№ 331
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500099 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9299/10.12.2024г. подадена от С. В. Й., чрез
процесуалния й представител срещу решение № 316/19.11.2024г. постановено по гр.д.№
894/2024г. по описа на РС - Провадия, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателката
предявен против Детска градина „Васил Левски“, ЕИК ********* с адрес с.Ветрино да бъде
признато за незаконно и отменено наложеното й със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на
директора на Детската градина дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
на основание чл.357 от КТ.
Въззивникът – С. В. Й., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност и моли за отмяната му и постановяване
на ново, с което предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена в законоустановения срок по чл.194 от КТ, който
счита, че тече считано от 14.12.2024г., когато директорката е узнала за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина. Срокът е изтекъл на 15.02.2024г. при съобразяване, че
служителката е ползвала разрешен отпуск на 14.02.2024г. /по аргумент от чл.194, ал.3 от КТ/,
а заповедта е издадена на 16.02.2024г., т.е след изтичане на срока. Оспорва се и
материалната законосъобразност на обжалваната заповед с твърдения, че не е налице
1
извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, в случая нарушение по чл.49, т.8
от Правилника вътрешния трудов ред на детската градина и чл.187, т.8 от КТ, а именно
нарушение на задължението на служителите да пазят името на детската градина, да не
уронват неговия авторитет и престиж, да не злоупотребяват с доверието на работодателя и
да не разпространяват поверителни за него сведения. Възразява и срещу установеното от
първоинстанционния съд нарушение на чл.60, ал.2 и ал.3 и чл.62 от Етичния кодекс на
детската градина, изразяващо се в това, че ищцата е замълчала при откриване на
записващото устройство на 12.12.2024г. и не е уведомила за него директора. Посочва, че
именно по инициатива на ищцата, на 14.12.2024г., след като се е убедила, че става дума за
записващо устройство, е уведомила директорката и полицията, така че не е налице соченото
нарушение на Етичния кодекс. Отделно от горното се посочва, че Етичният кодекс не е
нормативен акт и не е сред посочените в чл.187, т.10 от КТ, чието нарушаване се приема за
неизпълнение на трудовите задължения. Излага, че нарушение на Етичния кодекс би било
основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност само в хипотезите, при които това е
предвидено в закон, а в случая КТ не предвижда такова.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Детска градина „Васил Левски“, село Ветрино, чрез процесуалния й
представител. Заявява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на
обжалваното решение, респективно за неоснователност на въззивната жалба. Счита изводът
на първоинстанционния съд за срочно налагане на дисциплинарното наказание на ищцата за
правилен, предвид на това, че директорът е узнал за факта на извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение едва след изслушването на всички лица в детската градина,
които са запознати със случая, състояло се на 15.12.2023г. поради което и отчитайки
ползвания от ищцата отпуск на 14.02.2024г., заповедта е издадена срочно на 15.02.2024г. и е
връчена на ищцата на 16.02.2024г. Нещо повече, посочва, че съдът е обосновал извода си за
срочно издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отчитайки ползван
от ищцата отпуск в размер само на 1 работен ден, при положение, че от трудовото досие на
ищцата е видно, че тя е била в отпуск в периода от 20.12.2023г. до 02.01.2024г., т.е за общо 7
работни дни. При съблюдаване на посоченият срок на ползван отпуск от ищцата, срокът за
налагане на дисциплинарното наказание изтича на 20.02.2024г. Счита, че
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание е изведено правилно от съда
при отчитане на изложената в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка,
установена и от анализа на събраните по делото доказателства. Посочва, че ищцата не
оспорва факта, че е узнала за записващото устройство в джоба на елека на друга учителка,
като реакцията и е била то да бъде върнато на мястото му, т.е е премълчала пред прекия си
ръководител за записващото устройство, при наличие на забрана за внасянето на такива
устройства съгласно § 16 от Правилника за вътрешния трудов ред, което счита, че следва да
се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина и на Етичния кодекс като източник
на „други трудови задължения“ по смисъла на чл.187, т.10 от КТ. Позовава се и на чл.71, т.12
от Правилника за вътрешния трудов ред, според който задължение на учителите е да спазват
Етичния кодекс и нарушението му води до дисциплинарна отговорност. Моли обжалваното
2
решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и оспорвания.
Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред РС-Провадия е било образувано по предявен от С. В. Й. срещу
Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на
наложеното на ищцата със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на директора на детската градина
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В исковата молба ищцата твърди, че работи в ответната детска градина на длъжност
„старши учител“. Излага, че на 12.12.2023г., след обяд, била потърсена от помощник
възпитателката М. Н. с информация, че без да иска е бутнала елека на колежката им П.К.,
намиращ се на облегалката на стол, като от джоба му е изпаднало някакво електронно
записващо устройство. Поискала от ищцата съвет какво да прави с него, на който тя й
отговорила да го върне обратно в джоба и да не казва на никой, за да няма разправии.
Посочва, че на 14.12.2023г., след като излязла от стаята, където приспивала децата, ищцата
лично възприела, че в джоба на якето на колежката й К., което отново било закачено на
стола е налично устройство, което й заприличало на записващо. Извикала двете си колежки
М. Н. и Н. Й. и пред тях извадила от джоба на якето въпросното устройство. Сложила го на
бюрото, направила му снимка и потърсила директорката по телефона, тъй като отсъствала
от градината. Позвънила и на полицията, като директорката пристигнала преди органите на
МВР. Междувременно, неясно как, устройството изчезнало от бюрото. На полицията било
предадено от К. устройство, което обаче не било същото. По случая била образувана
полицейска проверка. Била назначена такава и от директорката, по повод на която от ищцата
и колежките й били изискани писмени обяснения. От ищцата били поискани писмени
обяснения с покана на 06.02.2024г., след което и на 12.02.2024г. Излага, че със заповед на
работодателя от 15.02.2024г. й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“. Оспорва законосъобразността на заповедта и факта да е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като действията й не са уронили авторитета и
престижа на детската градина, нито е злоупотребила с доверието на работодателя, нито е
разпространявала поверителни сведения за него. Твърди, че оспорената заповед е издадена
след като е изтекъл срокът по чл. 195 КТ на 14.02.2024г. Моли наложеното дисциплинарно
наказание да бъде отменено.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино, чрез процесуалния му представител.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че на 14.12.2023г. около 13:00 часа е
3
получила телефонно обаждане от ищцата, която й казала да отиде в детската градина.
Пристигайки на място й било обяснено, че ищцата е намерила в якето на колежката си К.
записващо устройство, за което се е обадила и на полицията. До пристигането на полицията
отказала да коментира случая, но задавала нападателни въпроси към колежката си. Пред
полицаите обяснила за устройството, което междувременно изчезнало от бюрото в стаята.
На 15.12.2023г. били изискани писмени обяснения от всички служители в градината имащи
касателство към случая. След запознаване с тях директорката установила, че са извършени
нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс в детската градина.
Твърди, че ищцата е разбрала за какво нарушение й е наложено наказанието, тъй като в
отправената до нея покана по чл. 193 КТ се е съдържала ясна формулировка на въпросите, на
които работникът е следвало да отговори. В обясненията си С. Й. посочила, че на
12.02.2023г. е получила обаждане от помощник възпитателката М. Н., че от елека на
колежката им К. е изпаднало нещо като записващо устройство. Ищцата, чиято смяна била
приключила се върнала в градината, направила снимка на записващото устройство и
наредила на помощни-възпитателката да го върне в джоба на елека и да си мълчи. Посочила
също, че на 14.12.2023г. ищцата е видяла същото устройство в джоба на колежката си,
бръкнала в него, извадила го в присъствието на М. Н. и Н. А., след което подала сигнал до
полицията и се обадила на директорката. Счита, че поведението на ищцата в периода от
12.12.2023г. до 14.12.2023г. изразяващо се в неуведомяване на работодателя за събитията,
както и предприемане на самоинцициативни действия по сигнализиране на полицията
представляват нарушение на правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс в
детската градина, поради което и е наложиено дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение“. Твърди, че е спазена процедурата и срокът за налагане на дисциплинарното
наказание, поради което заповедта е законосъобразна. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищцата С. Й. е в трудовото правоотношение с
ответника Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино считано от 2019г. по силата на трудов
договор № 38/12.09.2019г. първоначално сключен като срочен, а в последствие
трансформиран в безсрочен за длъжността „детски учител“. На 16.09.2019г. ищцата е
получила и се е запознала с длъжностната характеристика за заеманата длъжност.
Въз основа на срочен трудов договор № 14/19.06.2020г., считано от 22.06.2020г. й е
възложено да изпълнява длъжност директор на детската градина до завръщане на титуляра
Д.Д..
С допълнително споразумение № ЛЗ-109/29.08.2022г. е преназначена на длъжност
„старши учител“, за която и е връчена нова длъжностна характеристика на 12.10.2022г.
Със Заповед № РД 166/15.12.2023г. работодателят е изискал от ищцата писмени
обяснения във връзка с възникнала ситуация с намерено записващо устройство- флашка в
4
групата на ищцата, като са поставени конкретни въпроси към нея.
Още на същия ден С. Й. е дала обяснения, като е посочила че ситуацията е
възникнала на 12.12.2023г. около 17,30 часа, когато е била уведомена от помощник
възпитател М. Н., че при почистване на занималнята неволно е бутнала яке на П.К. и от него
е изпаднало устройство /флашка/, което определила като записващо такова. Казала й да го
остави на видно място, а след като отишла в градината направила снимки и наредила на Н.
да върне устройството там, откъдето е паднало. Трябвало й време, за да осмисли случилото
се и след обсъждане със семейството си, решила да остави нещата така. Направила
проучаване в интернет и разбрала, че е записващо устройство. На 14.12.2023г. към 13 часа
видяла отново същото устройство в якето на К.. Извадила го от джоба й в присъствие на две
служителки и го сложила на бюрото. Позвънила на директорката и на полицията. На въпрос
към колежката си К. за устройството, тя обяснила, че е флашка. След като полицията
пристигнала ищцата установила, че устройството е подменено от К. с някаква флашка.
На 06.02.2024г. до ищцата е изпратена нова покана с изх. № 93, с която е поканена от
работодателя да даде допълнителни обяснения по повдигнато въпроси касаещи действията й
на 12.12.2023г. и след това.
На 09.02.2024г. са депозирани писмени обяснения от ищцата, допълнени на
12.02.2024г.
Приложени са и писмени обяснения на Н. А. и М. Н. – и двете помощник
възпитателки при ответника, в които посочват, че на 12.12.2023г. М. Н. открила случайно
при падане на якето на учителката Кузува процесното устройство, което помислила за
записващо такова и сигнализирала за това ищцата Й.. Тя дошла в градината, направила
снимка на устройството и наредила на Н. да го върне в джоба на якето на К., от където е
изпаднало. И двете посочват в обясненията си, че на 14.12.2023г. са били повикани в
качеството на свидетели от Й., която бръкнала в джоба на якето на К. и извадила от там
същото устройство и го оставила на бюрото. След това телефонирала на полицията и на
директорката, която в този момент не била в кабинета си.
Видно от представените заповеди № ЛЗ-272/13.12.2023г. и № ЛЗ-300/15.02.2024г. на
директора на детска градина „Васил Левски“ в с.Ветрино, ищцата С. Й. е била в разрешен
платен годишен отпуск в периода от 20.12.2023г. до 02.01.2024г., както и на 14.02.2024г.
Със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на Директора на детска градина „Васил Левски“ в
с.Ветрино на С. В. Й. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, поради извършени от служителката нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, т.8 и т.10 от КТ, а именно нарушения по чл.49, т.8 от Правилника за
вътрешния трудов ред и по чл.60, ал.1-3, чл.62, ал.1 и чл.66, ал.2 и ал.4 от Етичния кодекс в
детската градина.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В.С.Г. и Б.А. Г.а.
Свидетелката Г. излага, че от 4 години работи заедно с ищцата в детската градина в
5
с.Ветрино и е ставала свидетел на демонстрирано неуважително отношение от страна на
учителката Й. към директорката. Посочва, че знае за откритото на 12.12.2023г. устройство в
джоба на учителката К., както и че Й. си е позволила след като е узнала и е направила
снимка на устройството, в продължение на 2 дни да не уведоми за това обстоятелство
директорката на градината. След като все пак е решила да я уведоми, е сигнализирала първо
полицията, а едва след това директорката. Й. лично споделила пред свидетелката, че не е
сметнала за необходимо първо да уведомява директорката.
Свидетелката Г.а излага, че познава ищцата, тъй като работят заедно в градината, но
в различни групи. Посочва, че не са и известни събитията от 12.12.2023г., но знае, че по
повод на тях в детската градина е идвала полиция, която е била сигнализирана от С. Й..
Излага, че е ставала свидетел, как по време на провеждан педагогически съвет, ищцата е
повишавала тон и е прекъсвала директорката, с което уронвала публично авторитета й. За
случая със записващото устройство узнала впоследствие от персонала и родители. Не е
присъствала на идването на полицията на място в детската градина.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които
виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово
задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в налагане
на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата дисциплинарна
процедура предполага последователното осъществяване на елементи от сложен фактически
състав, включващ установяване на извършено нарушение на трудовата дисциплина от
работника, изискване и получаване на писмени обясния от него преди налагане на
дисциплинарното наказание, съобразяване на тежестта на извършеното нарушение с
тежестта на налаганото наказание, издаване на заповедта в сроковете по чл.194 от КТ и то от
компетентен орган с дисциплинарна власт.
С издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание – “Предупреждение за
уволнение” на ищцата работодателят е направил постъпки за ангажиране на
дисциплинарната й отговорност за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.187, т.8 и т.10 от КТ, изразяващо се в действия изразяващи се в нарушаване
на чл.49, т.8 от Правилника за вътрешния трудов ред на Детска градина „Васил Левски“ в
с.Ветрино, както и на чл.60, ал.1, 2 и 3, чл.62, ал.1 и чл.66, ал.2 и ал.4 от Етичния кодекс на
ответника.
Въпросите, по които дължи произнасяне настоящата въззивна инстанция, във връзка с
въведените с жалбата възражения, са досежно спазването на срока по чл.194, ал.1 от КТ за
налагане на дисциплинарното наказание на ищцата с издаване на обжалваната заповед от
6
работодателя, както и относно законосъобразността и правилността на изводите на съда за
това има ли извършени действия представляващи нарушение на разпоредбите на
действащите в детската градина Правилник за вътрешния трудов ред и Етичен кодекс.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния
срок за спазване на законоустановения в чл.194, ал.1 от КТ срок за налагане на
дисциплинарно наказание от страна на работодателя.
Директорът на детската градина в с.Ветрино е узнал за действията на ищцата по
отношение на откритото в джоба на елека на учителката К. техническо устройство за първи
път на 14.12.2023г., когато е била уведомена по телефона лично от ищцата Й.. С цел
установяване на фактите около възникналата ситуация директорката е изискала с нарочна
заповед № 166/15.12.2023г. от ищцата, отделно от това и от другите съпричастни лица -
учителката П.К. и помощник възпитателките Н. А. и М. Н., писмени обяснения, като такива
са били депозирани на същия ден. Следователно към 15.12.2023г. работодатателят, на база
събраната информация от дадените писмени обяснения и при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение, е могъл фактически да започне процедура по
налагане на дисциплинарно наказание на нарушителя. Считано от тази дата, двумесечният
срок за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание би бил изтекъл на
15.02.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ, срокът по ал.1 не тече през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Видно е от приетите
по делото писмени доказателства представляващи част от личното трудово досие на ищцата,
същата е била в разрешен платен годишен отпуск в периода от 20.12.2023г. до 02.01.2024г.,
както и на 14.02.2024г., т.е в продължение на общо 7 работни дни попадащи в двумесечния
период по чл.194, ал.1 от КТ. Следователно същият фактически е изтекъл на 22.02.2024г.,
което обуславя извод за срочно издаване на на обжалваната заповед № ЛЗ-301 на
15.02.2024г.
При преценка законосъобразността на заповедта касателно извършените от работника
или служителя нарушения на трудовата дисциплина съдът е обвързан от посочените такива
в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В случая позоваването в заповедта е
на чл.187, т.8 и т.10 от КТ в следствие на извършени от ищцата в качеството й на старши
учител в ответната детска градина нарушения на чл.49, т.8 от Правилника за вътрешния
трудов ред и Етичния кодекс в детската градина, а именно такива по чл.60, ал.1-3, чл.62, ал.1
и чл.66, ал.2 и ал.4 от Етичния кодекс.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за това защо не приема, че е
налице извършено от ищцата нарушение в хипотезата на чл.187, т.8 от КТ, респективно и на
чл.49, т.8 от Правилника за вътрешния трудов ред, чиято норма преповтаря фактическите
състави по т.8, предвиждаща основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
работника или служителя поради извършена от последния злоупотреба с доверието и
уронване на доброто му име, както и разпространяване на поверителни за него сведения,
които настоящият съдебен състав напълно споделя. Съдебната практика, с произнасянията
на ВКС, в това число Решение № 214/15.03.2017г. по гр.д.№ 112/2016г. на ВКС, IV г.о., е
7
развила по тълкувателен път посочените основания като се приема, че злоупотребата с
доверието на работодателя може да има различни проявни форми, но общото между тях е, че
работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение извършва
преднамерени действия, с което цели да извлече за себе си или за трето лице имотна облага.
Уронването на доброто име е налице, когато с действията си служителят е злепоставил
работодателя и е възможно това да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета му, а разпространение на поверителни за предприятието
сведения може да е налице само, ако работникът е съобщил на лица, които нямат право да
знаят такава информация, която е обявена за поверителна с надлежен нормативен или
административен акт, договор между работника и работодателя или със заповед на
последния. В случая действията и бездействията на ищцата в периода от 12.12.2023г.-
14.12.2023г. не попадат в никой от посочените по-горе фактически състави, доколкото не се
касае за поведение целящо лично и/или имотно облагодетелстване за сметка на
работодателя, нито пък информацията касаеща откритото техническо устройство има
характер на поверителна и е станала достояние на нерегламентирани правни субекти, с което
да е уронено доброто име на детската градина.
Възраженията във въззивната жалба, с разглеждането на които е обвързан съдебният
състав на основание чл.269 от ГПК, са за незаконосъобразност на изложените в обжалваното
решение изводи за допуснати от ищцата нарушения на чл.60, ал.2 и ал.3 и чл.62, ал.1 от
Етичния кодекс на детската градина в с.Ветрино, които са обусловили основание за
ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
Основното възражение на въззивника в този смисъл е, че етичният кодекс не е
нормативен акт и следователно не е сред изрично посочените в чл.187, т.10 от КТ актове,
нарушението на който може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание.
Възражението е неоснователно. Видно е от формулировката на чл.187, т.10 от КТ, че
неизпълнението на трудово задължение регламентирано в нормативен акт е само една от
хипотезите на правнорелевантно за дисциплинарната отговорност неизпълнение.
Неизпълнението може да произтича и от нарушение на колективен трудов договор или
Правилник за вътрешния трудов ред, които също нямат нормативен характер, а също и от
вменени на работника или служителя задължения при възникване на трудовото
правоотношение – длъжностна характеристика, етичен кодекс и др. Въведените от
работодателя етични правила в отношенията между служителите в съответната трудова
среда, както и между тях и трети лица - външни за трудовия колектив, в същността си
произтичат от изискването за лоялност на служителите по чл.129, т.9 от КТ. Спазването на
етичните правила следва да бъде възприемано като част от изискуемо поведение от
работниците и служителите наравно с това, което им възлагат нормативните актове,
правилника за вътрешния трудов ред, трудовата характеристика и др., поради което
нарушението им е вид нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 от КТ
и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В този смисъл Решение №
80/26.03.2010г. на ВКС по гр.д.№ 4679/2008г. на ВКС, II г.о.; Определение №
8
983/04.08.2015г. по гр.д.№ 337/2015г. на ВКС, IV г.о.
Страните не оспорват, че в детска градина „Васил Левски“ в с.Ветрино има приет и
действащ етичен кодекс със съдържание отговарящо на цитираното в обжалваната заповед
по отношение на нормите на чл.60, чл.62 и чл.66 от него. Посочените норми възлагат
задължение за служителя да не допуска на служебното си място поведение несъвместимо с
добрите нрави; да избягва с поведението си конфликтни ситуации, да поставя пред
ръководителя си открито проблемите, с които се сблъсква в процеса на работа; да уведомява
ръководителя на детската градина за всяка получена от него информация касаеща
служителите или детската градина, както и да избягва ситуации, които могат да доведат до
конфликт на интереси, като при проявен такъв конфликт – да информират веднага
ръководителя си.
Установената от съвкупния анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства
фактическа обстановка обуславя извод за допуснато от ищцата Й. нарушение на етичния
кодекс в частите досежно изискуемото от нея поведение отговарящо на добрите нрави и
избягване на конфликтни ситуации на работното място, така и досежно неизпълнение на
задължението й за спазване на йерархичната система на управление в детската градина чрез
незабавно уведомяване на директорката при констатиран проблем касаещ служителите и
самата детска градина.
Ищцата Й. е била сигнализирана на 12.12.2023г. от помощник-възпитател за
изпаднало от джоба на друга учителка техническо устройство, за което се е породило
съмнение, че е записващо такова. Съмнението, според обясненията на ищцата, се е
потвърдило още на същата дата, когато в резултат на направена от нея снимка и проучаване
в интернет се е убедила, че касае за записващо устройство „диктофон“. Независимо от това,
нито в този ден, нито на следващият ищцата не е сигнализирала директорката за получената
информация и за възникналия проблем, който очевидно касае както служителка в градината
/учителката К., от чийто джоб е изпаднало устройството/, така и самата детска градина. Едва
на 14.12.2023г., отново без да сигнализира работодателя за намеренията си, ищцата
предприема еднолично действия по събиране на свидетели и лично изваждане от джоба на
елека на колежката си на въпросното устройство, последвано от сигнализиране на
полицията и вече на самата директорка. Проявата на Й. не съответства на разписаните й
правомощия на учител по длъжностна характеристика, напротив, по същество са иззети
функциите на ръководителя на детската градина, който единствено е органът легитимиран да
контролира възникнали проблемни ситуации в ръководеното звено и да предприема
действия във връзка с разрешаването им. Действията на ищцата са планирани, обезпечени
със свидетели и с тях очевидно е целяно не избягване на конфликт на работното място, а
предизвикване на такъв чрез публично „разобличаване“ на колега учител – поведение, което
противоречи както на добрите нрави, така и на разписаните етично-морални правила за
спазване на добри и колегиални отношения в трудовия колектив. Следва да се има предвид,
че ищцата Й. е изпълнявала временно й функциите на директор на детската градина, което и
възлага в завишена степен познаване на функционалното разпределение на длъжностите в
9
детската градина, компетентностите, правилата и редът за процедиране в конкретни
ситуации, които не са спазени.
Констатираното неизпълнение трудови задължения на ищцата по чл.187, т.10 от КТ
възложени и с разпоредбите на чл.60, ал.2 и ал.3 и чл.62 от етичния кодекс действащ в
детската градина е основание за наложеното й дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от
КТ- предупреждение за уволнение, което съответства на тежестта на извършеното
нарушение.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направили и двете страни като
с оглед изхода на спора такива се следват на въззиваемата страна в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 900 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/19.11.2024г. постановено по гр.д.№ 894/2024г. по
описа на РС - Провадия.
ОСЪЖДА С. В. Й., ЕГН ********** с адрес с. Ветрино, ул. «Г.С.Р.» *** ДА
ЗАПЛАТИ на Детска градина „Васил Левски“ с. Ветрино, ЕИК ********* с адрес,
представлявана от директора Д.Д. сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10