РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232200600426 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на подс. Й. Д. В. чрез неговите
защитници - адв. М. и адв. С. и въззивна жалба на подс. Б. И. К., чрез неговия
защитник – адв. Г. Д. против Присъда № 81/15.05.2023 г. по НОХД №
1463/2022 г. по описа на РС-С..
С атакуваната присъда подс. К. е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подс. В. е
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за същото
престъпление - по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на неустановена дата в периода от 13.05.2022 г.
до 16.05.2022 г. в гр. С., в съучастие помежду си като съизвършители, и
двамата в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо
средство – кирка, извършили кражба на 20 линейни метра захранващ кабел
тип NYY 4x50 кв.мм. на стойност 1 659,20 лв., собственост на „Вини С.“
ООД, гр. С., представлявано от М.М. Д. от гр. С.. Съдът при условията на чл.
54, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е определил наказание на всеки от
подсъдимите както следва – на подс. К. „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, като на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил същото с 1/3, като му е
наложил 2 години „Лишаване от свобода“. На подс. В. е наложено наказание
1
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на осн. чл. 58а, ал. 1 от
НК е намалил същото с 1/3, като му е наложил 2 години „Лишаване от
свобода“.
С първата жалба, подадена от подс. В., чрез преупълномощения адв. М.
е направено искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се
намали така наложеното наказание. Иска на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, като същото бъде
намалено на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 до размер на 1 г. и 6 м. при
първоначален лек режим. Също така се иска да бъде зачетено времето от
29.03.2023 г. до 15.05.2022 г., през което подс. Й. Д. В. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С втората жалба, подадена от подс. В., чрез адв. С. и допълнението към
нея е направено искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като
се намали така наложеното наказание. Сочи се, че при постановяване на
присъдата РС– С. не е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно това, че подсъдимият признава вината си,
сътрудничил е за разкриване на престъпното деяние, инкриминираните вещи
не са с висока стойност и искрено се е разкаял за стореното. Моли съдът да
намали наложеното с Присъда №81 от 15.05.2023 г. наказание, като определи
размера на същото при условията на чл. 55 от НК.
В третата жалба, подадена от подс. К., чрез адв. Д., се твърди, че
присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че първоинстанционният
съд е признал подсъдимия за виновен, въпреки, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин, както и е възприета фактическа обстановка, която не
подкрепя доказателствата по делото. Сочи, че определеното наказание е явно
несправедливо, като не съответства на обществената опасност на деянието и
дееца. Иска от съда да отмени изцяло обжалваната присъда и да оправдае
подсъдимия по повдигнатото обвинение. Алтернативно иска от съда да
намали размера на така наложеното наказание.
Пред настоящата инстанция защитникът на подс. К. поддържа изцяло
така подадената жалба. Споделя искането на своя подзащитен за отмяна на
присъдата или намаляване на наложеното му наказание.
Подс. Б. К. в личната си защита признава, че е извършил деянието. В
последната си дума изказва съжаление и се признава за виновен.
Адв. С., защитник на подс. В., поддържа така подадената въззивна
жалба. Намира наложеното наказание за явно несправедливо и завишено.
Моли настоящата инстанция да постанови акт при условията на чл. 55 НК.
Подс. Й. В. в личната си защита се присъединява към становището на
защитника си. В последната си дума моли да бъде намалено наказанието му.
Представителят на ОП – С. моли въззивният съд да остави без уважение
депозираните жалби от процесуалните представители на двамата подсъдими.
Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и
законосъобразна.
2
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивните жалби, като взе предвид наведените съображения и изявленията
на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. К. и подс. В. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Същото е
протекло по реда на Глава Двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие.
Действително е установено, че на неустановена дата в периода 13-
16.05.2022 г. подс. Б. К. решил да извърши кражба, тъй като имал нужда от
парични средства. Насочил се към предприятието „Вини С.“ ООД, находящо
се в гр.С., бул.“Цар Симеон“ №51, представлявано от М.М. Д.. Подсъдимият
проникнал в двора на предприятието и през счупен прозорец влязъл в стар
склад, обособен като работилница. Вътре забелязал кабел, който минавал през
работилницата. Подс.Б. К. отрязал с кирка, която носел в себе, си част от
кабела с дължина 20 метра и го изнесъл навън. Подс. Й. В. видял как подс.Б.
К. влачел кабела. Подс.Б. К. извикал на подс.Й. В. да му помогне да издърпат
кабела. Подс.Й. В. се пресегнал през бодливата тел над оградата и издърпал
кабела. След това двамата отишли в двора на къщата на подс.Й. В. и там със
същата кирка нарязали кабела на парчета. Занесли парчетата кабел на
поляната до мелницата, където ги изгорили. Впоследствие подс. Б. К. и
подс.Й. В. занесли медните отпадъци до дома на св.И. Й.ов Й.ов и му ги
продали.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В
нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели,
експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред
писмени доказателства, както и самопризнанията на двамата подсъдими. При
така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за
осъществяване от обективна и субективна страна от подс. К.. и подс. В. на
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
От правна страна
Диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена
законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за
нейното приложение. Самопризнанията на двамата подсъдими са валидно
дадени и законосъобразно използвани от Районния съд при постановяване на
присъдата. Правилно РС-С. е приложил разпоредбата на чл. 58а НК и е
намалил така постановеното наказание с 1/3.
Относно доводите в жалбата, подадена от подс. Й. В., чрез адв. С., че
първоинстанционният съд не е отчел при определяне на размера на
наказанието многобройните смекчаващи вината обстоятелства, настоящата
инстанция не може да се съгласи с така изложеното. В жалбата са посочени
3
като смекчаващи вината обстоятелства – това, че подсъдимият признава
вината си, инкриминираните вещи не са на висока стойност и че същият е
сътрудничил за изясняване на фактите по случая в хода на досъдебното и
съдебното производство. Трайна е съдебната практика, според която
самопризнанията на подсъдимите, които се ползват за постановяване на
присъда при диференцираната процедура съкратено съдебно следствие, не
могат да се ползват и като смекчаващо вината обстоятелство. Това е така,
защото подсъдимият веднъж се ползва от „ползите на самопризнанието“ във
връзка с разпоредбата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 58а НК, а именно че
наказанието му се намалява с 1/3. Недопустимо е същото обстоятелство да се
използва от съда и за допълнително намаляване на наказанието. В конкретния
случай РС-С. е наложил наказание в размер на 3 години „Лишаване от
свобода“, което след редукцията се намаля на 2 години „Лишаване от
свобода“. За състава на така извършеното деяние, наказателният ни закон
предвижда наказание в размер от 2 до 10 години „Лишаване от свобода“.
Самият факт, че първоинстанционният съд е наложил наказание в размер на 3
години „Лишаване от свобода“, означава че той е определил същото при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. ОС-С. счита, че по отношение
на подсъдимите първоинстационният съд е подходил справедливо, отчитайки
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Прилагайки разпоредбата на
чл. 58а от НК, при така определените наказания, въззивният състав счита, че
съответстват на степента на обществена опасност на деянието и самия деец и
са в състояние да изиграят по отношение на конкретните дейци възпиращото
и поправително въздействие, поради което и оплакванията на защитата в тази
връзка се явяват неоснователни.
Без да се повтарят съображенията на първостепенния съд, следва да
се акцентира на факта, че макар и в млада възраст, подсъдимите са осъждани
неколкократно за престъпления от общ характер, което ги характеризира като
личности със завишена степен на обществена опасност, по отношение на
които приложената до този момент наказателна репресия не е постигнала
своята цел, поради което и намаляването на така наложеното от първия съд
наказание би се явило неоправдано снизходително. Налице е пряк умисъл у
подсъдимите при извършване на деянието. Причините за извършване на
престъплението безспорно се свеждат до ниската правна култура на
подсъдимите, ниската степен на правосъзнание и стремежът им към
облагодетелстване по престъпен начин.
Относно изложените доводи в жалбата, подадена от подс. Б. К., чрез
адв. Д., че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че
първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, която не се
подкрепя от доказателствата по делото, настоящ състав на въззивният съд, не
може да сподели това разбиране. На първо място следва да се отбележи, че
след като съкратеното съдебно следствие вече е било законосъобразно
проведено по волята на подсъдимия, допустимата защита може да се
осъществява единствено в рамките на признатите от него фактически
положения, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позицията на подсъдимото лице не може да бъде променяна в по-късен
4
момент от развитието на наказателния процес, след като самопризнанието му
вече е обосновало прилагането на диференцираната процедура и е постигнато
по-благоприятното му материалноправно третиране. Това законосъобразно
разбиране в синхрон със задължителната съдебна практика (т. 8.1. - т. 8.3. от
ТР № 1/2009 г. на ОСНК). Абсолютна е забраната подсъдимият да възразява
по фактическата страна приета за установена по чл. 371, т.2 от НПК.
Въззивният съд е обвързан от ограниченията на производството, проведено по
реда на чл.371, т.2 от НПК и не може да приема фактическа обстановка,
различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Отделно от това настоящата инстанция счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. РС-С. е приел и приложил по делото всички
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, имащи значение
за изясняване на фактическата обстановка (л. 67 от първоинстанционното
дело). Самопризнанията на подсъдимите, дадени в съдебна фаза на процеса се
подкрепят по безспорен начин от показанията на св. М. Д. и св. И. Й.ов. От
това следва по несъмнен начин, че именно подс. К. и подс. В. са извършили
престъпното деяние.
Правилно, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
е определен режима на изтърпяване на наказанието.
Споделят се изводите на първата инстанция и относно наличието на
квалифициращото обстоятелство - опасен рецидив. В конкретния случай са
налице и двете хипотези на чл. 29, ал.1 НК. Деянието е извършено след като
подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода, не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. Освен това
подсъдимият К. е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. От изтърпяването
на наказанията не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 НК срок, поради което
са налице предпоставките за квалифициране на престъплението, извършено
от подсъдимия по настоящето дело по чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК.
При извършената служебна проверка, въззивният съд не намери
основание за изменение или отмяна на съдебния акт, поради което той следва
да бъде потвърден изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд - С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 81/15.05.2023 г., постановена по НОХД №
1463/2022 г. по описа на РС – С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6