М О Т И В И
към Присъда № 5 от 27.02.2019 г., постановена по НOХД № 125 по описа на Районен съд – Б. за 2018 г.
Районна прокуратура – Б. е внесла в съда обвинителен акт срещу С.Н.В. за това, че в периода от 01.11.2006 год. до 04.09.2010 год. в гр. Б., обл. С., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - “Инкасатор
контрольор” във фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б., представлявано от управителя Г.Ц.Г., е присвоила чужди пари - сумата от 36 731,38 лева, връчени й в
това качество, като не ги е внесла в главната каса на фирма “В и К Б.” ЕООД –
гр. Б., и длъжностното присвояване е в големи размери, както следва:
през месец
11.2006 г. е присвоила сумата от 66,26
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
12.2006 г. е присвоила
сумата от 299,76лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
01.2007 г. е присвоила сумата от 56,96 лева, собственост на фирма “В и К Б.“
ЕООД - гр. Б.;
през месец
02.2007 г. е присвоила сумата от 524,82 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец 03.2007 г. е присвоила
сумата от 620,75 лева, собственост на фирма “В и К Б.“
ЕООД - гр. Б.;
през месец
04.2007 г. е присвоила сумата от 818,70
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
05.2007 г. е присвоила сумата от 593,52
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
06.2007 г. е присвоила сумата от 705,66
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
07.2007 г. е присвоила сумата от 570,23 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
08.2007 г. е присвоила сумата от 480,48
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
09.2007 г. е присвоила сумата от 960,59 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец 10.2007 г. е присвоила сумата от 839,71 лева, собственост на
фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
11.2007 г. е присвоила сумата от 1001,12 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец 12.2007 г. е присвоила сумата от 954,41 лева, собственост
на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
01.2008 г. е присвоила сумата от 402,62 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД — гр. Б.;
през месец 02.2008 г. е присвоила сумата от 267,10 лева, собственост
на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 03.2008 г. е присвоила сумата
от 500,55 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 04.2008 г. е присвоила
сумата от 767,27 лева, собственост на
фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
през месец 05.2008 г. е присвоила сумата от 654,70 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
през месец 06.2008 г. е присвоила сумата от 830,27 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
през месец 07.2008 г. е присвоила сумата от 893,19 лева,
собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец
08.2008 г. е присвоила сумата от 404,81 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
09.2008 г. е присвоила сумата от 1107,18 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД — гр. Б.;
през месец
10.2008 г. е присвоила сумата от 1010,22 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
през месец
11.2008 г. е присвоила сумата от 1115,95 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
12.2008 г. е присвоила сумата от 1305,71 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
01.2009 г. е присвоила сумата от 612,93 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
01.2009 г. е присвоила сумата от 612,93 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
02.2009 г. е присвоила сумата от 859,55 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
03.2009 г. е присвоила сумата от 771,81 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
04.2009 г. е присвоила сумата от 920,65 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
05.2009 г. е присвоила сумата от 756,93 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
06.2009 г. е присвоила сумата от 783,87 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
07.2009 г. е присвоила сумата от 535,24 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
08.2009 г. е присвоила сумата от 770,30 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
09.2009 г. е присвоила сумата от 809,95 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
10.2009 г. е присвоила сумата от 860,64 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
11.2009 г. е присвоила сумата от 777,53 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
12.2009 г. е присвоила сумата от 907,15 лева, собственост на фирма “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.;
през месец
01.2010 г. е присвоила сумата от 704,90 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД
- гр. Б.;
през месец 02.2010 г. е присвоила сумата от
568,28 лева,
собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
през месец 03.2010 г. е присвоила сумата от 1247,45
лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 04.2010 г. е присвоила сумата от
1110,83 лева, собственост на фирма “В и К
Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 05.2010 г. е присвоила сумата от 439,07 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 06.2010 г. е присвоила
сумата от 1223,53 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.;
през месец 07.2010 г. е присвоила
сумата от 874,77 лева, собственост на фирма “В и К Б.” ЕООД — гр. Б.;
от 01.09.2010г.
до 04.09.2010 г. е присвоила сумата от 3443,85 лева, собственост на фирма “В и
К Б.” ЕООД - гр. Б. - престъпление по чл.202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201, ал.
1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
заявява, че не поддържа обвинението и намира, че същото не е доказано по непротиворечив и категоричен начин.
Защитникът също
изразява подробно становище за недоказаност на обвинението. Отделно от това акцентира,
че с оглед начина, по който се е развило производството, произнасяне на присъда,
различна от оправдателна, би нарушило забраната „reformatio in peius”. Mоли за оправдаване на
подсъдимата.
Подсъдимата
се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимата С.Н.В. е родена на ***г***,
постоянен адрес:***, българка, българска гражданка, със средно образование,
пенсионер, омъжена, неосъждана с ЕГН: **********.
„В и К Б."
ЕООД - гр. Б. e общинско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, организиране, провеждане и контрол по
експлоатация и изграждане на водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения,
услуги на населението, пречистване на отпадни води, проектиране, строителство -
ниско и високо, строително-монтажни работи и услуги и всякакви дейности, незабранени
със закон.
Въз основа на
Трудов договор № 009/17.02.2003г. подс. С.Н.В. била назначена на работа в отдел
„Пласмент", звено „Инкасо" към „В и К Б.” ЕООД - гр. Б., на длъжност
„касиер инкасо", по заместване на отсъстващ работник, считано от
17.02.2003г. На 23.08.2004г. подсъдимата била преназначена от длъжността
„касиер инкасо" на длъжност „инкасатор - контрольор" в отдел
„Пласмент" на дружеството за неопределено време, за което подписала Допълнително
споразумение към трудовия договор № 65/23.08.2004г. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „инкасатор-контрольор" в трудовите задължения
на подсъдимата В. се включвали задълженията да събира и отчита в касата на
дружеството парични средства от инкасирана вода и канал на частни и обществени
абонати, а също така и да контролира компютърната обработка на документите,
удостоверяващи инкасираното количество вода и канал.
През м. август 2010 г. главният
счетоводител на дружеството св. В.М. извършила проверка на произволно
избрани дневни отчети, съставени от подсъдимата. При тази проверка се
установило, че касовата наличност не се засичала със сумите, които фигурирали в
отчета за деня като внесени. По този повод била извикана програмистката, с
която дружеството работело – св. Л.С.. Същата установила, че в програмния
продукт са изтривани определени плащания, които отговаряли точно на
констатираните разлики между отчетени и реално инкасирани суми. За някои
абонати липсвали показания за по няколко месеца, по този начин самите граждани
не били ощетявани, но се ощетявало юридическото лице “В и К Б.” ЕООД - гр. Б..
Св. М.
изготвила докладна по случая до ръководството на дружеството. Вследствие на
докладната се инициирала щателна ревизия по месеци със Заповед №100/08.09.2010г. на
управителя на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.. Ревизията била извършена от комисия в състав
свидетелите В.Г.М. - Главен счетоводител, Г.И.П. - Отговорен счетоводител, Д.Х.Г.
- Експерт ФСО, В.С.И. - Счетоводител, Димитринка Върбанова Вълчева - Счетоводител,
И.М.Д. – Касиер - счетоводител, Л.И.Х. - Личен състав, Н.Г.Ц. - Отчетник ТРЗ и Л.К.С.
- Програмист. Ревизията установила, че сумите по касов апарат за деня и тези, внесени в касата с
приходен ордер, се разминавали. Внесените суми винаги били по – малки от тези
по касовия бон. В счетоводството подсъдимата представяла само дневен опис и
приходен ордер. Несъответствията, които се установили при нарочно образуваната
проверка, били между касовия отчет за деня и приходния касов ордер. Имало
случаи, при които за един и същи ден, се откривали по два описа – в единия
фигурирали повече плащания от абонати, а в другия, който се внасял в касата със
събраните пари, по – малко.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие
въз основа на събраните гласни доказателствени средства – показанията свидетелите В.М., Г.П., В.И., И.Д.,
Н.Ц., Л.Х., К.М., Д.Г., Л.С., заключенията по тройната ССчЕ, допълнителната
ССчЕ, съдебно компютърно – техническата експертиза, допълнителната съдебно
компютърно - техническа експертиза, обясненията на подс. С.В., както и писмените доказателства и доказателствени средства – извлечения
от касови книги, касови бонове, касови ордери, Трудов договор № 009/17.02.2003г., Допълнително
споразумение към трудовия договор № 65/23.08.2004г., длъжностни характеристики
на служители, Удостоверение изх. №20100921092450/21.09.2010г., издадено от Агенция по вписванията, Заповед №100/08.09.2010г. на
управителя на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., Протокол от 07.12.2010 г. на
комисия, назначена със Заповед №100/08.09.2010г. на управителя на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б.,
Протокол за доброволно предаване от 03.07.2013 г., справка за съдимост,
характеристична справка, както и всички останали писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 183 от НПК.
