РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300102063 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр.45 от ЗЗД.
Ищцата К. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да осъди
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан
Стамболов“ № 1, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 08.06.2022г., до окончателното изплащане, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1360,40 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е претърпяла
на 08.06.2022г. злополука, като е стъпила в дупка на тротоара на бул. ***
(срещу офиса на ***) в гр. *****, паднала е и си е счупила лявата ръка –
фрактура на лявата лъчева кост в долната й част, с кръвонасядане на лява
лакътна област и лява предмишница. Твърди, че във връзка с получените
травми се е наложило да претърпи две оперативни интервенции и има общ
болничен престой в болнично заведение от 17 дни. Освен това е проведено
медикаментозно и рехабилитационно лечение. Твърди, че злополуката е
1
причинила значителни и интензивни болки и страдания – физически,
емоционални и психически, подробно описани в исковата молба, които
страдания продължават и до настоящия момент, както и че към настоящия
момент движенията на лявата ръка са ограничени, не може да си служи с
ръката, няма сила на захвата. Твърди, че вследствие на злополуката е
претърпяла и имуществени вреди, които се изразяват в правени разходи за
лечение, подробно описани в исковата молба. Твърди, че причина за
настъпването на злополуката е неизправността на тротоарната настилка.
Аргументира, че ответникът е отговорен за настъпилия инцидент поради
задължението му, като собственик на общинските пътища и улици, част от
които е тротоарът, да ги поддържа в изправност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва исковете изцяло, по основание и размер, като неоснователни и
недоказани. Оспорва твърденията настъпилата злополука да е станала по
начина и на място, посочено в исковата молба и че вина за което събитие
носи Община Пловдив. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между увреждането на ищцата и поведението на Община Пловдив. Оспорва
твърдението на ищцата, че е имало дупка в тротоарната настилка, която да е
станала причина за падането на ищцата, като в тази връзка твърди, че на
посоченото от ищцата място (срещу офиса на ***) е поставян единствено
пътен знак Д21- „Място за паркиране на ППС“ от служители на ОП
„Организация и контрол на транспорта“ през 2018г., който знак и към
момента е на мястото си и не са постъпвали сигнали за неговата деформация
и/ или липса. Твърди, че в района на описания от ищцата инцидент не е имал
паднал или откъртен пътен знак и не е имало данни за нарушена тротоарна
настилка. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е
била достатъчно внимателна и със своето поведение е допринесла за
настъпилите вреди. Възразява, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД, като излага аргументи в тази връзка. Излага
съображения, че при определяне размера на обезщетението е необходимо да
се установи и дали ищцата има вродено или налично по време преди
настъпване на твърдения инцидент заболяване, което би могло да допринесе
за получените увреждания и/ или може да окаже влияние на процеса на
възстановяване. Оспорва иска за имуществени вреди по размер, като сочи
2
конкретни суми за направени от ищцата разходи, за които мотивира
аргументи, че не са в пряка причинно- следствена връзка с инцидента, като по
отношение на част от тях не са представени и писмени доказателства за
направата им.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото медицинска документация се установява, че
ищцата е претърпяла две операции /на 08.06.2022г. и 14.07.2022г./, във връзка
с получената фрактура на лявата ръка, има няколко болнични престоя /общо
четири, за периодите 08.06.2022г. - 13.06.2022г., 14.07.2022г. – 16.07.2022г.,
18.07.2022г. – 25.07.2022г. и 23.09.2022г. – 30.09.2022г./ във връзка с
проведеното оперативно лечение, както и последващо проведена физикална
терапия и рехабилитация.
Приети са като писмени доказателства копия от фактури и касови
бележки /л.37-л.38/, от които се установява, че ищцата е направила следните
разходи: на 08.06.2022г. е заплатила консумативи – външен фиксатор за
лигаментотаксис и киршнерова игла общо за сумата от 1236 лв. /1200 лв. + 36
лв./, на 13.06.2022 г. е заплатила потребителска такса в размер на 29.00 лв., на
13.06.2022г. е заплатила сумата от 15 лв. за копие на образно изследване, на
21.06.2022г. е заплатила сумата от 60 лв. такса за освидетелстване на живо
лице по негово желание с издаване на съдебномедицинско удостоверение при
средна телесна повреда, на 22.06.2022г. е заплатила сумата от 17.00 лв. за
копие на история на заболяването.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо, изх. № ***,
от ОП „Организация и контрол на транспорта“ до Община Пловдив, се
3
установява, че на посоченото в исковата молба място – ***, срещу офиса на
***, е имало поставен пътен знак Д21- „Място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, поставен от служители
на ОП „ОКТ“ през 2018г., като няма постъпили сигнали в общинското
предприятие за деформации или липса на въпросния пътен знак.
От постъпилата по делото справка, писмо с изх. № ***, от Дирекция
„Национална система 112“ РЦ112 – Кърджали, МВР, се установява, че в
периода 21.05.2022г. – 25.06.2022 г. са постъпили сигнали на ЕЕН 112 от
лицето П. К., на следните дати: 25.05.2022г., 26.05.2022г., 27.05.2022г.,
30.05.2022г. и 31.05.2022г. В о.с.з. от 14.11.2022г. е изслушан аудиозаписа,
съдържащ се в приложения към писмото диск. Установява се, че са подадени
общо пет сигнала на ЕЕН 112 от лицето за паднал пътен знак, обозначаващ
паркиране на инвалидно място, който знак е преместен до намиращо се в
близост дърво, в гр. *****, на бул. ***, срещу ***.
По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в
отговор на поставените въпроси и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства. Заключението е изготвено въз основа на
представените по делото документи и след извършен личен преглед на
ищцата. От заключението се установява, че на 08.06.2022г., след спъване и
падане върху лявата си ръка, ищцата е получила следното травматично
увреждане – разместено, вътреставно счупване на долния край на лявата
лъчева кост. Приложено е оперативно лечение – наместване и поставяне на
външен фиксатор, както и медикаментозно лечение. Извършена е втора
оперативна интервенция за отстраняване на металните тела на 14.07.2022г.
Предписано е провеждане на ЛФК, във връзка с което ищцата е постъпила в
болница за провеждане на физикални процедури за раздвижване на лявата
гривнена става. След изписването на ищцата е препоръчано извършване на
рехабилитационна схема, включваща активна и пасивна кинезитерапия.
Съгласно заключението установеното и описано травматично увреждане е
възможно да бъде получено по начина, описан в исковата молба, а именно
спъване и падане върху ръка, т.е. то се намира във вероятна причинна връзка
със същата злополука. На ищцата е проведено двукратно оперативно лечение
за наместване, поставяне и отстраняване на външния фиксатор с последващи
4
рехабилитационни процедури, което й е отнело 100 дни. Поради вида и
характера на травмата, вида лечение и продължителността на
възстановяването, полученото от ищцата травматично увреждане
представлява трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за
период от над 30 дни. Причинена е била болка със силно изразен характер,
травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали с времето,
техният интензитет е бил най- силен по време на травмата и след започване на
рехабилитацията, като болките са отшумявали след постигане на добър
резултат от раздвижването, страданията, които ищцата е изтърпяла са били
силно изразени поради затрудненото обслужване по време на лечението. При
тези увреждания зарастването протича в срокове 35-40 дни, но затрудненията
при фактури в тази област е възстановяването и раздвижването на китката. От
извършения от вещото лице преглед на ищцата се установява, че обективното
състояние на последната към момента е следното: ищцата е с почти напълно
възстановени движения в областта на лява гривнена става за сгъване и
разгъване, налично ограничение в радиалното отвеждане /навътре/, ищцата се
оплаква от сутрешна скованост и намалена сила и захват на пръстите на лява
ръка. При ищцата липсват вродени или налични заболявания, които могат да
окажат влияние на механизма на настъпване на злополуката или влияние на
оздравителния процес. Този извод вещото лице е направило въз основа на
вписванията в личния амбулаторен картон на ищцата, както и с оглед на
приеманите от ищцата медикаменти по време на травмата, които са
единствено антиритмични лекарства /във връзка с аритмия на сърцето/.
Направените от ищцата разноски за медицински консумативи и медицински
такси са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били
предписани и препоръчани от лекуващите лекари, за което са представени
фактури и касови бележки, т.е. направените разходи са в причинна връзка с
процесната злополука и са били необходими за лечението на ищцата. Не са
установени други придружаващи заболявания при приема на ищцата в
болницата, когато последната е прегледана от различни специалисти.
Предходното счупване на глезена на ищцата, което е лекувано неоперативно,
не е оказало влияние, при извършения на 29.10.2022г. от вещото лице преглед
е установено, че няма никакви остатъчни явления и последици.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Д. Т. и М. Хр.. От
показанията на св. Т. се установява, че ищцата е провеждала рехабилитация в
5
здравното заведение, където свидетелката работи като ***, във връзка с което
свидетелката има преки впечатления от състоянието на ръката на ищцата – в
началото ръката е била много зле, била е много подута, ищцата не е могла да
извършва почти никакви движения с нея, възстановяването е протекло тежко,
защото е била с фиксатори и на два пъти ръката е била оперирана. Проведени
са поне три рехабилитационни курса. Установява се, че продължава да се
налага рехабилитация, тъй като ръката не е възстановена напълно към
настоящия момент, движенията не са в пълен обем, при някое от движенията
има болка и трудно се справя с тази ръка, единият пръст не може до край да
го свива и да го изпъва. Свидетелства, че от ищцата е научила как последната
е паднала, ищцата й разказала в деня на инцидента, когато свидетелката я
посетила в болницата, за да занесе лични вещи, по молба на ищцата,
необходими й при престоя в болницата. Ищцата споделила на св.Т., че
инцидентът станал на паркинга, пред блока, в който живее, кракът й попаднал
в дупка, където преди това имало знак, но сега го нямало, и ищцата паднала и
си счупила ръката.
От показанията на св. Хр. се установява, че ищцата се е обадила на
свидетелката в деня на инцидента, че се намира в хирургиите, че е паднала на
тротоара срещу нейния блок, счупила си е ръката и чака операция. След това
се е обадила на свидетелката и е споделила, че ръката много я боли, че
изглежда не е наместена както трябва. Оплаквала се от болки, цяло лято е
ходила периодично на рехабилитация, ръката продължава да я боли. Ищцата
изпитвала след инцидента панически страх да върви сама по улицата, не
можела да ходи сама по улиците и се налагало някой да я придружава,
включително това е правила и свидетелката. Към настоящия момент ищцата
продължава да рехабилитира ръката, както и не ходи сама по улиците, все
гледа някой да я придружава и тя да е с много удобни и равни обувки.
Свидетелката знае от ищцата за злополуката, по обяснения на последната
кракът й е потънал в дупка и тя е паднала, когато е вървяла от входа на блока
си, през паркинга, за да стъпи на тротоара и да върви към светофара.
Свидетелката твърди, че познава района, защото ходи да пазарува наоколо,
твърди, че е видяла дупката още същия ден на злополуката, както и миналия
ден е минавала оттам и плочката отново я няма. Описва дупката по следния
начин: липсваща плочка на тротоара, непосредствено до бордюра, който
разделя тротоара и паркинга за автомобили. Според свидетелката, ако се
6
върви по тротоара, има възможност дупката да бъде избегната, но ако се
върви от входа на блока, през паркинга, за да се стигне до тротоара, дупката
няма как да бъде избегната, защото е непосредствено до бордюра, ако се
пресича през паркинга и трябва да се отиде на тротоара, няма как да бъде
подмината.
Така от коментираните доказателства безспорно се установява, че на
08.06.2022г., при преминаване по тротоара по бул. *** /срещу офиса на ***/,
гр. *****, ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на тротоара
поради наличие на дупка в настилката, получена в резултат на липсваща
плочка и поставен преди това на същото място пътен знак. Фактът на
инцидента се установява от събраните писмени и гласни доказателства –
медицинска документация и показанията на свидетелите Т. и Хр..
Независимо, че двете свидетелки не са очевидци на инцидента, от техните
показания се установява безспорно, че на 08.06.2022г. ищцата е получила
травматично увреждане – счупване на лявата ръка в областта на китката, като
напълно еднопосочни са показанията на двете свидетелки за споделеното от
ищцата още в деня на инцидента как и къде е паднала. Безспорно се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, че вследствие на
инцидента ищцата е претърпяла травматично увреждане – разместено,
вътреставно счупване на долния край на лявата лъчева кост. От приетото по
делото заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от
претърпения инцидент – падане на тротоарна настилка, след спъване, върху
лявата ръка, ищцата е получила фрактура на долния край на лявата лъчева
кост, която травма обуславя затруднение на движенията на горен ляв крайник
за период по- дълъг от 30 дни, ищцата е била лекувана оперативно два пъти,
ищцата е изпитвала продължителни болки, била е затруднена в обслужването
си сама, наложително е било провеждане на физикални процедури за
раздвижване на ръката в областта на лявата гривнена става, след което
провеждане на рехабилитационни процедури за продължителен период от
време. Страданията, които ищцата е изпитала са били силно изразени поради
затрудненото обслужване по време на лечението, зарастването на фрактурата
е протекло за около 30- 40 дни, но затрудненията при такива фрактури
произтичат от възстановяването и раздвижването на китката. Първоначално,
при започване на рехабилитационните процедури, ищцата не е могла да
извършва почти никакви движения в китката, в течение на процедурите са
7
възстановени до известна степен движенията на ръката в областта на китката,
но не в пълен обем и понастоящем ищцата изпитва затруднения при
справянето с тази ръка, както и не може да изпъва и свива до край единия си
пръст. В подкрепа на показанията на св. Т., която има непосредствени
впечатления от протичането на рехабилитационните процедури и
постигнатите резултати, е и заключението по СМЕ, съгласно което при
извършения преглед на 29.10.2022г. вещото лице е констатирало, че
продължава да е налично ограничение в движенията на ръката в областта на
китката – в радиалното отвеждане /навътре/. Следователно към настоящия
момент е налице остатъчен дефицит от полученото травматично увреждане,
както и е необходимо за подобряване движенията на лява гривнена става
провеждането в планов порядък на рехабилитационни и балнео мероприятия
в оторизирани заведения (съгласно заключението по СМЕ, л.89). Безспорно се
установява, че мястото на инцидента е част от общинската улична мрежа,
като на тротоара е имало дупка, в резултат на липсваща плочка от тротоарната
настилка и поставен преди това на същото място пътен знак. Този извод на
съда се гради върху постъпилата справка от обаждания на ЕЕН 112 за
изкъртен пътен знак на мястото на инцидента и върху показанията на св. Хр.
за наличието на дупка от липсваща плочка на тротоарната настилка, в
непосредствена близост до бордюра, разделящ тротоара и паркинга, пред
жилищния блок, в който живее ищцата.
Безспорно се установява, че ищцата е направила разходи за закупуване
на медицински консумативи – външен фиксатор и киршнерова игла, както и
за медицински такси – потребителска такса за престой в болница, в общ
размер на 1265 лв. Направените разходи се установяват от представените
разходооправдателни документи – фактури и касови бележки, а от
заключението по СМЕ безспорно се установява, че същите са направени по
предписание на лекуващите лекари и са в причинно- следствена връзка с
процесната злополука. За останалите претендирани разходи – за издаване на
съдебномедицинско свидетелство при средна телесна повреда и за снабдяване
с копие на проведеното на ищцата образно изследване на диск и копие на
медицинска документация – история на заболяването, в общ размер от 95,40
лв., съдът счита, че тези разходи не са във връзка с проведеното лечение на
ищцата и не са в пряка причинно- следствена връзка с процесния инцидент,
поради което и същите не представляват претърпени имуществени вреди от
8
инцидента. Независимо, че тези разходи са свързани с доказване на
претърпените вреди във връзка с последващо съдебно производство, те не
подлежат на репариране на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно- обезпечителна и обективна- той отговаря за действията или
бездействията на своите работници и служители или други лица, на които е
възложил работата. Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
За да възникне фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е необходимо вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа, т.е. необходимо е да има възлагане на работа и
увреждането да е причинено по вина на изпълнителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че предявените
искове за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди са
доказани по основание.
Полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на общинските пътища, част от които е тротоара на
бул. ***, е задължение на ответника Община Пловдив. Съгласно чл.11 ЗОС
имоти и вещи- общинска собственост, се управляват в интерес на населението
на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а по силата на чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от ЗП във вр. с §1, т.14 ДР
ЗП и чл.31 ЗП Община Пловдив следва да поддържа пътищата, като
осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Съгласно разпоредбата на чл.31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да
9
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстранят във
възможно най- кратки срокове. Съгласно дефинициите на §1, т.1 и т.2 от ДР
ЗП на §6, т.1 и т.6 от ДР ЗДвП тротоарът е част от пътя, т.е. част от пътната
инфраструктура, в случая, находяща се на територията на съответната
община. Следователно мястото на инцидента е част от уличната общинска
инфраструктура и законът вменява в тежест на ответника задължението да
поддържа пътищата, което от своя страна е дейност по осигуряването на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, в случай задължение на ответника да поддържа изправна
тротоарната настилка. Това свое задължение общините, в конкретната
хипотеза ответникът, осъществяват чрез свои служители и/ или други лица,
на които са възложили съответната дейност по поддръжката. Т.е.
поддръжката на тротоара на бул. ***, където е станал процесният инцидент, е
в правомощията на ответната община.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, се установява, че вследствие падането върху тротоара ищцата е
получила травматично увреждане – фрактура на лявата лъчева кост в долния
й край. Претърпените болки и страдания се установяват от събраните гласни
доказателства по делото – заключението на вещото лице по СМЕ и
свидетелски показания, а претърпените имуществени вреди за закупуване на
медицински консумативи /външен фиксатор и киршнерова игла/ и
медицинска/потребителска такса за болничен престой се установяват от
представените по делото фактури и касови бонове. В тази връзка съдът
приема, че в хода на съдебното производство при доказателствена тежест на
ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди са причинени
от противоправното бездействие на лица при или по повод изпълнение на
възложена от ответника работа. Съдът приема за доказана причинната връзка
между настъпилия вредоносен резултат /причинени на ищцата имуществени и
неимуществени вреди/ и действията на служители на ответника, респ. лица,
на които е възложена от ответника работата. Разпитаните по делото
свидетели, заключението на СМЕ и писмените доказателства (медицински и
разходооправдателни счетоводни документи) категорично установяват, че
вследствие на инцидента (падане на тротоара поради спъване в дупка, в
резултат на липсваща плочка от тротоарната настилка) ищцата е преживяла
10
болки и страдания, които са с продължителен характер във времево
отношение и интензивни като степен на мъчителност, както и че е направила
разходи за лечението на претърпяната от нея травматична увреда.
За да се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, които
са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице
при или по повод на възложената му работа, което е причинило вредите. Тези
елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 ЗЗД само
вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното,
като в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция
не беше оборена. В настоящия случай съдът счита, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти, предвид на което
исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД са основателни.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се
уважи до сумата от 1265 лв., като неговият размер се установява от
приложените по делото писмени доказателства – фактури и приложени към
тях касови бонове, по съображенията, изложени по- горе в мотивите, като за
до пълния предявен размер от 1360,40 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. Както беше посочено по- горе в мотивите претендираните
разходи – за издаване на съдебномедицинско свидетелство при средна телесна
повреда и за снабдяване с копие на проведеното на ищцата образно
изследване на диск и копие на медицинска документация – история на
заболяването, в общ размер от 95,40 лв., не са във връзка с проведеното
лечение на ищцата и не са в пряка причинно- следствена връзка с процесния
инцидент, поради което и същите не представляват претърпени имуществени
вреди от инцидента.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата
неимуществени вреди съдът съобрази вида на травматичното увреждане –
фрактура на лявата лъчева кост в долната й част, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции /болки и страдания със
значителен интензитет/, извършените две хирургически интервенции,
11
продължителния оздравителен процес, съпроводен с продължителни болки и
страдания, както и провеждана рехабилитация, обстоятелството, че към
момента продължава да е налице ограничение в движението на ръката в
областта на китката, както и е необходимо за подобряване движенията на лява
гривнена става продължаване провеждането на рехабилитация.
С оглед гореизложеното, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената
съдебна практика, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер от 25 000 лв.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; обстоятелствата, при
които са настъпили, вредоносният резултат. С посочените размери, според
настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за репарация
на търпените от ищцата неимуществени вреди, като за разликата до пълния
заявен размер от 26 000 лв., искът е неоснователен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата не е била достатъчно
внимателна и със своето поведение е допринесла за настъпване на вредите,
както и че ищцата може да е имала съпътстващо заболяване, което е могло да
допринесе за получените увреждания и/ или да окаже влияние на
възстановителния процес. Тези възражения на ответника останаха
недоказани. Напротив от показанията на св. Хр. се установява, че дупката в
тротоарната настилка поради липсваща плочка се намира на такова място, че
ако преминаваш през паркинга, за да стъпиш на тротоара, дупката не може да
бъде избегната. От заключението по СМЕ се установява, че няма данни
ищцата да има съпътстващо заболяване, което може да окаже влияние върху
механизма на настъпване на уврежданията и/ или да окаже влияние на
оздравителния процес.
По иска за присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на парично вземане в
12
размер на законната лихва е акцесорен и с приемане основателността на иска
за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съставляващо
главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва
да се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане към
ответника. Искането за присъждане на законната лихва е основателно.
В настоящия случай ответникът изпада в забава по иска за обезщетение
за неимуществени вреди от датата на увреждането, която в конкретния случай
е 08.06.2022г.
По иска за имуществени вреди ответникът изпада в забава от датата на
извършване на разхода, който е в пряка причинна връзка с деликта, в случай
ищцата претендира законна лихва от датата на завеждане на исковата молба,
което искане следва да бъде уважено. Исковата молба е постъпила в съда на
03.08.2022г., същата е изпратена по пощата, но датата на пощенското клеймо
не се чете, с оглед на което законната лихва ще бъде присъдена от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 03.08.2022г.
В частта по разноските.
Страните са направили искания за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
по съразмерност в размер на 1482,64 лв. (1544,42 лв. х 0,96).
Направено е искане за присъждане на възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че е договорена безплатна
правна помощ. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на адвокатското възнаграждение за иска за неимуществени вреди е в размер
на 1310лв., а за иска за имуществените вреди – 325,23 лв., като по
съразмерност с оглед уважената и отхвърлената част по всеки от двата иска,
на адв. П. следва да бъдат присъдени следните суми: за иска за имуществени
вреди – 302,46 лв. (325,23 лв.х 0,93), за иска за неимуществени вреди –
1257,60 лв. (1310 лв. х 0,96); или общо сума в размер на 1560,06 лв.
На ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да му се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.25,
ал.1 от Наредбата за правна помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната
13
помощ определя в размер на 100 лв., от която сума му се дължи сума в размер
на 4 лв., което е съответна на отхвърлената част от исковете. Ответникът
претендира и разноски за платен депозит за вещо лице в размер на 150 лв., от
които по съразмерност се дължат 6 лв. Общо в тежест на ищцата следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 10 лв., дължими на ответника по
съразмерност с уважената и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане-
счупване на лявата ръка- фрактура на лявата лъчева кост в долния й край,
получено вследствие на падане поради наличие на дупка в тротоарната
настилка на бул. ***, в гр. *****, на 08.06.2022г., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на увреждането - 08.06.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв., частичен иск от
50 000 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 1265 лв. /хиляда двеста
шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени във връзка с травматично увреждане- счупване на лявата ръка-
фрактура на лявата лъчева кост в долния й край, получено вследствие на
падане поради наличие на дупка в тротоарната настилка на бул. ***, в гр.
*****, на 08.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 1265 лв.,
считано от 03.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 1360,40 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. Б. И.,
14
ЕГН **********, с адрес гр. ***, разноски в размер на 1482,64 лв. /хиляда
четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ за
производството гр. дело № 2063/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на адв. К.
А. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, адвокатско възнаграждение в размер
на 1560,06 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева и шест стотинки/ за
осъществена безплатна адвокатска помощ за производството гр. дело № 2063/
2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА К. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на
Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, разноски в размер на 10 /десет/ лева
за производството гр. дело № 2063/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Община Пловдив по следната
банкова сметка: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр К. Б. И., ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15