Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 411
гр. Враца, 14.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 26.09.2019г. / двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №413 по описа на АдмС-Враца за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. АПК вр. чл.215, ал.2 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.Г.Д., Б.Д.Г. и Г.Д.Д. против РЕШЕНИЕ на Комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена от Кмета на Община Оряхово, с което е определено
еднократно обезщетение за територии от 9,204 дка от нива №018.017 в землището
на с. ***, собственост на жалбоподателите, обективирано в Протокол на Комисията
от 22.04.2019г. С жалбата се твърди, че размера на посоченото в решението на
комисията обезщетение е несправедливо и значително занижено. Посочва се, че същото
не е в съответствие с всички съществуващи пазарни методи за изготвяне на този тип
оценки на земеделски земи. Иска се изменение на решението на комисията и
определяне на ново по-високо обезщетение отговарящо на пазарните цени в
момента. Претендират се разноски по
делото.
В с.з. жалбоподателите се представляват от * Р.С. Моли за уважаване на жалбата, като основателна и
доказана. Иска се изменение на решението, като се определи по-голямото
обезщетение в размер на 9 422,23 лева, съобразно изчислението на вещото лице по
изготвената съдебно оценителна експертиза. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък.
Ответникът – Община Оряхово в
с.з., чрез процесуалния си представител * М.Ц. моли за решение, съобразно
представената по делото експертиза.
Заинтересованата страна „Б.“ ЕАД *** в с.з. чрез процесуалният си представител *
Д.П. моли за отхвърляне на жалбата. Поддържа становището си от предишното
заседание.
Настоящият съдебен състав, след като се
запозна с жалбата, приложената адм.преписка и
доводите на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на
чл.168 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпило писмо вх.№ 25.00-38/04.02.2019г. от заинтересованата
страна „Б.“ ЕАД *** със Заповед № РД-08-7/27.02.2019г. на Кмета на Община
Оряхово е назначена комисия по реда на
чл.210 ЗУТ за определяне на дължимото обезщетение за всеки един от засегнатите
имоти във връзка с възникналите сервитути, като поименно е определен състава на
комисията, както и задачите на същата. Със Заповед № РД-08-19/17.04.2019г. на
Кмета на Община Оряхово е допълнена горепосочената заповед, в раздел Комисия в
състав, като се добавя 7 * Н. Д. /стр.20-22/. Изготвена е експертна оценка за
определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право/сервитут/
върху ПИ №018.017 от лицензиран оценител * М.Ц. с възложител Община
Оряхово/стр.12-19/.В експертната оценка/ЕО/ лицензиран оценител е дал експертна
оценка за имот №018.017 по КВС на землище с. *** върху който е възникнал
сервитут за реализация на обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на Б.“ ЕАД, с площ на сервитута
9,204 кв.м., с площ на целия имот 22,253дка в размер на еднократно обезщетение 7501
лева/седем хиляди петстотин и един лева. В ЕО са посочени и трите метода, като по
метода на пазарните множители пазарна стойност на 1 кв.м. -1300лева/дка, по
метод приходен, на поземлената рента – стойност на земята по метода 1440лв./дка
и по нормативния метод, СПС по Наредбата - 600 лева. Посочено е в заключението справедлива
пазарна стойност за имот №018.017 с обща площ 22,253 кв.м., от които
засегнатата част 9,204 кв.м. при 30/40/30% тегловно претегляне на трите метода справедлива
пазарна стойност за 1 дка 1 132 лева и СПС в границите на сервитута 9 204
дка 10 419 лева/ десет хиляди четиристотин и деветнадесет/ лева. В
оценката на лицензирания оценител е описана методологията за определяне на
справедливата пазарна стойност на посочения сервитут.
С Протокол от
22.04.2019г. назначената по чл.210 ЗУТ Комисия със заповед № РД-08-7/27.02.2019г.
на Кмета на Община Оряхово е разгледала
изготвената оценка за обезщетение от лицензиран оценител, приложена към
административната преписка и е приела Решение, с което е определила дължимото
на жалбоподателите еднократно обезщетение в посочения от експерта в общ размер
на 7 501 лева. За взето решение и
определената оценка на имота е изпратено на жалбоподателите съобщение изх.№АБ-94-218-2/9.05.2019г.
В определения от закона срок жалбоподателите са оспорили така приета оценка с жалба
от 27.05.2019г. депозирана до адм.орган.
За установяване на релевантните по делото факти е допусната и изслушана СТЕ по делото с ВЛ * Т.Ф.Т.
Съдът възприема данните, изложени в заключението на експертизата. За да оцени
стойността на поземления имот, която стойност следва да послужи като база за
определяне на стойността на сервитута, вещото
лице си е послужило с два метода
на оценяване – сравнителен и приходен метод на поземлената рента, като е взело
в съотношение 50:50 и е определило стойност на земеделската земя от 1421,83 лв./дка.
Посочено е, че СПС за поземлен имот с
идентификатор 14427.18.17 с.***, общ.***, местност *** земеделска земя, трета
категория, площ от 22 253 кв.м., стар
номер 018017 при тегловно претегляне 50% приходен метод и 50% пазарен метод,
възлиза на сумата от 31 489,78 лева. СПС върху сервитут от 9 204 кв.м. на
засегната площ от поземлен имот с идентификатор 14427.18.17 с.***, общ. ***,
местност ***, земеделска земя, трета категория, площ от 22 253кв.м., стар номер
№018.017 при тегловно претегляне 50%
приходен метод и 50% пазарен метод, възлиза на сумата от 13 086,52 лева. В
заключение ВЛ е определило справедлива пазарна стойност за обезщетение на
засегната част/сервитут/ от 9,204 дка
земеделска земя от горепосочения поземлен имот в размер на 9 422,23 лева /девет хиляди четиристотин двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/.
В с.з. ВЛ поддържа заключението си и посочва, че е направил оглед на имотите,
запознат е с района и обезщетението
което следва да получат жалбоподателите е в размер на 9 422,23 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че оспорването е
направено от надлежна страна, в законно предвидения срок, против ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на оспорване. Жалбата
се явява допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган - Комисията по чл.210 ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Общината,
в рамките на нейната материална и териториална
компетентност. Спазена е формата
на акта и при издаването му не са били допуснати нарушения на административно
производствените правила, но съдът
намира че същият е издаден в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ обезщетението по тази глава се извършва по реда на чл.210
и чл.211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител, като при определяне на размера на обезщетението
се прилагат критериите по чл.65, ал.1 ЗЕ, а именно: 1. площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на
ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота
или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Следователно
един от критериите за определяне размера на дължимото обезщетение е
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Възприетата от административния орган
експертна оценка по отношение на засегнатата част на имота с площ от 9,204 дка се
опровергава от приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна
експертиза, която съдът намира за обективна, безпристрастна и компетентно
дадена. Същата настоящият състав приема и за определена в съответствие с чл.210,
ал.1 ЗУТ и чл.65, а.1 ЗЕ- по пазарни
цени, при прилагане на пазарен метод /метод на сравнителните аналози и приходния
метод /метод на поземлена рента/, поради
което следва да бъде възприета определената СПС за обезщетение на засегната част/сервитут/
от 9,204 дка земеделска земя в размер на
9 422,23 лева. Така приложените от вещото лице методи, дават
възможност да се определи справедливата пазарна оценка за имота, който попада в границите на
сервитута, като според настоящия състав са съобразени и видовете ограничения на
ползването, съобразно чл.65, ал.1 ЗЕ и срока на ограничението.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в случая на
собствениците на засегнатия имот следва да бъде изплатено дължимо обезщетение
съобразно посочения в приетата по делото СТЕ
в размер на 9 422,23 лева, като най – подробно, изчерпателно и
съобразено със законовите изисквания. Независимо
от възраженията на процесуалните представители на ответника и заинтересованата
страна „Б.“ ЕАД, съдът възприема за обективна и справедлива оценката на
дължимото обезщетение, дадена в заключението на вещото лица, тъй като то се е съобразило не само с принципните
изисквания за изготвянето й, а е отчитало
и индивидуалните характеристични
данни на конкретния имот, предмет на настоящото дело. Доколкото
този размер се различава от определеното с обжалваното решение обезщетение от
страна на Комисията по чл.210 ЗУТ, се налага извода, че при определянето му е допуснато
нарушение на закона, като не са взети предвид всички критерии на чл.65, ал.1 ЗЕ
за това, а именно справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута, което е довело и до незаконосъобразност на приетото от
комисията за дължимо обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде изменено решението на Комисията по чл.210 ЗУТ в частта, относно имота
на жалбоподателите, като се увеличи размерът на дължимото обезщетение от 7 501
лева на 9 422,23 лева.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане за разноски, такива следва да се присъдят на
жалбоподателите, съгласно представен по делото списък в размер на 780 лева, от
които внесена д.такса, депозит за ВЛ и заплатено адвокатско възнаграждение. Не
е направено възражение от страна на ответника по отношение на искането за разноски.
Същите следва да бъдат заплатени от ответника.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение от 22.04.2019г. по Протокол на КОМИСИЯ по чл.210 ЗУТ, назначена
със Заповед № РД-08-7/27.02.2019г. на Кмета на Община Оряхово, в частта, в
която е определена стойността на еднократното парично обезщетение, което следва
да се изплати на Е.Г.Д., Б.Д.Г. и Г.Д.Д. в качеството им на собственици на имот
№018.017 в землището на с.***, общ.***, който трайно се засяга от сервитута към обект „Разширение на
газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, като
УВЕЛИЧАВА определеното обезщетение от 7501 лева /седем
хиляди петстотин и един/ лева на 9 422,23 лева/девет хиляди четиристотин двадесет и два лева и двадесет и
три стотинки/.
ОСЪЖДА Община Оряхово да
заплати на Е.Г.Д., Б.Д.Г. и Г.Д.Д. разноски по делото в общ размер на 780
/седемстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: