№ 1157
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Катерина Рачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261775/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 2617/2020 г. по описа на
СГС, І ГО, 21 състав, частично е уважен предявеният от А. Л. И. срещу ЗК „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 24000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен
размер от 80000 лв., вкл. и поради съпричиняване на вредоносния резултат от
противоправното поведение на пострадалата, възлизащо на 20%), ведно със законната лихва
върху претендираното главно парично притезание от подаване на исковата молба -
28.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 30000 лв., но то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/5, тъй
като пострадалата чрез своето противоправно поведение (пътувала е в процесния автобус
без правилно поставен предпазен колан) е допринесла в съвкупния съпричинителен процес
за настъпване на вредоносния резултат – в съотношение 20/80.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която частично е охвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата от 24000 лв. до пълня му предявен размер от 80000 лв.
Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като присъденото
заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука
неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната
1
норма на чл. 52 ЗЗД. Поддържа довод, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и чрез своето противоправно поведение пострадалата да е
допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат,
нейният принос е значително по-нисък от определения от СГС (в размер на 1/5), а именно в
съотношение 1/10. Следователно, признава, че чрез своето противоправно поведение е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което въззивният съд следва
да приеме за установено твърдяното съпричиняване на вредоносните последици (арг. чл.
269, изр. 2 ГПК).
Въззиваемите-ответник и третото лице-негов помагач са подали в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който поддържат становище за
нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от
ответника в частта, в която предявеният пряк иск за заплащане на заместващо обезщетение
за причинените на пострадалия неимуществени вреди е уважен над сумата от 6000 лв. до
присъдения размер от 24000 лв., твърдейки, че то е необосновано, тъй като не са съобразени
напълно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа
релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на ищеца, като счита, че действителният принос на пострадалата за настъпване
но процесното застрахователно събитие е значително по-висок от определения от СГС, а
именно над 80%.
Въззиваемият-ищец е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в която
излага подробни правни доводи за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
уважен за сумата от 6000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в законоустановения срок и са
допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 21 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
2
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 08.09.2019 г. – за сумата от 6000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната
въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството в каква степен ищцата със своето
противоправно поведение е допринесла в единния, съвкупен съпричинителен процес на
обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния
резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,420 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: контузия на носа; контузия и кръвонасядания на двете коленни стави; контузия
и кръвонасядания на двете подбедрици; контузия на лявата китка; разкъсване на външния
мениск на дясното коляно; кръвонасядане на дясното бедро и кръвонасядане на торбичката
на дясната колянна капачка. Проведено е консервативно лечение, състоящо се в охлаждане
на травмираните места, терапевтични и рехабилитационни процедури, с приемане на
противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. Многократно ищцата е провела
курсове от рехабилитационни и физиотерапевтични процедури с различни по срок и
сложност апаратура - с цел облекчаване и намаляване на оплакванията и обективните
изменения. Изяснява се правнорелевантното обстоятелство, че обичайно при този вид
травми възстановителният период продължава за около 1 месец, но при ищцата той е
протекъл около 8 месеца, като неговата по-голяма продължителност е обусловена от
придружаващите заболявания - ревматодоиден артрит и Синдрома на Рейно. При
извършения на 24.09.2020 г. личен преглед на пострадалата се установява, че нейната
походка е стабилна (без помощно средство), без накуцване, обиколката на дясната колянна
става е по-голяма с 2 см., изпитва болка при натиск по външната и вътрешната страна на
дясното коляно на нивото на капачката, движенията на дясното коляно се извършва в обем
по-малък от нормата с 15%; не може да осъществи клякане и моноподален строеж на десния
крак; изпитва болки в дясното коляно при по-продължително ходене и стоене права, при
3
влажно и студено време. Вещото лице изяснява, че обичайно разкъсването на външния
мениск на дясното коляно се лекува оперативно, но такова лечение не е проведено -
извършено е консервативно лечение, ръководено от специалист-ортопед и вероятно ще се
наложи оперативна манипулация.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, и след личен преглед на пострадалата, като
вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля С. Д., намираща се във фактическо съжителство със
сина на ищцата, се установява, че непосредствено след пътния инцидент увредената не е
могла да се придвижва от болки в коленете. Поради скъсания менискус на дясното коляно се
придвижвала трудно с бастун - „И в момента трудно се придвижва, не може да се качва по
стълби, трудно се качва по стълби”. Свидетелства, че е провеждана рехабилитация.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и
страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента Й.
И. Й. неимуществени вреди е в размер на 20000 лв. (поради тази причина този, както и
много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се
заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният съд - но
високият размер на отхвърлената част от предявения иск трябва да се съобрази при
изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата). Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо
от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е
целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и
страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – през 2019 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на
носа; контузия и кръвонасядания на двете коленни стави; контузия и кръвонасядания на
двете подбедрици; контузия на лявата китка; разкъсване на външния мениск на дясното
коляно; кръвонасядане на дясното бедро и кръвонасядане на торбичката на дясната колянна
капачка, при възстановителен период от около 8 месеца), на пострадал в работоспособна
възраст - на 45 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 20000 лв. Наистина,
възстановителният период е продължил повече от обичайното - 8 месеца вместо 1 месец, но
това обстоятелство се обуславя както от непредприемане на оперативна интервенция (нито
се твърди, нито се установява, че с оглед здравословното състояние на пострадалия е било
4
невъзможно тя да бъда осъществена), така и от съществуващите съпровождащи заболявания
на опорно-двигателния апарат (артрозни промени в двете коленни стави, ревматоиден
артрит, ревматоиден васкулит). Обаче се установява, че след проведените лечебни и
възстановителни процедури походката на ищцата е стабилна (без помощни средства), без
накуцване, макар и движенията на дясното коляно да се извършва в обем по-малък от 15%.
Тъй като съгласно заключението на СМЕ оперативната интервенция ще бъде наложителна
за лечението и възстановяването на разкъсания външен мениск, при проведена оперативна
манипулация би се достигнало до ексцес (влошаване на здравословното състояние - дори и
временно), но тези допълнителни болки и страдания могат да бъдат предмет на друг иск за
заплащане на заместващо обезщетение, като не следва да бъдат взети предвид в настоящия
процес (не е установено нито че такава операция ще бъде извършена, нито степента на
негативните последици от нея за ищцата). САС, при съобразяване с опитните правила, взема
предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
неминуемо е изживял силен стрес и уплаха като пътник при удара на лицето и тялото в
предната седалка.
Основателно обаче е своевременно наведеното от ответника – в отговора на исковата
молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Както
бе изяснено, ищцата признава правнорелевантното обстоятелство, че вследствие на своето
противоправно поведение (пътуване като пътник в процесния автобус без правилно
поставен предпазен колан) е допринесла в съвкупния съпричинителен процес на фактите и
явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, като
спорът се съсредоточава върху обстоятелството какъв е каузалният й принос за причиняване
на вредностите последици.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички събрани по
делото доказателства, се изяснява правнорелевантният факт, че в случай че ищцата е била с
правилно поставен предпазен колан, не би получила увреждания в областта на двете
коленни стави (при изслушване на тази съдебна експертиза в проведеното пред СГС о. с. з.
на 12.11.2020 г. вещото лице пояснява, че ако коланът е минавал само през кръста (при
установено по делото от САТЕ правнорелевантно обстоятелство, че процесният автобус е
бил оборудван с двуточкови колани за пътниците), носът би могъл да получи увреждания,
тъй като тялото - над кръста, би било подвижно).
Следователно, при правилно поставен предпазен колан не биха настъпили
съществените травматични увреждания, вкл. и разкъсването на външния мениск на дясното
коляно. Установява се обаче, че основната причина за осъществяване на произшествието
представляват противоправните действия на водача на автобуса.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, и настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на противоправния резултат, поради което
определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 20000 лв. следва да бъде намалено с 20%, което възлиза на сумата от 16000 лв. (20000 лв.
х 80%).
5
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди е
уважен над сумата от 16000 лв. до 24000 лв. като въззивната инстанция трябва да го
отхвърли - в тази част.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В. О. от САК е присъдено
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство над сумата от
703,20 лв. с ДДС до размера от 1054,80 лв. с ДДС, както и в частта, в която на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК в полза на бюджета на СГС е присъдена държавна
такса над сумата от 640 лв. до размера от 960 лв., респ. над сумата от 109,87 лв. до
присъдения размер от 150 лв. - съдебни разноски, трябва да бъде отменено. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва допълнително да се присъди сумата от 115,43 лв. -
съдебни разноски пред СГС.
Съобразно уважената и отхвърлената част от предявените въззивна и насрещна
въззивна жалби на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника-
ответник трябва да се присъди сумата от 200 лв. - заплатена държавна такса за въззивното
обжалване. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на адв. В. О. от САК трябва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС в размер на сумата от 445,95 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261775/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 2617/2020 г. по
описа на СГС, І ГО, 21 състав, в частта, в която е уважен предявеният от А. Л. И. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата
от 16000 лв. до присъдения размер от 24000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 08.09.2019 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното й заплащане;
в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати адв.
В. О. от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
над сумата от 703,20 лв. с ДДС до размера от 1054,80 лв. с ДДС, както и в частта, в която
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено
да заплати държавна такса в полза на бюджета на СГС над сумата от 640 лв. до присъдения
размер от 960 лв., респ. над сумата от 109,87 лв. до присъдения размер от 150 лв. - съдебни
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***” №
** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх” № 51Д иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от настъпило на 08.09.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, над сумата от 16000 лв. до присъдения
размер от 24000 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Л. И. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
допълнително сумата от 115,43 лв. - съдебни разноски пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 200 лв. - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. В.
О. от САК, с адрес гр. София, ул. „Цар Самуил” № 38, ап. 2 сумата от 445,95 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД - ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7