Решение по дело №1201/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 97
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20215300501201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СТ. М. СТ. против Решение № 260353/08.02.2021г.,
пост. по гр.д.№ 13170/2019, ПРС, с което е изнесен на публична продан ПИ с идентификатор
№ 56784.504.573 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД №18-48/03.06.2009г.
на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***, с площ от 1677кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
408, квартал 11, парцел VII-408, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: №
56784.504.9574, № 56784.504.1210, № 56784.504.570, № 56784.504.571, № 56784.504.572
и № 56784.504.574, при първоначална цена от 62 000 лева, като получената от публичната
проданта сума бъде разпределена между съделителите, както следва: 1/1650ид.ч. за АНГ. Б.
ЗЛ.; 1/1650ид.ч. за АТ. З. Д.; 1/1650ид.ч. за В. Г. Г.; 1/1650ид.ч. за М. Г. Г.; 1/1650ид.ч. за П.
Г. Х.; 1/1650ид.ч. за С. Д. Г.; 100/1650ид.ч. за СТ. М. СТ.; 250/1650ид.ч. за Д. С. Г.; –
1294/1650 ид.ч. общо за Д. С. Г. и Л. С. Г..
Жалбоподателят С.С. поддържа, че решението е нищожно, евентуално недопустимо,
евентуално неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията,
обосноваващи нищожност на съдебното решение и на делбата поради неучастието на
всички съсобственици в делбеното производство. Счита за неправилен извода на съда, че
делбеният имот е неподеляем. Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил възраженията й за
1
недопустимост на производството поради неподеляемост на имота, като поддържа, че той
има обслужващо значение за няколко сгради. Счита, че имотът представлява обща част за
тези сгради, поради което и делбеното производство е недопустимо. Навежда и допуснати
процесуални нарушения – неоснователен отказ на съда да допусне повторна СТЕ, която да
даде пазарна стойност на имота и да отговори на въпросите на първоначалната експертиза.
Сочи, че е оспорила приетата по делото експертиза, като е посочила конкретни недостатъци
на същата, но съдът необосновано е отказал повторната и е постановил решението си
именно въз основа на тази некомпетентна експертиза. Счита, че въпросът за поделяемостта
на имота е неправилно разрешен, т.к. имотът има необходимата площ и лице за разделянето
му на няколко дяла. Освен това сочи и че съдът не е изискал становище от съответната
общинска администрация за поделяемостта на имота, а се е доверил единствено на
заключението на експертизата. По отношение на определената стойност на имота
поддържа, че вещото лице не е взело предвид оферти за сходни имоти, както и не е
съобразило с цената дадена с ДДС или без ДДС за ползваните от него оферти. На следващо
място експертизата неправилно е отчела като тежести за имота построените сгради, а две от
тях нямат строителни книжа и титул за собственост. Така дадената оценка на имота била
крайно занижена. Като основание за съмнение в дадената експертиза сочи и факта, че
вещото лице не е представило декларация за липса на конфликт на интереси. Съгл. чл.35,
ал.2 от Наредба №2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица. Моли за прогласяване на нищожност на съдебното решение, евентуално за
обезсилването му като недопустимо и за прекратяване на производството, евентуално за
отмяната му като неправилно и за постановяване на ново такова, с което се постанови
изнасяне на делбения имот на публична продан при законосъобразно определена
действителна пазарна цена. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Д. С. Г. и Л. С. Г. оспорват въззивната жалба, като
неоснователна и поддържат правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Развиват доводите си относно твърдението на жалбоподателя за нищожност на решението и
на делбата, като считат, че във втората фаза на делбата не могат да бъдат разглеждани
повторно въпросите относно участието или неучастието на всички съделители. При
условията на евентуалност навеждат и съображения относно това, защо сочените от
жалбоподателя съсобственици в действителност не притежават собственически права. По
отношение на твърдението за неподеляемост на имота поради факта, че е обща част, вземат
становище, че този въпрос е разрешен в първата фаза на делбата и не може да се
преразглежда в това производство. По същество считат, че имотът не представлява обща
част за сградите, т.к. правото на собственост върху тях е придобивано отделно от правото на
собственост върху земята и не е налице съвпадение между собствениците на сградите и тези
на земята. По отношение на твърдяното процесуално нарушение – недопускане на повторна
СТЕ, считат, че такова не е налице. Считат, че производството по чл.201 и сл. от ЗУТ следва
да се инициира само в случаите, в които вещото лице даде заключение за възможна
поделяемост на имотите. Тогава страните биха имали задължение да внесат в общината
2
проект за разделяне на имота или на сградата. По отношение оценката на имота считат, че
заключението на приетата експертиза е обосновано. Поддържат, че застрояването
обременява имота и намалява неговата стойност. Оплакванията относно сравнителните цени
на подобни имоти, по които е работила експертизата, са несъстоятелни, т.к. обявите в
интернет могат да бъдат допълвани и изменяни по всяко време и това не може да обоснове
извод за неправилност на вече изготвеното заключение. Считат и че правилно вещото лице е
приложило коригиращите коефициенти при определяне на пазарната стойност на делбения
имот. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Въззиваемите А.З., А.Д., В.Г., М.Г., П.Х., С.Г. оспорват жалбата. Считат, че
нищожност на съдебното решение не може да се обоснове от нищожност на делбата. На
следващо място сочат, че във втората фаза на делбения процес не могат да се разглеждат
възражения относно неучастието на всички съсобственици, т.к. решението по допускане на
делбата обвързва страните и съда. По отношение на сочените като съсобственици лица
поддържат, че те нямат подобни права и не притежават титули за собственост. По
отношение твърдението за неподеляемост на имота, т.к. същият съставлява обща част за
построените в имота сгради поддържат, че то не може да се разглежда на този етап от
делбения процес. Освен това, по същество твърдят и че имотът не притежава
характеристиката на обща част, доколкото собствениците на сградите не са идентични със
собствениците на земята. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на
повторна СТЕ, т.к. не е налице нито необоснованост, нито има съмнения за неправилност.
Поддържат, че застрояването намалява стойността на имота, т.к. съставлява тежест за него.
По отношение оплакването, че експертизата е работила въз основа на оферти за други
имоти, които не са близки до характеристики на процесния, както и че не е взето предвид
дали цените са с или без ДДС, считат, че вещото лице е обосновало изводите си в съдебно
заседание, а и няма доказателства какви са били офертите към момента на изготвяне на
експертизата. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
страна, останала недоволна от постановеното решение, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, откъм съдържание е редовна, подадена е в срок, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
3
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При
това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
По възражението за нищожност на решението, съдът намира следното : Нищожността
на съдебното решение е най-тежкият порок на този съдебен акт и той е налице тогава,
когато липсва надлежно формирана воля на съда /решението не е постановено от надлежен
орган в надлежен състав, не е писмено не е подписано/ или дори и да има изразено воля, то
от съдържанието на акта тя не може да бъде установена дори и по тълкувателен път, т.е. ако
решението е абсолютно неразбираемо. Ако се твърдят пороци на правните изводи, то не е
налице нищожност на решението, а евентуална неправилност. В процесната жалба се
поддържа, че решението е нищожно, т.к. в делбата не са участвали всички съделители, т.е.
всички лица със собственически права. Принципно неучастието на всички съсобственици в
делбеното производство води до нищожност на делбата, а не на постановеното решение. На
следващо място този довод не може да се релевира във втората фаза на делбата, т.к. това е
фаза по извършването. Тук съдът не изследва собственическите права на съделителите, т.к.
от една страна е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на
делбата, а от друга страна – това производство не е самостоятелно, а продължение на
производството от първата фаза. Негов предмет е единствено ликвидиране на
съсобствеността така, както е установена в първата фаза. Ето защо направените от
жалбоподателката възражения за нищожност на решението по допускане на делбата поради
неучастието на всички съсобственици не могат да бъдат разглеждани и обсъждани във
втората фаза.
С обжалваното решение, съдът е приел, че делбата между съсобствениците следва да
се извърши по реда на чл.348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан. Във
въззивната жалба е формулиран петитум за отмяна на решението е постановяване на ново
такова, за извършване на делбата отново чрез изнасяне на имота на публична продан, но при
различна оценка. В обстоятелствената част жалбоподателката е развила две групи
оплаквания – за неправилно определена оценка на имота, като счита, че същата е занижена,
а втората група – за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в
неизследване на въпроса за поделяемостта на имота. Доколкото жалбоподателката не е
претендирала друг способ за извършване на делбата, различен от публичната продан, то
оплакванията, свързани с неизследване на въпроса за поделяемостта се явява лишено от
смисъл. Независимо от това, за пълнота , следва да се отбележи, че доколкото с решението
по допускане до делба е прието, че земята не съставлява обща част към построените в имота
сгради, то този въпрос не може да се пререшава в настоящето производство. От друга
страна, за да се допусне делба на съсобствен имот чрез разделянето му на отделни дялове, то
следва да съществува възможност за обособяване на дял за всеки съсобственик или
евентуално да е налице заявено желание от отделни съсобственици за получаване на общ
дял. В случая нито една от посочените хипотези не е налице – нито има заявено желание за
получаване на общ дял, нито е възможно обособяване на дялове от по 1/1650 част. Не са
4
налице и предвидените законови възможности за възлагане на недвижим имот по реда на
чл.349 от ГПК, т.к. имотът не е жилищен. При това положение остава като единствено
възможен способ за извършване на делбата - изнасянето му на публична продан. Именно
това е постановил и първоинстанционния съд.
Оплакванията във въззивната жалба, касаещи определяне на пазарната оценка на
имота, не влияят на правилността на избрания способ за ликвидиране на съсобствеността.
Оценката, дадена в делбеното производство, има отношение единствено към определяне на
дължимите ДТ в производството. В изпълнителния процес, при реализиране на
постановения делбен способ, се извършва опис на имота, при който отново се дава оценка,
която да съответства на пазарната стойност към този момент, най-малкото поради факта, че
реализирането на този способ може да се извърши във времето след постановяване на
решението по допускане на делба. В процесуалния закон са предвидени възможности за
страните, след описа на имота, да оспорват дадената пазарна оценка, да искат извършване на
нова, включително и да обжалват така определените оценки. Ето защо, съдът намира, че
това оплакване няма отношение към правилността на избрания изпълнителен способ за
извършване на делбата и не води до неправилност на постановеното решение. Още повече,
че оценката е дадена от СТЕ, приета по делото. Страната нито е оспорила заключението пред
първата инстанция, нито е искала назначаване на тройна СТЕ, която да изследва въпроса за
цената на имота.
По изложените съображения съдът намира, че постановеното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на Д.Г. сумата от 600лв. и
на Л.Г. сумата от 600лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
намалено с оглед направеното възражение за прекомерност и при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на А.З., А.Д., В.Г., М.Г.,
П.Х., С.Г. общо сумата от 600лв. разноски за въззивното производство, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260353/08.02.2021г., пост. по гр.д.№ 13170/2019,
ПРС.
ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: **********, да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********, и на
5
Л. С. Г., ЕГН: **********, сумата от по 600лв. на всеки от тях, разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: **********, да заплати общо на АНГ. Б. ЗЛ., ЕГН:
**********, АТ. З. Д., ЕГН: **********, В. Г. Г., ЕГН: **********, М. Г. Г., ЕГН:
**********, П. Г. Х., ЕГН: **********, С. Д. Г., ЕГН: **********, сумата от 600лв.
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6