Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 21.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1937 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Г.О., депозирана против електронен фиш серия К № 2484147, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че електронният фиш е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.03.2018г., в 11:29 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав мост,
на GPS координати N 43.50.4777, E 25.58.5575,
с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC
ERS 400, с фиксиращо устройство
за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № А 21 93 МР, собственост на жалбоподателя, което моторно превозно средство
при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в населено място е
било установено да се движи със скорост 82 км/ч, от която скорост е била
приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че
посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 29 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а имено: разпечатка от клип,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверката на мобилна система за
видеоконтрол и разписка за връчване на електронен фиш, прочетени и приобщени по
реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 03.03.2018г., 11:29:44 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 82 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран именно за превишение от 29 км/ч.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана след изтичане на давностния срок по чл. 34 ЗАНН.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 03.03.2018г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
Посоченото в жалбата Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г., изрично визира хипотезите, при които се съставя АУАН и се издава НП, където приложение намират именно разпоредбите на чл. 34 ЗАНН.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 03.03.2018 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността му е погасена по давност предвид разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка на средствата за измерване.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 29 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2484147, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Д.Г.О., ЕГН:**********,***, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: