№ 39787
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110168925 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ищеца „П*К* Б*“ ЕООД за изменение на Решение
№13531 от 10.07.2025г. по гр. д. №68925/2024г. в частта на присъдените в тежест на
ищеца съдебни разноски. Ищецът сочи, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като предвидените минимални размери на адвокатските
възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС не са обвързващи при
извършване на дължимата преценка от съда по чл. 78, ал. 5 ГПК. Излага доводи, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено под минимума,
установен в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС, като се позовава на Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-247/2016г. и С-428/2016г. на СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът изразява становище за неоснователност на
молбата за изменение на решението в частта на присъдените в тежест на ищеца
съдебни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите страните по спора и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е
необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че
молбите за изменение и допълване на решението са депозирани в срока за неговото
обжалване, съдът намира, че същите са процесуално допустими.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил на адв. Л. Б. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 78 ал. 3 ГПК сумата от 891 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответника К. П. Н. пред СРС.
По делото се установява, че ответникът К. П. Н. е упълномощила адв. Л. Б. да я
представлява по гр. д. №68925/2024г. по описа на СРС, 36 състав, като завежда и води
делото до приключването му през всички инстанции. От представения договор за
правна защита и съдействие (л. 76 от делото), сключен между К. П. Н., като клиент, и
адв. Л. К. Б., като адвокат, се установява, че адвокатътсе се е задължил да оказва
правна защита и съдействие, изразяващи се представителство по дело №68925/2024г.
по описа на СРС, 36 състав до приключването му на всички съдебни инстанции
безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
При произнасянето си относно разпределението между страните на сторените
съдебни разноски в производството съдът е разгледал релевираното възражение от
1
ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като го е приел за неоснователно.
Съдът намира въведените доводи в молбата по чл. 248 ГПК за липса на
фактическа и правна сложност на спора, обуславящи извод за наличие на основание за
изменение на решението в частта на присъдените в полза на адв. Б. разноски в размер
на 891 лева, за неоснователни. Производството е образувано по искови претенции,
предявени по реда на чл. 422 ГПК след проведено заповедно производство, като
правният спор има потребителски характер, което налага извършването на служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи в съдържанието на представения
договор за потребителски к*. В депозирания отговор на исковата молба ответникът
чрез упълномощения процесуален представител противопоставя възражения срещу
основателността на иска, като обосновава обстойни доводи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, позовава се на цитирана съдебна
практика, прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с тази насока. Процесуалният представител на ответника не се е явил в
проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, но предварително е
депозирал писмено становище. При така отчетените обстоятелства, съдът намира, че
правният спор не се отличава с висока фактическа и правна сложност, доколкото
фактическите изводи на съда се основават на неголям брой писмени доказателства и
заключение съм приетата съдебно-счетоводна експертиза, а от правна страна по
основните правни въпроси при разрешаването на спора е налице утвърдена съдебна
практика относно преценката за неравноправен характер на сходни договорни клаузи.
От тук присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв е
съобразено с установените минимални размери в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС.
Настоящият съдебен състав възприема съдебната практика, съгласно която
националният съд, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22,
разполага с възможност да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен
/Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г./. В настоящия
случай, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдебният състав приема, че
размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото, броя на предявените искови претенции и предприетите
процесуални действия в тяхна защита от страна на адвоката, поради което прецени, че
възнаграждение от 891 лева, присъдено на процесуалния представител на ответника –
адв. Л. Б., съобразно отхвърлената част от исковете не се явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 249375/18.07.2025 г. на ищеца „П*
К* Б*“ ЕООД, ЕИК: ****, по чл. 248 ГПК за изменение на решение №
13531/10.07.2025 г. по гр. д. № 68925/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2