Св. В.М.,
бивш счетоводител във “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., излага пред съда, че била
извършена проверка на произволно избрани дневни отчети, съставени от
подсъдимата. При тази проверка се установило, че касовата наличност не се
засичала със сумите, които фигурирали в отчета за деня като внесени. По този
повод била извикана програмистката, с която дружеството работело. Същата
установила, че в програмния продукт са изтривани определени плащания, които
отговаряли точно на констатираните разлики между отчетени и реално инкасирани
суми. За някои абонати липсвали показания за по няколко месеца, по този начин
самите граждани не били ощетявани, но се ощетявало юридическото лице “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б.. Св. М. изготвила докладна по случая до ръководството на
дружеството. Вследствие на докладната се инициирала щателна ревизия по месеци. Свидетелката
уточнява, че събраната от гражданите сума документално винаги отговаряла на
внесената в касата. В края на всеки ден се събирали и прилагали отрязъците от
фактурите на всеки гражданин, които се обобщавали в една обща фактура. Отделно се
принтирал опис от компютърната програма и фискален бон от касовия апарат, като
и трите суми съвпадали. Затова свидетелката изразява предположение, че
изтриванията от компютърната програма са извършвани в края на работния ден,
след отчитането. Прекият контрол върху дейността на подсъдимата се осъществявал
от св. М., който обаче не можел да борави с компютър. В дружеството поначало се
извършвал ежемесечен външен одит. При този одит никога не били установявани липси,
с изключение на последния такъв през 2010г. Св. М. посочва още, че подсъдимата
е имала съответния достъп до програмата, позволяващ й да извършва изтривания в
случай на погрешно въведени кубици вода.
Св. Г.П.,
бивш счетоводител в дружеството, потвърждава, че между сумите по касов апарат
за деня и тези, внесени в касата с приходен ордер, се разминавали. Внесените
суми винаги били по – малките от тези по касовия бон. В счетоводството
подсъдимата представяла само дневен опис и приходен ордер. Несъответствията,
които се установили при нарочно образуваната проверка, били между касовия отчет
за деня и приходния касов ордер. Имало случаи, при които за един и същи ден, се
откривали по два описа – в единия фигурирали повече плащания от абонати, а в
другия, който се внасял в касата със събраните пари, по – малко. Св. П.
подробно разяснява, че при плащане на дължима сума от абонат, на същия се
издава касов бон от касовия апарат и отрязък от фактура, която се разпечатва от
компютърната програма. Вторият отрязък от фактурата оставал за дружеството. Поначало
касовият апарат позволявал да се извършва сторниране, но в случая се касаело за
изтривания от компютъра по отделни фактури, а съответстващите им суми по касов
апарат не били сторнирани или по някакъв начин манипулирани. По касовия апарат
не било установено да са изтривани суми. Описът за деня представлявал описа на
всички платени от клиентите в отдел „Инкасо“ фактури за деня, индивидуализирани
по име, дата и партиден номер.
Св. В.И.
изяснява чрез показанията си обстоятелствата, че в инкриминирания период
подсъдимата работела в едно помещение, заедно с още две жени на длъжност
„касиер“. Всяка разполагала със собствен код и парола за достъп до компютърния
програмен продукт. Когато се наложело да се сторнират суми от касовия апарат, касиерът
следвало да съобщи на отговорния за сторнирането служител.
Св. И.Д.,
бивш касиер – счетоводител на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., заявява, че подсъдимата
е предавала в касата при нея събраните пари само и единствено с приходен ордер.
Никога св. Д. не извършвала съпоставяне на сумите с тези по касов бон, нито с
отчета, който се предавал в счетоводството. В хода на възложената ревизия се
установило, че се съставяни по два отчета – единият, който посочвал всички
платени фактури, отговарял на касовия бон, а другия, в който липсвали част от
сумите, бил предаван в счетоводството. Св. Д. си спомня, че служителят, който е
имал правомощия да сторнира погрешно въведени в касови апарата суми, се казва
Румяна И.. Същата имала достъп до касовия апарат, но не и до компютърната
програма. Св. Д. потвърждава факта, че при ревизията са откривани по два отчета
за един и същи ден, като този с по – малката сума се представял в касата и в
счетоводството, а другият с по – големите суми съответствал на касовия бон.
Аналогично
в показанията на св. Н.Ц. се сочи, че при проверката е установено разминаване
между издадения от фискалното устройство касов бон и приходния ордер, с който
събраните за деня пари се инкасирали. Разликата се изразявала в това, че по
касов бон фигурирали по – големи суми, а по приходен ордер – по – малки. Св. Ц.
конкретизира, че разлики били налични между описа за деня и сгънатите в него
отрязъци от фактурите. При сумирането на отрязъците от фактурите се получавали
суми, надхвърлящи тези по описа. Понякога върху самите отрязъци от фактурите се
откривали изписвания с химикал на суми, съответстващи на констатираните разлики.
Св. Л.Х. уточнява,
че отдел „Инкасо“ разполагал със свой самостоятелен архив. От този архив
предоставили на проверяващите кашони, съдържащи дневните описи, отрязъците от
фактури в тях, приходни ордери и касови книги. Подобно на останалите свидетели,
св. Х. сочи, че понякога са откривани по два различни описа за един и същи ден.
Описът с по – малката сума отговарял на приходния ордер, с който събраните пари
за деня се предавали в касата на дружеството. Св. Х. обобщава, че между самите
документи, които подсъдимата представяла в счетоводството – приходен ордер и
дневен опис, разлика нямало. Разликата била между тези официално предавани в
счетоводството документи, от една страна, и втория отчет с по – високите суми,
открит в архива, и касовия бон, от друга страна.
Св. К.М.,
бивш ръководител на отдел „Инкасо“, пояснява за себе си, че макар да е имал
ръководни функции, не упражнявал контрол върху дейността на подсъдимата, тъй
като не може да борави с компютър. Относно организацията на работа в поверения
му отдел, сочи че подсъдимата в края на работния ден е предавала събраните пари
в касата само с приходен ордер, без каквито и да било други документи. Касовите
бонове и описа отивали в архива. До архива имали достъп само подсъдимата и
служителят на име Румяна И.. Относно „сторнирането“, сочи, че се извършвало от
самия касиер, който имал своя парола.
Св.
Д.Г., бивш счетоводител във “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., заявява, че
осчетоводяването на внесените от подсъдимата парични суми се извършвало на база
предаден от същата приходен ордер и дневен опис. За този опис впоследствие се
установило, че е „преработен“, тъй като в хода на ревизията били намерени други
отчети с по – големи суми.
Св.
Л.С. излага пред съда, че през месец август 2010 г. получила обаждане от
главния счетоводител на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. касателно разминавания в
справки и съмнения за програмна грешка. Св. С. разяснява, че програмата се
използвала от три групи служители: 1.) оператори, които въвеждали показанията
по водомери и генерирали фактури; 2.) касиери и 3.) администратор на системата,
който по принцип следвало да е лице, което няма достъп до пари и създаване на
фактури. Всеки от трите групи служители разполагал със собствен код и парола. Поначало
само администраторът имал функции да „сторнира“ плащания в системата.
Подсъдимата имала права на оператор, касиер и администратор, т. е. тя можела да
получава парични суми, да създава фактури и да ги изтрива. Това било решение на
ръководството на дружеството, което не подлежало на обсъждане със св. С.. При
извършената проверка се оказало, че определени плащания, приети от служителя,
работещ под номера на подсъдимата - № 14, първо са отразени в системата, а
впоследствие са изтрити. Персоналната парола не било необходимо да се въвежда
при всяко плащане, а само сутрин при стартиране на работния процес.
Съдът
даде вяра на разпитаните свидетели по отношение на начина на организиране на
събираемостта и отчитането в дружеството и констатираните разминавания в сумите
по различните документи, тъй като в тази част същите взаимно се подкрепят и
помежду им няма съществени различия. В останалата част, в която свидетелите
твърдят, че са извършвани изтривания от компютърния програмен продукт, показанията
на свидетелите не се кредитираха. Съображенията за игнорирането на гласните
доказателства в тази част са, че последните почиват не е на непосредствени
впечатления на свидетелите, а представляват преразказ на начина, по който св. С.
си обяснява ситуацията.
Заключенията
на тройната съдебно – счетоводна експертиза и допълнителната такава се
основават на записванията по касовите книги, съпоставени в касовите бонове за
процесния период. Както в самото заключение по тройната ССчЕ, така и при
защитата на заключението в съдебно заседание е акцентирано, че отрязъци от
фактури за платени задължения от абонати не са били налични сред документите,
по които са работили вещите лица. Такива не не са налични и сред събрания обем
от писмени доказателства по делото – в томове I-IV се съдържат касови бонове,
касови ордери и приходни извлечения от касови книги, но не и отрязъци от
фактури за извършени плащания от абонати.
Заключенията
на съдебно компютърно-техническата експертиза и допълнителната такава са
категорични, че програмният продукт, с който е работел отдел „Инкасо“, не
оставя никаква следа при евентуални корекции и изтривания на партиди. Конкретно
заключението по допълнителната експертиза установява, че дори да са извършвани
подобни изтривания в системата, то обективно е невъзможно да се установи кога
се е случило това. Този експертен извод съвсем не е без значение по делото, тъй
като твърдените изтривания е възможно да са извършени в период, извън
инкриминирания.
Съдът
кредитира заключенията по изготвените експертизи като обективно, задълбочено и
професионално изготвени.
В
обясненията си подсъдимата В. заявява, че след включването на компютъра, на
който работела, тя не стояла непрекъснато пред същия. По отношение на касовия
апарат заявява, че същият много често давал грешки, за което прекият й
ръководител и главният счетоводител знаели. Именно затова се оставяли бележки с
корекции. За работата с касовия апарат не се изисквало въвеждане на код, като
всички касиери работели на един касов апарат, което също водело до разминавания
в сумите. Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимата, въпреки двоякото им
естество на доказателствено средство и на средство за защита, тъй като същите
изглеждат логически издържани и не се опровергават от останалия доказателствен
материал.
От Трудов договор № 009/17.02.2003г. и допълнително споразумение
към Трудовия договор № 65/23.08.2004г се установява, че в инкриминирания период
от 01.11.2006 г. до 04.09.2010 г. поде. С.В. е била назначена на длъжност „Инкасатор
- контрольор“ във „В и К - Б.“ ЕООД - гр. Б..
Съгласно Длъжностната характеристика за длъжността „Инкасатор-контрольор",
в трудовите задължения на подсъдимата В. се включвали и задълженията по
събиране и отчитане в касата на дружеството на парични средства от инкасираните
суми за водоснабдяване, както и да контролира компютърната обработка на
документите, удостоверяващи инкасираното количество В и К.
От Удостоверение изх. №20100921092450/21.09.2010г., издадено
от Агенция по вписванията се установява, че предметът на дейност на „В и К - Б.“ ЕООД - гр. Б. включва водоснабдяване, организиране, провеждане и контрол по експлоатация и
изграждане на водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения, услуги на
населението, пречистване на отпадни води, проектиране, строителство - ниско и
високо, строително-монтажни работи и услуги и всякакви дейности, незабранени
със закон.
От
Заповед
№100/08.09.2010г. на управителя на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. се
установява, че е назначена процесната ревизия. С Протокол от 07.12.2010 г. на
комисия, назначена със Заповед №100/08.09.2010г. на управителя на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., е
прието, че са налице липси в дружеството.
От
правна страна
Подсъдимата С.Н.В. следва да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по съображения, имащи изцяло
процесуален характер. При първото разглеждане на делото от РС – Б. подс. В. с
Присъда № 4/06.02.2017 г. по НОХД № 542/2013 г. по описа на БРС е призната за
виновна и осъдена по непредявени факти, различни от вменените й във вина с
внесения обвинителен акт. Същевременно подсъдимата е призната за невиновна и
оправдана по обвинението, чиито рамки са зададени с обвинителния акт. Срещу
така постановената присъда е постъпила единствено въззивна жалба от защитника,
но не и протест на прокуратурата. При това положение и с оглед забраната „reformatio in peius”, правното
положение на осъдената на първа инстанция подсъдима може да бъде запазено или
облекчено, но и утежнено. Въззивният съд с Решение от 06.03.2018 г. по ВНОХД №
810/2017 г. по описа на СОС изцяло е отменил атакуваната присъда и е върнал
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Иначе казано, делото не е
връщано на прокуратурата, нов обвинителен акт не е внасян, а настоящият съдебен
състав следва да се произнесе по първоначалното и единствено обвинение, по
което при предходното разглеждане на делото е налице оправдаване на
подсъдимата. Следователно за настоящия съдебен състав съществува възможността
единствено да признае за невиновна подсъдимата и да оправдае същата по
повдигнатото й обвинение, тъй като в противен случай би се стигнало до
нарушаване принципа „reformatio in peius”.
Наред
с гореизложеното, съдът намира, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
От
обективна страна подсъдимата е притежавала качеството „длъжностно лице“ по
смисъла на легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т.1, б. "б" от НК. Подсъдимата
в рамките на организационната структура на общинското дружество, по силата на
валидно трудово правоотношение, е била натоварена с функции, свързани с пазене,
управление и отчитане на чуждо имущество. Това е изводимо от трудовия й
договор, ведно с длъжностната й характеристика, съвкупно разгледани и със
свидетелските показания.
Във връзка и в изпълнение с
вменените й по длъжностна трудови функции, подсъдимата е приемала на каса
парични суми в брой от абонати на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., имала е
задължение да ги съхранява, да отразява плащанията, издавайки касов бон от
фискалното устройство и генерирайки фактура от програмния продукт, както и в
края на деня физически да внася събраните суми със съпровождащите ги документи
в главната каса на дружеството и в счетоводството. Следователно подсъдимата е
оперирала с чужди парични средства, собственост на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., поверявани
й ежедневно й именно в качеството на „Инкасатор
- контрольор“, до внасянето им в касата на дружеството.
Извън съмнение е фактът, че
плащаните от клиентите на дружеството суми, са собственост на “В и К Б.”
ЕООД - гр. Б., тъй като това е юридическото лице, предоставяло съответните “В и
К“ услуги срещу заплащане. Доколкото плащанията се извършват за вече доставени
услуги, то “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. се явява титуляр на вземания срещу свои
абонати. Осребряването на тези вземания, т. е. реализирането на правото на
собственост върху дължимите суми чрез тяхното фактическо събиране се
осъществява от момента на внасянето им от клиента.
Оттам
насетне подсъдимата е следвало да инкасира събраните от името на дружеството
парични суми, като фактически ги предаде в касата, заедно с оформените за целта
счетоводни документи. Държавното обвинение в обвинителния акт твърди, че
подсъдимата не е изпълнила точно това свое служебно задължение – да внесе
изцяло събраните суми в касата на дружеството. Твърди се, че вместо това
подсъдимата е задържала част от паричните суми за себе си, с което е извършвала
присвоителни действия. Именно този елемент, който би завършил фактическия
състав на престъплението по чл. 201, ал. 1 от
НК, съдът намира за недоказан по безспорен и категоричен начин.
Не
се доказва твърденият механизъм на извършване на деянието, а именно чрез изтриване
на отделни фактури на абонати посредством заличаването им от компютърния
програмен продукт. Заключението на съдебно компютърно – техническата експертиза
е категорично, че в програмата не остава следа при евентуално изтриване на
партиди. Освен, че липсват фактури в дигитален вид, физически липсват отрязъци
от такива фактури и на хартиен носител, съгл. заключението на ССчЕ, съвкупно
разгледана с писмените доказателства. Следователно не се доказва паричните суми
да са платени на подсъдимата от абонати, като по този начин да са преминали във
фактическата й власт. Предаването на конкретни парични суми от абонати на
подсъдимата от своя страна е предпоставка същата впоследствие да може да се
разпореди с тези суми чрез фактически и/или правно действия, обективиращи
намерение за противозаконното им своене.
Обвинителната
теза се базира на несъответствие между сумите по издадения от касовия апарат
фискален бон и „вторите“ отчети с по – големи суми, намерени в архива на отдел
„Инкасо“, от една страна, и приходните ордери и дневните отчети, предавани в
касата и счетоводството, от друга страна.
На
първо място откритите в архива на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. „втори“
отчети за деня, с по – големи суми от тези по приходните ордери, могат да се
дължат и на допусната грешка при оформянето на документите в края на работния
ден, дължаща се на човешки фактор или на грешка в програмния продукт. Липсва
житейска логика подсъдимата в случай че действително е извършила длъжностно
присвояване, по своя воля регулярно да е предавала в архив уличаващи я
документи, а още по – малко да извършва записвания с химикал върху тях досежно
присвоените суми. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават
всички възможни хипотези относно наличието на подобни „втори“ отчети.
Що
се касае до отразеното в касовите бонове, следва да се има предвид
обстоятелството, че до касовия апарат са имали достъп всички касиери, както и
служителят, натоварващ да извършва сторнирания. Ако за работа с компютърната
система са били необходими специален код и парола, то за работата с касовия
апарат не са били необходими такива. Следователно не е изключено сумите по
касов бон да се явяват неправилните такива.
Не
на последно място работата и отчетността във “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. и по –
конкретно в отдел „Инкасо“ са били организирани по начин, създаващ предпоставки
за злоупотреби. Буди недоумение фактът, че събраните парични суми в края на
деня са предавани в касата и в счетоводството само с опис и приходен ордер,
като никой служител не е контролирал дейността на касиерите, не е сумирал
отрязъците от фактурите, за да ги съпостави с глобалната сума по приходен
ордер, нито е сравнявал същата с тази по касов бон. Напротив касовите бонове са
постъпвали директно в архив, без да бъдат проверявани от когото и да било. Самият
ръководител на отдела – св. М., за когото се предполага, че следва да познава и
контролира работата в отдела си, заявява, че не може да работи с компютър, от
показанията му се извежда, че същият не е наясно с функциите на подчинените си,
с начина по който е организирана работата им. Отделно от това, необяснимо
логически изглежда ръководното решение, един и същ служител да може да генерира
фактура в програмния продукт и след това, разполагайки с правата на администратор,
безпрепятствено и еднолично да може да изтрие същата тази фактура. Правата на
администратор, както посочва св. Л.С., са предвидени именно, за да се упражнява
контрол върху евентуални недобросъвестни действия на операторите, подобно на
сторнирането при касовия апарат, което се извършва от служител със специални
правомощия. Ръководното решение подсъдимата да обединява у себе си качествата и
на контролиран, и на контролиращ самия себе си, поражда от една страна
недоумение, а от друга и известно съмнение относно добросъвестното ръководене
на “В и К Б.” ЕООД - гр. Б. и управлението на имуществото му. В контекста на
подобна зле организирана работна среда, не бива да бъде подценявана и
възможността паролата на подсъдимата да е станала достояние на трети лица.
Предвид
недоказаността на обективни признаци на престъпния състав, безпредметно би било
да се обсъжда неговата субективна страна.
Недопустимо
е присъдата да почива на предположения, поради което при недоказаност на
обвинението до степен на категоричност, съдът следва да постанови оправдателна
присъда. Поради изложените съображения и предвид забраната „reformatio in peius”, подс. В. бе призната за невинна и оправдана
по така повдигнатото й обвинение.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските следва да останат за сметка на държавата.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(КАТЕРИНА НЕНОВА)