Разпореждане по дело №32/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-274 и чл.310, т.2 ГПК.

Постъпила е допустима въззивна жалба от “. Ф.-Г. П.-Г. и “. Е.-Г. против Решение № 177/25.06.2010 г. по Г.дело № 1166/2009 г. на Смолянски районен съд. Иска се отмяна на решението и отхвърляне исковете на М. “Д-р Б. Ш.-Г. по чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателите да освободят изцяло и предадат на болницата държането на държавен недвижим имот-частна държавна собственост – Вила “З”, в м.”А.”-к.к.П..

В отговора на въззивната жалба по чл.263 ГПК ищецът-въззиваем М. ”Д-р Б. Ш. – Г. настоява да се потвърди обжалваното решение, като дава становище по отделните оплаквания във въззивната жалба.

Съдът установява следното:

С обжалваното решение Смолянски районен съд съжда “. Ф. – Г. П.-Г. и “. Е. – Г., на когото е прехвърлено предприятието на едноличния търговец, да предадат на М. “Д-р Б. Ш. – Г. държането на отдадения под наем с договор за наем от 14.10.1993 г. недвижим имот – вила “З.”, находяща се в м.”А.”-к.к. П., понастоящем представляваща сграда с идентификатор 69345.31.17.1.; присъжда на болницата разноски в размер на 3 183 лв.

Решението следва да се потвърди.

По силата на договор за наем от 14.10.1993 г. ОРБ”Д-р Бр.Ш., праводател на ищеца, предоставя на “.-Ф.-Л. Т.”-Г., праводател на ответниците, за срок от пет години за временно ползване под наем свой недвижим имот – вила “Здраве”, намираща се в м.”А.”-П., срещу определена месечна наемна цена. Имотът е описан в чл.І като състоящ се от приземен етаж с разположени в него кухненско помещение, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен възел; първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла; втори етаж с разположени в него четири стаи с по две легла; тавански етаж с разположени в него две стаи от по три и четири легла; барака за стопански нужди, както и прилежащото към сградата дворно място.

Според чл.ІІ, т.2, наемателят има право да извърши вътрешни реконструкции или преустройства съобразно нуждите си на наетите помещения след писмено съгласие на наемодателя. От своя страна, наемодателят има право, след изтичане срока на договора, да получи отдадения имот във вида, в който го е предал, като се вземе предвид нормалното овехтяване.

Съгласно втория Анекс от 03.09.1996 г. към договора, т.5, осъществените от наемателя промени в наетия имот са за сметка на наемателя и остават негова собственост след изтичане срока на договора. Според третия Анекс от 30.10.1998 г., всички права и задължения по основния договор и предходните анекси запазват силата си. По т.5 наемателят поема задължение да приведе вилата във вид, отговарящ за развиването на туристическа дейност, като подмени дървените стълбища и изгради аварийни такива за своя сметка и свои средства. Срокът на договора е продължен с анекс от 16.03.2006 г. до влизане в сила на решението по Г.дело № 294/2002 г. на Районен съд-С. но не повече от три години, считано от 01.11.2005 г.

С предизвестия от 20.05.2008 г. и от 16.11.2009 г. М.”Д-р Бр-Ш. кани “. Ф. Г. П. да освободи наетия обект, решението на СмРС по посоченото дело е влязло в сила на 31.01.2007 г. При завеждане на делото наемният договор между страните е прекратен, а и този въпрос не е спорен между страните.

От Разрешение за строеж №. г. със скица № 590/13.06.1994 г., Акт за установяване годността на строеж от . г., Двустранен протокол от 08.10.1997 г., Акт № 170 за държавна собственост от 03.03.1967 г., Заповед № РД-.. г. и Решение по Г.д. 294/202 г. на СмРС, обсъдени заедно със заключението по СТЕ от 04.06.2010 г. и обясненията на вещото лице от заседанието на 09.06.2010 г., се установява, че на спорната вила “З.” е извършена реконструкция, има пристрояване, надстрояване, но новоизграденото не представлява самостоятелен обект, който може да се отдели от съществувалото преди това. Навесите, спомагателните постройки, с които застроената площ възлиза на 109 кв.м., не съществуват понастоящем. Приземният, първият и вторият етажи след реконструкцията са преустроени към общите части. Помещенията са общи след преустройството, входът е един, има общо стълбище, вилата е уширена и изцяло реконструирана. Не се касае обаче за отделни постройки, които могат да бъдат отделени от самата сграда, каквато е била в първоначалния си вид при отдаването и под наем.

След преустройството не са налице отделни обекти, чието предаване наемателят да се опита да оспорва с оглед на чл.ІІ, т.2 от договора от 1993 г., макар, че само по силата на тази уговорка той не би могъл валидно да придобие собствеността върху тях. Също така, наемодателят не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия недвижим имот, тъй като отношенията между тях са облигационни и въпросът за собствеността е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Наемателят е извършил в наетия обект значителни подобрения, за които, съобразно събраните доказателства, може да се направи извод, че се явяват принадлежащи към главната вещ по силата на чл.97 ЗС на ищцвото дружество, но всички тези въпроси не могат да се обсъждат в настоящото производство. Задължението на наемателя да върне вещта не зависи от това дали наемодателят е неин собственик.

Така на осн.чл.233, ал.1, изр.първо ЗЗД и чл.ІІІ, ал.3,

т.2 от договора, наемателят дължи връщането на цялостния обект в сегашния му вид, описан в обжалваното решение, тъй като именно той представлява наетата вила “З.”. Между страните липсва уговорка в първоначалния договор и в анексите, касаеща създаване от наемателя на имот/вещ, чието връщане да не се дължи след прекратяване на наемното правоотношение. Посочването на отделните етажи с намиращите се в тях помещения в договора от 1993 г. е направено за да се опише точно имотът като цяло – вила “Здраве”, и именно тя трябва да се върне на наемодателя – “отдаденият имот”, а не отделните етажи с помещенията в тях според описанието в чл.І.

Действително, в договора от 14.10.93 г., чл.ІІІ,ал.3,

т.2 се говори за получаване на “отдадения имот във вида, в който го е предал”, но е добавено “като се вземе предвид нормалното овехтяване” – т.е., това не е съглашение да се върнат само описаните в чл.І помещения, барака и дворно място, а е уговорка, че наемодателят не може да търси обезщетение от наемателя за евентуални повреди или липси, които са резултат от нормалното овехтяване на вещта.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото болнично заведение следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски от 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Смолянски окръжен

съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177/25.06.2010 г. по Г.дело № 1166/2009 г. на Смолянски районен съд.

ОСЪЖДА “. Ф.-Г. П.-Г., У. № . .1, А., и “. Е. – Г., У. № . .1, А., представлявано от Г. П. П., ЕГН *, солидарно да заплатят на М. “Д-р Б. Ш. – Г., бУ.”. № , ЕИК *********, направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния

касационен съд в едномесечен срок, считано от обявяването му на 24.09.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.