№ 1758
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209770 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-007432/22.06.2021 г., издадено от инж. Димо Иванов - Директор на
Дирекция „Инспекция на труда“ – София (ДИТ София),
на **********, ЕИК *******,
за това, че при извършване на проверка на 25.05.2021 г. и 27.05.2021 г. на
**********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. *********,
било установено, че на 12.11.2020 г. **********, в качеството му на „работодател“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е приел ************, ЕГН **********, да извърша
трудова дейност на длъжност „общ работник“ без сключен трудов договор в писмена
форма. С горното била нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, като нарушението
било извършено на 12.11.2020 г. в предприятието на работодателя, поради което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ,
на **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от **********, чрез управителя на дружеството,
който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се възразява срещу фактическите констатации
в НП, като се твърди, че причината лицето Данаил Димитров да бъде назначен на трудов
договор от 12.11.2020 г.била единствено във връзка с предстоящата необходимост на
дружеството от работници за строителен обект, за възлагането на който дружеството все
още било в процес на преговори със своя контрахент възложител. Тези преговори обаче
броени дни след това били преустановени и строителният обект така и не бил възложен на
**********. Поради тази причина нямало необходимост от новоназначения работник
1
Димитров и броени дни след това трудовият му договор бил прекратен. Приложената по
преписката присъствена форма формално отчитала явяването и неявяването на работника
през м. ноември 2020 г. и същият формално се водил на трудов договор, но фактически не
бил допускан до никаква трудова дейност. Алтернативно се моли за намаляване размера на
наложената имуществена санкция. За с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща
представител.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага мотиви за това, с
които се изтъква, че представеният неподписан трудов договор, приложената присъствена
форма и начисленото и изплатено трудово възнаграждение доказвали осъщественото
нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № ЧР-461/28.01.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда”, във връзка с компетентността на актосъставителя Г.В.
да издава АУАН за нарушения на КТ, ведно с длъжностна характеристика, както и заверено
копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда”, във връзка с компетентността на АНО – в случая инж. Димо Иванов -
Директор на ДИТ-София, ведно със Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда” и длъжностна характеристика); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по
чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
В ДИТ-София постъпила жалба от 05.03.2021 г. от Георги Кузманов, който се
оплаквал, че не му било изплатено дължимото трудово възнаграждение по трудов договор
със ********** за извършване на строителна дейност в гр. Антверп, Белгия.
По повод сигнала на 25.05.2021 г. и 27.05.2021 г. инспектори при ДИТ– София, сред
които и св. Г.В., извършили документална проверка по спазване на трудовото
законодателство по седалището на ********** в гр.София, ул. *********.
При проверката бил представен трудов договор № 23/12.11.2020 г., сключен между
**********, в качеството на работодател, от една страна, и ************, ЕГН **********,
в качеството на служител, от друга, за длъжността „общ работник“. В трудовия договор
2
били уточнени правата и задълженията на страните по договора, сред които
продължителността на работния ден, почивните дни и трудовото възнаграждение. В
представеното копие от трудовия договор бил положен подпис от страна на управителя на
дружеството *******. Подпис за служителя Димитров не бил налице. Представено било
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. № 22388203503452/12.11.2020 г. в 15:47 часа на
НАП, видно от който трудов договор № 23/12.11.2020 г. с ************ бил регистриран в
НАП.
Представена била Заповед № 21/18.11.2020 г., подписана от работодателя, видно от
която трудов договор № 23/12.11.2020 г. с ************ се прекратявал на основание чл.
325, ал. 1 т. 4 от КТ. Представено било също уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. №
22388203513165/20.11.2020 г. в 10:27 часа на НАП, видно от който прекратяването на
трудов договор № 23/12.11.2020 г. с ************ било регистрирано в НАП.
Съгласно представена присъствена форма за явяване и неявяване на работа през
месец ноември 2020 г., Данаил Димитров е имал четири отработени дни през месеца – на 13,
16, 17 и 18.11.2020 г. Съгласно разчетно-платежна ведомост за м. ноември 2020 г., на
Димитров било начислено трудово възнаграждение за месеца в размер на 90,15 лева.
Същото е изплатено на Димитров с РКО от 30.11.2020 г.
За резултатите от проверката бил изготвен протокол за извършена проверка изх. №
ПР-2116958/27.05.2021 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, участвал непосредствено в
осъществяването на проверката Г.В., както и от приложените по преписката във вид на
заверени копия писмени доказателства: жалба от 05.03.2021 г. от Георги Кузманов; трудов
договор № 23/12.11.2020 г. с ************; Заповед № 21/18.11.2020 г.; уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ изх. № 22388203503452/12.11.2020 г. в 15:47 часа на НАП; уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ изх. № 22388203513165/20.11.2020 г. в 10:27 часа на НАП; присъствена
форма за явяване и неявяване на работа през месец ноември 2020 г.; разчетно-платежна
ведомост за м. ноември 2020 г.; РКО от 30.11.2020 г. и протокол за извършена проверка изх.
№ ПР-2116958/27.05.2021 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и вътрешно
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите кореспондират
и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване по един
категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка. Последната не се опровергава
от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че между страните
няма спор по фактите и в обстоятелствената част на атакуваното НП същите са
интерпретирани правилно и съобразно множеството неоспорени писмени доказателства.
Безспорно е, че дружеството ********** е имало качеството на «работодател» по смисъла
3
на § 1, т. 1 от ДР на КТ, спрямо служителя Данаил Димитров. Спорът е правен – дали има
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ («Трудовият договор се сключва в писмена форма”),
съобразно събраните доказателства.
Преди всичко, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ визира
задължителната форма на всеки трудов договор, която трябва да е писмена. Това поставя
въпроса дали процесният трудов договор № 23/12.11.2020 г. с ************ не е фиктивен и
реално Димитров да е полагал труд без да е обвързан със сключен трудов договор. При
последната хипотеза, освен липса на подпис на работника/служителя върху трудовия
договор, следва да бъде кумулативно доказано, че в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ,
работодателят е допуснал Димитров до работа (престирайки труд) преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП. В настоящия
случай няма спор, че от дружеството-работодател са представили на проверяващите копие
от трудов договор без подписа на Димитров.
Същевременно обаче са налице уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. №
22388203503452/12.11.2020 г. в 15:47 часа на НАП, видно от който трудов договор №
23/12.11.2020 г. с Данаил Димитров е бил регистриран в НАП, Заповед № 21/18.11.2020 г.,
подписана от работодателя, видно от която трудов договор № 23/12.11.2020 г. с Данаил
Димитров се прекратява на основание чл. 325, ал. 1 т. 4 от КТ, както и уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ изх. № 22388203513165/20.11.2020 г. в 10:27 часа на НАП, видно от който
прекратяването на трудов договор № 23/12.11.2020 г. с Данаил Димитров било регистрирано
в НАП. Тоест, все действия, осъществени от работодателя преди въобще да е инициирана
настоящата проверка, и сочеща, че работодателят е изпълнил всички нормативни
изисквания при сключване и прекратяване на трудов договор по чл. 62, ал. 3 от КТ. Нещо
повече, видно от представените присъствена форма и платежно-разчетна ведомост,
Димитров е бил допуснат до работа на 13.11.2020 г. след регистрирането на трудовия
договор в НАП. Дължимото и начислено трудово възнаграждение е изплатено на Димитров
на 30.11.2020 г. Това са все неоспорени данни за добросъвестно администриране и
регистриране на трудовия договор с Димитров, което поставя основателно въпроса дали
липсата на подпис от страна на Димитров в трудовия договор е технически пропуск, дали е
налице екземпляр от трудовия договор, връчен на Димитров, носещ негов подпис и на какво
въобще се дължи липсата на подпис в трудовия договор, при положение, че работодателят е
изпълнил следващите му се задължения по чл. 62, ал. 3 от КТ.
За да приеме нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, актосъставителят и АНО са приели
вероятно, че липсата на подпис от страна на Димитров в трудовия договор се отъждествява
на липса на писмена форма на самия трудов договор. Този принципно праволинеен извод
обаче не отчита горепосочените спорни обстоятелства, свързани с добросъвестното
поведение на дружеството при изпълнение на задълженията му като работодател –
регистриране на сключването и прекратяването на трудовия договор в НАП, начисляването
на трудовото възнаграждение по клаузите в договора и неговото изплащане. Проверяващите
4
въобще не са изследвали причините за липсата на подпис в представения трудов договор,
при положение, че писмените доказателства категорично сочат, че страните по трудовия
договор са били напълно наясно с това, че са в трудовоправни отношения помежду си на
базата на регистриран в НАП трудов договор, и работника постъпва на работа след
регистрирането му. Не е изискано обяснение или сведение от Димитров, нито декларация по
чл. 399 от КТ, не е проверено дали същият притежава подписан екземпляр от трудовия
договор. Отделно от горното, присъствената форма за м. ноември 2020 г. сочи, че Димитров
е допуснат до работа и започнал да полага труд на 13.11.2020 г., поради което няма как да е
било осъществено нарушение на трудовото законодателство на посочената в НП дата
12.11.2020 г.
Горните констатации не дават категоричен отговор за безспорно установено и
доказано нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, осъществено на 12.11.2020 г., доколкото фактите
изключват да е налице прикрито престиране на труд.
С оглед гореизложеното предявеното на ********** нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ
се явява недоказано по един безспорен и несъмнен начин, поради което НП следва да бъде
отменено.
Дружеството не е претендирало разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-007432/22.06.2021 г., издадено от инж. Димо Иванов - Директор
на Дирекция „Инспекция на труда“ – София, на **********, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5