РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. К., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. Г. И.
при участието на секретаря Р. Д. Г.
като разгледа докладваното от Д. Г. И. Административно наказателно дело №
20225510200699 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 145 от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е било
образувано по жалба на И. Н. И. против Заповед за задържане на лице от *** г. с рег.
№ *** на полицейския орган М. Г. К. от РУМВР-К.. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадената заповед като незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, същата била
необоснована и нарушавала ЕКПЧОС.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. С. С., който моли да отмени заповедта.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът полицай М. К., чрез юрисконсулт А. в с.з. намира жалбата за
неоснователна и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е допустима и по същество неоснователна.
На *** г. ответникът и св. Д. У. – мл. инспектор в РУМВР-К. трябвало да връчат
призовка на жалбоподателя и двамата се отправили с патрулния автомобил към дома
на жалбоподателя в гр. К., ЖК“Л.“, ***. За целта св. У. се обадила от личния си
1
телефон като заради др. неприятни случаи използвала функцията за скрит номер. В
това време жалбоподателят бил пред входа и очаквал св. М., с която живеел на
съпружески начала и др. лице. Униформените полицейски служители приближили към
жалбоподателя и ответникът му поискал документ за самоличност. От своя страна
жалбоподателят поискал полицейските служители да се легитимират и те предоставили
служебните си карти. Ответникът отново поискал лична карта, но жалбоподателят
заявил, че е в портфейл в колата му. Полицейските служители му казали, че ще изчакат
да я донесе. Жалбоподателят се върнал с портфейла си и от разстояние го отгърнал,
като карата била зад прозрачно фолио и отдалече не се четяла. Ответникът няколко
пъти разпоредил на жалбоподателя да извади и представи личната си карта, но той
отказал да го направи. Ответникът предупредил жалбоподателя, че възпрепятства
установяването на самоличността му и, че ще бъде задържан за установяване на
самоличността му. Жалбоподателят се съгласил и му били поставени помощни
средства на двете китки на ръцете. От помощните средства получил гривнени
наранявания. След това той бил отведен с патрулния автомобил в РУМВР-К., където
бил обискиран, била установена самоличността му, връчили му призовка и му
съставили АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, както и обжалваната
заповед, след което бил освободен. Жалбоподателят не е постъпвал в помещение за
арестувани. След случая жалбоподателят подал жалба до МВР и до Главния прокурор
и посетил съдебен лекар, който му издал СМУ № *** г. Въз основа на АУАН било
издадено НП № *** от *** г. на Началника на РУМВР-К. (невръчено към датата на с.з.
– 12.12.2022 г.).
Описаната фактическа обстановка се установява от жалба до МВР и до Главния
прокурор, СМУ № *** г., писмените доказателства от преписката – две докладни
записки, справка, ежедневна ведомост, информационна карта за дейността на наряда,
АУАН № *** от *** г. НП № *** от *** г., декларация, Протокол за полицейски обиск
на лице, разписка, както и от показанията на свидетелите Д. У. и М. М., които
кореспондират помежду си.
В с.з. не се спори, че заповедта е била издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба.
От показанията на св. Д. У. се установява, че жалбоподателят е имал лична
карта, но не е вадил от портфейла си и я държал на разстояние.
От показанията на св. М. също се установява, че жалбоподателят е показвал
личната си карта от портфейла.
Следователно съдът приема това обстоятелството за безспорен факт.
От протоколът за обиск се установява, че при извършения обиск в полицейското
2
управление на жалбоподателя у него е била намерена лична карта с № ***.
Съдът отбелязва, че българската лична карта е двулицева и съдържа пълни
данни за самоличността на лицето ако информацията от нея се възприеме от двете
страни. Този факт е ноторно известен.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва на
първо място чрез представяне на документ са самоличност, като това е най-сигурния
способ за установяването ѝ
Следователно на жалбоподателят е могла да бъде установена самоличността му,
същият е притежавал лична карта, но в нарушение на чл. 70, ал. 2, пр. I от ЗМВР я
показвал по начин, който да възпрепятства възприемане на данните от нея.
От показанията на св. У. се установява, че жалбоподателят е бил предупреден от
ответника, че ако не представи личната си карта ще бъде задържан за възпрепятстване
на полицейски орган да изпълни задълженията си по закон. Това обстоятелство се
потвърждава от изготвената от свидетеля докладна записка и справка за извършена
проверка по използване на помощни средства.
Следователно фактическите предпоставки за задържане на жалбоподателя,
посочени в заповедта напълно се доказват в с.з., поради което правилно полицейският
орган е пристъпил към задържане на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР предвижда и др. не толкова надеждни
начини на за установяване на самоличността, но в рамките на оперативната си
самостоятелност полицейският орган има право на преценка, начина по който това
може да бъде извършено. Всъщност разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 70 от
ЗМВР дава още едно основание на полицейския орган за задържане на лице, на което
не може да бъде установена самоличността му, като законът се абстрахира от
причините за това. На практика заповедта за задържане е можело да бъде издадена и на
това основание.
Проверката за самоличност не е била безцелна. В с.з. не се спори, че крайната
цел е била връчване на призовка по наказателно производство, а разпоредбата на чл.
180 от НПК изисква на първо място лично връчване, което не може да се извърши без
връчителят да се убеди в самоличността на лицето.
Следователно полицейският орган е имал право да задържи жалбоподателя и със
задържането е постигнал целта на закона съгл. чл. 146, т. 5 от АПК (арг. противното).
Към момента на издаване на заповедта (чл. 142, ал. 1 от АПК) са били налице всички
материалноправни предпоставки за издаването , поради което същата следва да се
потвърди като законосъобразна.
В жалбата и в допълнителната молба се излагат доводи за нарушения на
разпоредби от ЕКПЧОС. Конвенцията въвежда стандарти при задържането. Сочи се, че
3
задържането е било непропорционално предвид издаденото СМУ.
Съдът не споделя тези доводи.
От СМУ се установява, че жалбоподателят имал кръвонасядания в областта на
двете гривнени (киткови) ставни области, които могат да бъдат получени при
поставяне на метални белезници. Др. наранявания не били установени.
Задържането по своето естество създава неудобство за задържания, което по
силата на едно законосъобразно задържане, каквото е разглежданото, задържаният е
длъжен да го претърпи. Полицейските служители имат право на лична безопасност (чл.
75, ал. 1 от ЗМВР) и причиняването на наранявания, които не надхвърлят целта на
задържането е позволено от закона (чл. 12а от НК и чл. 11 от ЗАНН във връзка чл. 12а
от НК). Не се установяват др. наранявания по жалбоподателя за да бъдат коментирани,
арестът е бил съобразен с целта на закона, липсва преднамерена демонстративност или
разгласяване на случая, нито това задържане е намерило широк отзвук сред широк
кръг от лица освен св. М. или то е било отразено в средствата за масово осведомяване.
По всичко личи, че арестът не е целял унижаване на задържания, а доколкото същият е
бил кратковременен до завеждане на лицето в РУМВР-К. без задържане в помещение
за арестувани, не може да се приеме, че това е ограничило възможността на
жалбоподателя да ползва договорна адвокатска защита. В с.з. не се събраха
доказателства, че при задържането е пристигнал адвокат и достъпът му до задържания
е бил възпрепятстван.
Следователно жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Основателно е искането за присъждане на юристконсултско възнаграждение и с
оглед участието на гл. юрисконсулт А. в две заседания и изготвяне на писмени
бележки на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се
определи възнаграждение в размер на 120 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице от *** г. с рег. № *** на
полицейския орган М. Г. К. от РУМВР-К., с която е бил задържан за срок от 24 часа
жалбоподателя И. Н. И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Н. И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
С., ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. С..
4
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5