№ 73
гр. Бургас , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения Н. АХМ. Т., чрез адв.К., против
Определение № 194/03.06.2021г. по ЧНД № 414/2021г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
за условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че определението е
неправилно и необосновано, като констатациите на съда не почиват на
доказателствата по делото. Твърди се, че първата инстанция не е провела
пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото,
в резултат на което е постановила неправилен съдебен акт. Иска се да се
отмени определението като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи
молбата на осъденото лице за условното му предсрочно освобождаване, като
основателна.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас е депозирал писмено
становище, с което заявява неоснователност на частната жалба, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Счита, че безспорно е налице
формалната предпоставка на чл.70 ал.1 т.2 от НК - осъденият да е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание. Относно
другата изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, намира, че същата не е изпълнена.
Посочва, че преценката за това не почива на формални критерии, а се извежда
от обективните данни за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и преди всичко от данните за настъпили промени в това
1
поведение. Позовава се на установената с ПВС № 7/1975г., изм.ПВС №
8/1987г. съдебна практика, от която се заключава, че доброто поведение на
осъдения следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Твърди се,
че осъденото лице Т. на този етап не е дал убедителни доказателства за своето
поправяне, като в мотивите на проверявания съдебен акт много подробно и
последователно са изложени всички факти, които са от значение за делото и
преди всичко за поправянето на осъдения. Направеният извод от съда за
продължаване на индивидуалната корекционна дейност е изведен въз основа
на анализ на цялата доказателствена съвкупност и е обоснован. Настъпилите
положителни промени в поведението на осъденото лице Т. са оценени в
достатъчна степен. Посочва се, че осъденият е имал първоначална оценка на
риска 43 точки, след това при последваща оценка на риска от рецидив е
намален на 38 точки, а при последната му оценка, свързана с УПО, риска от
рецидив е 26 точки. Въпреки започналата промяна е останала проблемна зона,
свързана със злоупотребата му с алкохол, поради което не е отпаднала
необходимостта от продължаване на корекционното въздействие спрямо
осъдения. Подчертава се неубедителност на осъдения относно отношението
му към престъпното деяние, за което е осъден, и липса на категорично
осъзнаване на причините за деянието и общественоопасните последици,
причинени от виновното му поведение, поради което проведеният
превъзпитателен процес не е ефективен. Твърди се, че започналата промяна
не е достатъчна, за да се приеме че е приключил процесът на превъзпитание и
поправяне по време на изтърпяване на наказанието, като първоначалните цели
все още не са изпълнени и рискът за обществото все още не е намалял. Прави
се извод, че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението на осъдения, като липсата на една от кумулативните
предпоставки в закона, обосновава извод, че частната жалба на осъденото
лице Т. следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение
следва да се потвърди.
Въззивният съд намира, че настоящата частна жалба е подадена от
осъденото лице Н. АХМ. Т., което има право на такава съгласно чл.440 ал.2
2
от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342 ал.1
предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от
свобода Н. АХМ. Т. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437 ал.2, вр.чл.438 от НПК, вр.чл.70 ал.1 от НК. Първоинстанционният съд
е анализирал обстойно и задълбочено събраните по делото доказателства и е
направил обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице
всички кумулативно предвидени предпоставки за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Н.Т..
По делото безспорно е установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 292/19.12.2017г. по НОХД № 1132/2017г. по описа на
Бургаски районен съд, Н. АХМ. Т. е осъден за престъпление по чл.343 ал.4,
вр.ал.3 б.“б“ предл.1, вр.чл.342 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от
три години, което е отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата е
изменена с Решение № 28/19.04.2018г. по ВНОХД № 22/2018г. по описа на
БАС като е увеличен срока на наложеното на Т. наказание лишаване от
свобода от три години на три години и шест месеца при първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието. Решението на въззивния съд е
потвърдено с Решение № 144/20.02.2019г. по н.д.№ 598/2018г., ІІІ н.о., ВКС.
Присъдата е влязла в сила на 20.02.2019г.
Осъденият Т. е започнал да изтърпява определеното му наказание от три
години и шест месеца лишаване от свобода в Затвора Бургас на 21.02.2019г.
Към 03.06.2021г. той е изтърпял 2 години, 9 месеца и 28 дни. Към същата дата
остатъкът от наказанието възлиза на 08 месеца и 02 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначалния план на
присъдата, доклада за пробационен надзор и в становището на Началника на
Затвора Бургас, установяват, че осъдения Н.Т. е за първи път в затвора, но
има предходна, влязла в сила на 01.12.2014г., присъда по НОХД №
5224/2014г. на РС Бургас, с която му е наложено наказание пробация и
лишаване от право на управление на МПС, за извършено престъпление по
3
чл.343б ал.1 от НК.
Изготвената на 06.03.2019г. първоначална оценка на риска от рецидив е
отчела средна стойност, измерваща се с 43 точки. При изготвяне на втората
оценка на риска от рецидив на 27.02.2020г. е отчетено понижаване на общите
стойности от 43 точки на 38 точки, а при изготвената последна оценка на
риска на 04.03.2021г. са понижени общите стойности от 38 точки на 26 точки,
като са отчетени промени към понижаване в първоначалното констатираната
проблемна зона отношение към правонарушението и умения за мислене, но
липсват констатации за подобрение на третата проблемна зона, а именно
злоупотреба с алкохол.
От документите, съдържащи се в затворническото досие на осъдения Т. и
данните, отразени в доклада на пробационния служител, както и в писменото
становище на Началника на затвора, се установява, че по време на престоя си
в затвора до настоящия момент осъденият Н.Т. не е наказван, а е награждаван
шест пъти. Установено е, че при корекционната работа с осъдения Т. се
наблюдава положителна промяна в проблемните зони свързани с
отношението му към правонарушението и умения за мислене, като е започнал
да осъзнава деянието и последиците от него, изразява съжаление. Не се
констатира корекционен процес в третата проблемна зона – злоупотреба с
алкохол и лекуването му от алкохолна зависимост. В доклада се препоръчва,
че следва корекционно-възпотетелната работа да продължава да е насочена и
съобразена с индивидуалните потребности на осъдения с цел изглаждане на
умения и способности за законосъобразен начин на живот.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения Т., първоинстанционният съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70 ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия. Вярно е, че осъденото лице Т. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
лишаване от свобода, но не е изпълнено второто кумулативно изискване,
необходимо за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно
предсрочно освобождаване, тъй като не са налице достатъчни и убедителни
доказателства за неговото поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70
ал.1 от НК.
В разпоредбата на чл.439а от НПК ясно са регламентирани
4
обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за
поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Настоящият състав на съда, изхождайки от задължителната за съдилищата,
установена с ПВС № 7/1975г., изм.с ПВС № 8/1987г., съдебна практика,
приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От
значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика,
първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70 ал.1 от
НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за
условно предсрочно освобождаване.
В настоящия случай въззивният съд намира, че е обоснован и
законосъобразен изводът на окръжния съд за отсъствието на втората
кумулативна предпоставка, предписана от законовия текст на чл.70 ал.1 от
НК - осъденото лице да е дало безпротиворечиви доказателства за своето
поправяне. Данните за липса на допуснати нарушения на затворническия
режим и за наложени за тях дисциплинарни наказания, както и
награждаването му, не са достатъчни да се приеме, че осъденият се е
поправил. За правомерното си поведение в затвора, осъденият Т. е бил
премиран, като е награждаван, както и е преместен от Затвора гр.Бургас в ЗО
„Строител“, след това е устроен на работа на платен труд на ВРО „Бономо“
5
гр.Бургас, после извършва доброволен труд последователно във ВРО
„Гробищен парк“ гр.Бургас, ВРО „Община“ гр.Бургас, ВРО „Второ РУ“
гр.Бургас. Участва в проведения през м.март 2020г. турнир по тенис в ЗО
„Строител“. Всичко това правилно е прието и ценено от първата инстанция.
Поведението на осъденото лице е било съобразено с режимните и
дисциплинарните правила в затвора, не е създавал и не е участвал в
конфликти, справял се е много добре с поставените му задачи. Следва да се
отчете, че оценката на риска от рецидив при осъдения Т. е била първоначално
43 точки, като при последващите оценки е намалял на 38 точки и на 26 точки,
но въпреки положителната промяна в отношение към правонарушението и
умения за мислене, то е запазена проблемната зона злоупотреба с алкохол.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че при осъдения липсва
категоричност и еднозначност на субективна осъзнатост за причината,
механизма и последиците от виновното му поведение, довела до настъпилия
трагичен инцидент, като и пред настоящата първа инстанция твърди три
версии за настъпилото ПТП. Поради това е правилен извода на съда, че
корекционния процес следва да бъде продължен, тъй като субективното
отношение на осъдения към нарушението не е достигнало категоричен
превъзпитателен ефект, като е необходимо да се извършат многобройни
дейности по постигане на корекция. Липсата на убедителни доказателства за
трайна личностова промяна у Т. не дава основание да се заключи, че на този
етап той се е поправил окончателно. Цялостното му поведение в
пенитенциарното заведение, необходимостта от продължаване на
корекционното въздействие за постигане на крайни резултати за устойчива
позитивна промяна в поведението и личността на осъдения, не сочат на
успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70 ал.1 от НК.
За да се постигне съществена промяна в нагласите на осъдения Т. за
законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията му за
недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма
продължителност и интензивност на корекционните дейности. Въззивната
инстанция намира, че е налице положителна промяна при осъдения Т., която
съвсем не е достатъчна, за да се приеме, че той се е поправил. Липсата на
значими позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента,
както и застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за
риска от рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното
6
въздействие спрямо Т. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение. По тези съображения въззивният съд счита, че не
са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения, което да е
трайно и необратимо.
Изложеното в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд не са
съобразени с наличните доказателства по делото, е неоснователно. При
разглеждане на делото в първоинстанционното производство по молба на
осъдения Т. за условно предсрочно освобождаване е приложено цялото
затворническо досие на осъдения, както и изисканите от съда документи от
Затвора гр.Бургас, справка за съдимост на осъдения и удостоверение от брата
на осъдения, в качеството си на управител на фирма, който ще го назначи на
работа при освобождаването му от затвора, които са приети и приложени по
делото. Независимо от тези доказателства, то проявите на дисциплинираност
и отговорност от страна на осъдения в трудовия процес или в условията на
затвора, не са безусловна гаранция за поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице Т. към правомерен начин на живот. При решаването на
въпроса дали са налице предписаните в закона изисквания за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдено лице значение имат
единствено убедителните доказателства за настъпила положителна и трайна
промяна у лицето по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. В този смисъл първата инстанция е провела пълно, всестранно и
обективно изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което
е постановила правилен съдебен акт.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни положителни
промени в съзнанието и поведението на осъдения Т., изключващи
категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в
условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, умения за мислене и злоупотреба с алкохол, прецени, че
към настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания
осъденият Т. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от определеното му наказание лишаване от свобода, а се налага
продължаване на работата с него в условията на затвора за постигане целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
7
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд направи извод, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения Н. АХМ. Т. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода по влязла в сила Присъда №
292/19.12.2017г. по НОХД № 1132/2017г. по описа на Бургаски районен съд, е
обосновано и законосъобразно, и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 194/03.06.2021г. по ЧНД № 414/2021г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8