлизане на л.а.“Нисан“ в лентата за насрещно
движение, двата автомобила са били на 111 метра един от друг.
Водачът на л.а.“Нисан“ е предприел технически неправилни действия,
като е навлязъл в сбора на опасните зони за спиране на двата автомобила и е
създал опасност от челен удар между двата автомобила в лентата за движение
на т.а.“Форд“. Технически правилно е водачът на л.а.“Нисан“ да запази
движението си направо и в собствената лента, при което не би настъпил удар.
При навлизането на л.а.“Нисан“ в лентата за движение на т.а.“Форд“ и
предприето спиране от двамата водачи, би настъпил челен удар в лентата за
движение на т.а.“Форд“.
Опасната зона за спиране на л.а.“Нисан“ при 90 км/час е около 75
метра, като при аналогични действия на двамата водачи би се получил
аналогичен механизъм на ПТП.
В заключението на АТЕ са установени техническите причини, довели
до възникването на ПТП, като основна техническа причина е навлизането на
т.а.“Форд“ в насрещната лента за движение при наличието на насрещно
движещ се автомобил. Технически правилно е водачът на т.а.“Форд“ да
контролира непрекъснато автомобила и запази движението си по дясната
лента за движение, както и да предприеме спиране. Навлизането в
насрещната лента за движение е резултат от конкретни действия на водача и
не се дължало на възникнала внезапна техническа неизправност. Като
техническа причина за възникване на ПТП е, че с навлизането на л.а.“Нисан“
в насрещната лента за движение, водачът на автомобила „Нисан“ е създала
опасност за водача на т.а.“Форд“ от техническа гледна точка. Технически
11
правилно е водачът на л.а.“Нисан“, постр.К., да контролира автомобила и
запази движението в собствената лента за движение без да я напуска. При
навлизане на л.а.“Нисан“ в лентата за движение на т.а.“Форд“, запазване на
движението на двата автомобила в тази лента за движение с предприето
спиране, би настъпил челен удар между двата автомобила.
Така приетите за установени фактически положения, които не се
оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК обхваща всички
фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е
направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по
делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното
производство, а именно гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите И.н Х., В.Д.в, К. К. и К.В. (л.56-59 от ДП); писмените
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от
26.06.20,,г. (л.38-45 от ДП); веществените доказателствени средства -
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие от 26.06.20,,г. (л.46-
53 от ДП); писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица (л.8 от ДП), протокол за предаване и приемане на проби за
химико-токсикологичен анализ (л.12-13 от ДП), талон за изследване (л.14 от
ДП), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.15 от
ДП), справки за нарушител (л.17-20 от ДП), справки за регистрация на МПС
(л.21-24 от ДП), препис-извлечение от акт за смърт (л.31 от ДП),
удостоверение за наследници (л.32 от ДП), справка за съдимост (л.100 от ДП),
характеристика (л.101 и л.102 от ДП), ДСМПИС (л.103 от ДП), служебна
бележка от БЧК (л.36 от НОХД № 136/2020г.), служебна бележка и
длъжностна характеристика на длъжността началник склад (л.37-41 от НОХД
№ 136/2020г.); веществени доказателства – 1бр. т.а.“Форд Транзит“ с рег.№
СА ,,, ХК и 1бр. л.а.“Нисан Микра“ с рег.№ СН ,, АТ, оставени на съхранение
на охраняем паркинг в КАТ Сливен; заключенията на изготвените по
12
досъдебното производство експертизи - съдебномедицинска експертиза №
130/20,,г. (л.63-66 от ДП), автотехническа експертиза (л.69-86 от ДП),
съдебно химико-токсикологични експертизи (л.92-93 и л.96-98 от ДП).
Правилно в преценката си по чл.372 ал.4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подс.КК. фактически обстоятелства, отразени
в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС Сливен е
възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им
заключения по назначени в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска, автотехническа, съдебно химико-токсикологични
експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за
процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд
експертни становища, съдържими в заключенията на всяка от експертизите,
са изготвени от специалисти в съответната научна област и на основата на
събрания по делото доказателствен материал, представени са ясно и
безпротиворечиво, с коректно отразяване на подходите и методите на
експертен анализ и изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице
данни по делото, които да внесат съмнение в научната обоснованост,
пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, в каквато
насока обосновано е отхвърлено възражения на повереника на пострадалите
относно механизма на възникване и протичане на процесното ПТП.
Заключението на вещото лице, изготвило АТЕ, е пълно, ясно, правилно и
обосновано, основаващо се на обективните находки при извършеният оглед
на местопроизшествието, както и на процесните МПС, при който е
присъствало вещото лице, поради което е имал преки впечатления от
настъпилото ПТП. В подкрепа на горното е и изготвената скица на ПТП по
данни от протокола за оглед, използваните научни методи, теории и анализи
за определяне на скоростта на движение на автомобилите, опасната зона за
спирането им, техническите причини за възникване на ПТП и механизма на
удара. По този начин правилно е описан механизмът на удара между двата
автомобила. Лекият автомобил „Нисан“ се е движил в посока от гр.Ямбол към
гр.Сливен със скорост на движение около 103 км/час, а товарният автомобил
„Форд“ се е движил в посока от гр.Сливен към гр.Ямбол със скорост около 80
км/час. Опасните зони за спиране на двата автомобила при определените
скорости на движение са били за л.а.“Нисан“ 94 метра, а за т.а.“Форд“ 81
13
метра. Лекият автомобил „Нисан“ се отклонил към насрещната лента за
движение когато бил на 62 метра от мястото на удара, а т.а.“Форд“ - на 49
метра, т.е. в момента на отклоняване на л.а.“Нисан“ към насрещната лента,
двата автомобила са се намирали на разстояние 111 метра един от друг.
Правилен е изводът на АТЕ, че водачът на т.а.“Форд“ не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, тъй като л.а.“Нисан“ е навлязъл в сбора на
опасните зони за спиране на двата автомобила – 175 метра. При това
положение при навлизането на водача на л.а.“Нисан“ в лентата за движение
на т.а.“Форд“ и при предприето спиране от двамата водачи, то ударът не е
могъл да бъде предотвратен. Но водачът на т.а.“Форд“ е предприел
технически неправилна промяна на направлението си наляво спрямо
собствената посока, като е навлязъл в насрещната лента за движение, с цел
заобикаляне на л.а.“Нисан“ от лявата страна. В същото време и водачката на
л.а.“Нисан“ е предприела промяна на посоката на движение чрез завъртане на
волана надясно и пълно връщане в собствената лента за движение.
Разстоянието от 62 метра, което л.а.“Нисан“ е изминал от навлизането си в
насрещната лента за движение до мястото на удара в собствената му лента за
движение, е изминато за 2.2 секунди от автомобила. Действително, времето,
за което водачът на т.а.“Форд“ подс.КК. е следвало да вземе решение е
изключително малко, но въпреки това действието на подсъдимия е било
технически неправилно, като е отклонил автомобила към насрещната лента.
От техническа гледна точка, според експерта, произшествието е било
предотвратимо, ако подсъдимият, като водач на т.а.“Форд“, е предприел
спиране и запазване на праволинейното си движение в собствената лента за
движение, при конкретните действия на другия водач с връщане в
собствената лента за движение. Водачката на л.а.“Нисан“ също е предприела
технически неправилни действия, като е създала опасност от челен удар
между двата автомобила в лентата за движение на т.а.“Форд“, с навлизането
си в насрещната лента за движение. Технически правилно е водачката на
л.а.“Нисан“ да запази движението си направо и в собствената лента за
движение, при което не би настъпил удар. Безспорно е установено, че
навлизането на л.а.“Нисан“ и т.а.“Форд“ в насрещните ленти за движение е
резултат на конкретни действия на водачите на двата автомобила и не се
дължи на техническа неизправност на автомобилите.
14
Като причина на настъпване на ПТП вещото лице е извело от една
страна действията на водача КК. с навлизане на т.а.“Форд“ в насрещната
лента за движение при наличието на насрещно движещ се автомобил, а от
друга - действията на водачката на л.а.“Нисан“, като с навлизане на
автомобила в насрещната лента за движение е създала опасност за водача на
т.а.“Форд“ от техническа гледна точка. При навлизането на л.а.“Нисан“ в
лентата за движение на т.а.“Форд“ и запазване на движението на двата
автомобила в тази лента за движение с предприето спиране, отново би
настъпил челен удар между двата автомобила. Технически правилно е било
водачът на т.а.“Форд“ да контролира непрекъснато автомобила и запази
движението си по дясната лента за движение, както и да предприеме спиране.
По данните от назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 130/20,,г., след
извършеният оглед на трупа на пострадалата и констатациите на вещото лице,
придобити и по време на огледа на местопроизшествието, на който е
присъствал лично, вещото лице е установило, че смъртта на пострадалата е в
резултата на изпадането й в тежко коматозно състояние от черепно-мозъчната
травма и изпадането й в остро шоково състояние от множествените
травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците,
значителните контузионни кръвоизливи на белите дробове и разкъсвания на
слезката и черния дроб с наличие на кръв в коремната кухина. За изпадането
на пострадалата в шоково състояние имало значение и вътреставните
счупвания на костите, изграждащи двете коленни стави. Възприет е в
експертизата извод, че всички травматични увреждания и непосредствената
причина за смъртта на пострадалата К. са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП на 26.06.20,,г.
От извършения анализ на пробата кръв, взета от постр.К., при
изготвената съдебно химико-токсикологична експертиза, не се установява
наличие на алкохол, наркотични или упойващи вещества. При анализа на
пробата кръв и урина, взети от подс.КК., при извършената съдебно химико-
токсикологична експертиза, не се установява наличие на алкохол, наркотични
или упойващи вещества, като идентифицираният в урината метилкетопрофен
не е наркотично вещество.
15
При обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели,
възприели на определен етап от развитие на пътната ситуация факти и
обстоятелства, значими за установяване обстановката на ПТП и поведението
на участниците в нея, въззивният съд не установи противоречия в изнесените
от тях данни. Напротив, сведенията, които се съобщават от двамата
свидетели, пристигнали на мястото на произшествието, непосредствено след
настъпването му – И.н Х. и В.Д.в, са в пълна кореспонденция помежду си,
като същите стоят в съответствие и с останалите доказателства по делото,
подкрепящи признатите от подсъдимия фактически обстоятелства и приети
такИ. от съда в мотивите към атакувания съдебен акт. Правилно, първата
инстанция, отчитайки отсъствието на противоречивост в данните, съобщени
от лицата, станали свидетели на процесната пътна обстановка, макар да не е
навлязла в подробно обсъждане на техните показания, е приела, че същите се
явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Запознавайки се с приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и
приложения фотоалбум към него, въззивният съд се солидаризира с
възприетото от първата инстанция досежно валидността им да установят
правнозначимите факти. Цитираните писмени материали, видно от
отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на
чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за
конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е
позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.
При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд
правилно е извел правна квалификация на деянието, извършено от подс.КК.,
по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, като е приел, че допуснатите от
последния нарушения, стоящи в причинна връзка с настъпилия вредоносен
съставомерен резултат, са на регламентираните в чл.20 ал.2 от ЗДвП правила
за движение по пътищата.
Въззивният съд се съгласява с изложените съображения, дадени от
първата инстанция относно наличието на причинно-следствената връзка
между нарушените от подсъдимия правила по чл.20 ал.2 от ЗДвП, касаещи
16
поведението на водача при избиране скоростта на движение и престъпния
резултат, смъртта на постр.К.. Въведените в цитираната норма от ЗДвП
правила за движение по пътищата изискват от водачите на МПС при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, съобразно
хипотезата на ал.2 на чл.20 от ЗДвП. В разглеждания случай, еднозначно при
обсъждане на въпросите за причините, довели до ПТП и възможността за
предотвратяването му, вещото лице по автотехническата експертиза е дало
заключение, че подсъдимият е имал обективна възможност да контролира
непрекъснато автомобила и запази движението си по дясната лента за
движение, да не навлиза в насрещната лента за движение при наличие на
насрещно движещ се автомобил, както и да предприеме спиране.
Следователно, ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си, вменени му
от посочените по-горе специални норми на ЗДвП, произшествието не би
настъпило. Разбира се, от техническа гледна точка, водачката на л.а.“Нисан“,
преди това, с навлизането си в насрещната лента за движение е създала
опасност за водача на т.а.“Форд“, като технически правилно е тя да е
контролирала автомобила си и запази движението в собствената лента за
движение без да я напуска, но при запазване на движението в насрещната
лента за движение, в която е навлязла, с предприето спиране, би настъпил
челен удар между двата автомобила. По този начин и постр.К., водачка на
л.а.“Нисан“, е нарушила правилата за движение по пътищата, като е
променила посоката си на движение, навлизайки в насрещната лента за
движение и е управлявала автомобила със скорост по-висока от максимално
разрешената за съответната категория път и превозно средство. Правилно
първата инстанция е констатирала, че нарушенията на пострадалата са в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като не се изключват
установените нарушения на правилата за движение от подсъдимия. При
възникналата конкретна опасност на пътя с навлизането на л.а.“Нисан“ в
насрещната лента за движение, водачът на т.а.“Форд“ – подс.КК., не е
изпълнил нормативно регламентирано в ЗДвП задължение да намали
17
скоростта и в случай на необходимост да спре, както и да контролира
непрекъснато автомобила и запази движението си по дясната лента за
движение, да не навлиза в насрещната лента за движение при наличие на
насрещно движещ се автомобил, поради което сам се е лишил от
възможността за предотвратяването на процесното ПТП. Затова в случая не
може да се разсъждава за наличието на случайно деяние, съобразно хипотеза
на чл.15 от НК, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
ЗДвП, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП безспорно са довели и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на постр.К. на
26.06.20,,г., в каквато насока са и категоричните данни от
съдебномедицинската експертиза.
Анализирайки правно релевантните факти по казуса, първостепенният
съд коректно е посочил, че пътнотранспортното произшествие не е настъпило
само по вина на подс.КК.. Обсъждайки поведението на пострадалата К. в
аспекта на дължимото й като водач на другото МПС, съобразяване с
правилата, установени в ЗДвП, съдът правилно е извел принос на последната
в настъпване на общественоопасния резултат. Констатирал е наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата, която в нарушение на правилата на
ЗДвП е навлязла в насрещната лента за движение и е създала опасност за
водача на т.а.“Форд“, като е управлявала с превишена скорост, което
обстоятелство по-късно, при преценката си за тежестта на санкцията, съдът е
отчел като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. Въззивният съд
споделя изразената от СлОС позиция за установено съпричиняване от
пострадалата на вредоносния резултат, в каквато насока доказателствата по
делото са неоспорими.
В разглеждания случай данните по делото установяват, че пострадалата
К. е променила посоката на движение на автомобила си с пълно навлизане в
насрещната лента за движение и същевременно управлявала автомобила с
превишена скорост. По данни от автотехническата експертиза, пострадалата е
създала опасност за подсъдимия, като водач на т.а.“Форд“. Установено е
категорично от автотехническата експертиза, че технически правилно е
18
пострадалата, като водач на л.а.“Нисан“, да контролира автомобила си и да
запази движението си в собствената лента за движение, без да я напуска. С
промяна направлението на движението си от дясната лента за движение,
водачката на л.а.“Нисан“ е навлязла напълно в насрещната лента за движение,
като след това е предприела промяна на посоката на движение чрез завъртане
на волана надясно и пълно връщане в собствената лента за движение, данни
за което основателно съдът е почерпил от механизма на ПТП, описан в
автотехническата експертиза. Горните действия на пострадалата К., водач на
л.а.“Нисан“, напълно основателно съдът е приел, че стоят в нарушение на
правилата за движение, поради което и с факта на несъмнената им
установеност, се налага извод за съществен принос на последната в
причиняване на общественоопасния резултат. Това от своя страна повлиява и
на тежестта на наказателната отговорност, която подс.КК. следва да понесе за
извършеното деяние, предмет на разглеждане по делото.
Първостепенният съд коректно е посочил в изводите си относно
субективните параметри на деянието, извършено от подс.КК., че последният е
действал виновно, при форма на вина – непредпазливост, като е пропуснал
обаче, в съответствие с указаното в т.5 от Тълкувателно решение № 2/2016г.,
ОСНК, ВКС, да отрази изрично вида на непредпазлИ.та вина, а именно
установената такава по данни от делото - небрежност. Независимо от това,
настоящият въззивен състав намира, че в случая не е налице непълнота или
неточност в мотивите на съда, тъй като ясно и недвусмислено е изложена
позицията на съда по въпроса за психичното отношение на подс.КК. към
резултата, явяващ се разграничителен признак между двете форми на
непредпазливостта - самонадеяност и небрежност. В настоящия случай,
първата инстанция е диференцирала непредпазливостта в нейната форма на
небрежност като е посочила, че подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
което е ясен показател за това, че е възприела деянието да е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по
смисъла на чл.11 ал.3 предл.1 от НК, т.е. престъпна небрежност, а не при
самонадеяност, в който случай законът предвижда деецът да е предвиждал
настъпването на съставомерния резултат, но е мислил да го предотврати.
Позицията на съда, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
19
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
изцяло се споделя от въззивната инстанция като почИ.ща на установените по
делото фактически положения. Подсъдимият КК. при възникналата опасност,
след навлизането на л.а.“Нисан“ в неговата лента за движение, е имал
обективна възможност да не навлиза в лентата за насрещно движение (в
неговата посока на движение), и при съобразяване с разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП да намали скоростта си и да спре. При извършване на тези
действия от страна на подсъдимия, като водач на т.а.“Форд“, то удар между
двете МПС не би настъпил, тъй като л.а.“Нисан“ се е завърнал в собствената
лента за движение. Освен че е могъл, подсъдимият е бил длъжен, в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да вземе и
необходимите по закон мерки за безопасно движение. Имайки предвид също
и обстоятелството, че е дългогодишен водач на МПС (от 2006г.), несъмнено
може да се направи извод, че същият е имал необходимия опит, рутина и
квалификация, които да способстват правилната му преценка за съответно на
пътната обстановка поведение, осигуряващо безопасно движение. Що се
отнася до обективната възможност на подс.КК. при конкретните условия да
възприеме л.а.“Нисан“, такава несъмнено е установена от данните по делото,
като автотехническата експертиза от своя страна извежда и техническите
параметри, в рамките на които същият би могъл да предотврати удара. При
така отчетените данни, правилно окръжният съд е приел, че подс.КК. е
действал виновно, при форма на вина небрежност.
Предвид изложеното първата инстанция е направила правилен извод, че
подс.КК. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в” предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, затова че на
26.06.20,,г. на път ІІ-53, километър 133, в землището на с.Крушаре,
общ.Сливен, при управление на МПС - товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег.№ СА ,,, ХК, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на И.К.К. на ,,г. от гр.Ямбол.
Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от
прокурора, като е атакувана пред настоящата инстанция единствено от
подсъдимия КК. чрез упълномощения от него защитник, с основно
възражение за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване
20
от свобода и лишаване от право да управлява МПС.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд на
основата на фактическите обстоятелства, относими към преценката за
справедливост на санкцията, възприе, че наказанието спрямо подсъдимия е
явно несправедливо - необосновано завишено.
Извършвайки анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение
към индивидуализацията на наказанието, първата инстанция коректно е
извела категорията обстоятелства, носещи характеристиките на смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, относителната тежест на които обаче е
подценила съществено. Видно от доказателствата по делото, свидетелстващи
за положителен социален и трудов статус на подс.КК., характеризират в
позитивен план личността на подсъдимия. Същият не е осъждан, трудово
ангажиран е, осъществява дългогодишна доброволческа дейност в БЧК,
демонстрирал в хода на разследването по делото коректно процесуално
поведение, както и с проявена критичност към извършеното и искрено
съжаление за настъпилия вредоносен резултат. Сред данните,
характеризиращи положително дееца са и поведението му след настъпване на
ПТП, което не може да се отчете като оказана помощ на пострадалата,
предвид това, че същата е починала непосредствено след катастрофата в
автомобила, но подсъдимият веднага след удара е отишъл при другия
автомобил, проверил пулса на пострадалата и установил, че е починала,
обадил се на тел.112, след което изчакал органите на полицията и ЦСМП
Сливен. Тези факти на самостоятелно основание следва да се ценят като
обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца. Съдът няма основание да
не се довери на тези факти във връзка с действията му, насочени към
желанието му за помагане на пострадалата, което се потвърждава и от
показанията на свидетелите Х. и Димитров, пристигнали на мястото на ПТП,
непосредствено след настъпването му, за което и намира, че тази му проява е
показател за положителни личностни характеристики. Без оглед на това, че
поведението му не е способствало благоприятния изход при пострадалата,
предвид настъпилата смърт на последната, то действията му ясно
свидетелстват за осъзната лична вина и стремеж към преодоляване на
неблагоприятните последици.
21
Обсъдените в горния аспект фактически данни по делото несъмнено
установяват личността на подс.КК. като такава, с ниска степен на обществена
опасност, като дават също основание за извод, че за поправянето на
последния не се налага сериозна наказателна интервенция.
Индивидуализирайки основното наказание на подсъдимия,
първостепенният съд правилно е взел предвид подбудите и причините за
извършване на престъплението, състоящи се в незачитане на основно правило
за движение по пътищата, каквото е това, регулиращо съобразената скорост
на движение на МПС.
При индивидуализация на наказанието, основателно съдът не е отчел
самопризнанието на подс.КК., като благоприятстващо в допълнителна степен
правното му положение. В случая волеизявлението на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК не може да се прецени като формално, тъй като от самото начало
на наказателното производство същият, макар да се е възползвал от правото
си да не дава обяснения, не е оспорвал авторството на деянието и е
демонстрирал във висока степен добросъвестно поведение, насочено към
разкрИ.не на обективната истина – след като е установил, че пострадалата е
починала е изчакал компетентните органи, предоставил кръвна проба и урина
за изследване. Задължителните постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т.7
на ТР № 1/06.04.2009г. по т.д.№ 1/2008г., указват, че в хипотезите на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, самопризнанието може
да се третира като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, само
ако е спомогнало своевременно и съществено за разкрИ.не на престъпното
посегателство и неговия извършител. Съобразявайки материалите по
досъдебното производство, в разглеждания казус се установява, че по делото
е била осъществена пълноценна и ефективна дейност от страна на
компетентните органи, а от друга страна – процесът на доказване на
осъщественото деяние с оглед конкретната му специфика обективно не е бил
съпътстван от особени трудности, предвид обективните находки при
извършения оглед на местопроизшествието, точни данни за механизма на
удара, протривните следи, масивните следи от триене, установеното мазно
петно, местоположението на двете МПС и пострадалата след удара и др. Ето
защо, реалното значение на самопризнанието на подсъдимия КК. не следва да
бъде надценявано, доколкото обективно не е подпомогнало в съществена
22
степен разкрИ.нето на обективната истина, поради което и преценката на
първата инстанция, че законоустановената от чл.58а ал.1 от НК благоприятна
последица от самопризнанието е достатъчна за правилната индивидуализация
на наказанието, се явява правилна.
Изследвайки в задълбочен план сведенията, съдържими в
представената по делото справка за нарушител (л.17-,, от ДП), разкрИ.щи
наличие на допуснати от подс.КК. в практиката му като водач на МПС
нарушения на пътното законодателство – осем пъти наказван с НП и три пъти
с фиш, въззивният съд намира, че първата инстанция ги е надценила, поради
което възраженията на защитата в тази насока са основателни. В
характеристичен план съвкупността от общо осем наказателни постановления
и три фиша действително разкрИ. склонност на подсъдимия да игнорира
изискванията на ЗДвП за безопасност на движението, а това го окачествява
като недисциплиниран шофьор. Обективният облик на водача обаче не се
изгражда единствено въз основа на количествен критерий – от броя на
допуснатите от него нарушения, без да се изследва задълбочено тяхната
давност и преди всичко – характера и обществената им опасност. В случая, не
може да се пренебрегне значението на установените факти, че подс.КК. е
правоспособен водач на МПС от 2006г., като санкционираните
административни нарушения са били допуснати от него в течение на
продължителен период от стажа му като водач, като последното
административно нарушение е било извършено през 2018г. При отчитане
давността на наложените административни санкции в контекста на
съображенията, развити в ТР № 2/2018г. по т.д.№ 2/2017г., ОСНК, ВКС и ТП
№ 1/2015г. по т.д. № 1/2014г., ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на
ВАС, се установява, че седем от издадените осем НП датират преди 2010г.,
което не позволява интерпретирането им в тежест на подсъдимия. Факт, за
който свидетелства цитираната справка, също така е, че санкционираните в
периода 2010г.-2018г. нарушения с издадени срещу КК. едно НП на
08.10.2010г. и три фиша през 2012г., 2014г. и 2018г. са се състояли в следните
нарушения, а именно неносене на определени документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство (чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП); неносене на
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
23
категория и контролния талон към него (чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП); нарушил
забрана да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му (чл.104а от ЗДвП); не е регистрирал придобито
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика (чл.145 ал.2 от ЗДвП). Така изброените
административни нарушения, за които водачът КК. е бил наказан с глоби в
определения в закона размер, по естеството си не са предпоставяли
непосредствена и съществена опасност от пътнотранспортни произшествия.
Изложеното обуславя извод, че макар предходното санкциониране на
подс.КК. по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение поначало правилно да е отчетено като отегчаващо обстоятелство,
последното не е с голяма относителна тежест и решаващо значение, и не
обосновава на самостоятелно основание съществено завишаване на
наказанието лишаване от свобода.
Строгото санкциониране на дееца не може да бъде мотивирано и само
на основата на наличните данни за нарушения на пътното законодателство,
макар същите да свидетелстват в негативен план за отношението на
последния към установите правила за безопасно движение по пътищата, като
по вид и характеристики нарушенията нямат сходство с допуснатите такИ. от
водача КК. при процесния казус, касаещо управление с несъобразена скорост.
Ето защо и въззивният съд не може да сподели изводите на съда, че данните
от обсъжданата справка за нарушител следва да се отчетат в такава степен
като отегчаващо отговорността обстоятелство, че подс.КК. да бъде
санкциониран с по-тежко по размер наказание лишаване от свобода, а именно
отмереното такова от първата инстанция в размер на 3 години, при
квалификация на деянието по основния състав на чл.343 ал.1 б.“в“ от НК,
предвиждащ наказуемост от 2 до 6 години лишаване от свобода.
Обсъждайки въпроса за степента на обществена опасност на деянието,
първостепенният съд се е ограничил да посочи само, че същата не е много
висока, като това негово заключение е базирано не на особеностите на
конкретния механизъм на ПТП, а на родовия и непосредствен обект на
24
престъпно посегателство и широкото разпространение на престъпленията от
този вид в обществото. В обсега на установените по делото факти въззивният
съд прие, че конкретното деяние не разкрИ. специфика, завишаваща
обществената му опасност извън рамките на характерната за този вид
престъпления. Несъмнено, нарушението на правилото, относимо към
управление на МПС с несъобразена скорост, регламентирано в чл.20 ал.2 от
ЗДвП, каквото се явява допуснатото такова от водача КК., има своята
съществена тежест, най-вече от гледна точка на опазване живота и здравето
на участниците в движението в подобни пътни ситуации. Важно е обаче да се
отчете в казуса, че настъпилите от деянието тежки последици не са изцяло по
вина на подсъдимия, като съществен принос е установен и от страна на
пострадалата водачка на другото МПС, участвало в процесното ПТП, която
по данни от автотехническата експертиза с навлизането на автомобила,
управляван от нея, в насрещната лента, е създала опасност за подсъдимия,
като водач на т.а.“Форд“, като технически правилно е пострадалата да
контролира автомобила и запази движението в собствената лента за движение
без да я напуска, както и да не управлява автомобила с превишена скорост.
Горните действия на пострадалата водачка на л.а.“Нисан“, доколкото стоят в
нарушение на изискванията на ЗДвП, разкрИ.т съществения й принос за
настъпване на пътното произшествие. Поради това и така установеното
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на произшествието
следва да намери адекватно отражение при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия. В случая, макар и коректно отчетено от съда при
обсъждане от последния на смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата, не
е било оценено в съответната му тежест, благоприятстваща положението на
подсъдимия. Същевременно, не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
извън настъпилия тежък съставомерен резултат, деянието не е довело до
причиняване на други вредни последици, отчитането на които да повлиява
санкцията на дееца, съобразно критерия за справедливост. Обществената
опасност на деянието освен това, сама по себе си, не се явява основен
критерий за отговорността на дееца, доколкото данните за неговата личност
също имат своето важно значение, в какъвто смисъл е постоянната съдебна
практика (арг.Р № 306/2007г., I н.о., ВКС).
25
От друга страна, въпреки отчетения сериозен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, правилна се явява констатацията на първата
инстанция, че спрямо подс.КК. не са налице условията на чл.55 от НК, тъй
като броят и естеството на тези обстоятелства не удовлетворяват предявените
от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не
може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото,
визирано в особената материалноправна норма, наказание. Границите на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в състава на чл.343 ал.1 б.“в“,
вр.чл.342 ал.1 от НК, който правилно е възприет от съда за приложим в
процесния казус, е с наказуемост от две до шест години лишаване от свобода.
Съблюдавайки всички изложени по-горе обстоятелства, относими към
преценката за тежестта на санкцията, която подс.КК. следва да понесе за
извършеното от него престъпление по транспорта, в рамките на предвидените
граници на наказанието по горепосочения състав, въззивният съд намери, че
следва да коригира размера на наложеното на подс.КК. наказание от три
години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода, т.е. в
минималния размер, предвиден за процесното деяние. В съответствие с
императивните изисквания на чл.58а ал.1 от НК, индивидуализираното по
чл.54 от НК от тази инстанция наказание от две години лишаване от свобода,
следва да се намали с една трета, като на подсъдимия бъде наложено
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. Така
определеното по вид и размер наказание според настоящия съдебен състав се
явява достатъчно за постигане най-вече целите на индивидуалната превенция,
която е водеща в настоящето производство, като същевременно същото ще
изпълни и функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото. Горното налага
изменяване на присъдата в тази й част.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, на
основата на които последната е възприела, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително
същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.
ОС Сливен е направил внимателна преценка на предпоставките,
26
визирани в чл.66 ал.1 НК, както и отражението на условното осъждане върху
постигането на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Разсъжденията на първата инстанция са базирани върху множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на
подс.КК., за когото деянието се явява инцидентна проява в живота. Тези
данни, в съчетание с демонстрираното от него критично отношение към
извършеното и изразено съжаление, подкрепят направената констатация, че
поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от
обществото. Но въззивната инстанция намира, че определения изпитателен
срок, индивидуализиран на четири години, е завишен, като същият следва да
се намали на три години, като по този начин ще се реализира
предупредителния ефект на условното осъждане както върху подсъдимия,
така и спрямо останалите членове на обществото, защото през този период,
ако подсъдимият не спазва установения в страната правов ред, е налице
реален риск той да изтърпи отложеното наказание. В този смисъл следва да се
измени присъдата и в тази част.
Правилно първата инстанция не е възложила през изпитателния срок
полагането на възпитателни грижи по реда на чл.67 ал.1 от НК, както и
постановяването на пробационна мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.
Досежно наказанието, визирано в чл.343г от НК, лишаване от право да
се управлява МПС, съдът, като съобрази всичко изложено по-горе във връзка
с оценката на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства прие, че наказанието следва да бъде намалено до размера от
една година и четири месеца. Необходимостта от определяне на това
наказание в размер, равен на определения такъв за наказанието лишаване от
свобода, съдът изведе от данните в справката за нарушител, установяващи, че
в практиката си като водач на МПС подс.КК. е допускал нарушения на
пътното законодателство. Съдът отчете и обстоятелството, че упражняваната
от подс.КК. дейност като началник склад в „Ж.М.Р.“ ООД София, изисква
набавяне на материали и консумативи за нуждите на предприятието и
транспортирането им, както и транспортирането на техника, което изисква
управление на автомобил, но тази негова нужда, свързана с реализиране на
доходи за прехрана, макар и значима, не може да бъде поставена с приоритет
пред необходимостта от защита на обществения интерес, поради което
27
въззивната инстанция приема, че лишаването на подс.КК. от правото да
управлява МПС следва да е за срок, равен на срока на наказанието лишаване
от свобода, което изпълва и хипотезата на чл.49 ал.2 от НК. В такава насока
присъдата следва да бъде изменена. Индивидуализирана в размер от една
година и четири месеца кумулативната санкция по чл.343г от НК е в
съответствие със задължителната тълкувателна практика - ТР № 61/,,80г. на
ОСНК и Постановление № 1/17.01.,,83г. на Пленума на ВС, като същата ще
способства за постигане целите на наказателноправната репресия.
Въззивният съд намира, че наложеното наказание лишаване от свобода
в размер на една година и четири месеца с определения изпитателен срок в
размер на три години, заедно с определения срок на кумулативната санкция -
лишаване от право да управлява моторно превозно за срок от една година и
четири месеца, в достатъчна степен ще изиграят поправително и възпитателно
въздействие по отношение на подс.КК., като водач на МПС. Така
индивидуализирана по вид комплексната санкция ще осигури необходимия
баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
превантивната роля на наказанието. Следва да се подчертае, че генералната
превенция не се основава само и единствено върху размера на наказанието,
като не по-малко значение са неизбежността на наказанието и навременното
санкциониране на престъпните посегателства.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия КК. направените по делото разноски,
постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил,
а именно сума в размер на 1 338.40 лева по сметка на ОД МВР Сливен.
Липсват основания за изменяне на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото, които правилно е
постановено от първата инстанция да се върнат на собствениците им, като
въззивната инстанция намира, че това следва да се осъществи след като
същите предоставят необходимите документи за собственост и
представителство/упълномощаване.
След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда
въззивната инстанция не установи процесуални нарушения или неправилно
приложение на закона, които да са основание за отмяна на съдебния акт.
28
По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че с оглед
предоставените процесуални възможности в съдебното производство,
образувано по жалба на подсъдимия, следва на основание чл.337 ал.1 т.1 от
НПК да измени атакуваната присъда на Окръжен съд Сливен, като намали
размера на всяко от наложените на подс.КК. наказания - лишаване от свобода
и лишаване от право да се управлява МПС до размер от една година и четири
месеца, както и определения изпитателен срок в размер на три години.
В останалите й части, присъдата следва да бъде потвърдена като
обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1, вр. чл.334 т.3 от
НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 12/29.06.2020г., постановена по НОХД №
136/2020г. по описа на Окръжен съд Сливен, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. С. К. наказание
лишаване от свобода от ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода;
НАМАЛЯВА размера на определения изпитателен срок по чл.66 ал.1 от
НК от ЧЕТИРИ година на ТРИ години;
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия КК. наказание по
чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС от ДВЕ ГОДИНИ на
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
29
1._______________________
2._______________________
30