РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата гоД.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №6267 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 22709/18 г., СРС, ГО, 79 с-в ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** за признаване за установено, че ответниците Д.А.С., ЕГН: **********,***, Н.Л.Н., ЕГН: **********,*** и С.Л.Н., ЕГН: **********,*** му дължат следните суми: 2 476,02 лв. - стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2014 г. - април 2016 г. , и в размер на 825,70 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.09.2015 г. - 19.12.2017 г. , 68,02 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2014 г. - април 2016 г., и в размер на 13,05 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.09.2015 г.-19.12.2017 г.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Въззивникът
„Т.С.“ЕАД излага съображения ,че решението е постановено в нарушение на материалния закон.Неправилно
било прието,че ответниците не са
титуляри на вещни права върху имота.От доказателсктвата се установявало,че
ответниците са собственици на топлоснабдения имот като наследници на Л.С..За
изяснаване на факта,че ответниците са наследници на Л.С. е изискал издаване на
удостоверение за наследници ,но съдът не издал,нито съобщил за издаването.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и
вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. С
въззивната жалба се претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Третото лице-помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск .
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС.
За пълнота СГС излага следното :
Спорът е дали ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката . Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е
носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право
да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато
по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на
ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя
за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на съюза "или"
- т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател".
Собственикът или титулярът на ограниченото вещно
право на ползване ще дължи цената за доставена ТЕ ,освен в случая когато между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на ТЕ ,през времето на който ползвателят дължи цената
й-например с откриване на индивидуална партида/ ТР №2 от 17.05.2018 г.на ВКС
по т.д.№2/2017 г.на ОСГК /.
По делото не е установено ответниците да са
собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот.
Представен е по делото нотариален акт за
собственост на жилище ,удостоверяващ ,че Л.Н.С.е собственик на процесното
жилище.В Списъка на етажните собствениците срещу апартамент №7 фигурира името
на едната ответница Д.А.С. ,но не се
установява кога е съставен,нито че тя има вещни права върху имота.От съвкупната
преценка с другите доказателства не може да се изгради безпротиворечива верига
от доказателствени факти за да се установи пълно и главно,че ответниците са
били собственици или вещни ползватели на
топлоснабдения имот.Когато не са ангажирани доказателства в тази насока,а
наличието на облигационно отношение е
изрично оспорено,съдът не може да приеме,че такова е налице.
В съдебно
заседание съдът е уважил искането на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение
,чрез което да се снабди с удостоверение за наследници на Л.С. ,като е дал
едноседмичен срок за изготвяне на проект за такова.Проектът е изготвен от ищеца
и представен,съдебното удостоверение е издадено от съда,но не е получено от
ищеца.Неоснователно е възражението с въззивната жалба,че удостоверение не било
издадено.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради
което то следва да бъде потвърдено ,а
жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 22709/18 г., СРС, ГО, 79 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.