Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от ДП Управление и стопанисване на язовири, чрез старши юрисконсулт В. В., срещу Решение № 1624/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1367/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № НЯСС-44 от 24.02.2022 г. издадено от Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че въззивният съд не е направил преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. Сочи, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, но при постановяване на оспореното решение ВРС е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, представляващо теоретично сравнение с други от същия вид. Намира, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Това възражение е основано на разбирането, че след като е дадено предписание за изпълнение на задължение, проверката за изпълнението на даденото предписание следва да се извърши в срок от три месеца от изтичането на срока за изпълнението на предписанието и след като проверката е извършена след тази дата, то било налице бездействие на контролния орган и като последица е изтекъл 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Счита, че след като ДПУСЯ не е уведомило ДАМТН за изпълнението на предписанието в даденият му срок, то ДАМТН е имал информация, че предписанието не е изпълнено още в деня на изтичане на срока за изпълнение. Намира, че предвид вида на предписанието, а именно да се представи в ДАМТН инвестиционен проект – заснемане одобрен по реда на ЗУТ не е било необходимо извършването на проверка на място. На тези съображения оспорва извода на ВРС, че НП е издадено в предвидения шестмесечен преклузивен срок. Оспорва процедурата по съставяне на АУАН и счита, че не е подписан от изискуемия по ЗАНН брой свидетели и в този аспект намира смесване на процесулните качества на г-жа Янкова, която при извършване на проверката е констатирала нарушението, а впоследствие се е подписала като свидетел в АУАН. Счита, че при издаване на НП не е даден отговор на молбата на ДПУСЯ за изясняване как следва да изпълни задължението по предписанието. Намира, че язовирът не подлежи на контрол, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ. Релевира довод, че съдът не е изяснил процедурата по издаване на НП, тъй като в решението е посочено „комисия“ която е дала предписанията, но не била изследвана изобщо компетентността на ДАМТН по отношение на язовира и в това число правомощията за извършване на проверки, даване на предписания и издаване на НП.

С оглед на изложеното моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Производството е при условията на проверка на повторно постановеното решение по чл.225 от АПК.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1624/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1367/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № НЯСС-44 от 24.02.2022 г. издадено от Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1 от Закона за водите.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 02.06.2021г. служители на РО НЯСС са извършили проверка на документацията за експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Крумово“. За проверката е съставен констативен протокол от същата дата. При проверката е констатирано, че не е изготвен и не е представен в ДАМТН инвестиционен проект – заснемане и, че не са представени доказателства от собственика за наличието на такъв. Не било изпълнено от собственика на язовир „Крумово“ задължителното предписание дадено с констативния протокол от 24.09.2020г., поради което срещу касатора е съставен АУАН. В законоустановения срок от ДП „Управление и стопанисване на язовири“ е депозирано възражение, което е възприето за неоснователно от административнонаказващия орган и като е възприел идентична фактическа обстановка на описаната в АУАН, Председателят на ДАМТН е издал процесното пред въззивния съд наказателно постановление.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. ВРС е приел за безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, която приел, че се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Първостепенният съд е изложил мотиви, че със своето бездействие в срок до 30.11.2020 г. ДП „Управление и стопанисване на язовири“ е осъществила състава на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Направил извод, че правилно е установена датата на извършеното нарушение – 01.12.2020г. Приел за неоснователно твърдението на дружеството, че е било в обективна невъзможност да представи строителни книжа и да изпълни изискването по чл.145, ал.5 от ЗУТ, поради това, че при прехвърлянето на собствеността на язовира от общината на държавата нямало проектна документация за строителство и изграждане, т.к. санкцията е наложена именно затова, че не е изпълнено предписанието за заснемането и представянето на инвестиционния проект за язовира.

Отхвърлил е като неоснователно възражението за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, като е приел, че ясно са посочени мястото и датата на извършеното нарушение. С оглед изложеното съставът на Районен съд – Варна е потвърдил издаденото наказателно постановление.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба пространно се твърдят допуснати от районния съд нарушения на материалния закон при постановяване на решението, които могат да се обобщят по следния начин: 1.ВРС не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, които да са конкретно свързани с нарушението; 2. Съдът не е приел тезата на дружеството, че по отношение на съставянето на АУАН не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН; 3.Съдът не е съобразил изискванията към реквизитите на АУАН и в този аспект не е изследвал твърдяното от дружеството смесване на процесуалните качества на г-жа Янкова, която при извършване на проверката е констатирала нарушението, а впоследствие се е подписала като свидетел в АУАН; 4.Не било съобразено, че не е даден от административно наказващият орган отговор на молбата на ДПУСЯ за изясняване как следва да изпълни задължението по предписанието; 5.Съдът не бил съобразил, че язовирът не подлежи на контрол, тъй като попадал в обхвата на разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ, поради което и ДАМТН не е имала контролни правомощия по отношения на него. Всички тези възражения касационната инстанция преценява като неоснователни, като същите ще бъдат разгледани в посочената последователност.

Първо, по възражението, че не са изложени конкретни мотиви във въззивното решение защо към нарушението не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция намира за съответни на закона мотивите на Съда относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите са ясни и съдържат анализ на фактите по спора и на относимите разпоредби. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК/. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая административно нарушение/ от съответния вид. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. С. З. за водите се уреждат обществени отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях. Със ЗУТ са въведени стриктни изисквания към строежите, които не са изпълнени по отношение на язовир „Крумово“. Въдените изисквания в ЗВ и в ЗУТ са свързани с експлоатацията на водните съоръжения, като преките и непосредствени последици от технически неизправното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с възникване на непосредствена опасност за населението, имуществото или околната среда, като отказът за изпълнение на законово задължение произтичащо от изискванията за безопасна експлоатация на язовир не може да се определи като маловажно или незначително.

Второ, въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че датата на откриване на нарушението е датата на извършената от ДАМТН проверка за изпълнение на предписанията. Тези мотиви са обосновани от нормативната уредба. Не е разписано правило в ЗАНН или в ЗВ или в друг относим към извършеното нарушение закон даващо възможност на контролния орган да приеме, че неизпълнението на даденото предписание съдържащо изискване както за съставянето (изпълнението на процедура по реда на ЗУТ пред друг орган за приемането на инвестиционен проект – заснемането на язовир), така и за „представянето“ в определен срок пред контролния орган на посочените в предписанието документи може автоматично, без извършване на проверка, да бъде прието като неизпълнение на даденото предписание, още повече, че в конкретния случай одобряването на инвестиционния проект не е от компетентността на ДПУСЯ и от значение за осъществяването на деянието би било и започването на процедурата по одобрението на инвестиционния проект. Липсата на нормативно установена презумпция за осъществен състав на нарушението по чл.200, ал.1, т.39 от ЗУТ при непредставянето на изискания инвестиционен проект в ДАМТН, налага извод, че за установяването на това деяние следва да бъде извършена проверка от контролния орган, поради което са и правилни изводите на Съда за датата на установяването на нарушението.

Трето, възражението относно смесването на процесулните качества на г-жа Янкова, която при извършване на проверката е констатирала нарушението, а впоследствие се е подписала като свидетел в АУАН е релевирано не във въззивната жалба, а в първата касационна жалба, тази срещу решение № 779/10.06.2022г. постановено по адм.н.д.№ 1429/2022г. по описа на ВРС. В отменителното решение на АдмС Варна послужило за образуването на адм.н.д. 1367/2023г., а именно решение №385/23.03.2023г. постановено по к.анд.д. 121/2023г. по описа на АдмС Варна са дадени конкретни указания за обхвата на проверката на НП при новото разглеждане на делото. Между тези указания не се съдържа и проверката на твърденията относно процесуалните качества на г-жа Янкова. Въззивният съд предвид разпоредбата на чл.355 от НПК е длъжен да съобрази решението си с указанията дадени от касационната инстанция. Видно от съдържанието на указанията дадени от касационната инстанция решение №385/23.03.2023г. постановено по к.анд.д. 121/2023г. по описа на АдмС Варна и от съдържанието на оспореното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е изпълнил стриктно указанията на касационната инстанция.

Четвърто, възражението относно писмото изпратено от наказаното дружество до ДАМТН за даване на указания за начин на изпълнение на предписанието е обсъдено от въззивната инстанция. Мотивите са обосновани от фактите и са правилни, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Тук следва да бъде посочено на касатора и, че ако не е бил съгласен с даденото предписание вместо да праща писмо до контролния орган с искане за пояснения относно изпълнението му, е имал възможност да го оспори. Като не е оспорил предписанието в срок, то е влязло в сила и е следвало да бъде изпълнено.

Пето, твърдението, че язовирът попада в обхвата на разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ е обсъдено от въззивната инстанция, като е направен анализ както на доказателствата по административнонаказателната преписка и събраните допълнително в хода на съдебното оспорване, така и на нормативната уредба. Мотивите на Съда се споделят и от настоящата инстанция. В допълнение следва да бъде посочено, че това твърдение не е подкрепено от касатора с никакви доказателства, а предвид факта, че релевира това твърдение във връзка с въведеното от него касационно основание за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, негова е и доказателствената тежест във фазата на касационното обжалване да представи доказателства относно това касационно основание. Следва да се посочи, че касатора не оспорва наличието на нарушението и не твърди, че е предприел действия за осъществяване на инвестиционен проект – заснемане по реда на ЗУТ на язовир „Крумово“. Последното е негово задължение не само съгласно предписанието, но и съгласно ЗУТ изискващ наличието на посочените в него документи за строежите, какъвто безспорно е и язовирът. Само на собствениците на строежите и или на упълномощените от тях лица е дадено правомощие да се снабдяват със строителни книжа по ЗУТ, поради което за ДАМТН не е налице възможност да изпълни вместо ДПУСЯ изискването за съставянето на документите относно инвестиционния проект – заснемане и от тях да съобрази наличието на компетентност по ЗВ. Като не е изпълнил задължението си за осъществяването на инвестиционен проект – заснемане на язовир „Крумово“, ДПУСЯ е препятствал ДАМТН да съобрази твърденията на собственика на язовира, че последният не попада в обхвата на правомощията за контрол по ЗВ. При липсата на други данни съдържащи се в официални документи (книжата съставени по реда на ЗУТ) правилни са изводите на Съда, че от представената по административната преписка информация язовирът не е измежду тези, неподлежащи на контрол по ЗВ, поради което по отношение на същия ДАМТН има правомощия на контролен орган.

При извършена проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт само на това основание.

На горните съображения Решение № 1624/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1367/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1624/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1367/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ [населено място] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.