РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 11.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар М. Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 659 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против В.Х.Ш., ЕГН: ********** и Й.П.Ш., с ЕГН: **********, и
двамата с постоянен адрес: ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови
решение, с което приеме за установено,
че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10450.501.901, целият с
площ от 440 кв.м, при граници и съседи: от запад -бул.'"“Съединение"
с идентификатор 10450.501.3038; от юг-имот с идентификатор 10450.501.898; от
изток - река Еленка с идентификатор 10450.501.2956 и от север- имот с
идентификатор 10450.501.947, както и на сградата от 44 м2 застроена площ. еднофамилна, състояща се от сутеренно и нормално етажно
ниво, с идентификатор 10450.501.901.1, построена
в същия имот.
С исковата молба ищецът излага, че видно от Удостоверение за наследници № 470 от
20.02.2018г. на Община Велинград и от Удостоверение за наследници №230 от
31.01.2018г. на Община Велинград, той е единствен наследник по закон на
покойния му брат Р.Б.Б., починал на 19.12.2017г. Излага,
че неговият брат не бил женен, нямал деца и с него били единствени наследници на
покойните им родители - баща Б.Х.Б.,
починал на 25.11.1990г. и майка - В.И.Б., починала на 25.04.1996г. Излага, че с
брат си били в много добри отношения до към 2010г.. Твърди, че се били се разбрали, след смъртта на майка им, брат му да ползва целия
наследствен от родителите им имот -
дворно място с площ от 305 кв.м., представляващо имот 1062 в кв.253 по плана на
гр.Велинград, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 80
кв.м.. Били си говорили, че някога, след тяхната смърт, този имот ще остане на
двете дъщери на ищеца. Поддържа, че не е имало нужда този техен наследствен от родителите им имот да си го прехвърлят или делят. Уговорката била
единствено той да плаща данъците и таксите за този имот, защото живее в него.
Излага, че през 2008г. са продали
наследствените имоти от тяхната покойна майка В.Б., които тя притежавала в
землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик, а именно- двор с площ от около 1 дка, находящ се в с.Мало
Конаре, както и едно оризище, находящо се в землището
на това село е площ от около 10 дка. От продажбите на тези наследствени имоти получили общо около 16 000 лв., които си разделили
по равно. По това време брат му вече се бил пенсионирал като пожарникар и
получавал много добра пенсия, живеел скромно,
парите му стигали и никога не е споделял, че има нужда от пари. През 2009г. брат му
започнал да се държи странно и да го отбягва, въпреки че не се карали за нищо.
Започнал да отбягва и дъщерите му и зетовете му.
Откакто започнало това поведение, той
също му се разсърдил и нямали контакти до смъртта му. Твърди, че брат му починал внезапно, при незяснени
обстоятелства. В Акта му за смърт била посочена датата 19.12.2017 г.. Твърди, че в качеството му на единствен негов наследник по закон, не
бил уведомен своевременно и по надлежния ред за смъртта му, като случайно научил за нея от други хора няколко часа преди
погребението му. Оказало се, че организатори на погребението на брат му били ответниците. В качеството му на единствен
наследник не само на брат му, но и на покойните им родители, през 2018г.
потърсил наследствената партида на баща му, но не я открил в Община Велинград. Данъчната партида на
наследниците на баща му била закрита, нямало и никаква информация в разписната
книга за наследствения им имот. Излага, че видно от Нот.акт №141/1983г.,
покойният баща му Б.Б. притежавал ½ ид. част от дворното място на имот 1554 в кв.253 по
плана на гр.Велинград към 1983г., целият с площ от 610 кв.м., ведно с
построената в него двуетажна къща на застроена площ от 80 кв.м.. Наложило се
дълго време - повече от една година, да разследва и да установява, какво се е случило с
наследствения имот. Така открил нотариален акт № 106 от 25.03.2009 г. за покупко-продажба на нотариус Георги
Халачев, от който установил, че брат му Р.Б.Б. продал на
ответника В.Х.Ш. УПИ XVII-1062 в кв.253 по плана на гр.Велинград, целият с площ от 342
кв.м., ведно със застроената в североизточната част на имота „двуетажна
еднофамилна жилищна сграда” на застроена площ от 44 кв.м.. Останал изненадан
кога и как е била построена тази постройка, скрито от него. Поддържа, че тя представлява едноетажна сграда, построена е в дъното на имота, в североизточната
му част - откъм реката и в брега на реката, и се състои само от стая и кухня.
Не му е известно да е била строена законно от брат му и строителството й да е
било разрешено, на основание редовни строителни книжа. Твърди, че към онзии момент брат му се е бил легитимирал като собственик, както на целия наследствен имот, така
и на тази незаконна едноетажна постройка, на основание Нот.акт по
обстоятелствена проверка №88 от 13.03.2009г. на същия нотариус Георги Халачев,
съставен само 12 дни по-рано преди покупко-продажбата от 25.03.2009 г.. Сочи, че като основание за съставянето на Нот.акт №88 от 13.03.2009г. в
производството, чрез извършване на обстоятелствена проверка, е посочено
наследство от родителите им и „дарение”, каквото той не знае някой да му е правил, както и давностно владение. Поддържа, че
брат му, като наследник на родителите им, е бил владелец
само на своята наследствена 1/2 ид.част и държател на неговата наследствена ½ ид.част. Твърди, че
се били разбрали с него да не му заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за
ползите, от които е лишен, като
ползва и неговата наследствена част, а вместо това да плаща данъците и таксите и за нея. Излага, че бил смутен от второто посочено основание в процесния нотариален акт
„дарение”. Наложило се да издирва, за какво дарение става въпрос и така бил много
изненадан да открие в Службата по вписванията при РС- Велинград, Нот.акт за дарение № 121 от 30.12.1997г. на
Велинградския нотариус Георги Шуманов, в който като „дарител” било посочен той, както и че бил „лично познат” на нотариуса. Твърди, че никога не е ходил при нотариус Георги Шуманов на
посочената дата на дарението -30.12.1997 г., точно преди Нова година, в последния работен
ден на годината, когато са били оставени отворени нотариалните партиди и
партидите за вписване за цялата календарна 1997г. Не е ходил и на друга дата и
по никакъв повод при този нотариус, не знае и къде се е намирала неговата
канцелария. Твърди, че вече покойният Георги Шуманов, който е много
по-възрастен от него, и познавал само като публична личност- като бивш кмет на
Велинград, и дори не
знаел, че е работи като нотариус през 1997г. и няма как да му е „лично познат”. Излага, че не е имал правен интерес да дарява наследствената си част от имота на брат му,
като правят разноски за това нотариално производство. Освен това, винаги искал
този имот да остане собственост на неговите деца, в случай, че почине преди брат му. Ако не са били съставени последните
два нотариални акта от 2009 г., в резултат на които собственици на дворното място и на новата сграда
от 44 кв.м. /без наследствената ни двуетажна къща на бул."Съединение“ на
застроена площ от 80 кв.м./, той нямаше да има правен интерес да се занимава и с оспорването на т.нар. негово дарение” в
полза на вече покойния му брат Р.Б. от 1997 г., защото той е единствен негов наследник по
закон, дори и при хипотезата той да е бил изключителен собственик на целия процесен имот. Излага, че тези три документа за собственост
обаче, съществено променят нещата, като за него възниква правния интерес да се
позова на нищожността на дарението и следващите се от това пороци за
нотариалното производство по обстоятелствена проверка, довели до съставянето на
порочния Нот.акт №88 от 13.03.2009г„ а така също и за позоваване на нищожността
на привидната сделка, договорена между вече покойния ми брат Р.Б., като
„продавач” и първия ответник В.Ш., като „купувач”, която привидна сделка е
нищожна, на основание чл.26, ал.2, предлож.последно
от ЗЗД. Независимо, че нищожните сделки не пораждат правни последици, известно
му е, че към датата на т.нар."покупко-продажба“ от 25.03.2009г.,
купувачът” - първият ответник В.Х.Ш., е имал граждански брак с втората
ответница Й.П.Ш.. Тази сделка е възмездна и имотът е в режим на СИО, като е
много вероятно двамата съпрузи да са извършили последващи правни действия за
процесния имот и затова има правен интерес да конституира като втори ответник по делото и съпругата Й.Ш.,
позовавайки се на нищожността на тази правна сделка. Счита, на първо място, че
т.нар. „нот.акт за дарение“ от 1997г. е нищожен и не
е породил правни последици. В този Нот.акт №121 от 30.12.1997г. някой е положил
като „дарител” само саморъчен подпис, който категорично не е негов, а и под подписите на
„дарител” и на „приел дарението” е следвало те саморъчно да са написали трите
си имена. Сочи, че има и разминаване и в площта на имота по Нот.акт на баща им,
която е ½ от 610 кв.м., а не
½ от 600 кв.м.. В последните два нот.акта от 2009г. не е ясно как площта на имота се е
увеличила от 300 кв.м. на 324 кв.м., въпреки че наследственият от родителите им
имот съществува заграден в старите си граници от времето, когато родителите им
били живи. Сочи,
че е съмнителен и подписа на „приел
дарението“, който би следвало да е положен от брат му Р.Б., като счита, че този подпис е много обработен
и очевидно се различава от подписа му като „продавач”, положен под сделката по
Нот.акт №106/2009г. на нотариус Г. Халачев, който негов саморъчен подпис би
следвало да е автентичен, действително да е положен пред този нотариус, тъй
като е било изпълнено и законовото изискване за саморъчно изписване на трите му
имена. Оспорва изцяло т.нар. „Нот.акт за дарение” №121 от 30.12.1997г., не само
защото не съдържа законовите реквизити по ГПК /отм/,
но и защото съгл.чл.472 от ГПК /отм/, цялото
нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.474, ал.4
от ГПК /отм/ относно личното явяване на участващите
лица, а така също и съгл.чл.476, буква е/ от ГПК /отм/.
относно подписите на страните и на нотариуса. На второ място счита, че изцяло
порочен е и Нот.акт по обстоятелствена проверка №88/13.03.2009 г. Образуваното по Молбата-декларация на брат му Р.Б.
нотариално производство по чл.587, ал.2 от ГПК, е недопустимо, защото е в
нарушение на тази процесуална норма, а така също и защото е злоупотребил с
процесуални права по смисъла на чл.З от ГПК. Счита, че нот.акт
№88 от 13.03.2009г. е бил подготвен за да бъде прикрит като съсобственик по
наследство и за да може да се извърши привидната покупко-продажба на целия
имот, станала няколко дни по-късно - на 25.03.2009 г. с Нот.акт №106, като според него е очевидно, че
съществен принос за тези процесуални действия и нотариални производства е имал
т.нар.”купувач” В.Ш.. Поддържа, че Нот.акт за дарение №121 от 30.12.1997г. е не истински и е бил използван в нотариалното производство по обстоятелствена
проверка. Счита, че последното е било извършено при съществено нарушаване на
нормата на чл.587, ал.2 от ГПК. Твърди, че с него се е целяло и заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС, както и на чл.30, ал.1 от ЗС - от 44 кв.м.. На трето място поддържа, че Нот.акт за покупко-продажба №106 от 25.03.2009г е
привидна сделка, поради което е нищожна, на основание чл.26, ал.2, предлож. последно от ЗЗД. Видно от съдържанието на Нот.акт
№106 от 25.03.2009г., в него е отразено, че „продавачът” - брат ми Р.Б. е
получил от „купувача” В.Ш. „предварително и напълно" сумата от 24 500 лв.,
с което било нарушено изискването за плащането по сделки на стойност над 5 000
лв. към 2009г./сега изискването е над 3 000 лв./, само по банков път. Към
доказателствата, на които се основава тази сделка, описани в Нот.акт, няма
посочено писмено доказателство, че договорената цена от 24 500 лв. действително
е била заплатена от купувача. Твърди, че като единствен наследник по закон,
проверил и установил, че единствено в Банка ДСК брат му
притежавал влог, с налична сума по-малка от 600 лв., която била запорирана от Пловдивския ЧСИ Петко Илиев по негово изп.дело №20168210405448. с взискател ОББ Пазарджик, по изпълнителен лист за сума в размер на 9 809 лв. Поддържа, че ако брат му действително е получил преди
25.03.2009г. договорените 24 500 лв. от купучача, то не би имало за какво да тегли паричен заем от ОББ за сума над 8 000 лв., а и
дори вече заемът да е бил изтеглен, той би могъл да го погаси изцяло само с
малка част от парите, договорени за продажбата на имота. Предвид изложеното се моли съдът да
приеме за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10450.501.901, целият с площ от 440 кв.м, при граници и съседи: от запад -бул. “Съединение"
с идентификатор 10450.501.3038; от юг-имот с идентификатор 10450.501.898; от
изток - река Еленка с идентификатор 10450.501.2956 и от север- имот с
идентификатор 10450.501.947, както и на сградата от 44 м2 застроена площ. еднофамилна, състояща се от сутеренно и нормално етажно
ниво, с идентификатор 10450.501.901.1, построена
в същия имот. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците Ш.депозират
отговор, с които изразяват становище, че предявеният иск е недопустим, поради
липса на правен интерес от него. Молят искът да се отхвърли като неоснователен.
Поддържат, че твърдението на ищеца, че цената не е платена по банков път е ирелевантно, тъй като неспазването на законовото изискване
за разплащане само по банков път, не води до недействителност на сключената
между страните сделка, а е основание единствено за ангажиране на
административна/административно-наказателна
отговорност на страните, поради което и не следва да бъдат ангажирани
доказателства в тази насока. Плащането е направено преди повече от 10 години, а
ответниците нямат задължението да съхраняват доказателствата за плащане, при
което липсата на представени такива само по себе си не може да води до извод, че
не е платено, а още по-малко и в светлината на вече посоченото по- горе по
повод възможността плащането да е извършено в брой, а не по банков път. Освен
горепосоченото, в случай, че бъде отречена доказателствената сила на НА №
106/25.03.2009г., то моля да се приеме, че В. и Й. Ш.са собственици на имота по
силата на добросъвестно давностно владение, продължило повече от 5 години. След
като е придобито правото на собственост с горепосочения НА, те са считали, че
са собственици на процесния имот на правно основание, годно да ги направи
такива. Това е така, защото същите предварително няма как да са били
информирани относно отношенията на ищеца с техния праводател,
нито пък за съществуващи други договорки между тях, още по-малко пък с
твърдяната недействителност на извършеното през 1997г. дарение, което е било
вписано, което вписване има действие спрямо третите лица от деня на
извършването му, в това число и спрямо ищеца. Затова и с оглед факта, че Р.Б. е
разполагал с всички изискуеми документи, манифестирал се като единствен
собственик на имота, а и самият нотариус, пред който е била изповядана
сделката, е констатирал, че са налице всички предпоставки за извършването й, то
и ответниците не са имали основание да се съмняват в правата, които са
придобили от продавача.Ответниците са придобили правото на собственост върху
имота на 25.03.2014г. - 5 години след изповядване на сделката, алтернативно на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Като се има
предвид, че в ЗС е предвидена придобивна давност
спрямо на правото на собственост, стабилизираща окончателно правата
(10-годишната такава), то очевидно доверителите ни са придобили имота и на това
самостоятелно основание. В случай, че се приеме, че владението им е било недобросъвестно,
то въпреки това е изтекъл 10-годишния срок на давността - нотариалният акт е от
25.03.2009г., а исковата молба от 27.06.2019г.. Извън това, и независимо, че
фактическата власт върху имота не е била упражнявана директно от ответниците,
последните са упражнявали такава чрез държателя - ползвател на недвижимия имот
и техен праводател, чието владение е присъединено към
тяхното владение, като владението на праводателя само
по себе си е продължило повече от 10 години. Придобивната
давност е била изтекла в полза на Р.Б. спрямо ищеца преди изповядване на
покупко-продажбата на имота с НА № 106/25.03.2009г.. Дори и да се твърди, че
сделката е нищожна, дарението е било вписано в службата по вписвания, и
очевидно праводателят на ответниците повече от ясно е показал „намерението си
да завладее имота“ и се е представял като собственик на същия спрямо всички
лица. Ето защо, дори този акт да бъде обявен за недействителен, което обаче не
е предмет на настоящия спор, то неизменно последният е изпълнил оповестителната си функция, като това, че ищецът не е бил
на ясно с извършената сделка само по себе си не е достатъчно - трябва освен
това същият да е обезпокоил владението на брат си или да го е прекъснал по
установените в закона и практиката начини. Подобни обстоятелства нито се
твърдят от ищеца, нито са реално налице. При това положение, от вписването на
акта за дарение, държането на останалите идеални части от съсобствения имот е
превърнато от Р.Б. във владение, поради което давността (която и от двете -
дали кратката 5-годишна или 10-годишната такава) е изтекла много отдавна -
най-късно през 2007г. за самия Р.Б., който е официализирал
този факт допълнително и с Нотариален акт № 88 от 13.03.2009г. за придобиване
право на собственост по давност чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Предвид изложеното, очевидно Р.Б. е бил собственик на имота към момента на
изповядване на покупко-продажбата, поради което правата, придобити от него
съответстват изцяло на прехвърлените такива от него на ответниците с НА №
106/25.03.2009г. Доколкото гореописаните придобивни
основания имат характер на възражения, се прави
възражение Моли се съда да отхвърли предявеният отрицателен
установителен иск за собственост като неоснователен. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, т.е. в тежест на
ответниците е да установят правото си на собственост върху процесният недвижим
имот, придобито на основание покупко-продажба, при условията на евентуалност на
наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявана в продължение на 5,
респ. 10 години и общо повече от 20 години, чрез присъединяване на владението
на техния праводател - Р.Б.. непрекъснато, спокойно и
явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят.
По
делото от страна на ответниците е представен нотариален акт за покупко-
продажба № 106, том I, рег. №
684, н.д. № 100/25.03.2009 г., видно от който същите са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот от лицето Р.Б.Б..
Между страните не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че
последният е наследник на покойните Б.Х.Б., починал на 25.11.1990г. и В.И.Б.,
починала на 25.04.1996г, които са придобили процесния поземлен имот по силата
на нотариален акт за право на собственост, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка № 141, том I, дело № 276/10.06.1983 г.. Следователно безспорно се
установява, че по силата на посочената разпоредителна сделка ответниците са
станали собственици на притежаваната по силата на наследствено правоприемство ½ ид. ч. от
поземления имот собствена на покойния им праводател- Р.Б.Б., а по силата на чл. 92 ЗС и на ½ ид. ч. от новопостроената в него сграда.
По
делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 88, том I, н.д. № 82/13.03.2009 г. на нотариус-
Георги Халачев, за целия поземлен имот, ведно със застроената върху него
двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 44 кв.м., издаден в
полза на покойния Р.Б.Б.. Съгласно ТР №11/2012г. от
21.02.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК.
В случая
е изслушана съдебно- графилогична експертиза,
съобразно която се установява, че подписът за дарител в процесния нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 121, том IХ, дело № 3518/30.12.1997 г. не е положен от ищеца- И.Б.Б.. Съдът кредитира изцяло приетата експертиза, като пълна
и компетентно извършена. Същият е
послужил при изготвянето на нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка № 88, том I, н.д. № 82/13.03.2009 г. на нотариус- Георги Халачев.
От събраните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите С.И.С., М.И.У.и С.В.П.се установява безспорно, че
процесния имот е владян единствено и само от покойния Р.Б.Б.,
считано от 1996 г. до момента на смъртта му на 19.12.2017 г., като след
построяването на новата къща в него /около 2007 г./ той не е допускал никой от
роднините си да ползват нея или самия имот. От разпита на свидетелите се
установява още, че там ищецът не е ходил, не е имал ключ от имота и не е имал
свои вещи, като не е бил допускан той или роднините му от съсобственика му- Р.Б..
От показанията на св. С., които съдът кредитира напълно в тази част се установява
че между баща й- ищецът и покойният му брат Р.е имало уговорка баща й да се
откаже от правото си на собственост върху процесния имот, а чичо й от имот, в
който ищецът си построил къща, като всеки следвало да плаща данъците на имота
си, съобразно тази договорка. Свидетелите са единодушни, че никой не знае някой
да е оспорвал правото на собственост на покойния Р.до момента на неговата смърт
или да е претендирал права върху имота му. От показанията на свидетеля М..У..и С.П.се
установява, че между ответниците и Р.Б. е имало
уговорка В.Ш. да изгради процесната жилищна сграда, в
която Р.да живее до смъртта си, като имотът и къщата след това остава за
ответниците, което първият свидетел разбрал от покойния, който го споделил и с
всички останали негови съседи, а вторият свидетел научил от ответника В.Ш..
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая безспорно се
установи, че Р.Б. е демонстрирал именно такова поведение към съсобственикът му-
ищецът, като не го е допускал в имота, не се е допитвал до него по отношение на
извършване на подобрения в него и дори по отношение извършване на
разпоредителни сделки с него, единствено той е плащал данъците за него.
При
съобразяване събраните гласни доказателства и приетите по делото експертизи
съдът намира за доказано установяването на самостоятелна фактическа власт с
намерение за своене и упражняването на фактическата
власт повече от 10 години от страна на праводателя на
ответниците върху процесните недвижими имоти. То
безспорно е манифестирано с изграждане на постройка в него, като по делото не
са събрани доказателства трети лица да са се противопоставили на установената
фактическа власт върху процесните имоти до датата на предявяване на настоящия
иск. Фактическата власт върху поземления имот е упражнявана явно,
необезпокоявано и непрекъснато от покойния Р.Б., считано от 1996 г. до 2009 г.
и повече от 10 години. Дори обаче праводателят на ответниците да не бе придобил
процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна
давност, то такава безспорно е изтекла в тяхно лице, считано от 2009 г. до 2014
г., с изтичането на 5 години. Това е така, тъй като те са придобили процесните
недвижими имоти на правно основание, годно да ги направи собственици, а именно по силата на нотариален акт за покупко-
продажба № 106, том I, рег. №
684, н.д. № 100/25.03.2009 г., като по делото не се установява да са знаели, че
праводателят
им не е бил индивидуален собственик.
В случая
се установи от разпита на всички свидетели, че владението от ответниците върху
процесните недвижими имоти, за периода от 2009 г. до 2017 г. е било
осъществено, като фактическата власт върху процесния имот е била държана от тях
чрез другиго, а именно покойния Р.Б.. За пълнота следва да се посочи, че дори и
да бе установено, че ответниците са недобросъвестни, то отново по отношение на
тях следва да се приеме, че е изтекъл законово необходимия срок от 10 години за придобиване на процесните имоти по
давност, считано от 25.03.2009 г. до датата на предявяване на иска- 27.06.2019
г., която би го прекъснала. По отношение на възраженията на ищеца адресирани
към законността на изградената постройка в процесния имот, съдът счита, че тя е
абсолютно неотносима към придобиването му по давност.
Фактическата власт е осъществявана от ответниците и
техния праводател върху имота и извършеното
строителство, законно или не, се разглежда единство като един от актовете на
завладяването му.
Предвид всичко изложено следва
да се приеме, че ответниците са доказали по делото правото си на собственост
върху процесните имоти, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени направените от тях разноски по делото, или сума в размер на
1710 лв., представляваща държавна такса, възнаграждение за един адвокат и
депозит за вещо лице, съобразно представените доказателства и списък, като
всеки следва да получи от ищеца сумата от по 855 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** против В.Х.Ш.,
ЕГН: ********** и Й.П.Ш., с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на
ищеца, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10450.501.901, целият с площ от
440 кв.м, при граници и съседи: от запад - бул. “Съединение", с
идентификатор 10450.501.3038; от юг-имот с идентификатор 10450.501.898; от
изток - река Еленка, с идентификатор 10450.501.2956 и от север- имот с
идентификатор 10450.501.947, както и на сградата
от 44 м2 застроена площ, еднофамилна, състояща се от сутеренно
и нормално етажно ниво, с идентификатор 10450.501.901.1, построена
в същия поземлен имот.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на
В.Х.Ш., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 855 лв., представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на
Й.П.Ш., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 855
лв., представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА