Р Е Ш Е Н И Е
Номер172., 05.06.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На единадесети май през 2018 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 590 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Исково
производство с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 2737/14.07.2017г., уточнена с молби вх.№ 3331/30.08.2017г., вх.№ 1354/11.04.2018г. и вх.№ 1370/12.04.2018г. от В. З М., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 12 (чрез адв.Н.Е.) против Б.А.С., ЕГН-********** ***, като моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,
че ищцата е собственик на 2/3 ид. части от
имот, находящ се в чертите на с.Б, обл.Р, ул.“З № , представляващ
поземлен имот с идентификатор № , целият с площ от 2149 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените в имота сгради: 1.Сграда с
идентификатор № със застроена площ от 68 кв.м., с предназначение – жилищна
сграда, еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 66 кв.м.,
с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; 3.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 23 кв.м., с
предназначение – селскостопанска сграда; 4.Сграда с идентификатор № със застроена
площ от 27 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда, като осъди
ответника да предаде владението на този имот, както и да отмени издадения на
името на ответника нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 178, том
2, рег.№ 2071, дело № 311/22.07.2016г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов,
рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих.
Претендира за разноските по делото, съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК.
Ищцата твърди, че е съсобственик на процесния имот, който бил придобит на
14.01.1982г., през време на брака й с А. С М, респ. записан на негово име,
съгласно НА за собственост на имот, придобит по давностно владение № 5, том І,
дело № 5/1982г.и НА № 6, том І, дело № 6/1982г. на РС-гр.Исперих. Съпругът й
починал през 2005г., като оставил законни наследници – нея и двете им деца: СА.С.
и ответника Б.А.С.. Ищцата твърди, че живяла в този имот до 2015г. заедно със
сина си – ответника, като му позволила да живее заедно със семейството си в две
стаи от къщата, тъй като нямал финансова възможност да си купи жилище. След
смъртта на съпруга й, отношенията между нея и сина й се влошили, била подложена
на психически тормоз от страна на последния, поради което през 2015г. се
преместила и заживяла в съседно село, в съжителство с лицето Д И. През този
период многократно се опитвала да се прибере в собствената си къща, но синът й Б.
още на входната врата започвал да я заплашва, нагрубява и насилствено я
изблъсквал от собствения й дом, като й отказвал всякакъв достъп до него. По този повод потърсила и съдействие от
полицейските органи, за да влезе в дома си. Междувременно заедно с дъщеря си
решили да водят дело за съдебна делба на процесния имот, като по време на
събиране на необходимите документи установили, че ответникът се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху целия имот – оспоравия по
делото НА № 178/2016г. Останала изумена, тъй като имотът е неин и на починалия
й съпруг, никога не е предприемала постъпки да го прехвърля на сина си и той
никога не е демонстрирал, че владее имота като свой, а обитавал само две стаи
от цялата къща. С горните обстоятелствата обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Б.А.С., ЕГН-********** ***,
представя такъв вх.№ 3803/10.10.2017г., като оспорва предявеният срещу него иск
като неоснователен. Твърди, че процесният имот бил наследствен на баща му,
поради което майката му придобила права върху този имот едва след смъртта му,
наследявайки заедно с двете си деца по 1/3 ид.част от имота. Сестра му живеела
постоянно в Т, като заявила че няма никакви претенции към къщата и всички
постигнали съгласие имотът да остане за него, а майка му да живее при него. По
този начин с тяхно знание и съгласие започнал да владее имота като свой. През
2015г. майка му започнала връзка с друг мъж,
с когото заживяла на семейни начала в неговото село и заявила, че се
изнася от имота окончателно. През следващата година ответникът се снабдил с
нотариалния акт за собственост върху имота, на основание давностно владение.
Известно време след това, майката му поискала от него парична сума за дела й от
къщата, но той й отказал, което станало повод за влошаване на отношенията им и
за водене на настоящото дело. Счита, че е собственик на целия имот и претендира
за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на деловодни разноски –
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са майка и син,
двамата наследници на А.С.М.,***.
Последният е починал на
19.07.2005г., като след смъртта си оставя законни наследници: преживяла съпруга
– ищцата В. З М., ЕГН-********** и две
деца – ответникът Б.А.С., ЕГН-********** и свидетелката по делото С А.С., ЕГН-**********
(представено Удостоверение за наследници изх.№ 5/07.03.2017г., изд. от
Кметство-с.Б, Община-И).
Приживе, наследодателят А.С.М. е
признат за собственик на основание давностно владение, съгласно констативен НА
№ 5, том І, дело № 5/14.01.1982г. по описа на РС-гр.И, върху следния недвижим
имот: „Дворно място в чертите на с.Б, с площ от 1925 кв.м., с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел ІV-65 в кв.7 по плана на селото, с
построената в него къща, при съседи: улица, Р Е Ш, ААШ и А ЕР“.
С друг констативен НА № 6, том І, дело №
6/14.01.1982г. по описа на РС-гр.И, същият наследодател е признат за собственик
на недвижим имот, придаден по регулация към собстветния парцел ІV-65 от кв.7,
както следва: „Празно дворно място в с.Б, с площ от 155 кв.м., при съседи:
улица с осеви координати 16-32 и собствен парцел ІV-65 в кв.7“.
Към момента, когато е признато
правото на собственост върху описаните имоти, наследодателят А. С Ме бил в
законен граждански брак с ищцата В. З М., като бракът им е сключен на
11.09.1967г., установено от представения по делото Акт за женитба № 6 (л.10 от
делото).
Имотите, описани в цитираните горе констативни
нотариални актове, понастоящем се идентифицират с поземлен имот № 03472.40.40
по кадастралната карта на с.Б одобрена със Заповед № РД-18-35/18.08.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Удостоверение за идентичност на имота,
изх.№ УТ-429/1 от 07.06.2017г. на Община-Исперих.
На 22.07.2016г. ответникът Б.А.С. се
снабдил с констативен НА № 178, том ІІ, рег.№ 2071, дело № 311/2016г. по описа
на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на
действие РС-гр.И, като въз основа на обстоятелствена проверка е признат за
собственик по давностно владение върху обсъждания имот, ведно със сградите в
него, както следва:
„Поземлен имот с идентификатор №
03472.40.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б, обл.Р,
находящ се в чертите на селото, ул.“З № 2, с площ от 2149 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: имоти №№, , и , ведно с
построените в имота сгради: 1.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 68
кв.м., на един етаж, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; 2.Сграда с
идентификатор № със застроена площ от 66 кв.м., на един етаж, с предназначение
– жилищна сграда, еднофамилна; 3.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 23 кв.м., на един етаж,
с предназначение – селскостопанска сграда; 4.Сграда с идентификатор № със
застроена площ от 27 кв.м., на един етаж, с предназначение – селскостопанска
сграда“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, водени
от двете страни, се установява непротиворечиво, че ищцата В. и съпругът й А.
са живяли само в този имот с цялото си семейство до смъртта на А., а след това
ищцата продължила да живее в същия имот до 2015г. Съпругът на ищцата, респ.
баща на ответника, имал този имот от своите родители, като в годините напред го
подобрил, разширил къщата в имота. Дъщеря им – свидетелката СА.С. напуснала
бащината си къща, когато се омъжила, като първоначално заживяла в гр.Исперих в
периода от 1988г. до 1997г., а след това се изселила в РТ. Свидетелите дават
показания и за друга по-голяма дъщеря в семейството, която се установи, че е
дете от предходен брак на ищцата В. З М., която дъщеря също напуснала
процесната къща, когато се омъжила. По този начин в къщата останали да живеят
ответникът Б. заедно с родителите си. Ответникът продължил да живее в имота и
след като създал свое семейство. Той и семейството му обитавали горната,
по-стара част на къщата - две стаи и салон, а родителите му обитавали долната
по-нова част - две стаи. Още приживе на баща му, ответникът Б. също извършил
подобрения в имота – направил външна изолация на къщата, без долните стаи на
родителите си. Сменил почти цялата дограмата на прозорците, въпреки, че баща му
бил против да подменя дървената дограма. Задно с баща си направили баня към
долните стаи, лепил фаянсови плочки и теракот в коридора, помагали си взимно с
възрастните. Сестрите на Б. периодично посещавали бащината си къща допреди
майка им да излезе от къщата - преди две години и половина. За периода докато е
живяла в гр.И свидетелката Севджихан А.С. посещавала родителите си всяка
седмица, а след изселването й в Т се завръщала всяко лято за по петнадесет дни,
като винаги отсядала в процесния имот, докато майка й все още живяла там.
Другата сестра също си идвала по празниците (по байрама). По-често дъщерите си
идвали, когато боледувал бащата А. като Б. също се грижил за него.
Противоречията в показанията на
свидетелите са относно намерението на родителите за кого от децата да остане
процесния имот, кой е заплащал подобренията в имота и какъв е мотивът на ищцата
В. да напусне този имот. Според ищцовите свидетели, които са близки роднини на
страните, съответно С А.С. (дъщеря на ищцата и сестра на ответника) и М З А
(племенник на ищцата и първи братовчед на ответника), приживе наследодателят А.
и жена му (ищцата) не са обсъждали на кого ще оставят къщата, не са правили
планове като остареят кой ще ги гледа и не са казвали, че ще я прехвърлят на
някое от децата си. Свидетелят М З А разказва, че приживе вуйчо му заявил пред
него, че докато е жив няма да дава къщата на никого, а след това децата му да
се разберат. И двамата ищцови свидетели твърдят, че Б. не е поставял открито
въпроса, че иска къщата за себе си и че ще я прехвърля на свое име, нито е
казвал директно пред тях, че е собственик на къщата. Не е предлагал на сестра
си да вземе нейния дял от имота, не е казвал, че иска да вземе къщата и не й е
предлагал пари. Сестра му научила през миналата година, че е прехвърлил
процесния имот на негово име. Свидетелите на ответната страна, които нямат
родствена връзка със страните, но са техни близки съседи, а именно Г ТШ и Ф Н Ш
дават различни показания, като твърдят с известна несигурност в показанията си,
че бащата на Б. е споменавал да остави къщата на сина си, тъй като сестрите му
били излезли от къщата, помогнали им да си купят къщи в гр.И и Б. единствен
останал в имота, като се споразумели къщата на село да остане за него.
Свидетелят Г Т Ш твърди, че Б. никога не му е казвал, че къщата е негова
собствена, но бил с усещането, че къщата е негова. Същите свидетели са
по-категорични в показанията си, като твърдят, че Б. сам е заплащал
подобренията, направени в имота приживе на баща му, докато сестрата на Б. –
свидетелката С А.С. твърди, че са направени с общи средства – техни и на
родителите им.
Свидетелите на ответната страна
дават показания, че Б. и майка му се разбирали добре докато съжителствали заедно
в процесния имот. През 2015г. ищцата се омъжила за друг мъж и заживяла с него в
с.К, където живее и понастоящем, а Б. останал в процесния имот. Не им е
известно Б. да се е карал с майка си, задето е заживяла с другия мъж, въпреки,
че свидетелят Г Т Ш допуска това да го е
подразнило. На същите свидетели не им е известно ищцата да е искала да се върне
в къщата в с.Би Б. да я е изгонил, да не я пуска в имота. Различни са
показанията на ищцовите свидетели, като свидетелят М З А твърди, че не му е
известна причината, поради която вуйна му е напуснала къщата в с.Б, но преди
една година правила опити да се върне там и Б. не я пуснал в имота с думите „Ти
тук нямаш работа“, което станало причина и да водят делото помежду си. В същия
смисъл са и показанията на свидетелката С А.С., като твърди, че преди две
години и половина брат й изгонил майка им от бащината къща, скарали се и той
дори посегнал да я удари. Такива караници имали още преди да излезе майка им от
къщата. Тя искала да се върне в къщата, но ответникът (синът й) не я пускал,
като заплашвал, че ще я убие.
Видно от представените по делото
Приходни квитанции № ********** и № **********, двете издадени на 23.02.2016г.,
ищцата В. З М. и дъщеря й С А.С. за заплащали данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за процесния имот за периода от 2012г. до 2016г.
В
производството по делото ищцата е направила
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 68.59 лева, както
следва: 53.59 лева - заплатена ДТ при образуване на делото; 10.00
лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба и 5.00 лева – заплатена ДТ за 1 брой съдебно
удостоверение. Страната представя Списък за разноски
по чл.80 от ГПК, като претендира такива в общ размер на 373.59 лева,
като вповече от обсъдените по-горе, са посочени 5.00 лева повече
за издаденото съдебно удостоверение и 300.00 лева – заплатен адвокатски хонорар
по представен Договор за правна защита и съдействие № ********** от
31.10.2016г., в който е вписано единствено договорено възнаграждение в
посочения размер, но липсва отбелязване да е изплатено на адвоката. Ответната
страна е направила деловодни разноски в размер на 600.00
лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие № ********** от 08.12.2017г.,
за които също представя Списък по чл.80 от ГПК.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното:
Искът
за собственост, имащ своето правно
основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС, е основателен и следва да бъде
уважен. Няма спор между страните, че и понастоящем ответникът е във владение на
имота. Спорен е въпросът относно основанието, на което се явява установена
фактическата му власт върху този имот и годността на това основание да породи
като последица придобиването на собствеността върху имота.
От
събраните по делото гласни доказателства се установиха непротиворечиви данни,
че процесният имот е останал по наследство още от родителите на наследодателя
на страните А.С.М., но без да е обективирано основание, на което те са
придобили собствеността върху този имот, нито да е установена продължителността
на периода, в който са живяли в него, респ. от кой момент е възникнало правоприемството
върху имота по отношение на сина им - наследодателя А.С.М.. Официално същият е
признат за собственик на процесния имот единствено на основание давностно
владение и регулация, констатирано към 14.01.1982г. с обсъдените по-горе констативни
НА № 5, том І, дело № 5/1982г. и НА № 6, том І, дело № 6/1982г., двата по описа
на РС-гр.Исперих и в настоящото производство това е категорично доказаното
основание, което легитимира собствеността върху имота за обсъждания
наследодател. Категорично се доказа също, че към момента на признаване на това
право на собственост върху имота, А.С.М. е бил вече в законен граждански брак с
ищцата В. Зюлкяр М.. Това обстоятелство, отнесено към действалата в този период
нормативна уредба, предвид Семейния кодекс от 1968г., който за първи път
въвежда института на съпружеската имуществена общност (СИО), е от значение с
оглед преценката дали признатото право на собственост принадлежи на двамата
съпрузи или принадлежи индивидуално на съпруга на ищцата. Когато основанието за придобиването на
право на собственост е давностно владение, от значение затова дали имотът е СИО
или индивидуална собственост на един от съпрузите е моментът на придобиването -
в случая моментът на изтичане на давностния срок. В процесния случай, тъй като
липсват доказателства давностният срок да е изтекъл преди сключване на брака
между ищцата и нейния съпруг, а констативните нотариални актове са издадени по
време на брака им, следва да се приеме, че процесният имот е придобит по време
на брака и поради това е бил СИО на двамата съпрузи. Когато давностният срок е
изтекъл по време на брака, придобитото е СИО на двамата съпрузи (в този смисъл
е т.2 от Постановление № 8/80г. от 17.VI.1981г. на Пленума на ВС).
При
това положение, след смъртта на А.С.М., настъпила на 19.07.2005г., възниква
съсобственост върху процесния имот между преживялата съпруга – ищцата В. З М. и
общите деца на съпрузите, като ищцата е собственик на половината от
прекратената съпружеска имуществена общност върху имота и по наследство от
останалата половина на съпруга си получава дял, равен на дела на всяко дете
(арг. чл.9, ал.1 от ЗН). По този начин ищцата се легитимира като собственик на
общо 4/6 ид.части от процесния имот, което е равнозначно на претендираните по
делото 2/3 ид.части от имота.
Вече
за периода от възникване на обсъжданата съсобственост върху имота, т.е. считано
от 19.07.2005г. и занапред, не се доказаха твърденията на ответника, че той е
завладял целия имот като свой със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, като всички постигнали съгласие имотът да остане за него, а
майка му да живее при него. Това твърдение се опроверга категорично от
показанията на ищцовите свидетели, в това число сестрата на ответника, същата и
съсобственик на имота С А.С., като не се потвърждава и от показанията на
свидетелите на ответната страна. Последните дават сведения единствено за
намерение от страна на наследодателя А.С.М. евентуално да остави къщата на сина
си, но не се установиха категорични данни за наличие на двустранна воля за
подобно прехвърляне на имота, като нито
една от страните не е предприела постъпки в тази насока по официалния
нотариален ред (арг. от чл.18 от ЗЗД - всяко прехвърляне на собственост върху
недвижим имот е строго формален акт). При това положение се налага извода, че
ответникът е само един от съсобствениците на имота, който противопоставя
изключително право върху процесния имот с претенцията, че го е придобил на
основание давностно владение, снабдявайки се с констативен нотариален акт за
това – НА № 178, том ІІ, рег.№ 2071, дело № 311/22.07.2016г. по описа на
Нотариус с район на действие РС-гр.Исперих.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. В случая по делото, за ответника Б.А.С. владението върху имота
е част от имуществото на наследодателя (баща му) А.С.М. и с приемане на
наследството то продължава от всички наследници по право, независимо че само
един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността.
В този смисъл съдебната практика, в духа на Тълкувателно решение №
1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на на ОСГК на ВКС, приема, че упражняващият
фактическата власт върху цялата вещ съсобственик, който е владелец на своята
идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици, ако се
позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той е длъжен да
манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици и тези действия да са доведени до тяхно знание. Подобни действия
от страна на претендиращия ответник Б.А.С., отричащи правото на другите
съсобственици върху техните части от имота, не бяха доказани, още по-малко с
продължителност, достатъчна да обоснове придобиване на собствеността върху
чуждите идеални части - непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение
на повече от десет години върху тези ид.части (чл.79, ал.1 от ЗС). Само
материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за
себе си, не са достатъчни да произведат гражданските последици, които
произтичат от владението, в това число и придобиването по давност на владяната
вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе). Според съда осъщественото от ответника Б.А.С.
владение върху процесния имот не покрива
тези критерии. Майка му - ищцата В. Зюлкяр М., като съсобственик на този имот,
е живяла в същия допреди две години и половина, като в хода на делото не бяха
установени каквито и да било обстоятелства, които да обосноват извод, че тя е
изгубила правото си на собственост върху този имот. Няма валидно извършени от
нея действия на разпореждане със съсобствената й част, като не се доказа дори и
намерение от нейна страна да отстъпва под каквато и да било форма собствените
си права върху имота в полза на сина си.
Живяла е в същия като пълноправен собственик - трайно и необезпокоявано,
като неразбирателството със сина й и неговото явно отричане на правото й да
живее в този имот, датира отпреди две години и половина, без да са безспорно
установени обстоятелствата, при които ищцата е напуснала имота. Във всички
случаи, независимо от факта дали е била изгонена от имота от страна на сина си
или сама е изляза от имота по повод на установеното съжителство с друг мъж, и
двете обстоятелства не създават основание да се приеме, че е изгубила правата
си на съсобственик върху този имот, нито да обосновават промяна в намерението
на ответника да владее нейната част от имота като своя собствена. Другият
съсобственик на имота – свидетелката Севджихан А.С. също не е изгубила правата
си на съсобственик върху бащиния имот. Категорично се установи, че през
всичките години след излизането й от този имот, вкл. и след смъртта на баща си,
тя е продължавала редовно да посещава имота и по никакъв начин не е
демонстрирала, че се отказва от наследствените си права върху имота, нито пък е
изразявала воля за придобиването му от другиго, в това число и от брат й. В
тази връзка, следва де се отбележи, че извършваните от ответника дейности на
обикновено управление спрямо имота, какви са ремонтите и подобренията,
извършени приживе на баща му, както и липсата на противопоставяне от страна на
останалите съсобственици срещу полаганите грижи и извършваните от ответника
подобрения, не са достатъчно основание да се приеме, че те са променили
отношението си да своят имота, нито съставляват явна демонстрация от страна на
ответника спрямо тях, че владее имота само за себе си, годна да обоснове
претенцията му на изключителен собтвеник върху този имот.
Ищцата
В. З М. доказва категорично правата си на съсобственик върху процесния имот,
което й дава право да търси защита на това свое право срещу всяко лице, вкл. и
срещу друг съсобственик, като претендира
ревандикиране както на целия имот, така и за онази част от него, която
ответникът владее без основание. В случая, тя заявява претенцията си по
отношение на целия имот, а ответникът от своя страна не доказва възражението
си, че го е придобил изключително за себе си на заявеното от него основание –
придобивна давност и че го владее целия на това основание.
Обобщавайки
изложеното, съдът намира, че са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки
на чл.108 от ЗС, при наличие на които ответникът следва да ревандикира
процесния имот в патримониума на ищцата. Последната установява категорично
правата си на съсобственик на този имот, който понастоящем ответникът е
завладял изцяло без основание, ограничавайки правата на ищцата върху същия
имот.
Изходът от повдигнатия
материално-правен спор за собственост, обуславя интерес от отмяна, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, на издадения в охранителното производство по чл.587 от ГПК
констативен НА № 178/22.07.2016г., с който ответникът легитимира по отношение
на процесния имот оспорените му от ищцата права върху него. По делото по
безспорен начин се доказа, че липсват елементи от фактическия състав на
придобивното основание, ползващо ответника, което оборва и констатациите по
този акт.
При този изход на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
направените от нея съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. изцяло, като са доказани, обсъдено по-горе
до размера от 68.59 (шестдесет и осем лева и 59 ст) лева.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на ответника Б.А.С.,
ЕГН-********** ***, че ищцата В. З М., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес:***, офис 12 (чрез адв.Н.Е.), е собственик на 2/3 ид. части от имот, находящ се в чертите на с.Б,
обл.Р, ул.“З“ №, представляващ поземлен имот с идентификатор № 03472.40.40,
целият с площ от 2149 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), ведно с
построените в имота сгради: 1.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 68 кв.м., с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 66 кв.м., с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; 3.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 23 кв.м., с
предназначение – селскостопанска сграда; 4.Сграда с идентификатор № със застроена площ от 27 кв.м., с
предназначение – селскостопанска сграда, като ОСЪЖДА ответника Б.А.С., ЕГН-**********
ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на описания имот на ищцата В. З М., ЕГН-**********.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 178, том
2, рег.№ 2071, дело № 311/22.07.2016г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов,
рег.№ 688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих., с който
в производство по чл.587 от ГПК ответникът Б.А.С., ЕГН-********** ***, е
признат за собственик върху описания горе имот на основание давностно владение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.А.С., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на В. З М., ЕГН-********** сумата 68.59 (шестдесет и осем лева и 59 ст)
лева - направени от нея съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.115, ал.2
от ЗС, шестмесечен срок от съобщаването на ищцата В. ЗМ., ЕГН-**********,
да
впише съдебното решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: