Решение по КНАХД №297/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 - чл.222 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. П. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Перник, [улица] чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия – Перник, срещу Решение № 186 от 07.05.2025 година, постановено по АНД № 250 по описа за 2025 година на Районен съд- Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1158-003703 от 09.01.2025 година, издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник, с което на И. П. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение по чл. ал.3, т.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е установена по достатъчно категоричен начин. На следващо място посочва, че в наказателното постановление не са посочени доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, т.е. липсвали доказателства, от които да е видно, че касационният жалбоподател е дал проба за изследване или не, а от това следвало, че не е установено неизпълнение на предписание за изследване наличието на алкохол в организма му. На трето място са наведени твърдения за това, че талонът за медицинско изследване не отговаря на императивното изискване на чл.3, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, тъй като върху него липсвали залепени стикери. С оглед на това иска от съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение на Районен съд - Перник да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И. М., която поддържа касационната жалба по съображения подробно изложени в същата, моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не се явява за представител изпраща юрисконсулт З. В.. Оспорва касационната жалбата по съображения изложени в съдебно заседание. Пледира за потвърждаване на първоистанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1326606 от 14.12.2024 година, съставен от П. В. С. на длъжност: мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР- Перник и в присъствието на свидетеля Г. А. Г. – служител в ОДМВР- Перник е установено, че на 14.12.2024 година, около 10:00 часа в [населено място] по ул. „***“ с посока на движение от [улица]към кръстовище „***“ И. П. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] управлява личния си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] като на кръстовището с [улица]не съобразява поведението си с ясно видим ПЗ Б2 (спри пропусни движещите се по пътя с предимство) и при навлизане в кръстовище отнема предимство на правомерно движещият се по път с предимство с посока на движение от кръговото кръстовище „***“ към магазин „***“ лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] и става причина за ПТП с него, като му нанася материални щети в предната дясна част. След извършена проба № 01327 с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер ARNA – 0126 за употреба на алкохол в 10:16 часа уреда отчита положителен резултат от 0,84 промила алкохол в издишания въздух. Водачът има силен мирис на алкохол и о негови думи е изпил около 300 мл. алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване с бланков номер 102938, придружен с 8 броя стикери с номер [рег. номер]. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 14.12.2024 година, който го е подписал без възражение.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 24-1158-003703 от 09.01.2025 година, издадено от началник група в ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на И. П. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 22.01.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Перник, който с Решение № 186 от 07.05.2025 година, постановено по АНД № 250 по описа за 2025 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районният съд, след сбиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вменените административни нарушения, а именно, че на посочената дата и час в [населено място], касаторът е реализирал състава на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложеното административно наказание. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършени административни нарушения по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По отношение на административното нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП: Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП предвижда, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В касационната жалба, депозирана пред съда, касаторът не сочи конкретни доводи за отмяна на наказателното постановление в тази му част. От събраните в хода на съдебното следствие пред първа съдебна инстанция писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява и доказва, че с деянието си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство на кръстовище лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер]. С това си поведение е предизвикал ПТП и е реализирал състава на чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Деянието на касаторът е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият е бил длъжен да спре и да изчака преди да навлезе в кръстовището, каквото всъщност е предписанието на пътен знак Б2. За съставомерността на деянието от субективна страна е достатъчно да е налице непредпазливост, като форма на вината, който признак е надлежно установен по делото. С оглед на изложеното в тази част наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

По отношение на административното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП: Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление дата и място касаторът е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,84 промила, отчетена чрез техническо средство, което е в нарушение именно на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Установеното количество концентрация на алкохол попада в границите, определени с нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Проверката от страна на контролните органи е извършена с годно и изправно техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA-0126. Съдът не споделя доводи на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, свързани с непридружаване на талона за медицинско изследване с изискуемите се стикери. Според текста на чл.3, ал.3 от Наредба № 1 талонът за изследване, който се попълва при съставяне на АУАН при установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за изпълнението на регламента на тази разпоредба има контролният орган и пропускът безспорно съставлява нарушение на предвидената административнонаказателна процедура. Поставянето на стикери върху талона за изследване обаче е свързано преди всичко с гарантиране на правото на проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на концентрацията на алкохол. В този смисъл допускането на нарушение, свързано с поставяне на стикери при липса на взета проба от кръв, не опорочава извършената проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на издадения санкционен акт.

С оглед на изложеното по безспорен начин се доказа, че касаторът е осъществил състава на вменените му административни нарушения. Като е приел същото, Районен съд - Перник е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна, но предвид обстоятелството, че такива не се претендират, не следва и да се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 07.05.2025 година, постановено по АНД № 250 по описа за 2025 година на Районен съд- Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.