Присъда по дело №2545/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 29
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20214520202545
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря НатА.я Ив. Тодорова
и прокурора Ел. Г. Н. Ел. Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Наказателно дело от
общ характер № 20214520202545 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЛЮБ. СТ. ГР., роден на ***, ЕГН **********,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, работещ
за НЕВИНЕН в това, че в периода от време 21.05.2020 г. – 22.05.2020 г. в гр.
Русе, област Русе нарушил мерки, издадени против разпространението или
появяването на заразителна болест по хората – II, т. 1 от Заповед № РД-01-183
от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
изменена със Заповед № 229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-
253/07.05.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето,
изменена със Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г., издадена на основание чл.
61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната – като лице по т. 12 от заповедта – „По
реда на на т. 11 под карантина за срок от 14 дни се поставят лицата, които са
влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на
министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за
1
здравето“ лице, пристигнало от държава с висок риск на разпространение на
COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната – от
Испания – държава с висок риск на разпространение на COVID-19, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. №
162024/16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска
дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок – гр. Русе, ***, като деянието е извършено
по време на епидемия, обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на МС, във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр.1 във вр. с ал. 1 от НК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
– Русе в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 2545 / 2021 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав

Русенската районна прокуратура обвинила подсъдимия ЛЮБ. СТ. ГР.,
затова че в периода от време 21.05.2020 г. – 22.05.2020 г. в гр. Русе, област
Русе нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразителна болест по хората – II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването на Република България, изменена със
Заповед № 229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-253/07.05.2020 г.,
издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, изменена със Заповед №
РД-01-264/14.05.2020 г., издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона
за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната – като лице по т. 12 от заповедта – „По реда на т. 11
под карантина за срок от 14 дни се поставят лицата, които са влезли на
територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра
на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето“ лице,
пристигнало от държава с висок риск на разпространение на COVID-19,
посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната – от
Испания – държава с висок риск на разпространение на COVID-19, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. №
162024/16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска
дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок – гр. Русе, ул. „Браила“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап.
4, като деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325
от 14.05.2020 г. на МС, във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19
- престъпление по чл. 355, ал. 2, пр.1 във вр. с ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението
както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото
доказателства е доказано осъществяването на престъплението от обективна и
1
субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като при
условията на чл.54 от НК му се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от години, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева.
Подсъдимият не се явява. Защитникът му пледира за оправдателна
присъда.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
ЛЮБ. СТ. ГР. е роден на 02.06.1966 г. в гр. Русе, ЕГН **********,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, работещ
като международен шофьор.
Подсъдимият работел в Кралство Испания, но тъй като трудовото му
правоотношение било прекратено, на 16.05.2020 г. през ГКПП „Дунав мост“
се завърнал в България. Тъй като пристигал от Испания – държава с висок
риск на разпространение от COVID-19 бил поставен под карантина за срок от
14 дни с Предписание за поставяне под карантина с изх. № 162024 /
16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, на адрес който посочил, че ще пребивава – гр. Русе,
ул. „Браила“ № 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4. Във връзка с издаденото предписание, на
21.05.2020 г. свид.А.П. – полицейски служител извършил проверка на
посочения адрес, но не открил подсъдимия, тъй като през това време същият
бил до магазина. На 22.05.2020 г. полицейски екип, в състава на който бил
свид.С.С., извършил проверка адреса, но подсъдимият не бил открит, тъй като
отново бил излязъл.
Изложената релевантна по делото фактическа обстановка се установява
от обясненията на подс.Г., свидетелските показания на Ал. АТ. П., Св. М.
СТ., СВ. АЛ. Б., ИЛ. М. ИВ., Ал. Р. Д., Айд. М. Ал. и Д. ИВ. В.,
аудиовидеозапис от брифинг на Министерски съвет от 19.05.2020 г., справки
от РЗИ, справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
От показанията на свид.И.И., приложеното по делото предписание за
поставяне под карантина, разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина, се установява, че подсъдимият на
16.05.2020 г. е поставен под 14 дневна карантина на гр. Русе, ул. „Браила“ №
2, вх. 1, ет. 1, ап. 4. От показанията на свидетелите А.П. и С.С. се установява,
че първия на 21.05.2020 г-., а втория на 22.05.2020 г. са посетили адреса, на
който подсъдимия е следвало да пребивава докато е под карантина, при което
2
не бил открит от тях. Видно от показанията на С.Б., същият извършил
полицейска проверка по случая, при която подсъдимият заявил, че е излизал
за да си сменя лична карта. Справка за лице – АИС“Български документи за
самоличност“ се установява, че подсъдимият е подал заявление за смяна на
личната му карта на 12.06.2020 г., т.е. в период от време, който е извън
инкриминирания период. От показанията на свид.Д.В. е видно, че през
инкриминирания период е отговаряла на служебния телефон на РЗИ на
въпроси на граждани във връзка с настъпилата епидемична обстановка в
страната. Това обстоятелство се потвърждава и от справката на РЗИ (на лист
35 от НОХД № 618/21 г., по описа на РсРС). От показанията на свид.А.А. се
констатира, че докато подсъдимият бил под карантина, на няколко пъти му е
доставял хранителни продукти. От показанията на свид.А.Д. се установява, че
през месец май 2020 г., след като подсъдимият се завърнал в България,
свидетелят на няколко пъти засичал подсъдимия пред блока и до магазина за
хранителни стоки.
В обясненията си, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК,
подсъдимия признава, че действително е излизал от дома си докато бил
поставен под карантина. Сочи, че гледал брифинг на Министерския съвет, на
който било обяснено, че карантината за международни шофьори била
отпаднала и че в проведен телефонен разговор със служител на РЗИ му било
обяснено, че може да излиза. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия в
частта относно причината, поради която нарушил карантината, представлява
защитна теза, целяща избягването на наказателна отговорност. Това е така,
защото от показанията на свид.Д.В., става ясно, че по повод отпадането на
карантината на международните шофьори, не е имало случай да казва, че
наложена вече карантина на такъв шофьор е отпаднала, преди изтичане на
срока й. Освен това от аудиовидеозаписа от брифинга на Министерския
съвет, става ясно, че от 25.05.2020 г. отпада налагането на карантина на
влизащите в страната български шофьори, а не наложените към момента
карантини на такива субекти.
От справката на РЗИ – Русе (на лист 23 от досъдебното производство) се
установява, че подсъдимият не е лице с потвърден случай на COVID 19 и
Инспекцията не разполага с документация, която да предизвика съмнение, че
е боледувал от тази болест.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият е неосъждан.
АнА.зът на горните доказателства им налага следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
3
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на престъплението, за което е обвинен.
Настоящият състав намира, че в случая подсъдимият формално е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като умишлено е нарушил Предписанието, с
което е поставен под карантина. Същевременно обаче са нА.це обстоятелства,
съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Този
извод следва от обстоятелството, че обществените отношения - предмет на
защита от нормата на чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК - са били засегнати в
минимална степен. Безспорно тази ситуация е напълно нова и несвойствена за
българските граждани, които за пръв път са поставени пред подобни
реалности. Както към инкриминирания период, така и след него, подсъдимият
не е проявил симптоми на COVID 19, с което не е поставил в опасност живота
и здравето на други лица. Следва да се отчете и поведението на подсъдимия
преди да осъществи деянието, като същият спазвал карантината. Наред с това,
той е в зряла възраст, неосъждан, образован, трудово ангажиран, като липсват
данни за други противообществени прояви в неговия живот. В този смисъл,
инкриминираното поведение очевидно е инцидентна проява за него. Всички
тези обстоятелства, недвусмислено сочат, че се касае само за формално
осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав на чл.355,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, като конкретното деяние се явява малозначително,
поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са
нА.це основанията за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването
му по предявеното му обвинение по чл.355, ал.2 вр. с ал.1 от НК. По
изложените съображения извършеното от него деяние не представлява и
административно нарушение, поради което съдът не приложи разпоредбата
на чл.305, ал.6 от НПК.
Мотивиран от горните си съображения съдът постанови присъдата си по
това дело.

Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни