Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в,
в публично заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Цветелина
Пецева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 5 948 по описа за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Г. Ф да заплати следните суми:
1. на В.И.:
- 31 500,00
лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 15.04.2017 г., на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното
изплащане;
- 88,20 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат
Н.Д. – 1 534,68 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 1 260,00 лева
държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.И. е със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж,
офис № 4, а Г.Ф.е с адрес: ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ на В.И. срещу Г.Ф.за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 31 500,00 лева до предявения
размер от 50 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА В.И. да заплати на Г.Ф.144,30 лева разноски по делото и 74,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[5] В искова молба от 02.05.2018 г. В.И. заявява,
че на 15.04.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от неизвестен автомобил.
Вследствие на ПТП В.И. е получил счупване на левия крак в областта на коляното.
[6] Ищецът е поискал от ответника Г.Ф.(Ф.) да му изплати обезщетение, но ответникът не го е
направил. Затова ищецът моли съда да осъди Ф. да му заплати 50 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законна лихва от 21.12.2017 г.
до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8).
2.
На ответника
[7] ФОНДЪТ е оспорил предявения иск. Той заявява,
че:
1.
ПТП не е било причинено от
неизвестен автомобил;
2.
търсеното обезщетение е
прекомерно;
3.
ищецът е допринесъл за
настъпването на ПТП, защото е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено място. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 40-41).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че В.И. е бил роден на *** г.
На 15.04.2017 г. неизвестен автомобил се е движил по път I-6 с посока от Бургас към София с 50 км/ч. В района на паркинг „Бялата
чешма“ отдясно наляво на посоката на движение на лекия автомобил В.И. е
започнал пресичане на пътното платно към паркинга. Автомобилът е намалил
скоростта си до 30 км/ч, но въпреки това е настъпил удар с пешеходеца на около
два метра вляво от десния край на платното. Удар не би настъпил, ако
автомобилът се е движил с 37 км/ч и своевременно е предприел спиране
(заключението и показанията на вещото лице М., л. 65-68 и л. 78).
[9] От удара В.И. е получил:
1.
травма на лявата подбедрица;
2.
травма на лявото коляно, изразяваща се в
счупване на външния кондил на голямопищялната кост, засегнат хрущял и спонгиозната
кост на външния кондил. Той е бил лекуван в болница неоперативно, като кракът
му е бил обездвижен чрез гипсова шина. Назначен му е бил функционален покой на
крака и ограничаване на стъпването за поне 90 дни. Последиците от подобна
травма са свързани с развитието на дегенеративен процес на травмираната става,
водещ до болков синдром, контрактура в ставата и промяна на походката. Увреждането
на ищеца е по-леко от това, предмет на решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр.
д. 3212/2018 г., което е било постановено по решение на настоящия съд по гр. д.
13 262/2018 г. (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 69-70
и л. 76-77).
[10] На 27.09.2017 г. В.И. е поискал от Ф. да
му изплати обезщетение (молбата, л. 20-21). На 21.12.2017 г. ФОНДЪТ е отказал
изплащането му (писмото, л. 24).
[11] Съдът е освободил В.И. от заплащане на
държавна такса по делото (л. 33). Той е заплатил 140,00 лева за вещо лице (л.
53) и е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ДДС (л. 72-73).
Ответникът е заплатил 390,00 лева за вещи лица (57-58) и е бил представляван
безплатно от адвокат (л. 75).
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[12] Ищецът е предявил иск по чл. 557, ал. 1,
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
1. По иска по чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ
[13] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ,
ФОНДЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания. ФОНДЪТ прави това, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено.
[14] Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1. да е настъпило ПТП на територията на
страната;
2. това ПТП да е било причинено от
неидентифицирано МПС;
3. ПТП да е довело до телесно увреждане на
ищеца;
4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди
от това увреждане;
5. ФОНДЪТ да не е изплатил обезщетение на
ищеца за тези вреди.
[15] Съдът установи, че:
1. на територията на страната е настъпило ПТП;
2. то е било причинено от неидентифицирано
МПС;
3. ПТП е довело до телесно увреждане на В.И.;
4. от това увреждане той е претърпял
болки и страдания;
5. ФОНДЪТ не е заплащал обезщетение на ищеца.
Съдът приема, че неидентифицираното МПС е причинило ПТП поради следното:
съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
[16] В случая неизвестният
автомобил се е движил в непосредствена близост до паркинг. Затова той е
следвало да предположи, че пешеходец може да започне пресичане на пътното
платно от или към паркинга. Ето защо неизвестният водач е трябвало да съобрази
скоростта си с това и да управлява автомобила с 37 км/ч, при която скорост
ударът му във В.И. е бил предотвратим при своевременно предприемане на спиране.
Неизвестният водач не е направил това. Следователно той е причинил ПТП.
[17] Налице са предпоставките за уважаването
на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
[18] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да
направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.04.2017 г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието
на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
(т. II от ППВС 4/1968 г.).
[20] При определянето на обезщетението към
датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение
1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[21] На второ място трябва да се съобрази практиката
на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[22] Съдът установи, че към датата на ПТП ищецът
е бил на 67 години. Вследствие на ПТП В.И. е получил: травма на лявата
подбедрица; травма на лявото коляно, изразяваща се в счупване на външния кондил
на голямопищялната кост, засегнат хрущял и спонгиозната кост на външния кондил.
Той е бил лекуван в болница неоперативно, като кракът му е бил обездвижен чрез
гипсова шина. Назначен му е бил функционален покой на крака и ограничаване на
стъпването за поне 90 дни. Последиците от подобна травма са свързани с
развитието на дегенеративен процес на травмираната става, водещ до болков
синдром, контрактура в ставата и промяна на походката.
[23] Минималният размер на застрахователните
суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице
е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000
000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000
000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[24] Икономическата обстановка в страната
също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна
заплата. Тя е била:
- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[1];
- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[2].;
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[3].
Увеличението на МРЗ oт 31.12.2015 г. до 15.04.2017 г. е 21,05%.
[25] Съдът установи, че предмет на решение на
САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3212/2018 г. е било обезщетяването на близко,
но по-тежко увреждане на подбедрицата, настъпило на 31.12.2015 г., като с него
САС е определил 45 000,00 лева обезщетение на пострадалия.
[26] Съдът взема предвид всички установени
обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящото увреждане е по-леко от това,
предмет на цитираното решение на САС, но също така отчита, че от 31.12.2015 г.
до 15.04.2017 г. МРЗ се е увеличила с 21,05%. Затова съдът приема, че
45 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца.
[27] ФОНДЪТ е възразил, че В.И. е допринесъл
за настъпването на ПТП,
защото е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено място. Възражението е основателно.
[28] Обезщетението за вреди следва да бъде
намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице
съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в
определено действие (Решения на ВКС: 59- 2011-I Т. О. по т. д. 286/2010
г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) Не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата.
Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д.
762/2010 г.).
[29] Съгласно чл. 113, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в редакцията му, действала към момента на произшествието, пешеходците
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места,
когато са извън населени места, ако преди да навлязат на
платното за движение се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая ищецът е предприел пресичане без да се съобрази с
приближаващия неизвестен автомобил. Ако беше направил това, ПТП не би
настъпило. Затова съдът приема, че В.И. е допринесъл за настъпването на ПТП,
като съдът определя процент на съпричиняване 30.
[30] При този процент на съпричиняване ФОНДЪТ
дължи на В.И. 31 500,00 лева обезщетение. Съдът отхвърля иска за разликата
над 31 500,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.
2.
По разноските
[31] В.И. търси разноски. Той е направил
такива за 140,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран
по ЗДДС.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на В.И.
за 31 500,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Ето защо съдът
осъжда Ф. да заплати на ищеца 88,20 лева разноски по делото и 1 534,68
лева адвокатско възнаграждение с ДДС
(50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2х31 500,00/50 000,00). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф. да заплати по сметка на СГС 1 260,00
лева държавна такса.
[33] ФОНДЪТ също търси разноски. Той е
направил такива за 390,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска
за 18 500,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът
осъжда В.И. да заплати на Ф. 144,30 лева разноски по делото (390,00х18 500,00/50
000,00) и 74,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х18 500,00/50
000,00).
Съдия: