РЕШЕНИЕ
№ 4499
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110207332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на управителя на „Стройнорм” ЕООД, ЕИК със
седалище и адрес на управление гр. С, район „Т“, ул. „Д“ № , ап. срещу
Наказателно постановление № С-13-ДНСК-42/09.05.2023 г., издадено от
началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което за
нарушение по чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1000 (хиляда) лева, на основание чл.237, ал.1, т.18 ЗУТ.
В жалбата се излагат аргументи, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при издаването
му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка се твърдят
нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,
т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление съдържали само общо
описание на констатираната авария на строителния обект и на механизма на
1
настъпване на същата, както и на съставените и проверени в тази насока
документи. В случая не ставало ясно „Стройнорм” ЕООД в качеството му на
лице, упражняващо строителен надзор кое точно, вменено му от закона
задължене не е изпълнило, като във връзка с това неизпълнение да е настъпил
вредоносния резултат. В текста на АУАН и НП не била посочена конкретна
разпоредба, въвеждаща правило за поведение, която дружеството е нарушило,
като била посочена единствено общата бланкетна разпоредба –чл.168, ал.1,
т.5 от ЗУТ.
По –нататък, в жалбата се твърди, че неправилно била приложена
санкционната норма на чл.237, ал.1, т.18 от ЗУТ, вместо приложимата
специална санкционна разпоредба на чл.237, ал.1, т.23 от ЗУТ, предвиждаща
санкцията за строител и лице, упражняващо строителен надзор на строеж,
допуснало авария в строителството.
По изложените съображения се отправя искане съдът да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
юрк.К - САК. Последната в дадения ход по същество пледира за отмяна на
обжалваното НП по съображенията, подробно изложени в жалбата.
Допълнителни аргументи за това развива в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и
доказателство за извършеното им плащане.
Административно –наказващият орган – редовно призован, се
представлява от процесуалния си представител – юрк.Ц. В хода на съдебните
прения същият изразява становище, че атакуваният санкционен акт е
правилен и законосъобразен, поради което следвало да бъде потвърден от
съда. Подробни съображения за това са изложени в представена по делото
писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото
надвишава установения законов минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения и Наредбата за заплащането на
2
правната помощ.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2021 г. дружеството-жалбоподател „Стройнорм” ЕООД, ЕИК
сключило договор за строителен надзор с възложителя "Севекс инженеринг"
ЕООД за упражняване на строителен надзор на строеж: „Жилищна сграда с
магазини, подземни гаражи, гаражи и ограда“, находящ се в имот с
идентификатор КККР 68134.902.9101, планоснимачен район: кв. „Долни
Лозенец 3-ти етап“, планоснимачен № 339,340,341,555, кв. 173, УПИ VI-980,
981, местност „Лозенец -III част“, район „Лозенец“, гр. София,
административен адрес: ул. „Персенк“ № 71
Във връзка с възникнала авария на 28.02.2023 г., от длъжностни лица в
РДНСК- София била извършена проверка на 01.03.2023 г. на горепосочения
строителен обект, при която било установено, че при бетониране на
вертикален носещ елемент /стоманобетонова шайба № 3/ от кота -0,08 до кота
+3,42 разположена по ос 1 от ос Б до ос В /по одобрен проект/ е възникнала
авария, изразяваща се в разрушаване на съществуваща външна ограждаща
тухлена стена /калканна стена/ на помещение, находящо се на кота -0,00м в
съществуваща сграда, съседна на строежа, находяща се на административен
адрес: гр. С, ул. „П“ № , район „Л“ - Столична община.
От тежестта на бетона при наливането му, тухлената зидария на
калканната стена на съществуващата сграда (съседна на строежа), находяща
се на административен адрес: гр. С, ул. „П“ № , се е срутила и положеният
бетон на шайбата е изтекъл в помещението.
Строежът бил изпълнен на етап: изпълнени бетонови работи до кота -
0,08, изпълнени колони и шайби от кота -0,00 до кота +3,42 и изпълнени
частично кофражни работи за плоча на кота +3,42.
От началника на РДНСК- София била издадена Заповед № ДК-09-С-
2/01.03.2023 г. на основание чл.8, ал.2 от Наредба № 1/16.04.2007г. за
обследване на аварии в строителството, с която било спряно изпълнението на
всички видове СМР на гореописания строеж, както и Заповед № ДК-13-С-
1/01.03.2023г., с която била назначена Техническа експертна комисия /ТЕК/,
на основание чл.8, ал.4 от Наредба № 1/16.04.2007 г. за обследване на аварии
3
в строителството, която следвало да установи причините за аварията и да
даде задължителни указания за недопускане на нови аварии и щети, както и
Заповед № ДК-13-С-3/15.03.2023г., с която бил удължен срока за работа на
назначената ТЕК, считано до 22.03.2023 г.
За гореописания строеж имало издадено от главния архитект на район
„Лозенец“-СО, Разрешение за строеж № 46/27.05.2022 г., влязло в законна
сила на 13.06.2022 г. В разрешението за строеж, строежът бил категоризиран
в четвърта категория по номенклатурата на видовете строежи.
От изготвеното техническо становище - Експертиза с вх.№ С23-777-02-
320/22.03.2023 г. и Протокол, одобрен от началник на РДНСК-София на
04.04.2023 г., контролните органи обосновали извода, че „Стройнорм“ ЕООД,
в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор на процесния
строеж, не е осъществило достатъчен контрол, относно изпълнението на
одобрения инвестиционен проект по част „Конструктивна“, като по този
начин е допуснало увреждане на трети лица и имоти вследствие на
строителството на този строеж.
Въз основа на така направените констатации св.П В на длъжност
„старши инспектор“ в РДНСК - София съставила срещу дружеството-
жалбоподател АУАН № С-13 от 12.04.2023 г. за извършено на 28.02.2023 г.
нарушение, което било квалифицирано по чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на
управителя на дружеството, който след като се запознал със съдържанието
му, го подписал без възражения. Такива са били депозирани в
законоустановения срок с вх. № С23-777-03-152/18.04.2023 г.
След преценка на подаденото възражение като неоснователно и на база
на съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление, с което за извършеното нарушение
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
"имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл. 237, ал. 1, т.
18 от ЗУТ.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на управителя
на дружеството –жалбоподател на 11.05.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля –
4
актосъставител, както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите в своята
съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът възприе като достоверни показанията на св.Виденова, тъй като
същите кореспондират изцяло с фактическите констатации, обективирани в
съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, относно настъпилата строителна авария и причините за това.
Свидетелката подробно разказа за извършената проверка и констатациите от
нея, като показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и
съответстват напълно на приложения по делото писмен доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира с доверие и всички приложени към материалите на
делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни
органи и няма основания за поставянето им под съмнение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. В хода на
административно-наказателната процедура при съставяне на АУАН и
издаване на НП е спазена предвидената от закона писмена форма, както и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на представител на
дружеството-жалбоподател.
5
На следващо място, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП, с което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото
на защита на нарушителя и са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт.
В конкретиката на настоящия казус е налице непълнота и неяснота на
административното обвинение, поради липсата на пълно описание на
вмененото нарушение и на всички обстоятелства свързани с извършването му.
Изпълнителното деяние в случая се изразява в допустителство, тъй като
дружеството-жалбоподател, в качеството му на лице осъществяващо
строителен надзор на изпълнявания строеж е допуснало увреждане на трети
лица и имоти, вследствие на строителството.
В текста и на двата акта (АУАН и НП) не е посочено обаче конкретно
какви са тези изисквания, които не са били спазени и кой е следвало да ги
спази, както и по какъв начин дружеството-жалбоподател е допуснало това, т.
е. какво е трябвало да направи, а не го е сторило, за да допусне настъпването
на описаната строителна авария. В описанието на нарушението следва да
бъдат посочени ясно всички съставомерни обстоятелства, които запълват
бланкета на цитираната разпоредба –чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Едва в проведеното по делото съдебно заседание свидетелят –
актосъставител обясни, че нарушението на дружеството, което упражнява
строителен надзар на новия строеж се състои в това, че не е проконтролирало
точното спазване на одобрения инвестиционен проект, като е допуснато
неизпълнение на дилатационната фуга между съществуващата сграда и
новостроящата се такава, което е станало причина за настъпване на аварията.
По проект тази фуга била предвидена да е 25 см. плюс 10 см. за изолация и
мазилка отвън. Установена била фуга 5 см., вместо предвидената с одобрения
инвестиционен проект.
Недопустимо е обаче едва в хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция да се изясняват посредством доказателствените
способи за събиране на доказателства съставомерни факти и обстоятелства и
по този начин да бъде пояснено обвинението.
Допуснатото нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е
6
съществено такова, тъй като лишава привлеченото към адм. отговорност лице
да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение и адекватно да
организира своята защита.
В случая следва да се отбележи, че макар, че техническата кспертиза с
вх.№ С23-777-02-320/22.03.2023 г. и протоколът от 04.04.2023 г. на
техническата експертна комисия за обследване на възникналата авария на
28.02.2023 г. са били връчени срещу подпис на управителя на „Стройнорм“
ЕООД на 27.03.2023 г. и същият е бил запознат със съдържанието им,
съществената им част и техните изводи не са били възпроизведени нито в
текста на АУАН, нито на НП.
На следващо място, съдът намира възражението в жалбата за неправилно
приложение на санкционната разпоредба на чл.237, ал.1, т.18 от ЗУТ, за
основателно. Текстът на цитираната норма гласи:“ Началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен
търговец, както следва: ... на лице, упражняващо строителен надзор на
строеж, неизпълнило задължение по чл. 168, ал. 1 – в размер от 1000 до 10
000 лв.“, т.е. същата не предвижда ангажиране на отговорност за
допустителство, каквато например е нормата на в чл. 237, ал. 1, т. 23 от ЗУТ,
предвиждаща отговорност на строител и лице, упражняващо строителен
надзор на строеж, допуснало авария в строителството.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения
допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон. В
случая санкционната разпоредба, по която е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател не предвижда такава хипотеза.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в
случая неправилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено от съда, като
незаконосъобразно.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно поиска
присъждането на такива и представи доказателство за извършеното им
плащане (л.124-125 от делото). Ето защо и на основание чл.64д, ал.1 от
7
ЗАНН вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в
полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно
обжалвания материален интерес.
Така мотивиран и на чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № С-13-ДНСК-42/09.05.2023 г.,
издадено от началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което
за нарушение по чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ на „Стройнорм” ЕООД, ЕИК е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1000 (хиляда) лева, на основание чл.237, ал.1, т.18 ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да
заплати на „Стройнорм” ЕООД, ЕИК направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8