РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501977 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община
Асеновград, чрез юрисконсулт Ц., срещу Решение № 260220/10.06.2021 г. по
гр.дело № 1071/2020 г. по описа на РС Асеновград.
С обжалваното решение РС Асеновград осъжда Община Асеновград, да
заплати на СН. ИГН. ИГН., следните суми: 10 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 15.11.2019 г. при „***“,
закрито, фрактура хумери декстра ин п.Проксималис ком.“ – счупване през
хирургичната шийка на дясната мишнична кост, в следствие на неполагането
на дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи общинска
собственост: тротоарна настилка, които вреди се изразяват във физически и
психически болки и страдания, претърпени от ищцата С.И., уплаха,
емоционален дискомфорт, затруднено самообслужване и придвижване, стрес,
като причина за счупването е спъване и падане в стърчащ на тротоара
циментов блок, на тротоара на ул.“***“ пред супермаркет „Полибит“ (след
демонтиране на павилион), ведно със законната лихва в/у главницата от
1
датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1 560 лева за закупуване на 1 бр. заключваща планка за
проксимална хумерална фактура – комплект със заключващи винтове, ведно
със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 17,40 лева за заплатена
потребителска такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Св.Георги“
Пловдив, ведно със законната лихва в/у главницата от 18.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 181,29 лева за заплатени
медикаменти и лекарства, свързани с лечението, ведно със законната лихва
в/у главницата от датата на подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1270,26 лева за заплатени
разходи за физиотерапия, ведно със законната лихва в/у главницата от датата
на подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1821,16 лева направени разноски в
производството.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва
изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, необоснован и
недоказан, моли да бъде отменен изцяло, ведно с всички законови последици
от това, евентуално моли да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение. Твърди, че в първоинстанционното производство не е доказан
по безспорен начин механизмът на увреждането, не е доказан целият
фактически състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – виновно и
противоправно поведение и причинени в причинна връзка с него вреди,
поради което и Община Асеновград не следва да носи отговорност за
причинените на ищеца вреди, поради липса на доказани нормативно
установени предпоставки за това. Счита, че присъденото обезщетение следва
да репатрира по справедливост причинените щети, а не да е източник на
неоснователно обогатяване, като излага съображения, че определеното
обезщетение е несъразмерно с претърпените вреди и се явява прекомерно
високо.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна СН.
ИГН. ИГН., чрез адв. Д., АК Пловдив, в който счита постановеното решение
правилно, обосновано и законосъобразно, за което излага мотиви. Твърди, че
2
от събраните по делото доказателства безспорно се установява причината,
начина и мястото на което е счупила ръката си, което е със статут на
публична общинска собственост, счита присъденото обезщетение
справедливо и съобразено с утвърдената съдебна практика, дори занижено,
доколкото е установено, че е претърпяла значителни болки както при
счупването на ръката, така и при последващите операции и рехабилитации,
които продължават.
Моли да бъде потвърдено изцяло Решение № 260220/10.06.2021 г. по
гр.дело № 1071/2020 г. по описа на РС Асеновград като правилно,
законосъобразно, обосновано и справедливо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Районен съд Асеновград е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата си молба въззиваемата твърди, че при спъване в неравност
(циментов блок с височина около 20 км., ширина и дължина около 30 см.) на
тротоар в гр. А*, ул. „****“, на 15.11.2019 г. е паднала и при падането е
получила закрита фрактура на горния край на раменната кост, което
наложило хоспитализация, хирургична интервенция с поставяне на
заключваща планка за проксимална хумерална фрактура – комплект със
заключващи винтове, трайно обездвижване на горния десет крайник,
причинило физически болки, страдания, уплаха, емоционален дискомфорт,
затруднено самообслужване и придвижване, стрес, а и разходи, свързани със
закупуване на консумативи за оперативното лечение, медикаменти във връзка
с лекуване на травмата и рехабилитация, необходима за раздвижване на
3
крайника. Моли репариране на вредите от Община Асеновград, чиито
служители са били отговорни за поддържане на общинските пътища и
тротоарни пространства.
Жалбоподателят оспорва и в подадения от него отговор на исковата
молба пред РС Асеновград, че не е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане от Община Асеновград за да се ангажира
отговорността и, доколкото липсва причинна връзка между твърдените от
ищеца вреди и твърдяно виновно, противоправно поведение на ответника.
Твърди, че не е установен механизма на увреждането. Поради изложените
съображения счита, че не следва да носи отговорност за обезщетяване на
причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като не са налице
нормативно установените предпоставки за ангажирането и. Евентуално
оспорва размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, които
счита недоказани и в прекомерно висок размер.
За установяване на исковите претенции пред РС Асеновград са събрани
писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника –
медицински документи, епикриза, болнични и амбулаторни листове, история
на заболяването, ведно с пълна медицинска документация от Клиника по
ортопедия и травматология за периода 15-18.11.2019 г., рецепти и разходни
документи за извършени плащания във връзка с лечението, жалба, ведно със
снимки.
Разпитани са свидетели, доведени от ищеца, като от незаинтересования
от изхода на делото свидетел Т., чиито показания съдът изцяло възприема
като истинни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ноември
месец 2019 г., на тротоара преди магазин „Полибит“, на ул. „***“, след
табелата за гр. Кърджали, ищцата се спънала в циментово блокче, със същия
цвят на тротоара и затрупани с листа, „излетяла“ на метър-два напред,
паднала на земята и се ударила в друго такова блокче. Казала, че много я
боли ръката и не пожелала да и помогнат и да я вдигнат от земята. На
мястото, където паднала преди имало павилион на „Лафка“, който бил
демонтиран. От разпита на свидетеля И., чиито показания съдът обсъди, като
съобрази евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, като съпруг
на ищеца, но прие истинни, като последователни, категорични и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установи,
4
че след падането на 15.11.2019 г., когато съпругата му счупила ръката си, три
месеца, не е можела да я движи, в следствие на претърпяната от нея операция
и закрепена ортопедична планка, като и към момента на даване на
показанията му още нямала пълен обем на движение на ръката. Това довело
до изключителни страдания за нея, тъй като болките, които изпитвала били
много силни и се налагало да приема болкоуспокояващи, да поставя
инжекции за разреждане на кръвта, не можела да спи, не можела да се
обслужва сама, да върши домакинските си задължения, които и към момента
не можела изцяло да поеме, след махане на обездвижващата превръзка
започнали рехабилитации, които увеличили болките, като въпреки тях не се
достигнало до пълен обем на движение на ръката. Ръката изтръпвала при
работа с компютър, когато стои неподвижна. След инцидента ищцата се
променила, не била така лъчезарна и усмихната, тъй като се чувствала
непълноценна, освен това изпитвала страх при излизане от дома, като в
началото изобщо не можела да излиза сама навън, тъй като се опасявала, че
пак може да се спъне и падне, престанала да ходи обувки с токчета, носела
само ниски обувки. Освен това се наложили и разходи за лечението и, които
не се поемали от здравната каса, заплащане на хирургичната плака,
медикаменти за успокояване на болката, локални гелове, рехабилитационни
процедури.
От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза,
неоспорено от страните, което съдът изцяло възприема, изготвено след
преценка на приложените към делото материали и медицинска документация,
се установява, че по време на инцидента на 15.11.2019 г. на ищеца С.И. е било
причинено: счупване през хирургичната шийка на дясната мишнична кост,
лекувано оперативно и затруднило основната хватателна функция на десния
корен крайник, включително и движенията и, за срок, които е по-дълъг от 30
дни. Механизмът на причиняване - травматичните увреждания по тялото на
ищеца са били причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар, с или
върху такъв, като по време и начин се установява, че е напълно възможно да
са получени така, както е отразено в представените по делото материали.
Дадено е заключение, че описаните травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на 15.11.2019 г., при които С.И. е
пострадала. Посочва се също от експерта, че болките, страданията,
неудобствата, дискомфортът са значителни при такъв вид травма, като са
5
особено силни в началните моменти, в острия период на травмата, като
постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси, но се
засилват отново при всяка манипулация - операция, започване на ЛФК и т.н.
Установява се, че от началото на травмата пострадалата е приемала
болкоуспокояващи, нестероидни противовъзпалителни, антибиотици,
вливания, противосъсирващи /антикоагуланти и антиагреганти/. Изписаните
на рецептите медикаменти се установява да са в пряко отношение към
травмата, получена от пострадалата И. при инцидента на 15.11.2019 г.
Експертът сочи, че извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от
водещите фактори за правилното протичане на болестния и оздравителния
процеси. Извършените от ищеца процедури са допринесли пряко на
правилното произтичане на оздравителните процеси в срок, като е било
преценено от лекуващите лекари, че след изтичане на срока на последния
болничен ищцата е била практически клинично здрава, т.е възстановена е
основната функция на десния горен крайник, като е посочено, че при такъв
вид травми винаги на края на оздравителните процеси съществуват
определени ограничения в движението на засегнатата анатомична област,
като целта на ЛФК, физиотерапия и балнеолечение е да се преодолее
евентуално затрудняване на движението, което зависи както от самия
пациент, така и от своевременното изваждане на металните
остеосинтезиращи тела. Посочено е, че тези процеси от биологична гледна
точка са строго индивидуални, като не е възможно да се измерят
количествено, както и основния им признак – болката, която остава във
времето е също строго индивидуална – поносимостта, прагът на
чувствителност и т.н. са различни за всеки индивид. Прогнозата за това
травматично заболяване е добра, оптимистична. При своевременно и
правилно провеждане на лечение, ЛФК, физиотерапия, балнеолечение,
пациентът практически възвръща засегнатата основна функция на десния
горен крайник. Обичайния срок за оздравяване при такъв вид травма е 5-6
месеца. Напълно е възможно и след този момент да има болки, дискомфорт,
но те се са от степен да затрудняват трайно движенията на ръката. Всяка
оперативна намеса оставя след себе си оперативен белег. Този белег не е от
травмата, а е следствие на лечебна манипулация. Всички белези остават за
цял живот. При пострадалата има белег в горната трета на дясната мишнична
кост, в областта на оперативната интервенция.
6
Прието е и заключение на СТЕ, на което настоящия състав не се
позовава за установяване на фактическата обстановка по делото, доколкото за
поставените на експерта въпроси не са били необходими специални
технически знания, а релевантните обстоятелства, за изясняване на които са
поставени, са такива, които следва да бъдат установени с надлежни
доказателства, допустими по процесуалния закон.
При така събраните пред АРС доказателства се установява твърдяното в
исковата молба за претърпяна на 15.11.2019 г. злополука от ищеца, в гр. А., на
ул. „* ***“, при която е счупила раменна кост на дясна ръка, а това е довело
до описаните негативни изживявания, в причинна връзка с инцидента.
Установява се и, че направените разходи за лечение са в пряко отношение
към травмата, получена от пострадалата И. при инцидента, както и, че
извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за
правилното протичане на оздравителния процес.
Поради изложеното настоящият състав счита, че е доказано по делото
осъществяване на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. От събраните по
делото гласни доказателства се установява механизма на причиняване на
травмите, а именно при падане на тротоара, след спъване в бетонно блокче,
останало неотстранено при демонтиране на павилион на улица „****“ в гр. А..
Поради това и в тази част, в която се твърди недоказаност на механизма на
увреждането, съдът намира жалбата за неоснователна. Действително, за
установяването му е разпитан един свидетел – очевидец Т., чиито показания
възпроизвеждат непосредствени възприятия, незаинтересовани са, логични,
свързани, последователни и непротиворечиви и съдът намира достатъчни да
установят категорично и несъмнено начина, по който е пострадал ищеца.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗП ремонтът и поддържането на тротоарите
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община, а съгласно чл. 31 от ЗП, приложим в
настоящия случай, доколкото пътят не е част от списъка на пътищата от
републиканската пътна мрежа, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Или задължена да поддържа тротоара на
ул. „****“ в гр. А., предназначен за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, по смисъла на ЗОС, е жалбоподателят
Община Асеновград. Горното задължение обосновава приложението на чл. 49
7
от ЗЗД, а именно отговорността на възложителя за извършване на определена
работа, при и по повод нейното изпълнение. Както е посочено в обжалваното
решение, тази отговорност е обективна, гаранционно-обезпечителна.
Съгласно трайната практика на касационната инстанция, част от която
обобщена в Решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290
от ГПК, съгласно ППВС № 9/28.12.1966 година отговорността по чл. 49 от
ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая, като
първият обхваща и вредите, които са причинени виновно от лицето, на което
е възложена работата, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
възложената работа. Посочено е също, че предпоставки за възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са извършени действия в изпълнение на
работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или
осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени
на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между
двете. Необходимо е и виновно и противоправно поведение на лицето, на
което е възложено изпълнението на работата, като не се изисква такова по
отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна.
Уточнено е, че съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл.
49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има
обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за
възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.
Съгласно същото решение „отговорността на юридическо лице по чл. 49 от
ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато
лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди
поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по
силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но
работниците и служителите, чрез които същото действа или третите лица, на
които е възложено извършването на работата бездействат и от това
бездействие произтекат вреди за трети лица.“
За Община Асеновград, към датата на увреждането, е съществувало
задължение да поддържа обезопасена тротоарната настилка на територията на
улиците на общината, чрез своите служители. Поради това, че тротоарът не е
8
отговарял на условията за безопасност – имало е неравности, покрити с
паднали листа, е налице противоправно бездействие от страна на служители
на жалбоподателя по отношение на причиняването на процесния деликт. Без
значение е, дали Община Асеновград е възложила на трето лице
изпълнението на дейността по поддръжка на улиците в града, тъй като по
силата на закона нейно е задължението да поддържа улиците и тротоарите.
Жалбоподателят е бил задължен да извърши определено действие –
поддръжка на тротоарната настилка по начин, по който същата да е безопасна
и сигурна за движени на пешеходците по нея, но работниците и служителите,
чрез които действа или третите лица, на които е възложено извършването на
работата, бездействат и от това бездействие са произтекли вреди за ищеца.
Поради това и жалбоподателят носи отговорност за така причинените вреди,
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона. Няма
място за възражение, че жалбоподателят е действал невиновно, с оглед
обезпечително-гаранционна функция на отговорността му, както е посочено
по-горе в мотивите, в какъвто смисъл са и част от възраженията на
жалбоподателя във въззивната жалба. Между виновното противоправното
поведение на служители на ответника и настъпилото увреждане на
въззиваемата е налице причинно-следствена връзка, с оглед установения по
делото механизъм на увреждането. Доказани са вида и характера на
причинените неимуществени вреди, както и размерът на причинените и
имуществени вреди, със събраните по делото свидетелски показания,
медицинска документация и разходни документи, проверени и обсъдени от
вещото лице по СМЕ. Поради изложеното съдът приема, че е доказан
сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД.
Третата група оплаквания в жалбата касае начина и размера на
определяне на неимуществените вреди, понесени от въззиваемия, чийто
размер жалбоподателят счита прекомерно завишен, доколкото въззиваемата е
била практически здрава, според заключението на вещото лице и увреждането
било временно, неопасно за живота. Размерът на обезщетението за
претърпените от въззиваемия неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и
с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието
„справедливост“, не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно
9
проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело.
Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне
справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като
се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
От заключението на СМЕ, приета без възражения на страните и изцяло
възприета от съда, се установява, че от злополуката въззиваемата е търпяла
силни болки, които са затихвали в течение на оздравителния процес, но са се
засилвали с всяка интервенция и започване на рехабилитация и ЛФК.
Посочено е, че е било налице трайно обездвижване на дясна ръка, която,
според разпитания по делото свидетел, е водеща за въззиваемата.
Претърпените болки и от оперативната намеса, и от наложилото се поставяне
на чуждо тяло, са били значителни, от тях не е могла да спи. Според
свидетелските показания след третия месец въззиваемата е започнала да си
движи ръката и да се обслужва сама с нея, което е било съпътствано със
значителни болки, с висок интензитет. Освен болките пострадалата е
изпитвала и много неудобства, свързани с невъзможността да се обслужва
сама, необходимостта да разчита на придружител, невъзможност да върши и
ежедневните обичайни дейности и задължения на домакиня, съпруга и майка,
за сравнително продължителен период от време от три месеца, което довело
за нея до емоционални и психически сътресения, ведно с получения стрес от
падането, причинил и страх да излиза сама извън дома си дълго време след
злополуката. Проявления на получения стрес останали трайни и видими от
поведението на пострадалата. Все още тя търпи физически дискомфорт, който
се изразява в липса на пълен обем на движение на дясната ръка, което и пречи
да изпълнява всички свои лични задължения, изтръпване при обездвижване за
по-дълго време, което и пречи да изпълнява спокойно служебните си
задължения, физически болки при движение. Налице е и траен белег от
оперативната намеса.
След цялостен анализ на събраните по делото доказателства,
съобразявайки и принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
10
настоящият състав на съда намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева е
адекватно на търпените от пострадалата неимуществени вреди, с оглед и на
икономическата обстановка в страната. В тази насока съдът съобрази
характера, интензивността и продължителността на търпените болки и
страдания с оглед данните по делото, причинени от травмата, оперативната
интервенция и провежданите процедури за раздвижване, както и
обездвижването на дясната, доминираща, ръка за продължителен период от
време. Съдът отчита и всички посочени по-горе неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които е преживяла пострадалата и които
има данни да са се отразили негативно и на психиката и на поведението и.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че за репарация на
търпените от пострадалия неимуществени вреди следва да се определи
посоченото обезщетение.
Размерът на причинените имуществени вреди, в причинна връзка със
злополуката, установено с приетата СМЕ, съдът приема за доказан с
приложените към делото писмени доказателства – разходни документи, които
установяват и датата на извършването им и са неоспорени от страните, нито
има конкретни оплаквания в тази връзка във въззивната жалба. Съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без
покана, поради което доказани се явяват и исковете за заплащане на
обезщетение за забава върху присъденото обезщетение.
Поради изложеното настоящия състав намира, че предявените искове са
основателни и доказани, като Районен съд Асеновград е постановил
обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемия има
право на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, като по
делото са представени доказателства за направени такива в размер на 1000 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260220 от 10.06.2021 г., постановено по
11
гр. д. № 1071/2020 г. на РС Асеновград, II граждански състав.
ОСЪЖДА Община Асеновград, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, площад „Николай Хайтов“ № 9, представлявано от Кмета д-р Х.
Г., да заплати на СН. ИГН. ИГН., ЕГН **********, от град А.,
обл.Пловдивска, ул. „****, сумата от 1000 лева (хиляда лева) разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12