Определение по дело №339/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 166 от 02.01.2014 г., постановено по Г.д.№ 1211/2013 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 58/13.06.2013 г. на директора на ОП „О. Д. Г., с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратено, считано от 14.06.2013 г., трудовото правоотношение с Ш. Е. С. от Г. и е признал уволнението за незаконно, възстановил е Ш. Е. С. на предишната му работа на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” в ОП „О. Д. при Община К. и е осъдил Община К. да заплати на Ш. Е. С. сумата от 2 628.72 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 14.06.2013 г. до 14.12.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане. С решението си съдът е осъдил Община К. да заплати на Ш. Е. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а по сметка на КРС – да заплати държавна такса върху двата неоценяеми иска в общ размер от 60 лева, а върху оценяемия – 105.15 лева, както и да репарира направените бюджетни разноски за вещо лице от 50 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците – О. П. „О. Д. и Община К., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват в срок. Счита, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се в жалбата, че за да постанови своето решение първоинстанционният съд стъпил изцяло на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, вместо да постанови своя съдебен акт на основание писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба, а именно – становището на ТОЛЕК – Пловдив и останалата медицинска документация. Излагат се съображения, че становището на вещите лица противоречи на Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се осъществява от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната експертна лекарска комисия. Твърди се също, че след запитване от работодателя дали Ш. С. може да работи като шофьор на специални коли, със статут на катафалки, да бъде багерист, да копае гробни места при дежурствата си в Г. п. – К. при лоши метеорологични условия, да извършва товаро – разтоварна дейност, както и извозване на покойници в страната и чужбина, с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Д. А. Д.” К. било възложено на друга специализирана лекарска комисия – ТОЛЕК Пловдив да даде компетентно експертно решение. На следващо място, неправилен бил изводът на съда, че длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, „шофьор, специализиран автомобил, багерист” и „водач специален автомобил, багерист” са коренно различни, тъй като по Националната класификация на професиите и длъжностите били в една и съща група с код: 832, с формални промени през годините. Същността на тези длъжностни в едно О. П., създадено да обслужва т.- п. дейност, била само една и затова длъжностната характеристика към тези длъжности била обща. При промяна на кодовете през 2011 г. по НКПД била променена длъжността на „шофьор, лекотоварен автомобил”, като в О. П. „О. Д. К. нямало лекотоварен автомобил, който да не бил регистриран като специален, който да не бил катафалка и с който да не се превозват покойници. Сочи се също така в жалбата, че в длъжностното щатно разписание от 2013 г. нямало щат „шофьор, лекотоварен автомобил”, като двамата работещи на ротационен график шофьори били „водач специален автомобил, багерист” с код по НКПД 8322 3001, с категория С, Д и Т, което напълно отговаряло на извършваната от тях работа по превоз на покойници, товаро – разтоварна дейност и изкопаване на гробни места с багер в Г. п. – К.. Действително извършваната от ищеца работа била като шофьор на специална кола – катафалка, багерист, за която извършвана от него дейност същият подписал и съответната длъжностна характеристика. Поради изложеното, въззивниците искат съда да отмени атакуваното решение на районния съд и да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържат въззивната жалба и претендират направените пред първата инстанция разноски.

В дадения срок отговор на жалбата от въззиваемия Ш. Е. С. не е постъпил. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез своя представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Пред първата инстанция са били предявени от Ш. Е. С., в срока по чл.358, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, искове за отмяна на заповед № 58/13.06.2013 г. на директора на О. П. „О. Д. Г., с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратено, считано от 14.06.2013 г., трудовото му правоотношение, и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната му работа на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” в ОП „О. Д. при Община К. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, за периода от 14.06.2013 г. до 14.12.2013 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Установено е по делото, че със заповед № 58/13.06.2013 г. на директора на О. П. „О. Д. Г., считано от 14.06.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ш. Е. С. (въззиваем пред тази инстанция) на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил” в О. П. „О. Д. към О. К., с код по НКПД 8322 2006, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. От процесната заповед, от представеното и прието по делото като доказателство допълнително споразумение към трудов договор № 6/25.01. 2011 г., както и от личното трудово досие на ищеца се установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение Ш. С. е заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” в О. П. „О. Д. към О. К., с код по НКПД 8322 2006.

В оспорената заповед № 58/13.06.2013 г. на директора на О. П. „О. Д. Г. са посочени следните причини за прекратяване на трудовия договор с ищеца: 1.) ЕР № 2667 от 170 от 14.11.2012 г. на М. „Д. А. Д.” К., с което се потвърждава 80% инвалидност на Ш. Е. С. и препращането му за ЕР към ТОЛЕК Пловдив, след запитване от работодателя дали лицето може да изпълнява съответната длъжност при неблагоприятни атмосферни условия, физическо и психическо натоварване, които са противопоказни за изброените в ЕР на ТЕЛК заболявания на същото лице и какъв е риска за здравето му; 2.) уведомително писмо с изх.№ 9 – 4 – 519/16.04.2013 г. на ТОЛЕК при МТБ – Пловдив, касаещо професионалната годност на Ш. Е. С.: ЕР на ТОЛЕК № 2516/28.11.2012 г. при МТБ – Пловдив – „годен кат. „В” с очила без право на таксиметрова дейност за срок от две години; 3.) становище изх.№ 37/23.04.2013 г. на СТМ „СТС – Инженеринг” ЕООД със заключение: лицето Ш. Е. С. не може да извършва посочената длъжност/професия – „шофьор”; 4.) липса на професионална категория „С” за управление на МПС, за превоз на хора и товари, липса на професионална категория „Т” и забрана за получаване на такива професионални категории с ЕР от ТОЛЕК № 2516/28.11.2012 г. и 5.) липса на удостоверение за психологическа годност на лицата по Наредба № 36 за изискванията за психологическа годност. Прието е в заповедта, че Ш. Е. С., работещ на длъжност „шофьор”, има ограничение да шофира специализираните коли – катафалки с хора и товари, както и няма право да работи с багер в Г. п. – К., като поради изброените в ЕР на ТЕЛК К. заболявания не може да извършва товаро – разтоварна дейност, продължителни курсове по превоз на покойници и др. дейности при неблагоприятни атмосферни условия, физическо и психическо натоварване. Сочи се също в заповедта, че всичко това напълно възпрепятства изпълнението на трудовите му задължения по длъжностна характеристика, както и че поради силно влошаване на тремора на горните крайници през последната година лицето не може да попълва разбираемо дори пътните листове на шофираните от него автомобили.

Видно от експертно решение № 2667 от зас.№ 170/14.11.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Д. А. Д.” К., със същото е потвърдено заболяване на ищеца, довело до 80% трайна неработоспособност. Видно от експертното решение, предвид обстоятелството, че ищецът работи като шофьор, същият е насочен за експертна оценка към Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) – Пловдив.

По делото е прието като доказателство писмо изх.№ 9-4-519/16.04. 2013 г. на Многопрофилна транспортна болница (МТБ) – Пловдив до директора на О. П. „О. Д. К., с което последният се уведомява, че в длъжностната характеристика на „шофьор специализиран автомобил /багерист/ в І т.2 се изисква за заявената длъжност свидетелство за управление на МПС кат.”В”, „С”, „Т” или по – висока, а Ш. Е. С. има решение на ТОЛЕК № 2516/28.11.2012 г. при МТБ – Пловдив – „годен кат. „В” с очила без право на таксиметрова дейност за срок от 2 години. Писмото на Многопрофилна транспортна болница (МТБ) – Пловдив е в отговор на писмо изх.№ РД – 40/04.04.2013 г. на ОП „О. Д.К., което не е представено по делото като доказателство.

Видно от Протокол № 1/31.025.2013 г. на ОП „О. Д. К., на посочената дата е проведено заседание на Комисия по трудоустрояване с дневен ред: разглеждане на възможности за трудоустрояване на Ш. Е. С. – шофьор. От цитирания протокол се установява, че комисията е взела следното решение: 1.) съгласно ТОЛЕК при МТБ – Пловдив Ш. Е. С. не може да изпълнява служебните задължения като шофьор; 2.) ограниченият брой на работните места в ОП „О. Д. К. не дава възможност на работодателя да трудоуст­ои лицето адекватно на неговите физически възможности и образователното ниво; 3.) лицето е пенсионер по болест, видно от ЕР на ТЕЛК при М. „Д. А.Д.” и 4.) комисията предлага на работодателя да прекрати трудовия договор с Ш. Е. С. съгласно чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

Съгласно чл.325, ал.1, т.9 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От цитираната разпоредба се установява, че за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на възложената работа в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) – признаване на работника или служителя неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК. Втората хипотеза е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В тази връзка, съдът намира, че преценката на ТЕЛК, респективно – НЕЛК, относно това дали здравословното състояние на лицето го поставя в невъзможност да изпълнява възложената му работа, не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Поради изложеното, съдът счита, че както становището на СТМ „СТС – И.” Е. – изх.№ 37/23.04.2013 г., посочено като основание за прекратяване на трудовия договор, съгласно което Ш. Е. С. не може да извършва посочената длъжност/професия – „шофьор”, така и заключението на назначената комплексна съдебно – медицинска експертиза, са ирелевантни по делото.

В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Наличието на „здравните противопоказания” следва да е констатирана от ТЕЛК и то за конкретно изпълняваната работа от лицето по сключеният от него трудов договор. В тази насока е задължителната съдебна практика – решение № 332 от 21.10.2011 г. на ВКС по Г.д.№ 565/2011 г., ІІІ г.о., ГК, решение № 162 от 4.08.2010 г. на ВКС по Г.д.№ 4418/2008 г., ІV г.о., ГК, и двете постановени в производство по чл.290 от ГПК.

Във връзка с горното, от събраните и обсъдени дотук доказателства се установява, че в случая липсва експертна оценка от съответната ТЕЛК, относно това дали здравословното състояние на ищеца позволява да работи на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, която е заемана от него към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение. На първо място, това обстоятелство се установява по един несъмнен начин от твърденията на самия жалбоподател във въззивната жалба, в която се сочи че след запитване от работодателя дали Ш. С. може да работи като шофьор на специални коли, със статут на катафалки, да бъде багерист, да копае гробни места при дежурствата си в Г. п. – К. при лоши метеорологични условия, да извършва товаро – разтоварна дейност, както и извозване на покойници в страната и чужбина, с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Д. А. Д.” К. било възложено на друга специализирана лекарска комисия – ТОЛЕК Пловдив да даде компетентно експертно решение. От изложеното е видно, че работодателят не е направил запитване за това дали здравословното състояние на ищеца позволява да работи на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, която е заемана от него към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, а за длъжността „шофьор на специална кола” и „багерист”.

Във връзка с горното, несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че по същество длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, „шофьор, специализиран автомобил, багерист” и „водач специален автомобил, багерист” не били различни, тъй като по Националната класификация на професиите и длъжностите били в една и съща група с код: 832, с формални промени през годините. Видно от Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД – 2011), касае се за различни длъжности в една група – 8322 „Водачи на леки автомобили, включително таксита”, с различни кодове по НКПД – 2011, а именно: „шофьор, лекотоварен автомобил” (длъжността, заемана от ищеца) с код 8322 2006 и „водач, специален автомобил” с код 8322 3001.

Що се касае до довода, че длъжностната характеристика към тези длъжности била обща, то следва да се посочи, че в личното трудово досие не се съдържа длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, подписана от ищеца. В същото се съдържа длъжностна характеристика за длъжността „шофьор специализиран автомобил, багерист” при ОП „О. Д., заемана от ищеца при подписване на първоначалния му трудов договор № 6 от 01.02.2010 г. Поради изложеното, недоказана по делото е конкретно изпълняваната от ищеца работа по сключения трудов договор, респективно – липсва възможност да се даде експертно становище дали здравословното му състояние позволява да работи на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”.

По отношение на приложената в личното трудово досие на ищеца производствена характеристика за длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”, следва да се отбележи, че същата е издадена на 13.04.2013 г., т.е. след запитването от работодателя до МТБ Пловдив, направено с писмо изх.№ РД-40/04.04.2013 г., в отговор на което е изпратеното становище с писмо изх.№ 9-4-519/16.04.2013 г., поради което и същата няма как да е била взета предвид.

Несъстоятелен и опровергаващ се от доказателствата по делото е и довода, че в длъжностното щатно разписание от 2013 г. нямало щат „шофьор, лекотоварен автомобил”, като двамата работещи на ротационен график шофьори били „водач специален автомобил, багерист” с код по НКПД 8322 3001, с категория С, Д и Т. Самият ответник, с отговора на исковата молба, е представил поименно щатно разписание на длъжностите на ОП „О. Д. към О. К., считано от 01.01.2013 г., видно от което в същото фигурират двата щата за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” с код по НКПД 8322 2006, единият от които се заема от ищеца. Що се отнася до обстоятелството, че считано от 14.06.2013 г. в ОП „О. Д. към О. К. не съществуват длъжностите „шофьор, лекотоварен автомобил” – видно от представените поименни щатни разписания на длъжностите на ОП „О. Д. към О. К., считано от 14.06.2013 г. и от 01.07.2013 г., то същото не опровергава факта, че ищецът е заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”.

На следващо място, обстоятелството, че липсва експертна оценка от съответната специализирана ТЕЛК – Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) при Многопрофилна транспортна болница – Пловдив, относно това дали здравословното състояние на ищеца позволява да работи на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”, която е заемана от него към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, не се опровергава от цитираното в заповедта за прекратяване на трудовия договор експертно решение № 2516 от 28.11.2012 г. на ТОЛЕК при МТБ – Пловдив. Това е така, тъй като от една страна по делото не е представено и прието като доказателство цитираното в заповедта на директора на ОП „О. Д. К. експертно решение № 2516 от 28.11.2012 г. на ТОЛЕК при МТБ – Пловдив. От друга страна, от обсъденото по – горе писмо изх.№ 9-4-519/16.04. 2013 г. на Многопрофилна транспортна болница-Пловдив до директора на О. П. „О. Д. К. се установява, че по отношение на ищеца има експертно решение на ТОЛЕК при МТБ Пловдив - № 2516 от 28.11.2012 г., което обаче касае единствено годността на ищеца за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, и което в случая определя, че ищецът е „годен кат. „В” с очила без право на таксиметрова дейност за срок от 2 години”. От писмото на МТБ Пловдив и цитираното в него експертно решение на ТОЛЕК при МТБ Пловдив - № 2516 от 28.11.2012 г., послужили като основание за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не се установява по какъвто и да е начин, че е налице експертно решение, оценка или становище на компетентната ТЕЛК относно невъзможността на ищеца да работи на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил”.

В тази връзка, с цитираното писмо се сочи, че съгласно І т.2 от длъжностната характеристика на „шофьор специализиран автомобил (багерист)” се изисква за заявената длъжност свидетелство за управление на МПС кат. „В”, „С”, „Т” или по – висока. Тази констатация е ирелевантна в случая доколкото касае изпълнението на длъжността „шофьор специализиран автомобил (багерист)”, а не длъжността, заемана от ищеца към момента на прекратяване на трудовия му договор – „шофьор, лекотоварен автомобил”.

Впрочем, обстоятелството дали ищецът притежава правоспособност за управление на МПС от съответната категория за изпълнение на заеманата от него длъжност, не е от значение за настоящия спор, доколкото това обстоятелство е от значение за прекратяване на трудовия договор на друго основание, различно от основанието по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, на което е прекратеното трудовото правоотношение с ищеца. По тези съображения, ирелевантни са посочените в т.4 и т.5 от заповедта причини за прекратяване на трудовия договор с ищеца: липса на категория „С” и „Т” за управление на МПС и липса на удостоверение за психологическа годност по Наредба № 36 за изискванията за психологическа годност.

И само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.21, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, притежаваната от ищеца категория „В” се отнася за автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг и броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8, а кат. ”С” се иска за товарни автомобили, чиято максимално допустима маса надвишава 3 500 кг. В тази връзка, по делото не се установява дали максимално допустимата маса на управлявания от ищеца автомобил надвишава 3 500 кг или не, поради което не може да се направи преценка за това дали същият притежава необходимата категория за управление на МПС, респективно – необходимо ли му е удостоверение за психологическа годност, доколкото същото се изисква за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С”, а не и за категория „В”.

Що се касае до посоченото в атакуваната заповед обстоятелство, че поради силно влошаване на тремора на горните крайници през последната година лицето не може да попълва разбираемо дори пътните листове на шофираните от него автомобили, то по делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че същото е недоказано.

При това положение следва да се приеме, че трудовото правоотношение с ищеца Ш. Е. С. е прекратено от работодателя незаконно – при липса на предпоставките на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, поради което предявения иск за отмяна на процесната заповед е основателен. Ето защо, като е приел, че уволнението на ищеца е незаконно и е отменил атакуваната заповед № 58/13.06.2013 г. на директора на ОП „О. Д. Г., с която на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратено, считано от 14.06.2013 г., трудовото правоотношение с Ш. Е. С. от Г. и е признал уволнението за незаконно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено. Поради изложеното и с оглед обстоятелството, че решението в частта, с която съдът е уважил предявените в обективно съединение искове основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ – за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, се обжалва като неправилно единствено поради неоснователно твърдяната от въззивниците законосъобразност на атакуваната заповед, респективно – неоснователност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТК, то следва същото да бъде потвърдено и в тази му част. Само за пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е присъдено въз основа на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 14.06.2013 г. до 14.12.2013 г. е в размер на присъдената от районния съд сума.

Въззивният съд констатира, че с решението си първоинстанционният съд е присъдил законна лихва, считано от 16.07.2013 г., върху сумата от 2 628.72 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за претендирания период, без това да е било поискано от ищеца с исковата му молба. Ето защо, в тази част решението на районния съд е недопустимо, като постановено свръх петитум, поради което следва да се обезсили в тази му част. В останалата му част, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди О. К. да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 400 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 166 от 02.01.2014 г., постановено по Г.д.№ 1211/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е осъдена О. К. да заплати на Ш. Е. С. от Г. К., законна лихва върху сумата от 2 628.72 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 14.06.2013 г. до 14.12.2013 г., считано от 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на Ш. Е. С. от Г. К., К.В.” Б. В. .*, А., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.