Определение по дело №465/2020 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2020 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на горепосочената дата                                             година 2020

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                            Д.Писарова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 465 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр.София против определение от 14.05.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1445/2016г., с което в полза на ответника В.А.П., ЕГН **********,*** е издаден обратен изпълнителен лист срещу банката за сумата от 33 521лв, представляваща общ размер на недължимо събрани суми в хода на проведеното изпълнително производство по изп.дело № 201007110400475 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с рег. № 711 на КЧСИ, образувано по издаден изп. лист в полза на банката  по ч.гр.д. № 4708/2010г. на ВРС, 8-ми състав, на осн.чл.418 ал.1 вр.чл.417 т.2 ГПК, въз основа на заповед за изпълнение № 2716/07.04.2010г., съществуването на вземанията по която е отречено с влязло в сила решение № 52/22.01.2018г. по т.д. № 1445/16г. на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на плащането – 30.12.2010г. до окончателното й връщане на ответника, на осн.чл.245 ал.3 ГПК. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател липсва основание за издаване на обратен изпълнителен лист. С решение №52/22.01.2018г., постановено по т.д. №1445/2016г., исковата претенция на банката с правно основание чл.422 от ГПК за установяване спрямо ответника В.А.П. съществуването на вземанията по издадената ЗНИ по ч.гр.д. №4708/2010г. по описа на ВРС  е била отхвърлена изцяло по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ. С оглед на това са разгледани и частично уважени предявените в условие на евентуалност осъдителни искове за вземанията на ищеца – кредитор за остатъка от главницата по договор за кредит, дължимите възнаградителни лихви и такси, както и претенцията за обезщетение за забава,  ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́ плащане. При това положение съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл.422 ал.4 ГПК, съгласно която обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането, какъвто е настоящият случай. Неправилно окръжният съд е приел, че тази разпоредба е неприложима поради това, че съществуването на дълг над 175 557,23лв било отречено със СПН на съдебното решение по произнесените осъдителни искове. Даден е приоритет на мотивите на решението на въззивната инстанция, което обаче не касае претенцията по главния иск по чл.422 ГПК. Въззивната инстанция е разгледала осъдителните искове, а не установителната претенция. Незаконосъобразно окръжният съд е прехвърлил СПН на осъдителните искове върху установителните искове. Ако осъдителните искове бяха предявени в друго, самостоятелно производство, нямаше да има съмнение, че разпоредбата на чл.422 ал.4 ГПК е приложима. Няма основание според частния жалбоподател при обективното съединяване на исковете да бъде постановен различен правен резултат. Не са налице и предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245 ал.3 пр.2 ГПК, според която обратен изпълнителен лист се издава само за връщане на сумите, за които е допуснато предварително изпълнение. В процесния случай събраните в изпълнителното производство суми произтичат от допуснатото предварително изпълнение въз основа на разпореждането за издаване на ЗНИ, установителната претенция по което е отхвърлена с влязло в сила решение, не и въз основа на предварително изпълнение на невлязлото в сила осъдително решение. Като краен правен резултат приложение следва да намери нормата на чл.422 ал.4 ГПК, която изключва приложението на чл.245 ал.3 пр.2 ГПК, респ. - наличието на основание за издаване на обратен изпълнителен лист. Позовава се на произнесения в този смисъл  съдебен акт  - определение № 1031/15.03.2019г. по т.д. № 1445/2016г. на ВОС, потвърден с определение  от 21.05.2019г. на ВнАпС по в.ч.т.д. № 255/19г. Незаконосъобразно и неправилно е и определението в частта относно приетата от съда липса на основание за вземане за законната лихва за забава в плащането на главницата, считано от 13.10.2016г. И най-после, в случай че съдът направи прихващане между подлежащата на връщане сума по отхвърлената установителна претенция с осъдителната такава, следва да бъдат съобразени и дължимите лихви. В този случай претенцията на банката в размер на 175 557,23лв, ведно със законната лихва от 13.10.2016г. надхвърля по размер тази на ответника за сумата от 33 521лв, ведно със законната лихва от 30.12.2010г., поради което пак няма основание за издаване на обратен изпълнителен лист. Направено е възражение за погасяване по давност на вземането на ответника за законна лихва за периода от 30.12.2010г. до 17.06.2017г. Направено е особено искане да не се издава изпълнителен лист въз основа на обжалваното определение, а ако има издаден такъв – да бъде спряно неговото изпълнение. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен друг, с който молбата за издаване на обратен изпълнителен лист да бъде оставена без уважение.

         В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който са релевирани доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

         Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

         Въз основа на издадени в полза на „Юробанк България“ АД  по ч.гр.д. № 4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав  заповед за незабавно изпълнение № 2716/07.04.2010г. и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20107110400475 на ЧСИ Даниела Петрова -Янкова, в хода на което от проведената публична продан на имот на длъжника е събрана сумата от 209 078,23 лева. На 30.12.2010г. 206 520,77лв са преведени на банката – взискател, а  с остатъка от 2 557,46 лева са покрити таксите и разноските по изпълнението.

         С решение № 52/22.01.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско  отделение, постановено по т.д. № 1445/2016г. установителната искова претенция на банката с правно основание чл.422 ГПК е отхвърлена изцяло поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ. Разгледаните в условията на евентуалност осъдителни искове са уважени досежно сумата от 130 080,02 швейцарски франка, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́ плащане. С решение по в.т.д. №263/2018г. Варненският апелативен съд е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение като е приел, че дължимата от ответника – кредитополучател В.А.П.  главница по договора за кредит е в общ размер на 175 557,23 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Недопуснато до касационна проверка, въззивното решение е влязло в сила на 02.04.2020г.

         На 12.05.2020г. В.П. е подала втора молба за издаване на обратен изпълнителен лист срещу банката за връщане на 33 521лв, представляваща надвнесена в хода на изпълнителното производство сума, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК при отхвърляне на  установителния иск за съществуване на вземането с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл.245, ал.3, изр.2-ро от ГПК, предвиждащ, че съдът, който е постановил решението, издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Когато установителният иск е отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ,  чл.422 ал.4 ГПК разпорежда в този случай обратен изпълнителен лист да не се издава. Налице е непогасено парично задължение, което би могло да бъде компенсирано със задължението по влязлото в сила осъдително решение. В процесния случай липсва такова непогасено парично задължение, тъй като дългът над 175 557,23лв е отречен с влязла в сила решение. А това предпоставя неприложимост на чл.422 ал.4 ГПК. При събрани суми в изпълнителното производство в размер на 209  078,23 лв и дължими по осъдителния иск 175 557,23лв сумата от 33 521лв. се явява надплатена и подлежи на връщане. Предвид на това неоснователно се явява оплакването в частната жалба, че незаконосъобразно окръжният съд е прехвърлил СПН на осъдителните искове върху установителните искове и че ако двете претенции бяха разгледани в отделни производства не би се стигнало до извършената от окръжния съд компенсация.

         Следва да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд за недължимост на законната лихва за забава в плащането на главницата, считано от 13.10.2016г., тъй като дългът от 175 557,23лв е заплатен още на 30.12.2010г., длъжникът не е изпаднал в забава след подаване на исковата молба и съответно не дължи законна лихва от 13.10.2016г. Ето защо неоснователно се явява оплакването в частната жалба, че при евентуално прихващане присъдената в  полза на банката осъдителна претенция следва да бъде съобразена ведно с дължимата законна лихва.

         Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател за погасяване  по давност на вземането на ответника за законна лихва върху сумата от 33 521лв за периода от 30.12.2010г. до 17.06.2017г., тъй като основанието за претендиране връщането на надвнесената по изпълнителното производство сума възниква от влизане на решението по т.д. № 1445/16г. на ВОС в сила, а това е 02.04.2020г.

         Особеното искане да не се издава изпълнителен лист по обжалваното определение или да се спре изпълнението на евентуално вече издаден такъв е също неоснователно, доколкото съгласно чл.407 ал.2 ГПК обжалването на разпореждането, с което молбата за издаване на изпълнителен лист се уважава, не спира изпълнението.

По изложените съображения обжалваното определение се потвърждава.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д   Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1445/2016г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на „Юробанк България“ АД  да не се издава изпълнителен лист по обжалваното определение или да се спре изпълнението на евентуално вече издаден такъв, като неоснователно.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: