РЕШЕНИЕ
№ 2185
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Г.а
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-005893 от
22.06.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на Б. И. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, за
нарушение на чл.104, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ и на
основание чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Жалбоподателят, Б. И. Б., чрез жалбата си и в съдебно заседание чрез
адв. И. Й., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До
съда е депозирано писмено становище от Началника на сектора, излагайки
съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Б. И. Б. е било издадено Наказателно постановление
за нарушение, извършено на 25.05.2021г. год. в 17:50 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Цариградско шосе“ – кръстовището с ул. „Лев Толстой“, затова че
докато управлява лек автомобил „Сеат Арона“, рег. № ****, собственост на
„ЕКОНЕТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, не пропуска МПС със специален
режим и включен светлинен сигнал /полицейски мотор/, при което
непостредствено след това органът на реда го принудил да преустанови
движението на автомобила. На място от свид. М. С., на длъжност ***,
съставил срещу Б. АУАН с бл. № 922857/ 25.05.2021г., а констатираното
нарушение било квалифицирано по чл. 104, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на АУАН и го подписал с възражение, че бил
пристроен в лява лента с подаден мигач за ляв завой и започната маневра, в
същото време и полицейският мотор маневрирал наляво. Посочва, че
светлиният сигнал на мотора бил включен по-късно.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя М. С., разпитан в съдебно заседание в качеството на
свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Свидетелят заявява,че се е придвижвал с колегата му на
светлинни и звукови сигнали, тъй като били повикани по спешност в Пето
РУ-Пловдив. Обяснява, че жалбоподателят реагирал на ситуацията в тон, че
полицейският мотор няма право да маневрира по този начин на кръстовището
и с предимство, спрямо позицията му. Съдът кредитира показанията му като
достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
2
Не същото се отнася до показанията на ангажирания от жалбоподателя
свид. Д.К., които се ползват с доверие единствено в частта, в която се
потвърждава управлението на МПС-то в конкретния ден и час от страна на
жалбоподателя и невъзможността на полицая да премине през процесното
кръстовище. В останалата им част, относно липсата на включени светлинни
сигнали от полицая и причината, попречила на органа на реда да премине
през кръстовището, не се кредитира от съда, тъй като са изолирани и
противоречиви на събрания и кредитиран по делото доказателствен материал,
както и заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателят административно нарушение на чл.104, ал.1 от
ЗДвП, според която при преминаване на МПС със специален режим на
движение, водачите на останалите ППС-та са длъжни да освободят
достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да
осигурят безпрепятствено преминаване, както на сигнализиращото, така и на
съпровожданите от него превозни средства, каквито в случая не е имало.
Съгласно т. 31 от §6 на ДР на ЗДвП, предимство е правото на един участник в
движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно.
В случая дори не става въпрос да осигуряване на предимство от страна
на жалбоподателя на водача на МПС-то със специален режим на движение,
тъй като до един момент, той е бил пристроен в лява лента за движение и
следвало да предприеме завой наляво, като за целта както е редно е бил подал
и ляв пътепоказател. Полицейският мотор, обаче, също е бил е бил
позициониран в кръстовището и маневрирал наляво с включен светлинен и
звуков сигнал.
Вместо обаче да остане на място и да не предприема маневра – "завой
наляво", жалбоподателят потърсил сметка на органа на реда, водач на
служебния мотор за начина, по който също започнал маневра наляво. Дори
моторът да не е бил на специален режим, жалбоподателят е бил длъжен да се
съобрази, че подавайки пътепоказател и престроявайки се в най-лявата лента
за движение, той е трябвало да се убеди, че няма да попречи на останалите
водачи, които вече са възприели първоначалното му решение.
3
На следващо място, налице са всички съставомерни елементи от
квалификацията на нарушението. Свид. С., като полицейски служител към
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, в случая ОД
на МВР Пловдив, е имал право да управлява МПС по смисъла на чл.2 от
НАРЕДБА № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства. Същият
потвърждава в показанията си пред съда, че моторът е бил с включен
светлинен и звуков сигнал, т.е. дал е ясна индикация, че се е движил със
специален режим, който според чл. 5 от същата Наредба му позволява да се
движи по пътя под различен ред за организация на пътя. На следващо място
видно от писмо с рег. № 34998/ 01.12.2021г. по описа на ПРС - Пловдив, се
установява, че свид. М. С. и колегата му Д. Ж. на процесната дата и време
между 17:00ч. и 18:00ч. са изпълнявали служебни задължения, тъй като са
били повикани по спешност в сградата на Пето РУ –Пловдив за провеждане
на инструктаж във връзка с охраната на абитуриентските балове. Последното
отговаря на изискването заложено в чл. 3, ал.3 от Наредбата - специалният
режим на движение на моторните превозни средствада се прилага само при
служебна необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи
от спецификата на дейността. Т.е. жалбоподателят е бил длъжен да се
съобрази с полицая.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на Б. за
административно нарушение с правилна квалификация по чл.104, ал.1 от
ЗДвП. Правилно наказващият орган е наложил за така установеното
нарушение глоба в размер на 150 лева на основание чл.179, ал.1 т.6 от ЗДвП.
Глобата е предвидена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на
ревизиране от страна на съда.
Възраженията на жалбоподателя за друга фактическа обстановка от
установената, останаха необосновани и неподкрепени с доказателства и
доколкото частично не се ползват с доверие показанията на ангажирания от
него свидетел, поради тяхната изолираност и противоречивост с другите
доказателства по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
4
на наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни
лица и в съответствие със законоустановените срокове.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата
страна, както и извършени действия по защита от такъв в писмено становище
или явяване в съдебно заседание, съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-005893 от
22.06.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на Б. И. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, за нарушение на чл.104, ал.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.1, т.6 от
ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5