РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1954
гр.
Пловдив, 07 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ХVІ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втората
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 2515 за 2021
г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от К.Д.Г.
***, ЕГН - **********, чрез пълномощника му адв. С.,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 100 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в следствения арест в Благоевград през периода 01.03.2012г. - 01.06.2012г. и в Затвора-гр. Пловдив за периода от 01.06.2012
год. - 17.09.2021 год. В
исковата молба е посочено, че ицецът е бил настанен в пренаселена килия, падали
са се под 3 кв.м.нетна площ и с лошата хигиена,имало е дървеници,хлебарки и
гризачи. Не е имало санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода.
Претендира
присъждане на разноски по делото в размер на 10 лв. за внесена по делото ДТ.
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва предявената искова
претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна. В отговора
на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото са приети следните писмени доказателства:
-
Справка на
Началник затвора в която е отразено следното:
Ищецът е бил осъден по НОХД 336/2021г. , като му е
било наказание за срок от четиринадесет
години и шест месеца лишаване от
свобода.
-
Становище от Началник
ОСИН, гр. Благоевград в която е отразено следното:
Ищецът Г. е бил задържан в арест - Благоевград на 10.03.2012 г. На 18.07.2012 г. в 06:50 часа е бил преведен в затвора гр. Бобов дол. Всеки новозадържан при настаняването му в ареста се запознава срещу подпис с правата и задълженията му като задържано лице. Арест - Благоевград при Областна служба „Изпълнение па наказанията” гр. Благоевград се помещава в сградата на ОД на МВР. която е строена през 1972 г. От тогава до настоящия момент на сградата не са правени съществени ремонти и реконструкции. Килиите, в които се настаняваг задържаните лица са съответно с капацитет за две и четири лица. Килиите в арест - Благоевград са изградени така, че нямат контакт с външна стена, поради което нямат и прозорци. Дневната светлина достига в тях през прозорците на коридора, разположен пред килиите, като за целта са монтирани решетки на вратите, които в светлата част на денонощието са отворени, а има и отвор над вратата на всяка килия. Като количеството проникваща светлина е достатъчна за четене. В килиите, в които са настанени задържаните лица няма изградена „ВиК" инсталация и обособен санитарен възел с тоалетна и мивка, поради което задържаните ползват общи баня и тоалетни с постоянно течаща топла и студена вода. Задържаните лица се извеждат от килията за действия по разследването, за свиждане със свои близки, защитници и адвокати, за разходка и ежедневно до санитарния възел сутрин и вечер за тоалет, а така също и през останалата част от деня, когато изявят такова желание. На задържаните лица, настанени в арест - Благоевград се осигурява достъп до санитарния възел по всяко време на денонощието. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до санитарния възел. До момента на извършване на проверката към администрацията на ареста не е постъпило пито едно оплакване от задържани лица за това. че не могат или не им е разрешено да ползват тоалетна или баня при необходимост. Санитарният възел се състои от: баня с размери 2,85 кв.м., три тоалетни с размери по 1,4 кв.м. и умивалня с размери 3,8 кв.м. Има постоянно течаща топла и студена вода. Обшият санитарен възел се почиства п дезинфекцира ежедневно под контрола на дежурния по арест от задържани лица. определени от командира на отделение на основание чл.284, т.4 от ППЗИНЗС. Хигиената в арест - Благоевград е на необходимото ниво. По график се провеждат и планирани мероприятия по дезинфекция на ареста от специализирана фирма „Дезинфекционна станция - II“ ООД Благоевград, с която в този период има сключен договор.
-
Становище на
Инспектор СДВР Т. Ц. в която е отразено следното:
Наличната информация
за настаняването на ищеца е от
02.06.2021г. до 20.07.2021г. когато е излежавал присъдата си в трета
затворническа група, спално помещение № 30, (съгл. заповед № Л-1406 от
02.06.2021 г.) поради неотложен ремонт на стая № 82 на пост № 2. През този период са били настанени 10 лишени
от свобода, като при капацитет от 4 кв. м. могат да бъдат настанени 4 лишени от
свобода.
Квадратурата на
спалното помещение без санитарен възел е 16, 86 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 1,04 кв.
м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размери 1,20 X 1,20.
Размерът на прозореца в санитарният възел е 1,20 X 1,20. Във всички спални помещения в които е бил
настаняван, а и във всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има обособени
санитарни възли, с достъп до течаща студена вода. Оборудването на спалните
помещения е стандартно и еднакво за всички л. св., а именно легло с размери 90x180см. и шкаф с
размери 45x5 0см.
Къпането на лишените
от свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща топла вода
съгласно утвърден график за разпределение на времето на л. св. от съответната
група.
Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на л. св. и могат да правят това чрез
отваряне на прозорците.
-
Становище от ИСДВР в което е отразено следното:
Ищецът е постъпил в затвора на 18.07.2012
г. и към датата на изготвяне на становището се намира в Затвора Пловдив. За периода от 08.11.2017г. до 31.10.2021г. е направена извадка от
Тетрадка за проверка на броя на л. св. в табличен вид. Всяко спално помещение е
обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св.:
леглата са с размери 90x180
см. и шкафовете са с размери 45x50 см.
Във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен
достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в
стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. През 2021 година
на стаята е извършен основен ремонт. С постъпването си в затвора на всеки лишен
от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна
на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими.
Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и
одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по
усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките. Ищецът Г. не е подавал молби, касаещи
подобряване на битовите условия в спалните помещения. Всички работещи лишени от
свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден, като след като ищецът работи и той е имал
възможност да използва баня всеки работен ден.
-
Справка от Н. Х. Д.
-техник строителство и архитектура в която е отразено следното:
През периода на
изтърпяване на наказанието от 01.07.2012 г. до 02.11.2021 г. в затвора гр.
Пловдив не са правени нови ремонти на килиите на лишените от свобода, като
цяло, поради населеността на затвора и липсата на финансови средства. В затвора гр. Пловдив се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, остраняват се течове, сменят се
осветителните тела. През 2017г. се е
извършило боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с
нова/ПВЦ/. Поставили са гранитогрес в общите умивални. През 2019 г. се е извършил основен ремонт на
входа и стълбището на пост 5 . През 2020 г. се е извършил
основен ремонт на входа и стълбището на банята и медицинския център .
Със собствени сили/ лишени от свобода
назначени като строители и материали, предоставени по централно сключени
договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние, имайки в предвид старата материална база.
Банята е обща. Пода е с мозайка, а стените
са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има баня за л. св. Осигурена е топла
вода от котел ,който работи на въглища и е на територията на Затвора. Същият е
ново закупен през януари 2017 година. Въглищата се осигуряват редовно от
централна доставка от ГД ИН.
В Затвора - Пловдив няма изградена
смукателна и нагнетателна вентилация. Помещенията се вентилират от прозорците,
които се намират във всяка стая и тоалетна. Същото се отнася и за наказателните
килии.
Възможно е да се появява мухъл, тъй
като лишените от свобода сушат дрехите си в килиите и вътре се получава
конденз.
Външна и вътрешна изолация на стените
на Затвора не е правена.
По делото бе разпитан свидетелят И.С.И., който заяви
следното: Той познава ищеца Г. с който
работят заедно. Познава го от 07.02.2012 г., когато свидетелят е дошъл от Стара
Загора. Били са в една килия с него - в 82 килия, като даже при ремонта са били
заедно на трети пост. Работили са заеедно до 15 февруари в Обособеното към
Затвора, когато свидетелят е прекратил
работа. Ищецът сега е в 74 килия,
а свидетелят в 82. В килията са били много човека - до 32 човека сме били в 82 килия. Сега са 15
човека. В килията има дървеници. Пръска се за хлебарки и мишки. В килиите си
топлят вода След работа имат баня, обаче
ние те топлят вода в кофи и се къпят в тоалетната, защото в банята е пренаселено.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната
разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното и
3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се
претендират неимуществени вреди. Съдът намира за установено следното:
Ищецът претендира обезщетение за
престоя му в следствения арест в Благоевград през периода 01.03.2012г. -
01.06.2012г. и в Затвора-гр. Пловдив за периода от 01.06.2012 год. - 17.09.2021 год.
Ответната
страна в отговора на жалбата прави възражение за изтекла погасителна давност. Вземайки
предвид по-горе изложеното, касаещо периода, за който се твърдят за причинени
неимуществените вреди, се явяват неоснователни и направените възражения за
изтекла погасителна давност за част от същия период. Погасителната
давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през
който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание,
както на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове, следва
да намерят приложение правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено
увреждане, какъвто е настоящия, това е моментът на прекратяване на увреждащите
действия или моментът на прекратяване на фактическото състояние, когато
увреждането е следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т.4 от
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр. дело
№3/2004 год. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на
преустановяването им. Съобразно горното, след изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент от нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно,
а следва да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е направено
от ответника и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключащо възражение, след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане по предявения иск срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията", е погасено по давност.
Ищецът Г. е бил задържан в арест - Благоевград на 10.03.2012г., като а 18.07.2012
г. той е бил преведен в затвора гр. Бобов дол. С оглед на законовата презумпция
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, то преустановяване на
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация по
отношение тази част от исковата претенция следва да се приеме, че в случая
погасителната давност започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните бездействия, а именно 18.07.2012 год., като петгодишният
давностен срок би изтекъл на 18.07.2017г. Предвид
горното съдът намира исковата претенция за периода 10.03.2012г.- 18.07.2012 г. за погасена
по давност.
Относно престоя на ищеца в Затвора гр.
Пловдив съдът намира за установено следното: Ищецът е постъпил в Затвора гр.
Пловдив на 18.07.2012г. като той пребивава там към датата на подаване на
исковата молба. В случая не е налице преустановяване на незаконосъобразното
бездействие на затворническата администрация, т.е исковата претенция за този
период не е погасена по давност.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Критериите от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В
решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу България" е
посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп
до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от
повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската
пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително
отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3
от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие
от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив и ЗООТ
„Смолян“ за посочените по-горе периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени
вреди, които са последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване
на необходимото му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал
ищеца през процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
констатира, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив.
На първо
място следва де се посочи, че ответната страна не представи каквато и да е информация за условията в
които ищеца пребивавал през периода 18.07.2012г. до 08.11.2017г. В тежест на ответника е да
докаже, че за този период са били спазени законовите изисквания, като
недоказването им е основание съдът да приеме, че на ищеца не са били осигурявани
на приемливи условия за изтърпяване на наложеното му наказание.
Видно от Становище от ИСДВР
ищецът не е разполагал с на достатъчно пространство в помещенията в
които е пребивавал през следните периоди:.11.2017г.-22.12.2017г.; 28.03.2018г.
-02.05.2018г.; 05.11.2019г. – 14.11.2019г.; 19.11.2019г. – 03.12.2019г.;
27.12.2019г- - 30.12.2019г.; 03-01.2020г. – 21.01.2020г.;
04.02.2020г.-04.02.2020г.-04.03.2020г. ; 13.03.2020г.-27.03.2020г; 03.04.2020г.
– 26.06.2020г.; 23.10.2020г.-02.11.2020г.; 06.01.20212-08.01.2021г.;
16.03.2021г.-26.03.2021г.; 23.04.2021г.-14.05.2021г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата
на човека е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на
чл. 3 от ЕКЗПЧОС. За останалите процесни периоди обаче не се доказа такова
нарушение. тъй като в спалните помещения е бил осигурен
достъп до санитарен възел и течаща студена вода. По отношение на топлата вода пък, по
делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла
вода са неоснователни и недоказани.
По делото обаче няма каквито и да е доказателства, за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, през целия исков период през който ищецът е
пребивавал в затвора гр. Пловдив.
Ето защо съзът намира, че следва за присъди
обезщетение за периода от 18.07.2012 г. до
17.09.2021г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" относно пренаселеността на помещенията в
затвора гр. Пловдив свобода в Затвора - Пловдив
през следните периоди:18.07.2012г. - 22.12.2017г.; 28.03.2018г.
-02.05.2018г.; 05.11.2019г. – 14.11.2019г.; 19.11.2019г. – 03.12.2019г.;
27.12.2019г- - 30.12.2019г.; 03-01.2020г. – 21.01.2020г.;
04.02.2020г.-04.02.2020г.-04.03.2020г. ; 13.03.2020г.-27.03.2020г; 03.04.2020г.
– 26.06.2020г.; 23.10.2020г.-02.11.2020г.; 06.01.20212-08.01.2021г.;
16.03.2021г.-26.03.2021г.; 23.04.2021г.-14.05.2021г. , , наличие на инсекти
през целия период, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко
и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискванията
на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да
се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Настоящия съдебен състав се съобразява с постановените
три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К., Й. и Д. и и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените
вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция. Съобразно това и при прилагането на чл. 284,
ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, за неимуществените вреди настъпилио следва: За престоя му в Затвора гр. Пловдив за
периода от 18.07.2012 г. до 17.09.2021г. - 3 379
дни или общо 13 516 лв.
–За останалата част - за разликата 13 516
лева лева до пълния предявен размер от 100 000 лева исковата претенция, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на К.Д.Г. ***, ЕГН - **********, сумата в размер на 13 516 /тринадесет хиляди петстотин
и шестнадесет/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора
гр. Пловдив за периода от 18.07.2012 г. до
17.09.2021г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на К.Д.Г.
***, ЕГН - **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лв.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: