Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично заседание на шести декември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 5336
по описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 294392, постановено на
15.12.2017г. по гр.д.№ 4525 по описа на СРС, ГО, 81 състав е било признато за
установено, че А.Д.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр.с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите
както следва: 82,51 лева, главница за доставена в периода от м.05.2014г. до м.
09.2014г. топлинна енергия за подгряване на вода, в едно със законната лихва от
20.11.2015г. до окончателно плащане; сумата от 8,75 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.07.2014г. до 05.11.2015г. За сумите е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 71201/2015г. на
СРС, 81 състав.
С решението ответникът А.Д.Д. е бил
осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 900
лева, разноски в исковото и заповедно производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Недоволен от решението е останал ответникът А.Д.Д., който го
обжалва с въззивна жалба в срок. Поддържа, че
решението е недопустимо, неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че исковата молба по
делото е нередовна, защото не било ясно, какво се иска да бъде заплатено, а
също и че е депозирана от лице без представителна власт. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1,т.42
от ДР на ЗЕ, защото това е обстоятелство, което трябва да докаже ищеца,
а той не е ангажирал доказателства за сключен между страните договор за
продажба на топлинна енергия. По тези съображения жалбоподателят прави искане
за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което
предявените срещу него искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД,
уведомена, не е подала в отговор на въззивната жалба срока и по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. При изпълнение на посочените си правомощията настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно. Неоснователно
е оплакването на ответника, че решението, атакувано от него е недопустимо,и
защото е постановено по нередовна исковата молба. С исковата молба от
2.01.2016г.отговаря на всички изисквания на чл. 127 от ГПК, като в нея ищецът ясно и недвусмислено е описал фактите,
на които основава претенцията си, посочил е вида на търсената защита,
конкретизирал е точни сумите на претенциите, за какво се претендират те и за
какъв период се отнасят, като исковата молба изцяло се припокрива с подаденото
преди това заявление по реда на чл.410 от ГПК. Исковата молба е подадена от
упълномощен юрисконсулт, който към този момент е изпълнявал посочената длъжност
при ответника и който е с придобита юридическа правоспособност (видно от
приложените по делото писмени доказателства). По отношение правилността на обжалваното решение, по
наведените от ответника доводи за неправилност, настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представеният и приложен на л.13-14 Нотариалния акт № 62,
том I, дело № 54 от 2011г., че на 22.03.2011г. А.Д.Д., е придобил
процесния недвижим имот, а именно – ап.48, находящ с е в гр.София, ж.к.***********ет.1,
чрез дарение. По делото е представен (на л.15-16) нотариалния акт № 172, том I, дело № 154 от 2014г., от който е видно, че на 19.09.2014г. А.Д.Д. е продал на трето лице
отопляемия имот, но в т.3 от съдържанието на посочения нотариален акт изрично е
предвидено, че владението върху него ще бъде предадена от продавача на купувача
на 30.09.2014г., поради което съдът приема, че до края на исковият период 30.09.2014г.
ответникът се явява потребител на
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по
т.д.№ 2/2017г., ОСГК на ВКС: „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката“. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя
от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19
минути“. В случая съдът съобразява и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди
и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин
срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за
исковия период от време между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена
разликата между старите и новите показания. От тези документи, представени по
делото и изготвеното въз основа на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на
ответника за процесния период от време в размер на 106,80 лева.
Доколкото процесът има диспозитивен характер и като
съобрази, че ищецът търси съдебно установяване на вземането си за сума от 82,51
лева, за доставена в исковия период ТЕ, то именно до този размер е основателен
искът му.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя необходимостта от преценка основателността и на иска за акцесорното
вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата. Ответникът не е изпаднал в забава за плащане на
главницата за ТЕ, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
приложимите за този период от време ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./. С
посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни
- противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32, ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение
на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след
публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият
съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението
за плащане, с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да
му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя
да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го
поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.07.2014г.-
м.11.2015г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84, ал.2 от ЗЗД. По тази причина, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е било признато за установено, че А.Д.Д.
дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 8,75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2014г. до 05.11.2015г.,
е неправилно и следва да бъде отменено
В останалата му
обжалвана част и при изложените по – горе мотиви, решението на СРС е правилно и следва да се потвърди като
такова.
По разноските
по делото:
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция и заповедното производство съразмерно с уважената част от
исковете от 813,71 лв. /държ.такси, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/, поради което решението в частта му с която са
присъдени в полза на ищеца съдебни разноски над размета от 813,71 лв. до 900
лева следва да бъде отменено.
За въззивното
производство, предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира
възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се дължи на ищеца, тъй като от
процесуалния му представител реално не са извършвани никакви процесуални
действия в конкретното въззивно производство, извън подаването на еднотипната
молба, която ищецът подава по всички водените от и срещу него дела и с която е
заявено бланковото искане за уважаване на исковете.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете и
тъй като същият е ангажирал доказателства да е сторил реално такива в общ
размер на 600 лева, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 57,52
лева. За въззивното производство на ответника не се дължат разноски.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
294392, постановено на 15.12.2017г. по гр.д.№ 4525 по описа на СРС, ГО, 81
състав, в частта, с която е било
признато за установено, че А.Д.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 8,75 лева – мораторна лихва върху
главницата от 82,051 лева, за периода от 01.07.2014г. до 05.11.2015г. и в
частта, с която ответникът А.Д.Д. е бил осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата над 813,71 лева до пълния размер от 900 лева, разноски в исковото и заповедно
производство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на ”Т.С.”
ЕАД, предявен на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,75 лева – мораторна лихва върху
главницата от 82, 51 лева, против А.В.М., с ЕГН: **********, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която състав е било
признато за установено, че А.Д.Д. с ЕГН: **********, дължи на ”Т.С.” ЕАД на
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с чл.149 от ЗЕ във
вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите както следва: 82,51 лева, главница за
доставена в периода от м.05.2014г. до м. 09.2014г. топлинна енергия за
подгряване на вода, в едно със законната лихва от 20.11.2015г. до окончателно
плащане, както и в частта с която е осъден да плати на ”Т.С.” ЕАД разноски в
исковото и заповедно производство в размер на 813,71 лева.
ОСЪЖДА ”Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ********на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да плати на А.Д.Д. с ЕГН: **********, сумата от 57,52 лв (педесет и седем лева и 52 ст.) разноски в от първоинстанционното производство, съразмерно отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно правилата, на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: