Определение по дело №61627/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8675
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20211110161627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8675
гр. София, 12.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110161627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. К. Д. против „ФИРМА с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 1177.37 лева, представляваща начислена от ответника сума по партида №
195327 за доставена топлинна енергия за периода от месец февруари 2012 г. до месец януари
2013 г.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл.119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът следи
служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че
от 18.06.2009 г. настоящият адрес на ищеца е в с. Н., община П., включително и към датата
на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г.
Предвид обстоятелството, че се оспорват вземания за предоставена топлинна енергия
ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Следва да се посочи, че
отрицателният установителен иск е форма на защита на потребителите срещу
неоснователни претенции на търговци. Относно обстоятелството, че отрицателните
установителни искове за установяване на липсата на задължения попадат в приложното поле
на чл. 113 ГПК е и съдебната практика, намерила израз в Определение № 574/13.11.2012 г.
по ч. гр. д. №427/2012 г. на ВКС, І ГО.
Потребителят не губи това качеството при отсъствие на сключен договор, нито
когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор. Физическото лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството
1
си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато
претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския
договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон, в
който смисъл е и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV
ГО. Следователно за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание на
претенцията, а качеството на потребител на една от страните по производството.
Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК, в
който смисъл е и Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г. на ВКС, II ТО.
Доколкото се оспорва дължимостта на вземания във връзка с начислена цена за доставена
топлинна енергия ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на разпоредбата
на §13, т.1 ЗЗП.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото - чл.119,
ал. 3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл е и
Определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II ТО. Специалните
правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК,
поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за
местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след
влизането в сила на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна – Районен съд – гр. Провадия.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 61627/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Провадия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3