Р
Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 367/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на С.П.Г. ***, срещу заповед №
ЗСП/Д-КН/5488 от 16.09.2022
г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил,
потвърдена с решение № 10-РД06-0020/18.10.2022 г. на директора на регионална
дирекция „Социално подпомагане“ Кюстендил, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2022/2023 г.
В жалбата се релевират оплаквания за противоречие на обжалвания
административен акт с материалния закон, като се поддържа, че същият е
немотивиран. Твърди се, че административният орган е подходил формално и
необосновано, без преценка на конкретния случай е постановил оспорената заповед.
Моли съда да я отмени и да върне преписката на органа за ново произнасяне.
Ответникът - директорът на дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Д.
К., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Кюстендил, въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическата обстановка:
Административното производство е образувано по
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/5488/24.08.2022 г. от С.Г. за отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. С нея е декларирал, че е разведен, пенсионер, притежава ЕР на ТЕЛК №
0051/005 от 10.01.2012 г., издаден от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр.
Кюстендил, със срок пожизнен, с оценка на работоспособността и степен на
увреждане от 50 % до 69,99 %.
На 12.09.2022 г. социален работник в дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Кюстендил е изготвил социален доклад по заявлението-декларация на С.Г.. В доклада е
установено, че същият е разведен, едночленно семейство, обитава двустаен апартамент,
собственост на сина му и доходите са му единствено от пенсия. Общият му доход
от предходните шест месеца е в размер общо на 3086,41 лв. от пенсия. Установено
е, че Г. има издадено ЕР на ТЕЛК № 0051/005 от
10.01.2012 г., издаден от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил със срок
пожизнен, с оценка на работоспособността и степен на увреждане 50 % до 70,99 %.
В социалния доклад диференцираният доход
за отопление е определен в размер на
262.5 лв. и СМДО за предходните шест месеца - 201.57 лв. на основание чл. 2,
ал. 1, 2, 4 и 5, т. 16 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на МТСП. В доклада са
посочени получените от жалбоподателя помощи през годината: ЗХУ – чл. 70 в
размер на 170.38 лв. Посочено
е също, че притежава ½ идеална част от лек автомобил, придобит чрез
договор за покупко-продажба на МПС от 10.05.2022 г., закупен заедно с лицето А.
Г. И., с която няма роднинска връзка, като заявителят е уточнил, че поема
ангажимент да управлява автомобила и да отговаря за неговата техническа
изправност. При преценка на нуждите за социално
подпомагане социалният работник е записал, че предлага да се откаже целева
помощ за отопление, тъй като Г. е предпочел да
закупи лек автомобил на 10.05.2022 г., а не да си подсигури отоплението и не
отговаря на условията на чл. 11, ал. 2 от ЗСП - неизчерпани възможности
за самоиздръжка и задоволяване на основани жизнени потребности.
Оспорената заповед № ЗСП/Д-КН/5488 от 16.09.2022 г.,
издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП,
чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/2008 г. и заповед № РД 01-228/19.07.2022
г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подаденото
заявление-декларация от Г. и изготвения социален доклад. Органът е отказал
исканата целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2022/2023 г. (от 1 ноември до 31 март). Отказът е мотивиран с Наредба №РД-07-5/2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление и чл. 11, ал. 2 от ЗСП – тъй като не са изчерпани
всички възможности за самоиздръжка.
Заповедта е връчена на адресата на 28.09.2022 г.
Жалбоподателят е оспорил заповедта с жалба до директора
на РДСП - Кюстендил от 30.09.2022 г., сочейки, че е изпаднал в крайна нужда от
средствата за отопление. В изготвения социален доклад по жалбата, социалният
работник е потвърдил изложеното в оспорената заповед.
С решение № 10-РД06-0020/18.10.2022 г. директорът на
РДСП - Кюстендил е потвърдил заповедта на директора на ДСП с мотиви като тези,
съдържащи се в социалния доклад – не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и издръжка от лицата по чл. 140, от СК, като е посочил, че липсата
на кумулативното изпълнение на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/18.05.2008 г. на МТСП за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП и чл. 11, ал. 2 от ЗСП води
до извода, че помощта следва да бъде отказана. Решението на горестоящия орган е
редовно връчено на жалбоподателя на 21.10.2022 г. Жалбата до съда е подадена на
31.10.2022 г., чрез административния орган и въз основа на нея е образувано
настоящото дело.
Административен съд - Кюстендил, след като прецени
доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка
по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на
административния акт, намира за установено следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна. Видно от приложената
административна преписка, проведено е задължителното обжалване по
административен ред пред директора на РДСП по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като заповед № ЗСП/Д-КН/5488 от 16.09.2022 г.,
издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил е потвърдена с решение № 10-РД06-0020/18.10.2022 г. на
директора на РДСП - Кюстендил, поради което оспорването по съдебен ред на
заповедта е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Обжалваната заповед на директора на ДСП гр.
Кюстендил е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия по
смисъла на чл.
13, ал. 2 от ЗСП.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Посочени са правни и фактически основания. Последните се
съдържат и в изготвения социален доклад. Административният орган изцяло е
възприел констатациите и предложението на социалния работник, изготвил доклада.
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед са
допуснати нарушения на установените правила за отпускане на социална помощ,
както и на процесуалните правила на АПК. Последното е довело и до неправилно
приложение на материалния закон, а също и до несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и редът за предоставянето на
социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на
закона с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба
на министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Според чл. 2, ал. 1 от тази наредба, право на целева помощ за отопление
имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП). По силата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата
или семействата отговарят и на следните допълнителни условия, според т. 4 - да
не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея с
изключение на случаите по т. 1, отнасящи се до обитаваното от тях собствено
жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които
служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП е дадена легална дефиниция на понятието
"вещи за обичайно потребление". Това са земеделска земя, дребен
земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански
животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени
потребности на лицата и семействата.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП регламентира мотивирането на предложение за отказ от страна на социалния работник, но крайното решение за отпускане на целева помощ или за отказ е в компетентността на административния орган - директора на ДСП, който следва да извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и обстоятелства.
Изискването на чл. 35 от АПК е индивидуалният административен акт да бъде издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това означава, че социалният работник, съответно административният орган не следва да се ограничават до формални констатации, а следва да извършат цялостен анализ на събраната информация и доказателства, ведно с проучване на документацията и събиране на информация, включително служебна.
В случая социалният работник, извършил анкетата, а след това и директорът на ДСП Кюстендил са приели, че Г. притежава движима собственост – ½ идеална част от лек автомобил.
Наличието на ½ идеална част от лек автомобил само по себе си не може
да обоснове категоричен извод, че този автомобил може да носи доходи.
Необходимо е да се установи дали той може да бъде самостоятелен обект на
сделка, намира ли се в състояние, в което може реално да се използва. Административният
орган в нарушение на разпоредбите на чл.
27, ал. 6 от ППЗСП и на чл. 35
и чл.
36 от АПК не е установил относимите за заявеното от жалбоподателя
подпомагане факти, отнасящи се до възможността му за самоиздръжка.
Административният орган е следвало да изясни наличен ли е автомобилът, какво е неговото
техническо състояние, имало ли е и какъв е бил дохода, който може да бъде
реализиран от автомобила. Констатацията, че Г. е собственик на ½ част от
автомобил не е достатъчна, за да се обоснове наличие на пречка за отпускане на
целева помощ за отопление. Последното е и във връзка с твърдението на
жалбоподателя, че същият го поддържа технически и е поел ангажимент да го
управлява, което се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел. Показанията на разпитания свидетел
– А. И., в частта относно прехвърлянето на автомобила не следва да бъдат
ценени, тъй като на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК свидетелски показания не се допускат за
установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква
писмен акт.
В хода на административното производство е следвало да бъде установено състоянието на автомобила, какъв е размерът на дохода, който може да бъде реализиран от тази движима вещ и дали този доход, заедно с останалите доходи на жалбоподателя през относимия 6-месечен период формира средномесечен доход, чийто размер е по-висок от диференцирания месечен доход за отопление на заявителя, каквато доказателствена дейност в случая издателят на оспорената заповед не е провел.
По отношение на второто основание, на което поисканата целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. е отказана е това, че лицето не отговаря на чл. 11, ал. 2 от ЗСП. Административният орган е приел, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка от лицата по чл. 140 от СК. Съдът намира, че обжалваният административен акт е постановен при непълнота на събраните доказателства от страна на административния орган, относно възможността на оспорващия за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 СК. Това, което трябва да бъде подчертано, е изискването всички изводи относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗСП да бъдат основани на надлежно събрани доказателства и друга информация, а не на предположения. В административното производство органът е достигнал до извода, че жалбоподателят може да се самоиздържа, но както се посочи вече, обстоятелството, че притежава ½ идеална част от лек автомобил, не означава, че доходите са достатъчни да покрият основните му жизнени потребности. Този извод ще бъде обоснован, ако действително установен доход, събран с дохода от пенсии, надвишава диференцирания минимален доход, при съобразяване и на чл. 2, ал. 7 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП. По изложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява твърдяната от органа възможност лицето да се самоиздържа. Отделно фактът, че жалбоподателят има пълнолетни деца, без да се изследва тяхната възможност да му предоставят издръжка, не могат да обосноват направения извод от административния орган, че са изчерпани възможностите за самоиздръжка и жалбоподателя не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗСП. В административната преписка не са налице доказателства, от които да се установява възможността на молителя да получава издръжка от синовете си, като лица по чл. 140 от СК. В социалния доклад и в становището на директора на ДСП – Кюстендил е посочено, че жалбоподателят има двама синове, които са семейни, живеят в гр. София, като е посочено, че не са представени доказателства за невъзможност същите да осигурят издръжка. Това дали синовете имат финансова възможност да се грижат за своите родители е извод, който не се подкрепя от доказателства по делото. В преписката не се съдържат никакви доказателства за размера на получавания от тях доход, както и възможност след покриване на личните им разходи, от този доход да се заплатят и други суми. Обстоятелството, че синовете на оспорващия са трудово заети, не гарантира възможността те да издържат и родителите си. Няма данни административният орган да е събрал релевантна информация за възможността им да осигуряват издръжка на жалбоподателя, след покриване на разходите за живот и на техните семейства. Като не е установил изброените по-горе факти, които са от значение при преценка на заявеното от жалбоподателя право, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възприетото от директора на ДСП гр. Кюстендил фактическо положение, като основание за отказ от отпускане на поисканата целева помощ за отопление, е останало недоказано - липсва установяване на имущества и доходи на всяко едно от двете деца на жалбоподателя, и на възможността им да осигуряват необходимата на последния издръжка. Именно в тежест на административния орган е да събере данни в тази насока - да установи какви точно са възможностите на децата да подпомагат баща си.
С оглед на изложеното, Административен съд – Кюстендил намира, че в нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП и на чл. 35 и чл. 36 от АПК органът не е установил относимите факти за заявеното от жалбоподателя подпомагане. Нарушени са и правилата на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, според които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото нарушението на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК и на чл. 35 и чл. 36 от АПК е повлияло върху съдържанието на оспорения пред съда акт, тъй като при недопускането му би могло да се установи друга фактическа обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите от директора на ДСП Кюстендил, то съдът приема, че допуснатото нарушение е съществено и е довело до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка. Последното води и до неправилно приложение на материалния закон и обосновава отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед не съответства и на установената в чл. 1, ал. 2 от ЗСП цел - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, както и осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказано.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага да бъде отменена. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-КН/5488/24.08.2022 г., съобразно мотивите на настоящото решение. Новото произнасяне следва да стане в срока по чл. 4, ал. 3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. - двадесетдневен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-КН/5488 от 16.09.2022 г.,
издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил,
потвърдена с решение № 10-РД06-0020/18.10.2022 г. на директора на регионална
дирекция „Социално подпомагане“ -Кюстендил.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по
заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-КН/5488/24.08.2022 г. на С.П.Г.
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение в 20-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: