№ 325
гр. Разград, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100162 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.
Депозирана е искова молба от Н. Н. Д., с която са предявени обективно
съединени искове срещу Р. Х.ов А. за:
- Приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик
на 90,93 кв.м, заключени от западната регулационна граница на имот VI-160 и
навлизащи в имот V-159, представляващи част от дворно място, находящо се
в *****************************, с административен адрес: ************,
урегулирано от 1537кв.м, неурегулирано от 1328кв.м, съставляващо парцел
V-159 от квартал 32 по плана на с.**************, при граници на целия
имот: от двете страни улици, парцел VI-160, парцел VII-161, парцел VIII-154
и парцел IV-155 и осъди ответника да й предаде владението на тази реална
част от имота;
- Осъждане на ответника да премахне оградата, която неоснователно
ограничава правото й да ползва собствения си имот в пълен обем и
граници.Претендира и разноските.
Твърди,че е собственик въз основа на дарение от 17.04.2014г. на недвижим
имот, представляващ - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в
***************************, урегулирано от 1537 кв.м и неурегулирано от
1328кв.м, съставляващо парцел V-159 от кв.32 по плана на селото, ведно с
построените върху земята - жилищна сграда; гараж и стопанска сграда, които
не са обект по иска; че в разписния лист към плана от 1986г., за квартал 32,
като собственик на имот с номер 159 е вписана Н. Н. Д.. а като собственик на
имот с номер 160 е вписан ответника Р. Х.ов А.; че вътрешната регулационна
линия между парцел V-159 и УПИ VI-160 е приложена; че на место
поставената между процесните имоти ограда не съответства на кадастралната
граница по одобрения план за регулация на част от кв.32 със Заповед
№281/21.02.2011 г. на Кмета на Община Разград. Също така твърди, че
1
поставената ограда навлиза в имота на ищцата, поради което правото й на
собственост в размера до 90,93 кв.м е накърнено; че по време на процедурата
по изменение на кадастралната карта и след нея ответникът също отказал да
премести оградата и отстъпи завзетата площ с претенцията, че площта е
негова.
Ответникът Р. Х. А. счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Признава, че с ищцата са съседи и между имотите им има
обща граница.
Твърди, че границата между двата имота никога не е била местена и се
намира на сегашното си място още с плана от 1932г., че между двата имота е
имало неуредени регулационни отношения; че до 2023г. не е имало спор къде
минава границата между имотите на страните; че одобреното с посочената в
исковата молба заповед частично изменение на регулационния план е
проектирано при невярна кадастрална основа и т.к. проектът предвижда
поставянето на дворищнорегулационната граница между УПИ VI-160 и УПИ
V-159 в кв.32 по имотната граница следва,че така проектираната
регулационна граница е невярна; че ищцата никога не е била собственик на
въпросната част от мястото, а проведените административно технически
процедури от 2011г са сторени при невярна кадастрална основа; че
проектираната регулационна граница е невярна и не отговоря на
действително положение на границата между имотите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
С НА за собственост по обстоятелствена проверка №9/1957г. /л.28/ К.Д.Д. е
признат за собственик на къща с двор от около 1дка., за който е отреден
парцел V -264 в кв.51 по плана на село **************. С НА №41/1975г.
/л.30/ Д.Х.Д. е признат за собственик на парцел IV, имот с планоснимачен
номер 263, от кв.51 по плана на селото. С НА № 121/1997г. А.Д. Х. и Ф.Б. Х.
са признати за собственици по давностно владение и покупко-продажба на
дворно място от 1365кв.м., а по кад.основа 600кв.м. съставляващо
урег.парцел V-159 от кв.32,с неуредени сметки по регулация. С
НА№138/2013г. /л.32/ А. Х. и Ф. Х. са признати за собственици въз основа на
покупко-продажба и давностно владение на 390/1537ид.ч. от дворно
място,урегулирано от 1537кв.м.,неурегулирано от 938кв.м., съставляващо
парцел V-159 от кв.32 по плана на селото.С НА №79/2014г./л.33/ А. и Ф. Х. са
дарили на ищцата дворно място урегулирано от 1537кв.м.,неурегулирано от
1328кв.м., съставляващо парцел V-159 от кв.32.
В разписния лист към плана от 1986г., за квартал 32 /л.39/, като собственик на
имот с номер 159 е вписана ищцата Н. Н. Д.. а като собственик на имот с
номер 160 е вписан ответника Р. Х.ов А.. В същия разписен лист е записано,
че от имот 159 е образуван V от кв.32, а от имот 160 – парцел VI. от кв.32.
Ответникът Р. Х. А. с нотариален акт №1, т.5, рег.№6358, дело №706/2011 г.
на нотариус с рег.№378 /л.57/ е признат за собственик по давностно владение,
дарение и наследство на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот
с площ 1518 кв.м., неурегулиран 1497 кв.м., с неприложена улична регулация
за 21 кв.м., съставляват имот VI-160 в кв.32 по плана на с.**************,
одобрен със Заповед №281/21.02.2011 г. При съставянето на този акт е
представен и нотариален акт за собственост №13, т.1, дело №19/1975 г. на
Разградски районен съд /л.59/, с който Ю.А.Ю. и Е.А.Ю. са признати за
собственици на две дворни места, за които са отредени съответно парцел VI-
265 и VII-265 в кв. 51 по бл. План на с.**************.
2
За територията на село ************** към момента има одобрени
кадастрална карта и кадастрални регистри само досежно неурбанизираната
територия. Със Заповед №281/21.02.2011 г. на Кмета на Община Разград
/л.42/ е одобрено изменение по плана за регулация на част от к32 по плана на
с.************** като вътрешните регулационни линии на УПИ VI -160,
чийто собственик е ответника са поставени по съществуващите имотни
граници по зелени щрихи и поправки, съгласно приложения проект,
представляващ неразделна част от заповедта.
През м.септември 2023г. ищцата е подала искане за изменение на
кадастралния план на с.**************, одобрен със заповед №1443/1986 г. в
частта на поземлен имот с пл.№ 159, за който е отреден парцел V-159 от
кв.32. Процедурата е приключила с отказ за одобрение на исканото
изменение, поради неподписването на Акта за непълноти и грешки както от
заявителя, така и от заинтересованото лице - Р. Х. А..
Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена след
запознаване с доказателствата по делото и след оглед на имотите на страните:
За първи път имотите, собственост на страните по настоящото дело са
заснети и нанесени в кадастралния план на с. ************** одобрен през
1932г., като имотът, собственост на ищцата е заснет с планоснимачен № 264
(изчертан и надписан в кафяв цвят, и защрихован с кръстосана щриховка в
червени линии върху приложената към заключението скица), а имотът,
собственост на ответника е заснет с планоснимачен № 265 (изчертан и
надписан в кафяв цвят, и защрихован в сини линии върху приложената към
заключението скица). Вещото лице е записано, че в плана за регулация от
1932г. за имот с планоснимачен № 264 (собственост на ищцата) е отреден
парцел с № V-264 в кв. № 51 (изчертан със зелени линии, надписан в зелен
цвят и оцветен в розово върху приложената към заключението скица).
Съответно в същия план за имот с планоснимачен № 265 (собственост на
ответника) са отредени парцели с №№ VI-265 и VII-265 в кв. № 51 (със
зелени линии, надписани в зелен цвят и оцветен в зелено върху приложената
към заключението скица). С плана за регулация от 1932г. е предвидено
парцел с № VI-264 (собственост на ищцата) да бъде упълномерен с
разполагаема част от имот с план. № 265. Със същия план се е предвиждало
към парцел с № VI-265 (собственост на ответника) да се предаде част от имот
с план. № 264 – място, граничещо с *****. По време на действието на плана
от 1932 г. е приложена частично дворищната регулация между
горецитираните парцели в тяхната южна част в резултат на построяването на
гараж в парцел № V-264, чиято западна фасада е изградена да съвпадне с
вътрешнорегулационната граница между парцели с №№ V-264 (собственост
на ищцата) и VI-265(собственост на ответника) от кв. №51.
В следващия план на с. ************** одобрен през 1986г. според
представеното заключение имотите на страните по делото са заснети, както
следва: 1.Имотът, собственост на ищцата е заснет с планоснимачен № 159
(изчертан и надписан в черен цвят, и защрихован с хоризонтална щриховка в
кафяви линии върху приложената към настоящото заключение Скица № 2).
2.Имотът, собственост на ответника е заснет с планоснимачен № 160
(изчертан и надписан в черен цвят, и защрихован с вертикална щриховка в
червени линии върху приложената към настоящото заключение Скица № 2).
В плана за регулация от 1986г. за имот с планоснимачен № 159 (собственост
на ищеца) е отреден парцел с № V-159 в кв. № 32 (изчертан и надписан в син
цвят върху приложената към заключението Скица №2). В плана за регулация
3
от 1986г. за имот с планоснимачен № 160 (собственост на ответника) е
отреден парцел с № VI-160 в кв. № 32 (изчертан и надписан в син цвят върху
приложената към заключението Скица №2). В резултат на изготвения и
одобрен със заповед № 281/21.02.2011г. ЧИПР за парцели с №№ V-159 и VI-
160 от кв. № 32, вътрешнорегулационната граница между парцели с №№ V-
159 и VI-160 е проведена да съвпадне с изобразената върху одобрения
кадастрален план граница между имоти с планоснимачни номера 159 и 160, с
което е прието, че парцелите са напълно урегулирани.
Според вещото лице в компетентния орган не са налични протокол за оглед и
контролни геодезически измервания при ЧИПР одобрен със заповед №
281/21.02.2011 г. Липсват данни - текстови и графични за уреждане на сметки
по регулация между собствениците на парцели с №№ IV-264 и V-265 от кв.
51 по плана на селото от 1932г. Няма данни за прехвърляне на собственост, с
цел промяна на границите между парцели с №№ V-159 и VI-160 от кв. № 32
(чл.15, ал.З от ЗУТ) през 2011г. при провеждането на ЧИПР одобрен със
заповед № 281/21.02.2011г. Няма данни за прилагането на място на ЧИПР
одобрен със заповед №281/21.02.2011г. и материализиране на границите,
които той предвижда. Като краен извод според в.л. частичното изменение на
плана за регулация, одобрен със заповед № 281/21.02.2011г. е проектиран
върху сгрешена кадастрална основа.
Изслушан в о.с.з. вещото лице потвърждава извода, че границата между
имотите, поставена в кадастралния план от 1986 г. не отразява
действителната имотна граница между двата имота; както и че кафявата и
черната линия на приложената към заключението скица , която разделя имот
264 и имот 265 почти се покрива с оградата, която е съществува на място,
както и че съществуващата на място ограда почти съвпада със старата
имотна граница от 1932 г.
За установяване на твърдяните от страните обстоятелства са разпитани
свидетелите Д. и Т.. Първият от тях е съпруг на ищцата и съобщава в
показанията си, че бащата на ищцата споделил с него, че през седемдесетте
години бащата на ответника предложил да премесят оградата между двата
имота към имота, който към настоящия момент е собственост на ищцата,
защото оградата била под наклон и мрежата не стояла и съответно бащата на
ищцата се съгласил на това. Този разговор между свидетеля и предходния
собственик е бил по повод издадената заповед от 2011 г. за частично
изменение на плана, според която 90 кв. м. от имота на ответника
принадлежат към имота на ищцата. На свид. Т., който живее близо до
имотите на двете страни, не му е известно между тях да има спор за оградата.
Според него на място няма и ограда, а синор, който е висок 60 - 80 см.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е по чл.108 от Закона за
собствеността. За да бъде уважен този иск ищцата следва да установи, че е
собственик на 90,93 кв.м, заключени от западната регулационна граница на
имот VI-160 и навлизащи в имот V-159, представляващи част от дворно
място, находящо се в *****************************, с административен
адрес: ************, урегулирано от 1537кв.м, неурегулирано от 1328кв.м,
съставляващо парцел V-159 от квартал 32 по плана на с.**************, при
граници на целия имот: от двете страни улици, парцел VI-160, парцел VII-161,
парцел VIII-154 и парцел IV-155, което поражда задължението на съда да
осъжди ответника да й предаде владението на тази реална част от имота
По отношение на другите две предпоставки за уважаване на иска, ответникът
4
признава, че упражнява фактическа власт върху спорната част от имота, а по
отношение на основанието за това, твърди, че тази процесна част е всъщност
част от неговия, а не на ищеца имот.
Тъй като ищецът твърди транслативно основание за придобиване на право на
собственост – договор за дарение, същият следваше да установи, че правото
на собственост в твърдения от нея обем е принадлежало на неговия
праводател.
За да установи правото си на собственост в твърдяния от нея обем, ищцата се
позовава на кадастралната основа, изготвена през 1986 г. В тази връзка Съдът
следва да вземе предвид, че кадастралните основи при действието на ЗТСУ
имат декларативно действие и от същите не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите, което означава, че неправилното отразяване
на правото на собственост и на границите на имотите не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото, респ. до промяна в границите на имота.
За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове, които съгласно
ЗТСУ се изработват въз основа на тази кадастрална основа, последната няма
отчуждително действие. Същата е само графично изражение на правото на
собственост, така както е отразено в съответните документи за собственост
/нотариални актове и др./.
По делото не бяха представени никакви преки доказателства за местене на
реалната граница между двата имота. Единственото косвено доказателства за
такова местене – преразказването на думите на бащата на ищцата от нейния
съпруг не е в синхрон с нито едно от останалите доказателства.
Като бе посочено по-горе изготвянето на кадастралната основа към
регулационния план при действието на ЗТСУ няма правоизменящо действие.
Напротив, кадастралната основа следва да отразява правото на собственост и
когато това отразяване не е точно, говорим за невярна кадастрална основа,
поради което Съдът счита така предявеният иск за неоснователен и
недоказан.
Предявеният иск за осъждане на ответника да да премахне оградата, която
неоснователно ограничава правото й да ползва собствения си имот в пълен
обем и граници.намира своето правно основание в разпоредбата на чл.109 от
ЗС.
Негаторният иск, регламентиран в чл.109 от ЗС е средство за защита на
правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути, когато не е
отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от
притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по-
ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е
създадено такова състояние, свързано с нея. Тази норма предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие
или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обема на
правото на собственост, което може да не накърнява владението, но
ограничава, смущава или пречи на допустимото и пълноценно ползване на
вещта от собственика според нейното предназначение.
Негаторната защита предпоставя няколко факта: право на собственост,
неоснователно действие, пречки при осъществяване на правото на
собственост, както и причинна връзка между тях.
В случая ищецът установи правото на собственост по отношение на имот V-
159, но не бе установено нито едно действие на ответника, което да пречи за
упражняване на правото на собственост в границите на този имот, поради
което и този от двата иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
5
недоказан.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответника има право на направените по
делото разноски, които са в размер на 1000 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***** 15, с. **************, общ. Разград, обл. Разград против Р. Х. А. С
АДРЕС: с. **************, ул. ******************, общ. Разград, обл.
Разград искове, както следва:
иск по чл.108 от Закона за собствеността за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на 90,93 кв.м, заключени от
западната регулационна граница на имот VI-160 и навлизащи в имот V-159,
представляващи част от дворно място, находящо се в
*****************************, с административен адрес: ************,
урегулирано от 1537кв.м, неурегулирано от 1328кв.м, съставляващо парцел
V-159 от квартал 32 по плана на с.**************, при граници на целия
имот: от двете страни улици, парцел VI-160, парцел VII-161, парцел VIII-154
и парцел IV-155 и осъди ответника да й предаде владението на тази реална
част от имота.
иск по чл.109 от ЗС за исъждане на ответника да премахне оградата, която
неоснователно ограничава правото й да ползва собствения си имот в пълен
обем и граници
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** 15, с.
**************, общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. А. С
АДРЕС: с. **************, ул. ******************, общ. Разград, обл.
Разград сумата 1000 лв. / хиляда лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6