Р Е
Ш Е Н
И Е №4
07.01.2020
г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина
Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участие на секретаря Р. С., след като
разгледа докладваното от съдия Стамова в. гр. д. №424 по описа за
С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез пълномощника адв. Е.С.Й., със съдебен адрес:***, обжалва
Решение №309 от 10.04.2019 г., постановено по гр.дело №800 /
Посоченият съдебен акт
се обжалва в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „*ЕАД, с
ЕИК * ,сумата от *лв. - неизплатена главница по договор за стоков кредит от
04.03.2014г., сключен с „**" ЕАД, ведно със законна лихва, считано от
23.04.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от *лв. - договорена
такса по този договор, които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 25.04.2016г.Г. е осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер *лева.
С определение от 11.06.2019г. по искане на ответника за
допълване на решението, в частта му за разноските и за изменение на същото в
частта, относно присъдените на другата страна разноски, районният съд е осъдил
„**„ ЕАД да заплати на адв.Й., адвокатско възнаграждение в размер на *лева,
съразмерно с прекратената част от исковете и е оставил без уважение молбата на Г.
за изменение на решението, в частта относно размера на присъдените на другата
страна разноски.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от
ответника, чрез пълномощник адв.Й..Излага доводи за ненадлежно обявяване
предсрочна изискуемост на кредита на който ищецът основава вземанията си, като се
позовава на различие в представени в заповедното производство покана и
приложена в исковото производство, като само на втората било отбелязано
получаването й от него, посочения в поканата номер на сметка, във връзка с
която се обявява предсрочна изискуевост не съответства на номера на процесния
договор за кредит, не били посочени по пера просрочените задължения.Счита, че
доколкото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем от Банката, то цесионерът
не може да се ползва с въпросното право.Позовава се на Т.4 от ТР
04/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. за невъзможност за правен субект, непритежаващ
особено качество на кредитор, като условие за снабдяването му със заповед за
изпълнение, както и на решение на ВКС по т.д.№3228/2015г. за недопустимост на
иск по чл.422 ГПК от цесионер, който не притежава същото качество.Счита, че
съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи но не е посочил
такива.Недължимостта на сумата основава на твърдението, че не е
установено предаването на веща, във връзка със закупуването на която е сключен
договора за стоков кредит, имащ характера на договор за заем за потребление.В
тази връзка оспорва като доказателство за посочения факт, протокол за продажба,
доколкото не отговаря на изискванията за фактура и липсва подпис на купувач или
лице приело закупената стока.Сочи практика в тази посока – решение на ВКС по
гр.д.№167/2011г. ІV г.о., решение на ВКС по гр.д.№5122/2014г. ІІІ
г.о.Едновременно с това твърди, че от простото предаване на сумата при липса на
други данни, да се презюмира договор за заем, като също сочи съдебна практика
решение на ВКС по гр.д.№134/2010г. ІV г.о., гр.д.№1285/2012г. ІV г.о.,
1864/2015г. ІV г.о.Оспорва като нищожна поради противоречие с добрите нрави, клаузи
относно размерите на възнаградителна и наказателна лихва,като сочи решение на
ВКС по гр.д.№315/2005г.Счита за нищожна клаузата от договора, според която при
неизпълнение на която и да е вноска, съобразно условията на погасителния план
да се заплати допълнителна наказателна лихва – лихва за просрочие в размер
върху просрочената главница за всеки ден на просрочението.Счита за недопустим
евентуален иск, основаващ се на основанието на което е предявен и установителен
иск за същото вземане, като сочи, че в случая, двата вида искове се основават
на едно и също договорно основание, за един и същ период и настъпила предсрочна
изискуемост.Сочи, че производството по иска, който е уважен с обжалваното
решение е прекратено с определение от 30.11.2018г.Счита, че таксата за разходи
при изискуем кредит е такава по неговото управление и не се явява акцесорно
задължение, спрямо главното вземане.Прави възражение за нищожност, като
неравноправни на клаузите по Раздел ХІІ, Кредити в т.11 от Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка * прилага по извършени услуги на клиенти
във връзка със задължение за плащане на такси.Позовава се на чл.10а, ал.4 ЗПК и
с липсата на обективирано в договора или
ОУ задължение за плащане на такси, непосочване на вида, размера и действието за
което се събират такси, включително и в ОУ.Заявява, че не било доказано
основание за разноските ( разходи по
сключване на договора), нито спазване на преддоговорната ( и договорна)
информираност на потребителя, относно задължението за същите.С изложените доводи
моли за уважаване на жалбата и отмяна и отхвърляне на всички предявени от ищеца
в условията на евентуалност искове.Прави искане за задължаване на ищеца да
представи оригинал на касов бон, на който е положен подпис от лицето, получило
пералнята, за което бил разбрал от проведения разпит на свидетелката, от който
може да се установи дали е положен от ответника във връзка с направеното
възражение за непредаване на вещта.
Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното
производство.Подаден е отговор. В отговора се противопоставя становище за това,
че в срока за отговор по исковата молба в първоинстанционното производство
жалбоподателят не е оспорил допустимостта нито на главния, нито на евентуалните
искове.Възраженията му касаели само липса на уведомяване на длъжника за станала
цесия и липса на данни кредитора да е обявил предсрочна изискуемост на
вземането преди иницииране на заповедното производство, както и възражения във
връзка със стоката, закупане с процесния договор.Не са били оспорени
истинността на представените с исковата молба документи, не са посочени
доказателства и не са представени писмени доказателства за недължимост на
процесното вземане.СОчи заключение на в.л. с което е изчислен размера на
процесното задължение, както към датата на иницииране на заповедното производство,
така и към датата на завеждане на исковата молба.Развити са съображения за
допустимостта на евентуален иск и задължение за съда за разглеждането, при
прекратяване на производството по главния иск, като е посочена съдебна практика
– решение №674/14.02.2011г. по дело 1814/2009г. на ВКС І г.о., решение на ВКС
по т.д.№404/2010г. ІІ т.о, решение на ВКС по т.д.403/2010г. ІІ то.Във връзка с
възражения на длъжника за липса на уведомяване за станалата цесия, сочи
уведомление за прехвърляне на вземане PSFABG0087FQH,
изпратено на база изрично пълномощно, издадено от цедента „* АД, като
уведомяването е от името на цедента.Сочи съдебна практика – решение на ВКС по
гр.д.№5759/2014г. ІІІ г.о, определение на ВКС по т.д.№2748/2014г. ІІ т.о.Счита,
че с получаването на препис от исковото молба, с приложеното уведомление също е
постигнато съобщаване на цесията, ако бъде прието, че по ранното уведомяване не
е надлежно.Сочи и съдебна практика – решение на ВКС по т.д.12/2009г., решение
на ВКС по т.д.711/2013г. и т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС.Посоченото обстоятелство определя, като
новонастъпил факт в рамките на съдебното производство от значение за спорното
право.Сочи доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – нотариална
покана с изх.№** с рег.№*, том *, акт * по описа на Б. А. връчена лично на
ответника.Изтъква, че подписът положен в тази покана не е бил оспорен от
ответника, който не е възразявал и за това, че тази покана се различава от
приложената в заповедното производство.Същевременно обосновава становище за
идентичност на двете покани, относно форма, съдържание, един и същ изходящ
номер на банката и заведени под един и същ служебен архив на нотариуса, като
представената с исковата молба покана е тази която нотариусът е връчил на
ответника и се съхранява в кантората му по образуваното нотариално дело, а тази
която е представена по заповедното производство е с печат на нотариуса, който е
удостоверил връчването й на адресата лично.Във връзка с възраженията относно
съдържанието на поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
които са оспорени като преклудирани е изложено, че посочената в договора
банкова сметка ***цесния кредит, а посочената в нотариалната покана сметка е
тази, под която се отчита кредита и съответства на сметката, посочена в
извлечението от счетоводните книги, послужило, като основание за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Същата сметка била посочена и в
представената извадка от приемо – предавателен протокол към договора за
цесия.Счита, че в нотариалната покана се съдържа ясно и недвусмислено изявление, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем.Приобретателят на вземане на основание чл.99 ЗЗД
придобива и правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което е налице и задължителна съдебна практика –
решение на ВКС от 25.01.2018г. по т.д.№2230/2016г. Като преклудирано е оспорено
и възражението, че стоката за закупуването на която е отпуснат кредит не е
предадена.Независимо от това сочи уведомително писмо от банката до търговеца,
подписано от ответника, в което се удостоверява, че е получил дубликат от
фактурата, издадена за закупената стока, предмет на процесния договор и
същевременно декларира, че е получил стоката.Приет е и добликат от фактурата,
подписана от ответника, и истинността на подписа на е оспорена.Като ирелевантни
са определени възраженията за размера на възнаградителна и наказателна лихва,
доколкото претенцията по осъдитеблните искове не включва претенция за
възнаградителна и наказателна лихва за забава.Излага доводи за спазване
изискването по чл.11 ЗПК, за липса на договорена промяна в лихвения процент.Във
връзка с доказателственото искане заявява, че копие от дубликат на фактура,
каквото всъщност представлява визирания в жалбата „касов бон” е било
представено с исковата молба, ответникът в срока по чл.131 ГПК не е оспорил
същата.Твърдението, че искането се основава на показанията на разпитан свидетел
е определено, като необосноваващо извод, че обостоятелството е ново, респ.
новонастъпило.Заявено е искане за потвърждаване на решението, като валидно,
допустимо и правилно.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на *лева.
Определението за разноските е обжалвано и от двете
страни.Ищецът счита, че на ответника не се дължат разноски, съобразно
прекратените претенции, доколкото при предявени алтернативно или евентуално
съединени искове дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение.При уважаване на направения отвод за недопустимост разноски не
се дължат, тъй като това предпоставя разглеждането на евентуално съединените
искове и отговорността за разноски се определя от решението на съда по
тях.Посочена е и съдебна практика – определение №284 от 06.04.2012г. по
ч.гр.д.№238/2012г. на ІV г.о на ВКС.Ответникът не е представил отговор по
частната жалба на ищеца.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Допустими
са и депозираните по делото две частни жалби.
Въззивният
съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК е длъжен служебно да се произнесе по
валидноста на обжалваното решение и в тази връзка констатира следното:
КнРС
е бил сезиран с исковата молба и с оглед обективирания в с.з. от 12.10.2018г.
доклад със следните искове: с правно основание чл.422,ал.1 във вр.с чл.415,ал.1 ГПК във вр.с чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.99 ЗЗД – за признаване за установено , че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница
в размер на ** лв. по договор за стоков кредит
№16312/15.03.2014г.,сключен между ответника и „*, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца „* ,
неплатена редовна лихва в размер на *лв.
за периода от 05.03.2014г. до 25.02.2015г. и лихвена надбавка за забава в размер на *лв. за периода от 05.04.2014г.
до 25.02.2015г., дължими такси и разноски в размер на *лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 26.02.2015г. до изплащане на вземането, за
което по ч.гр.д.№257/2015г. на КРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на
06.03.2015г. и изпълнителен лист ; както и в условията на евентуалност –
осъдителни искове по чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 ТЗ : за главница в размер на * лв. по договора за
стоков кредит 04.03.2014г.,ведно със законната лихва считано от 23.04.2018г.до
окончателното й изплащане и за сумата *в.-такси и разноски по договора, дължими
с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на
кредитополучателя , а освен това е посочил, че е предявен /в условията на
евентуалност/ и осъдителен иск за сумата
*лева – главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, *лева – възнагрладителна лихва за
периода 04.05.2015г. до 04.03.2016г., съгласно погасителен план към Договор за
стоков кредит от 15.03.2014г. и *лева дължими такси и разноски.
С определение от 30.11.2018г. приемайки,
че осъдителните искове за сумите *– главница по договор за стоков кредит, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018г. до окончателното и
изплащане, и за сумата в размер на *лева – такси и разноски по договора,
дължими с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена
на кредитополучателя с връчването на нотариална покана с изх.№* на „* ЕАД до С.Г.
и с рег.№*, том *, акт * по описа на нотариус Б. А. са недопустими доколкото са
предявени установителни искове за същите вземания, на основание предсрочна
изискуемост, съдът е прекратил производството по делото.Определението не е
обжалвано и е влязло в сила.
С решението с оглед на факта, че ищецът,
който няма качество на банка, предвид частното правоприемство, основано на
договор за цесия , не е легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, районният
съд е оставил без разглеждане исковите претенции по чл.422 ГПК и е прекратил в
тази част производството по делото, като освен това е обезсилил заповед за незабавно изпълнение от
06.03.2015г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№257/2015г. на КРС.В
тази част решението от 10.04.2019г. по
гр.дело №800/2018г. на РС-Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.
КнРС
е разгледал осъдителния иск , посочен по-горе, основаващ се на настъпила
предсрочна изискуемост, като е приел, че са налице условията за уважаването му,
в т.ч. и предсрочна изискуемост, обявена от банката - цедент, и е уважил тези
претенции, без да се съобрази, че в тази
именно част е налице прекратяване на производството с влязло в сила
определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.11.2018г.
След
като първоинстанционният съд е прекратил производството по този именно иск, то
решението по същия се явява недопустимо - съдът
дължи преценка относно надлежното
си сезиране на всеки етап от хода на производството и без наведени основания в
тази насока.При липса на иск поради прекратяване на производството в тази част
решението следва да бъде обезсилено.
Поради
наличие на още един осъдителен иск, също предявен в условията на евентуалност -
така, както е приел районният съд и в доклада си по делото- срвн.протокол от
открито съдебно заседание на 12.10.2018г., а именно, че съдът е сезиран и с
осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 ТЗ за сума в размер на *лв.-
главница по стоковия кредит, ведно със законната сума върху сумата, считано от
23.04.2018г.до изплащане на вземането, за сумата *лева –дължима възнаградителна
лихва за периода от 04.05.2015г. до 04.03.2016г., и сумата *** лева такси и разноски , дължими с оглед настъпилия
краен срок за погасяване на кредита, то делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за неговото
разглеждане.
При отхвърляне и прекратяването на
производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични -
съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.Предвид наличието
на недопустимост на решението следва
да се обезсили както атакуваното решение в частта за присъдени в полза на ОТП *деловодни
разноски, така и определението от 11.06.2019г., касаещо разноски на двете
страни.Въпросът за разноските по делото следва да бъде решен при решаване на
спора по предявения евентуален осъдителен иск за суми, претендирани на
основание настъпил краен падеж.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №309 от 10.04.2019 г., постановено по гр.дело №800 /
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС – Кюстендил на евентуално предявения
осъдителен иск от „*ЕАД, с ЕИК * седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.“**“№*,ет.*,
против С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца на осн. чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.430,ал.1 ТЗ сума в размер на *лв.- главница по стоков
кредит от 04.03.2014г.,сключен между ответника и „*, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца „*, ведно със законната сума върху сумата, считано от 23.04.2018г.
до изплащане на вземането, за сумата *лева
–дължима възнаградителна лихва за периода от 04.05.2015г. до 04.03.2016г., и
сумата *лева такси и разноски, които
суми се претендират като дължими с оглед настъпилия краен срок за погасяване на
кредита.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.