ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192 17.02.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание в състав :
Окръжен съдия: И. Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 631 по описа за 2019 година, на основание чл.374 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по редовна искова молба на :
1/ И.Н.И. с ЕГН **********;
2/ П.Н.И. с ЕГН **********;
3/ Б.Н.И. с ЕГН ***********,
всички с постоянен адрес ***, представлявани от адв. Б.К.
– БАК, съд. адрес *** против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК *********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов чрез адв. С.К. ***.
Съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да
подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Постъпил е отговор в срока по закона.
Отговорът е връчен на ищците, които са
депозирали допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е
връчена на ответника, който е депозирал допълнителен отговор.
Съдебните книжа са надлежно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства,
на които ищците основават претендираните права и
предявените искове :
Ищците твърдят, че
в резултат на ПТП на 14.02.2015 г., ок. 12.30 при движение по главен път 2-79
посока Средец-Бургас, предизвикано при неспазване правилата за движение по
пътищата от водача на МПС „Мерцедес“ С 180, ДК № А 9270 КК Б. Ангелов, са били
причинени множество травматични увреждания на пътуващата в същия автомобил на
предна дясна седалка Надка Райчева Ангелова – баба на ищците, която починала на
14.04.2015 г.
Образувано било ДП № 3292 ЗМ-178/ 2015 г. на
ІV РПУ при ОДМВР – Бургас с внесен обвинителен акт. По обвинителния акт било
образувано НОХД № 659/2017 г. на БОС, по което с влязла в сила присъда Б.
Ангелов е бил признат за виновен за това, че при неспазване правилата за
движение по пътищата предизвикал ПТП, в резултат на което и по непредпазливост
причинил смъртта на Надка Ангелова.
Към момента на
настъпилото ПТП за отговорността на водача на автомобила е била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 02114002768364/11.11.2014 г. на ответното дружество.
Ищците предявили
пред застрахователя претенции, по които били образувани щети : № ********** - за
И.И.; № ********** – за П.И. и № ********** – за Б.И..
Застрахователят отказал да плати застрахователните обезщетения.
Ищците се
позовават на решение по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС и твърдят, че са роднини по права линия от втора степен на
починалата и имат материалната легитимация да искат и получат обезщетение.
Внезапната смърт на баба им причинила у тях силни болки и страдания. И до
момента мъката им не е намаляла, те отново и отново преживявят
случилото се при обстоятелства напомнящи им за него. Не преставали да мислят за
трагичния инцидент. Към датата наПТП ищците имали
особено силна родова и емоционална връзка с баба си. Живеели в едно домакинство
и преимуществено баба им се е грижила за тях. Смъртта й причинила огромен
психически стрес, мъка и жал у тях, като
интензитета на тези неимуществени вреди
не е намалял и до днес, животът им бил объркан в негативна посока. Ищците
все по- често изпитвали негативни емоции свързани с чувства на заплаха и
тревожност и съпроводени с оплаквания от лоши и мъчителни сънища в резуртат от загубата на баба им.
По отношения въведения законов лимит от
5 000 лв. по § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД
на КЗ /ДВ 101 от 2018 г./ ищците
изтъкват следното:
Позовават се на директива 72/166/ЕИО - чл. 3,
§1 и втора директива 84/5/ЕИО – чл.1, §2, кодифицирана с директива
2009/103/ЕО на ЕП и СЕ от 16.09.2009 г.
По тази кодификация – чл. 9, ал.1 били предвидени минимални застрахователни
суми от 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие независимо от
броя на пострадалите. Същите лимити били и по предходната директива – 84/5/ЕИО.
Тези лимити били транспонирани и в националното ни законодателство – чл. 266 КЗ
/отм/ и чл. 492 от сега действащия КЗ.
В подкрепа на това
твърдение посочва решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С -277/12, което на осн. чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата. Посочва и решение на СЕС по дело С -22/2012 , т. 42 и т. 46, според
което националното право не могат да лишават директивите от тяхното полезно
действие и, че свободата на държавите членки да определят вреди е ограничена от директивите. По отношение
размера на обезщетението се позовава и на решение на СЕС по дело С – 348/98 г.,
т. 40 и определение по дело С – 166/02 г., с които съдът е приел недопускане на
национална правна уредба предвиждаща максимални размери на обезщетението по
малки от установените в чл. 1, § 2 от втора директива.
Обезщетението
следвало да бъде определено по справедливост на осн.
чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът е длъжен да гарантира приложението на европейските
норми. При липса на посочен максимален размер на обезщетението по посочените
директиви, разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ 101 от 2018 г./за
максимален лимит от 5 000 лв. не е в съответствие с общностното
право и не следва да се прилага. Поради това обезщетението не можело да бъде
ограничавано до лимита от 5 000 лв.
Директивите следва
да се приложат независимо, че нямат пряко приложение във вътрешните
правоотношения на държавите членки. Налице са предпоставки за приложението им
съгласно практиката на СЕС – дело С -188/89, според което нормите на
директивите подлежат на пряко приложение когато са повелителни, ясни и точни и
предоставят права на отделни субекти.
Ищците отправят искането : да бъде
осъдено застрахователното дружество да заплати на всеки един от ищците
обезщетение от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
баба си Надка Райчева Ангелова в резултат на ПТП от 14.02.2015 г., ведно със
законна лихва от 14.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и за съдебните
разноски.
Правна
квалификация на искането: Предявените преки искове против застраховател за заплащане на обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание
чл.226 от КЗ /отменен от 01.01.2016г./ във връзка с §
22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва е с правно основание чл.86
ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от ЗЗД.
Обстоятелства,
на които ответника възразява:
Счита исковете за недопустими,
тъй като размера им е над законоустановения лимит от
5 000 лв.
Оспорва изцяло исковете по
основание и размер.
Признава следните факти:
-Наличие на застрахователно
правоотношение;
-Настъпилото ПТП с участието на
посочения автомобил;
-Постъпилата от ищците
извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение;
-Осъждането на деликвента
с влязла в законна сила присъда и последиците по чл. 300 ГПК.
Не признава останалите факти и
обстоятелства.
Материалната легитимация на
лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение са посочени в П
№ 4/61 г. и П № 5/69 г.. Изключенията са посочени в ТР № 1/2016 г. по тълк. д. №
1/2016 г. ОСНГТК и се отнасят до други лица създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия за всеки конкретен случай. В случая такава
трайна и дълбока връзка с починалата не се установява от посочените
доказателства. Дори и да се приеме такава връзка, то исканото обезщетение е
прекомерно и не е съобразено с § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ 101 от 2018 г./.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като починалата е била през поставен предпазен колан.
Размерът на исковете е завишен и не отговаря на законовото изискване за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Възразява по искането за лихва от
датата на ПТП. Същата е частично погасена по давност на осн.
чл. 111 ЗЗД. Не се сочат и доказателства кога застрахователя е бил
уведомен за обстоятелствата около процесното ПТП. Застрахователя дължи лихва върху
обезщетението ако не го е изплатил в срок считано от по – ранната от двете
дати:
-след 15 дни от представяне на
всички доказателства – 106/3/ КЗ;
-след три месеца- чл. 496/1/ КЗ,
при не представени доказателства.
В случая лихвата се дължи не по – рано от три месеца след постъпване на
уведомлението.
В допълнителна искова молба ищците считат, че възражението за
недопустимост е въпрос на основателност.
По спорния въпрос за приложението на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ добавят
следното:
Позовават се на § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016
г. В случая застрахователния договор е сключен преди 01.01.2016
г. и се прилага част четвърта от КЗ /отм/, тъй като страните не са уговорили друго. В тази част
не се предвижда ограничаване размера на застрахователното обезщетение под
лимитите по § 27 от ПЗР на КЗ /отм/ Придаденото
обратно действие на § 96, ал.1, въвеждащ максимален размер от 5 000 лв.,
се разпростира само върху предявени претенции в периода 21.06.2018 г. до
влизане в сила на изменението на КЗ – 07.12.2018 г. и то по договори, които са
сключени по сега действащия хот 01.01.2016 г. КЗ. В случая претенциите на ищците са за
обезщетение за събитие настъпило на 14.02.2015 г. по договор от 11.11.2014
г., поради което § 96, ал.1 не намира приложение.
Дори и да се приеме приложението му включително и за
претенции по част четвърта от отменения
КЗ, то съдът не е ограничен от предвидения
нормата максимален размер. Поддържа твърденията си за приложение на
посочените директиви и практика на СЕС.
В допълнителен отговор ответникът поддържа възраженията си.
Претенциите са предявени след 21.06.2018 г. и § 96, ал.1 е приложим.
По доказателствените
искания на страните :
Приложените
писмени доказателства и искането за разпит на свидетели са допустими. По
останалите искания съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушване
на страните и отделяне на спорно от безспорно.
По доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти. Ищците доказват претърпените вреди и основанието
им. Ответникът доказват възраженията си.
Мотивиран от
горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото на 16.04.2020 г. от 10.30
часа.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ДА СЕ ВРЪЧИ ищците препис от допълнителния отговор.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ДОПУСКА трима свидетели при довеждане от ищците
ДОПУСКА двама свидетели при довеждане от ответника.
ОБЯВЯВА произнасяне
по други искания в открито заседание.
УКАЗВА
доказателствената тежест според мотивната
част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :