О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1096 Година 2018,21.11. Град Бургас
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и първи ноември Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 47 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „УниКредит Булбанк“АД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез
пълномощника – Адвокатско дружество Бандрамалиев
и С. е предявил против О.Б.К., гражданка на Руската федерация,
родена на *** г., обективно
съединени искове за осъждането й да му заплати следните суми: 18118,07
евро,представляваща главница по
договор за банков кредит № 121 от
дата 16.05.2014 с цел покупка
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на исковата
молба- 30.01.2017г. до окончателното й изплащане; 645,28 евро ,представляваща
лихва върху просрочена главница за периода 21.05.2016г. до 29.01.2017г.;и 69,45 евро ,представляваща наказателна лихва
за просрочия за периода от 21.05.2016г. до 29.01.2017г. Претендира и разноски
по делото.Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
следва да извърши предвидената в чл.374
от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание,включваща процесуалните
действия,посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа и допустимостта на
предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК , съдът констатира следното: :
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с
оглед предмета им- осъдителни искове
за реално изпълнение и за обезщетения за
неизпълнение на изискуеми вземания по
договор за банков кредит-абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.7
от ТЗ, е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Исковата молба, подчинена
на общите изисквания на ГПК е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК. С приемане на исковата молба и след прилагане на редица способи,предвидени в
ГПК , КМЧП и Договор за правна помощ за уведомяване на
ответницата-чужд гражданин за висящността на настоящия процес и осигуряване на законосъобразното й участие в
него , въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК преписи от нея, заедно с приложенията са връчени на
назначения от съда особен представител на ответницата. В законоустановения срок
е подаден писмен отговор, съдържащ
реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК. Осъществени са от съда съответните действия за даване на
възможност на страните да извършат предвидената в глава 32 на ГПК на
особеното исково производство по търговски спорове втора размяна на
книжа, посредством която се заместват действията им в първото по делото заседание, които те
могат да извършат в случай на
разглеждане на делото по общия исков ред. В срок е постъпила допълнителна искова молба,
процесуалния представител на ответницата се е възползвал от възможността да
депозира допълнителен отговор. Обективно
кумулативно съединените искове, предмет
на настоящото дело, са подсъдни на
съдилищата, като е налице правен интерес
от предявяването им пред съда, тъй като
се твърди, че ответницата не
удовлетворява изискуеми негови вземания. Исковата молба е подадена
от активно легитимирано лице, което
твърди, че е кредитор и има изискуеми
вземания против ответницата. Процесуалният
представител на ответницата в подадените
писмени отговори, не е заявил възражения по допустимостта на
производството по делото. Съдът и
служебно не констатира да са налице
процесуални пречки или да не са налице
положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените
искове. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са
съставени и разменени редовно и
предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че
ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание-на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „УниКредит Булбанк“АД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез
пълномощника – Адвокатско дружество Бандрамалиев
и С. е предявил против О.Б.К., гражданка на Руската федерация,
родена на *** г., обективно
съединени искове за осъждането й да му заплати следните суми: 18118,07
евро,представляваща главница по
договор за банков кредит № 121 от дата 16.05.2014
с цел покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от датата на
подаване на исковата молба- 30.01.2017г. до окончателното й изплащане; 645,28
евро ,представляваща лихва върху просрочена главница за периода 21.05.2016г. до
29.01.2017г.;и 69,45 евро
,представляваща наказателна лихва за просрочия за периода от 21.05.2016г. до
29.01.2017г.Твърди, че с ответницата е сключил договор за банков кредит за
закупуване на недвижим имот,обезпечен със законова ипотека върху имота, като й е предоставил сумата от 25 000 евро. Посочено е, че кредитът е бил
усвоен еднократно и дългът е следвало да бъде погасяван на месечни погасителни
вноски с падеж 20-то число на месеца до 16.08.2022 год. , маркирани са и някои
от основните клаузи по договора за кредит. Сочи се, че кредитът е погасяван
редовно от ответника до месец август 2015 г., когато е започнало просрочване на
вноските. Твърди, че от месец декември 2015, ответницата не е внасяла суми за
погасяване на кредита, поради което той е обявен за изцяло предсрочно изискуем
на 21.05.2016 г., за което на
кредитополучателя, чрез пълномощника му е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 115/09.06.2016 г., с която е уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост. В предоставения срок за доброволно плащане на
задължението, ответницата е извършила плащания, които не са били достатъчни за
погасяване на цялото задължение по договора за кредит,като моли за осъждане за неизпълнената част.
Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът О.Б.К., гражданка на
Руската федерация, родена на *** г., чрез назначения от съда особен представител
адв.М. Т. оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага съображения, че ищецът не е уведомил длъжника по надлежния ред за
настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като няма данни съобщението да е достигнало до адресата, видно от
ненадлежно оформената разписка за връчване.Намира за неясно и изпратеното писмо-покана,с което
ищецът твърди,че упражнява правото си на предсрочна изискуемост,тъй като в него
дългът е посочен като обща сума.Счита,че
необходимо дълга да е описан по начина,по който това се прави в извлечението
от
счетоводни книги,използвано като документ в производствата по чл.418 от ГПК. Твърди, че тъй като по твърдения на ищеца изискуемостта е
настъпила на 21.05.2016 г. , то от този момент договора за банков кредит между
страните е прекратен, с което се прекратяват и дадените от длъжника пълномощия
на Е.П. да я представлява,съгласно
представеното пълномощно.Поради изложеното счита, че банката
неоснователно е изпратила поканата за доброволно изпълнение и неоснователно е уведомила за предсрочната
изискуемост пълномощник , който вече не е имал представителна власт. Твърди, че
в представеното по делото писмо – покана липсва информация съгласно чл. 60, ал.
2 от ЗКИ, тъй като не съдържа информация съгласно извлечение от счетоводните
книги, а именно за броя на вноските, които не са погасени на уговорените дати
за плащане или са частично погасени, за общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя , включваща главница и непогасена
договорна лихва, както и за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. Излага съображения, че приложения към исковата молба погасителен план
не отговаря на сумата посочена в исковата молба. Обръща внимание на факта, че
видно от приложената разпечатка от банкова сметка, ***та за сума в размер над
8 000 евро, като не е ясно как е отнесена тази сума за погасяване на
общото задължение по договора за банков кредит.Не представя и не ангажира
доказателства.
В допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения
срок ищецът заявява, че надлежно е направил волеизявление за предсрочна
изискуемост на процесното вземане. Твърди, че разписката за връчване на
поканата е надлежно оформена и е връчена на упълномощеното от кредитополучателя
лице. Оспорва възражението за необходимото съдържание на писмото – покана, като
заявява, че извлечението от счетоводни книги е предпоставка за заповедно
производство, а в настоящия случай уведомлението съдържа информация за
обявената предсрочна изискуемост, размера на изискуемото вземане и срок за
доброволното му изпълнение. Твърди, че ответницата се е явила лично на
24.07.2017 г. в офис на кредитора, за да предоговаря условията по изплащане на
задължението си, поради което е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост. По отношение на възражението за неоснователност на исковата
претенция по размер, заявява, че тя е предявена в актуалния размер към датата
на подаване на исковата молба. Представя доказателства.
В допълнителен отговор на исковата молба особения представител на
ответницата изтъква, че от допълнителна искова молба и приложените към нея
доказателства не става ясно дали ищецът е разгледал молбата на кредитополучателя за
предоговаряне на кредита. Посочва, че от приложената молба, подадена от ответницата до банката е видно, какви са
причините, поради които кредитополучателя не е бил в състояние да погасява
вноските по кредита си, именно срив на стойността на рублата в Руската
Федерация и нейното обезценяване,които обстоятелства намира за общоизвестни.
Счита, че тези обяснения на ответника изпълняват института на стопанската
непоносимост по чл. 307 от ТЗ. Твърди, че поради настъпилата след сключване на
договора инфлация, насрещните престации са станали нееквивалентни и правното
положение на ответницата следва да бъде съобразено с икономическото положение в
държавата, в която тя живее постоянно. На това основание кредитополучателя има
правен интерес и може да поиска изменение или прекратяване на договора, като в
случая счита, че такова искане е отправено с искането до банката за изменение
на договорените условия по кредита. Счита, че банката е следвало да разгледа
предложението на ответницата, но тъй като не го е сторила, иска от съда на
основание чл. 307 от ТЗ да измени договора съгласно предложението на
ответницата за вноски от 350-400 лева. Не представя и не ангажира
доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не са налице признания на права.
Признават се следните обстоятелства: между страните на 16.05.2014 год. е бил сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот; банката
е изпълнила задълженията си по договора като е предоставила договорения кредит
в размер на 25 000 евро ,който е бил усвоен еднократно; ответницата е погасявала задълженията си по договора, първоночално редовно, а в
последствие със закъснение; ответницата на 24.07.2017 г. е отправила до банката искане
за преструктуриране на кредита.
По делото няма обстоятелства,за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно или общоизвестни,поради което да не се нуждаят
от доказване.
За основателността на искове с правно основание в чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са
обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на
страните. Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване размера на изискуемите си вземания
за главница-предсрочно изискуема,и лихви-върху просрочена главница за периода
21.05.2016 год. до 29.01.2017 год. и наказателни за просрочия за същия период; настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и началния й
момент, момента на
получаване от ответника на волеизявлението на банката за упражняване на правото й да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Съдът не приема за
разглеждане направеното от ответника искане,представляващо по същността си
възражение за стопанска непоносимост, да бъде
изменен сключения между страните
договор за банков кредит на основание чл. 307 от ТЗ като вноските дължими от
ответницата да бъдат определени в размер от 350-400 лв. Съгласно задължителната практика на ВКС, от
конститутивния характер на последиците на предявената стопанска непоносимост,
съгласно чл.307 ТЗ - да бъде прекратен или изменен за в бъдеще сключения между
страните договор,е предпоставена
необходимостта от формиране на сила на пресъдено нещо, каквато и след като
възраженията в процеса, по които се създава сила на пресъдено нещо са изрично
предвидени в процесуалния закон и не включват такова с предмет "стопанска
непоносимост", защитата на страната е осъществима само по исков път-искова молба или насрещен иск/ Определение № 135 от 11.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1893/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова и Определение № 778 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
538/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева/.
При това положение
съдът намира,че не е необходимо да дава допълнителни указания във връзка с
разпределение на доказателствената тежест,тъй като други фактически твърдения,подлежащи
на доказване, извън посочените по-горе, не са въведени от страните.
Ищецът заявява,че сочи доказателства за всички твърдени от него
факти,а ответницата не ангажира доказателства.
Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания за приемане на
представени от него при предварителната размяна на книжа писмени доказателства,
за относими към предмета на делото, тъй
като той заявява, че посредством тях
ще установява наличието на
посочените по-горе факти, за които носи доказателствена тежест. Доказателствените
искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението
ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Не са направени насрещни оспорвания на автентичността на представените писмени
доказателства. С оглед на горното ще
следва да се приемат всички
представени писмени доказателства при предварителната размяна на
книжа.
Следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, тъй като данните от нея ще
послужат като доказателство,преценено в съвкупност с останалите ангажирани от
него доказателства,за установяване на фактическите му твърдения,за които носи
доказателствена тежест-оспорените от ответника размер на дължимите суми към
банката /главница и лихви/. Необходимо е обаче да се детайлизира отговорите на задачите,
като се изиска вещото лице да установи и посочи
поотделно размера на всяка една неплатена вноска по кредита в периода
след август 2015 г. до следните дати: до
21.05.2016 год. ,респ. 18.06.2016 г.; да посочи
елементите-главница и лихви, включени в сумата на всяка една вноска за
тези периоди, да посочи какъв е целия оставащ размер на неплатената и дължима
главница; да изчисли и посочи размерите на дължимата договорна
лихва, съгласно методиката, залегнала в клаузите на договора за кредит и посочи
каква част от вноските по погасителния
план представляват те за периода от падежа на съотвентата вноска до 30.01.2017
год.; каква част от сумата от 18 118,07
евро е сбор от падежирали и
неплатени части от главница от вноски
към 30.01.2017 год. и каква част към
същата дата 30.01.2017 год. е остатък от главница; да посочи какъв е размера на
неплатената редовно падежирала главница към 18.06.2016 г., респективно към 30.01.2017 г,
съответно възнаградителната лихва по тази главница към посочените дати.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 17.12.2018 год. от 10,30 часа,за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и
препис от допълнителния отговор на особения представител на ответницата.
ПРИЕМА всички представени при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства от страните.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза,която да отговори на поставените
от ищеца задачи в исковата му молба и на следните въпроси формулирани от съда: вещото
лице да установи и посочи поотделно
размера на всяка една неплатена вноска по кредита в периода след август 2015 г.
до следните дати: до 21.05.2016 год.
,респ. 18.06.2016 г.; да посочи
елементите-главница и лихви, включени в сумата на всяка една вноска за
тези периоди, да посочи какъв е целия оставащ размер на неплатената и дължима
главница; да изчисли и посочи размерите на дължимата договорна
лихва, съгласно методиката, залегнала в клаузите на договора за кредит и посочи
каква част от вноските по погасителния
план представляват те за периода от падежа на съотвентата вноска до
30.01.2017 год.; каква част от сумата от
18 118,07 евро е сбор от падежирали
и неплатени части от главница от вноски
към 30.01.2017 год. и каква част към
същата дата 30.01.2017 год. е остатък от главница; да посочи какъв е размера на
неплатената редовно падежирала главница към 18.06.2016 г., респективно към 30.01.2017 г,
съответно възнаградителната лихва по тази главница към посочените дати.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер
на 300 лв., платими от ищеца в двуседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на
настоящия съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели П. Вълчева.
Определението е окончателно.
Съдия: