№ 882
гр. Бургас, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204110 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на АН. П. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 1282-F595569/08.07.2021г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т. 2, б
„а” от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО й е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се посочва, че жалбоподателят е неправилно санкциониран като били
изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление (НП).
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 16.08.2021 г., а жалбата е
депозирана на 23.08.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 01.03.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като задължено лице не е подало в срок до 30.04.2020г. еднократно
данни в ТД на НАП - Бургас с декларация образец 6 за 2019г. за сумите за дължими
осигурителни вноски на държавното обществено осигуряване, допълнително задължително
пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване. Мястото за подаване на декларация
образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е в сградата на ТД на НАП
Бургас, град Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет.1. Декларацията била подадена и
входирана в офис на НАП Бургас с вх. № 023582101656533/01.03.2021г. АУАН бил връчен
лично на лицето като е посочено, че нарушението е за първи път.
Сочи, че е нарушен чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т. 2, б „а” от Наредба № Н-13
1
от 2019г. на МФ.
Още в деня на съставяне на АУАН е постъпило възражение, че забавянето се дължи на
семейни причини и вината била на счетоводната кантора.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН като съдът не споделя становището на жалбоподателя, че сроковете по чл.
34 ЗАНН са изтекли. Срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от момента, в който АНО е
узнал за нарушението (в този смисъл Решение № 978 от 17.2.2020 г. по адм.д. № 10831/2019
г. на Административен съд – София; Решение № 7416 от 28.11.2019 г. по адм.д. № 9231/2019
г. на Административен съд – София; Решение № 890 от 10.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1079 /
2020 г. на V състав на Административен съд – Варна; Решение от 05.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 374/2019 г. на VI състав на Административен съд – Русе и др.). В случая
административнонаказващият орган е узнал за нарушението на 01.03.2021г. когато е била
подадена декларация от лицето като без нарочна проверка нарушението не може да се
устави от електронните данни на НАП. Срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече не от
момента, в който за контролният орган възникне хипотетичната възможност да разкрие
нарушението, а от момента, в който той действително е узнал за нарушението и обективно е
разполагал с информация за нарушението. В случая в деня, в който на АНО е станало ясно
нарушението, е издаден и АУАН, а НП е издадено в шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация обр. 6
и че е осъществен състава на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО вр. чл.4, ал.3, т. 2, б „а” от Наредба № Н-
13 от 2019г. на МФ.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за
лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 б „а” от Наредба Н-13/2019г. на МФ Декларация образец № 6
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: от самоосигуряващите се лица - до 30 април, съответно в срока за подаване на
годишната данъчна декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната
календарна година.
В случая съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва единствения
възможен извод, че АН. П. не е подала в установения от закона срок – до 30.04.2020г. декл.
Обр. 6 за 2019г. за сумите за дължими осигурителни вноски на ДОО, ДЗПО и ЗО. Не е
спорно, че през 2019г. лицето е задължено лице като съгласно представено извлечение от
Търговския регистър (л. 7) обстоятелството на заличаване като управител е на 27.07.2020г.
Обстоятелство, че АН. П. е задължено лице и че не е подало деклрация обр. 6 в установения
от закона срок като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който сочи, че забавянето се
дължи на семейни причини, както и на грешка на счетоводната кантора. Доказателства
2
обаче в тази насока не се ангажират.
Съгласно чл. 355, ал. 1 КСО който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се
лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая АНО при определяне на размера
на наказанието е взел предвид, че се касае за първо нарушение и е намерил, че наказанието
ще постигне целите чрез налагане на санкция и в минималния, предвиден от закона размер
от 50 лева.
Този състав счита, че не се касае за хипотезата на чл.28 от ЗАНН, където се предвижда,
че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган
за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което
правилно административно наказващия орган не е приложил тази разпоредба.
По делото, няма данни за обстоятелства, които да обусловят по - ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид, деянието не се отличава с по - ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал
декларацията със закъснение от почти една година. Неизпълнението на задължението само
по себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с
характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355, ал.
1 от КСО. В случая бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна
материалноправна норма, е продължило почти една година, предвид което не са налице
основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона.
Наложено е минималното предвидено по закон наказание, което би постигнало целите на
наказанието и наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. С оглед изхода на спора, право на
разноски има административнонаказващият орган, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правната сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1282-F595569/08.07.2021г., издадено
от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на АН. П. ЕГН ********** за
нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т. 2, б „а” от Наредба № Н-13 от 2019г. на
МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА АН. П. ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4