Р Е Ш Е Н И Е
270
гр. Пазарджик, 11.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на осми юли...........................……………………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
МАРИАНА Д. ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря
Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на
прокурор……………….........…….
като разгледа докладваното от
окръжен
съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 418
по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение от 19.03.19 г. постановено
по гр.д. № 1220/2018 г. по описа на
РС В. е осъдено „ВКТВ“ ЕООД да заплати на
В.Г.П., на основание чл. 59 във вр. с чл. 269, ал. 2 от КТ във вр.
с чл. 22, ал. 2 от КТД сумата от 1140 лева, представляваща равностойност на
социалната добавка за храна за 19 месеца, съгласно чл. 22, ал. 2 от КТД, на
основание чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за месец ноември 2016 г. за
сумата от 294.54 лева, ведно с лихва за забава за периода от 25.12.2016 г. до
14.09.2018 г., в размер на 51.38 лв; за месец декември 2016г. за сумата от
195.72 лв., ведно с лихва за забава, за периода 25.01.2017г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 32.34 лв; за месец януари 2017 г. за сумата от 382.13 лв., ведно с
лихва за забава за периода 25.02.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 60.07
лв.; за месец февруари 2017 г. за сумата от 343.47 лв., ведно с лихва за забава
за периода 25.03.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 51.33 лв.; за месец март
2017 г. за сумата от 475.16 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2017 г.
до 14.09.2018 г., в размер на 66.92 лв.; за месец април 2017 г. сумата от
343.16 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.05.2017 г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 45.47 лв.; за месец май 2017 г. сумата от 407.84 лв., ведно с лихва
за забава за периода 25.06.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 50.33 лв.; за
месец юни 2017 г. сумата от 409.19 лв., ведно с лихва за забава за периода
25.07.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 47.29 лв.; за месец юли 2017 г.
сумата от 285.98 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.08.2017 г. до
14.09.2018 г., в размер на 30.59 лв.; за месец август 2017 г. сумата от 117.96
лв., ведно с лихва за забава за периода 25.09.2017 г. до 14.09.2018 г., в
размер на 11.60 лв., за месец септември 2017 г. сумата от 206 лв., ведно с лихва
за забава за периода 25.10.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.54 лв.; за
месец октомври 2017 г. сумата от 272.69 лв., ведно с лихва за забава за периода
25.11.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 22.19 лв.; за месец ноември 2017 г.
сумата от 271.69 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.12.2017 г. до
14.09.2018 г., в размер на 19.85 лв.; за месец декември 2017 г. сумата от
283.43 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.01.2018 г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 18.27 лв.; за месец януари 2018 г. сумата от 439.49 лв., ведно с
лихва за забава за периода 25.02.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 24.54
лв.; за месец февруари 2018 г. сумата от 426.41 лв., ведно с лихва за забава за
периода 25.03.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 20.49 лв.; за месец март
2018 г. сумата от 443.08 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2018 г.
до 14.09.2018 г. в размер на 17.48 лв.; на основание чл. 128, т. 2 от КТ вр.
чл. 19 от КТД и чл. 86 от ЗЗД, за периода юни 2016 г. до октомври 2016 г. сума
в общ размер на 254.25 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.11.2016 г. до
14.09.2018 г., в размер на 46.47 лв.
В
законния срок решението се обжалва с въззивна жалба от „ВКТВ“ ЕООД с твърдение за незаконосъобразност в
частта, с която са присъдени суми по искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 19 от КТД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 59 във вр. с
чл. 269, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 22, ал. 1 от КТД.
Общите
оплаквания са, че решенето е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Твърди се, че съдът напълно е игнорирал част от събраните по делото писмени
доказателства, а други са обсъдени превратно. Изцяло били игнорирани въведените
от ответника възражения относно системата за образуване на брутното трудово
възнаграждение във „ВКТВ“ ЕООД, изрично регламентирана
в Колективния трудов договор. Във връзка с това основно възражение се прави
цялостен анализ на решенията на ДКЕВР, с които цената на водата за района е
приета и съответно на процедурата по ценообразуването, за да се стигне до така
определения размер.
По
исковете, свързани със заплащане на възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ във
вр. с чл. 19 от КТД се твърди, че съдът отново не е обсъдил въведените
възражения, тъй като било установено от събраните по делото доказателства, че
времето отработено от ищеца на работното му място е било изцяло заплатено, а
липсвали доказателства, че през посочения период бил на разположение извън
определеното му работно място.
По
иска с правно основание чл. 59 във вр. с чл. 269, ал. 2 от КТ и чл. 22, ал. 2
от КТД също се твърди, че съдът е игнорирал възражението, направено от
ответното дружество, като било видно от представените фишове за заплати на
ищеца, че са му начислявани суми по 2 лева на ден за храна, съгласно чл. 22,
ал. 1 от КТ, а на основание чл.9 от Наредба № 11/21.12.2005 г. в случаите,
когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на
друго основание, получават храна само на едно от основанията. Възразява се и по
отношение на правната квалификация на този иска.
Искането
е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендират
се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане решението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробно са изложени
съображения в подкрепа на изводите на РС и срещу възраженията, изложени във
въззивната жалба. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при сдпазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника „ВКТВ“ ЕООД ищецът Г.П. е твърдял, че е работил в ответното предприятие до 25.05.2018 г., като заемал длъжността Ръководител отдел „***“, а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на 25.05.2018 г. По това време бил редовен член на Синдикалната организация на КНСБ, като между последната и ответника на 23.03.2016 г. бил сключен Колективен трудов договор /КТД/ на основание чл. 51 А, ал.1 от КТ, като постигнатите в КТД договорености имали непосредствено действие в отношенията с ответника-работодател. Твърдял е, че с КТД от 23.03.2016 г. ответникът поел задължения, които не изпълнил по отношение на ищеца, в качеството му на работник, спрямо когото КТД се прилага. Не било начислено и съответно изплатено дължимото минималното основно трудово възнаграждение съобразно чл. 10 от КТД за периода ноември 2016 г. до март 2018 г. включително, както и съответното допълнително месечно трудово възнаграждение за същия период върху реално дължимото минималното основно трудово възнаграждение изчислено по реда на чл. 10 от КТД. Не било начислено и заплатено дължимото на основание чл. 177 от КТ възнаграждение за времето, в което ищецът бил в платен годишен отпуск в периода ноември 2016 г. до март 2018 г. включително, използвайки като база среднодневното брутно възнаграждение изчислено по реда на чл. 10 от КТД. Не било начислено и заплатено допълнително трудово възнаграждение за времето, в което ищецът бил на разположение на предприятието в периода юни 2016 г. до март 2018 г. включително на основание чл. 19 от КТД в размер на 0.50лв. на час. Съгласно изложеното в исковата молба, ответникът не изпълнил задължението си да предостави социална добавка за храна под формата на натура в размер на 60 лв. за 19 календарни месеци. Искането е посочените изчерпателно суми по дати и месеци да бъдат изплатени с присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Признава, че между страните
е било налице трудово правоотношение, по силата на което на ищецът е изпълнявал
длъжността „***". Твърдял е, че според Допълнителното споразумение № 3 с
изх. № 13/30.05.2016 г. към Трудов договор страните са се споразумели за
размера на основното месечно възнаграждение, като са го определили на 700 лева,
а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит са се
споразумели да бъде в размер на 63 лева - всичко 763 лева; с Допълнителното
споразумение № 3 с изх. № 81/23.08.2017 г. към Трудов договор страните са се
споразумели основното месечно възнаграждение на работника да бъде в размер на
800 лева, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в
размер на 288 лева - всичко 1088 лева. Твърди се, че било налице договаряне
между страните, съобразено с изискванията на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата на работниците и служителите работещи в дружеството. По
твърдението на ищеца, че не му е начислено и съответно изплатено дължимото
минимално основно трудово възнаграждение, съобразно чл. 10 от КТД за определен
период; както и допълнителното месечно трудово възнаграждение за същия период,
съобразно с КТД; ответникът счита, че според Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата на работниците и служителите, работещи в
дружеството, „средствата за работна заплата се образуват съгласно финансовите
възможности на дружеството", Наредбата за регулиране и нарастване на
средствата за работна заплата и действащ КТД". Не се оспорва, че между
дружеството и Синдикалната организация има сключен КТД, който определя по
благоприятни договорености. В чл. 10 от КТД регламентира минималната месечна
работна заплата за ВКТВ ЕООД В. на база промените в MP3 за страната. В чл. 10,
ал. 1 от КТД, но коригирани с коефициент за отделните категории персонал,
отчитайки сложността и приноса на всеки един служител съобразно заеманата
длъжност за осигуряване нормалната работа на дружеството, изпълнение на
показателите на качество, добрата ликвидност и финансово състояние. В същия
договор обаче в чл. 11 се сочи начина на образуване на работната заплата, а
именно: "съгласно действащата цена на водата /има се в предвид цените на
регулиране от КЕВР ВиК услуги/, нормативните документи и общите финансови
възможности на дружеството. Т.е. според КТД задължително при определяне на
заплатата се включват и трите изброени условия в тяхната съвкупност. За да бъде
изчислена цената на водата. КЕВР я утвърждава с решение. Това се изготвя в
съответствие с подадената от съответното дружество информация, която включва
приход и разход за определен период. Сочи се, че възнаграждението за което
претендира ищеца, не е включено в цената на водата за посочения исков период.
Т.е. в отчетените разходи по ВиК услуги за 2016 г. е видно, че за цялата 2016
г. и 2017 г. в действащите регулирани цени, прилагани от ВКТВ ЕООД В. не са
заложени и утвърдени действащите в момента и изплащани през 2016 г. и 2017 г.
нива на основни трудови възнаграждения на целия персонал. Подобни искания за
начисляване на дължимото минимално основно трудово възнаграждение, съобразно
чл.10 от КТД е възможно да се реализира едва след приемане и утвърждаване на
пет годишен бизнес план за новия регулаторен период 2017-2018 г. и утвърждаване
на заявлението за нова цена на регулирани ВиК услуги за 2017 г. Нямало законова
предпоставка за изчисляване и изплащане на претендираните суми, съобразно КТД,
тъй като отчетните данни залегнали в цената на водата са от 2013 г., когато не
е имало сключен нито БКТД, нито КТД. Първият е сключен 2014 г., а втория - през
2016 г. Твърденията, на които основава исканията си ищецът, били неоснователни.
По твърдението на ищеца, че не му е начислено и изплатено дължимото
възнаграждение за платен годишен отпуск за определен период, посочен в исковата
молба, съобразно КТД, се изразява следното становище: не би следвало да се начислява
и плаща такъв вид възнаграждение, използвайки като база среднодневното брутно
възнаграждение изчислено по реда на чл. 10 от КТД, на основания посочени
по-горе. След като не би трябвало да бъде изчислено минималното основно трудово
възнаграждение по този член, не би следвало да се преизчислява и дължимото за
платен годишен отпуск. По твърдението, че на ищеца,че не му било начислено и
заплатено допълнително трудово възнаграждение за времето, в което е бил на
разположение на предприятието на основание чл. 19 от КТД - към отговора на ИМ
са представени справки за график на дежурствата и справка за начислен и
изплатен извънреден труд. В посочените документи било видно, че в графика за
дежурства, където фигурира името на ищеца в дните в които реално е отработвал
посочените дежурства, същите са му изплатени. По твърдението, че на ищеца не са
му предоставени социалните добавки за храна под формата на натура за 19 месеца
- Ваучерите, изплатени през първите месеци на 2017 г. са в следствие на
приходите и финансовото състояние на ВКТВ ЕООД В. от предходната година т.е.
преценени са средства за изплащането на посочените ваучери, затова са
изплатени. Искането на ответника за изплащане на ваучери за период IV - XII
месец на 2016 г. за 9 месеца., не са изплатени, тъй като от справката на
счетоводния баланс на дружеството било видно, че през предходната година същото
е на загуба. Искането на ответника за изплащане на ваучери за период I - III
месец на 2018 г. за 3 месеца., не са изплатени, тъй като от справката на
счетоводния баланс на дружеството е видно, че същото е на загуба, освен това е
обект на принудително изпълнение, тъй като е налице изискуемо публично вземане.
Излага се виждането, че по своята същност ваучерите за храна представляват
социална придобивка за служителите и работниците, предоставена им посредством
техния работодател. Това разпределяне на социалните добавки е преценено към
конкретния момент от управителя на дружеството, като не са лишени изцяло
служителите от същите. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът изрично е
приел за безспорни между страните следните обстоятелства: че страните са били в
трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор от
02.04.2012 г., по силата на който ищецът заемал длъжността Ръководител отдел „***“,
прекратен, считано от 25.05.2018 г.; че ответното дружество е страна по Колективен
трудов договор, сключен на 23.03.2016 г.; че ищецът е редовен член на
Синдикалната организация на КНСБ, страна по Колективен трудов договор от 23.03.2016 г., както
и че за процесния период ищецът е получавал основно месечно възнаграждение,
изчислено съобразно индивидуалния му трудов договор и сключени допълнителни
споразумения към него от 30.05.2016 г. и от 23.08.2017 г.
От представения по
делото КТД се установява, че той е сключен на 23.03.2016 г. със срок на
действие 2 годи и е регистриран на
основание чл.53, ал.3 от КТ на 24.03.2016 г. Съгласно чл.10, ал.1 от КТД
работодателят и синдикатът са се споразумели, че минималната за дружеството
работна заплата се изчислява на база МРЗ за страната, завишена с коефициент
1.03 или тя е фиксирана на 432.60 лв. Съгласно ал.2 на чл.10 за работници или
служители, попадащи в група „Ръководители“, където е попадала и заеманата от
ищеца длъжност, така определената за дружеството МРЗ се умножава по коефициент
2.01. В чл.11 на КТД е посочено, че страните се договарят, че средствата за
работната заплата се образуват съгласно действащата цена на водата,
нормативните документи и общите финансови възможности на дружеството, а
съгласно чл.17 от КТД при всяко изменение на МРЗ за страната работодателят се
задължава да направи промяна от същия месец на договорените работни заплати
след преговори между страните по КТД.
В чл.19 от КТД е
предвидено, че за времето, през което работникът или служителят е на
разположение на прдприятието извън неговата територия, работодателят заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час в размер на 0.50 лв./час, а на
национални празници – 1 лв./час. В чл.22, ал.2 от КТД пък е посочено, че за
всеки календарен месец всеки работник или служител получава социална добавка за
храна по д формата на натура в размер на 60 лв. Тази добавка не се получава при
самоотлъчка или при ползване на неплатен годишен отпуск.
За изясняване на
спора от фактическа страна съдът е изслушал и приел по делото икономическа
експертиза, която е установила, че през периода м. юни 2016 г. до м. март 2018
г. ищецът е бил на разположение на предприятието съгласно утвърдените от
управителя на дружеството графици, като е даден и дължимият размер на
възнаграждението съгласно чл.19 от КТД, като общият размер на дължимото
възнаграждение е 1136.06 лв. и обезщетение за забава в размер на 177.31 лв.
Експертизата е установила още, че за периода 23.03.2016 г. – 23.03.2018 г. на
ищеца не е била изплатена социална надбавка в натура с единична цена 60 лв.
месечно за 19 месеца на обща стойност 1140 лв.
Изчислени са и
размерите на основното трудово възнаграждение, надбавката за клас прослужено
време и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, както и дължимите
лихви за забава. За да изготви това заключение, вещото лице е декларирало, че е
проверило приложените към делото писмени доказателства, както и документите в
счетоводството на „ВКТВ“ ЕООД. Заключението е прието от първоинстанционния съд
и не е оспорено от страните, поради което въззивната инстанция го кредитира
като компетентно и изчерпателно.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Х.и Г. се установява, че от 2016 г. до
предявяването на иска цената на водата не е променяна и в нея е заложен фонд
работна заплата в размер, определен към 2013 г. Дружеството било в лошо
финансово състояние, тъй като имало публични задължения към фиска в голям
размер и по отношение на дружеството били образувани изпълнителни дела. Във
връзка с това било проведено общо събраните на работещите в дружеството, на
което присъствали и представители на Синдикатите, като ръководството на дружеството
запознало всички с финансовото му състояние. На събранието не били правени
опити за промяна на КТД, нито пък Синдикатите са поискали промяна на КТД.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, тъй като не констатират пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
Разгледана по
същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 59 от КТ "При неизпълнение на задълженията по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага". Трайна е съдебната практика, че под "неизпълнение на КТД" по смисъла на чл. 59 от КТ следва да се разбира неизпълнение на поети с КТД задължения на всяка от страните по КТД, вкл. работодателя. Тъй като КТД е договор по смисъла на чл.8 от ЗЗД, той има силата на закон между страните по него съгласно чл.20а от ЗЗД, а тълкуването му се извършва по правилата на чл.20 от ЗЗД. Следователно неизпълнението на КТД от работодателя може да се прояви във всичките му форми: пълно неизпълнение на поети задължения, частично, неточно изпълнение, забавено и др. С исковете по чл. 59 от КТ може да се претендира реално изпълнение на поети от работодателя по КТД задължения и се търси отговорност за причинени вреди, като фактическото основание и размерът на иска във всеки отделен случай произтича от неизпълнение на такива задължения, за които може да се претендира реално изпълнение на поети задължения.
Анализирайки цитираните
по-горе разпоредби на КТД, действал през релевантния период от време,
настоящата съдебна инстанция приема, че нормите на чл.19 и чл.22, ал.2 от КТД
са императивни – това са законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е
определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните
по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях. Съответно не
са императивни разпоредбите, с които се дава възможност на страните да се
отклоняват от тях. Посочените две норми обаче категорично и ясно предписват
точно определено поведение на работодателя без възможност за отклонение от
предписанието, поради което следва да се приеме, че разпоредбите са императивни.
От приетото по делото експертно заключение е установено, че ищецът е бил на
разположение на работодателя съгласно графиците, определени от него и
незаплатената част от възнаграждението му възлиза на 1136.06 лв. и обезщетение за забава в размер на 177.31 лв. Това
заключение на експерта не е оспорено от ответника, нито пък са представени
доказателства, които го оборват, поради което съдът приема тези факти за
доказани, а исковите претенции – основателни.
Същото се отнася и до претенцията, основана на чл.22, ал.2 от КТД.
Нормата на чл.22, ал.2 от КТД също е императивна и единственото изключение, при
което тя не се прилага, е при самоотлъчка на работника или при ползване на
неплатен годишен отпуск. Именно поради това и тази претенция е основателна за
размера от 1140 лв.
Останалите искови претенции обаче са неоснователни по следните
съображения:
Към момента на сключване на КТД /23.03.2016 г./ МРЗ за дружеството е с фиксиран размер - 432.60 лв. Безспорно е също така, че през релевантния период с две допълнителни споразумения към трудовия договор индивидуалната работна заплата на ищеца е била увеличена – съответно на 736 лв. и на 1088 лв. Спорен е въпросът дали нормите на чл.10 и чл.21 от КТД имат пряко действие и следва да бъдат приложени. Както беше посочено по-горе, чл.11 от КТД предвижда, че страните се договарят, че средствата за работната заплата се образуват съгласно действащата цена на водата, нормативните документи и общите финансови възможности на дружеството, а съгласно чл.17 от КТД при всяко изменение на МРЗ за страната работодателят се задължава да направи промяна от същия месец на договорените работни заплати след преговори между страните по КТД. Безспорно е установено по делото, че през процесния период цената на водата не е увеличавана и заложеният в нея ценообразуващ елемент ФРЗ е един и същ за целия исков период и не е променян от 2013 г. От друга страна е безспорно установено, че дружеството има лоши финансови резултати и публични задължения, за които обстоятелства работещите в дружеството са уведомени на общо събрание, на което са присъствали и представители на синдикалните организации. Не е спорно също така, че синдикалните организации – страна по КТД, не са инициирали преговори за промяна на МРЗ в дружеството съгласно нормата на чл.17 от КТД. Доколкото КТД предвижда МРЗ за дружеството да се променя при всяка промяна на МРЗ за страната, но след преговори със синдикалните организации, следва да се приеме, че работодателят е длъжен да прилага тази норма под условие – новият размер на МРЗ за дружеството да бъде определен след преговори със синдикатите, които обаче до момента не са инициирали преговори с работодателя. Същото се отнася и до надбавката за клас прослужено време и всички обезщетения, които се изчисляват на базата на индивидуалната работна заплата. При тези данни следва да се приеме, че коментираните искови претенции срещу работодателя в настоящия случай се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази своя част, вместо което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Доколкото определение № 422/20.05.2019 г., определение № 424/20.05.2019 г. и допълнително решение № 151/20.05.2019 г. представляват неразделна част от основното решение, определенията следва да бъдат отменени изцяло, тъй като с тях съдът се е произнасял по разноските, а решение № 151/20.05.2019 г. следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена законната лихва върху претенциите с правно основание чл.59 във вр. чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени деловодни разноски в съответствие с уважената или отхвърлена част от иска. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да бъде преизчислен размерът на дължимите разноски пред двете инстанции като последица от частичното уважаване на предявените искове. Съобразно чл.359 КТ и според установената съдебна практика, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не заплащат такси и разноски, но такива се дължат на противната страна, когато исковете бъдат отхвърлени напълно или частично, какъвто е и настоящия случай.
Следователно, в полза на ищеца В.Г.П. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 226 лв., от които 113 лв. за първата инстанция и 113 лв. за въззивната инстанция.
В полза на ответника „ВКТВ“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 502,73 лв., от които адвокатско възнаграждение 811 лв. за първата инстанция, 568 лв. за въззивната инстанция и 123,73 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
На основание чл.78, ал.6 ГПК „ВКТВ“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за първа инстанция в размер на 58 лв. съобразно размера на уважената част от исковете.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 19.03.19 г. постановено по гр.д. № 1220/2018
г. по описа на РС В. и решение № 151/20.05.2019 г. в частта, с която е
осъдено „ВКТВ“ ЕООД да заплати на
В.Г.П., на основание чл. 59 във вр. чл.
128, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за месец ноември 2016 г. за сумата от 294.54
лева, ведно с лихва за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.09.2018 г., в
размер на 51.38 лв; за месец декември 2016 г. за сумата от 195.72 лв., ведно с
лихва за забава, за периода 25.01.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 32.34 лв;
за месец януари 2017 г. за сумата от 382.13 лв., ведно с лихва за забава за
периода 25.02.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 60.07 лв.; за месец
февруари 2017 г. за сумата от 343.47 лв., ведно с лихва за забава за периода
25.03.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 51.33 лв.; за месец март 2017 г. за
сумата от 475.16 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2017 г. до
14.09.2018 г., в размер на 66.92 лв.; за месец април 2017 г. сумата от 343.16
лв., ведно с лихва за забава за периода 25.05.2017 г. до 14.09.2018 г., в
размер на 45.47 лв.; за месец май 2017 г. сумата от 407.84 лв., ведно с лихва
за забава за периода 25.06.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 50.33 лв.; за
месец юни 2017 г. сумата от 409.19 лв., ведно с лихва за забава за периода
25.07.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 47.29 лв.; за месец юли 2017 г.
сумата от 285.98 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.08.2017 г. до
14.09.2018 г., в размер на 30.59 лв.; за месец август 2017 г. сумата от 117.96
лв., ведно с лихва за забава за периода 25.09.2017 г. до 14.09.2018 г., в
размер на 11.60 лв., за месец септември 2017 г. сумата от 206 лв., ведно с
лихва за забава за периода 25.10.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.54
лв.; за месец октомври 2017 г. сумата от 272.69 лв., ведно с лихва за забава за
периода 25.11.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 22.19 лв.; за месец ноември
2017 г. сумата от 271.69 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.12.2017 г.
до 14.09.2018 г., в размер на 19.85 лв.; за месец декември 2017 г. сумата от
283.43 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.01.2018 г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 18.27 лв.; за месец януари 2018 г. сумата от 439.49 лв., ведно с
лихва за забава за периода 25.02.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 24.54
лв.; за месец февруари 2018 г. сумата от 426.41 лв., ведно с лихва за забава за
периода 25.03.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 20.49 лв.; за месец март
2018 г. сумата от 443.08 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2018 г.
до 14.09.2018 г. в размер на 17.48 лв., ведно със законната лихва върху всяка
една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2018 г.
до окончателното заплащане на главниците, както и изцяло определение № 422/20.05.2019 г.,
определение № 424/20.05.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против „ВКТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.В., ул. “Акад. Иван Павлов“ № 1А, представлявано от управителя Г.А.М., следните суми: за месец ноември 2016 г. за сумата от 294.54 лв., ведно с лихва за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.09.2018 г., в размер на 51.38 лв.; за месец декември 2016 г. за сумата от 195.72 лв., ведно с лихва за забава, за периода 25.01.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 32.34 лв.; за месец януари 2017 г. за сумата от 382.13 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.02.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 60.07 лв.; за месец февруари 2017 г. за сумата от 343.47 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.03.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 51.33 лв.; за месец март 2017 г. за сумата от 475.16 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 66.92 лв.; за месец април 2017 г. сумата от 343.16 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.05.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 45.47 лв.; за месец май 2017 г. сумата от 407.84 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.06.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 50.33 лв.; за месец юни 2017 г. сумата от 409.19 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.07.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 47.29 лв.; за месец юли 2017 г. сумата от 285.98 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.08.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 30.59 лв.; за месец август 2017 г. сумата от 117.96 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.09.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 11.60 лв., за месец септември 2017 г. сумата от 206 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.10.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.54 лв.; за месец октомври 2017 г. сумата от 272.69 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.11.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 22.19 лв.; за месец ноември 2017 г. сумата от 271.69 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.12.2017 г. до 14.09.2018 г., в размер на 19.85 лв.; за месец декември 2017 г. сумата от 283.43 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.01.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.27 лв.; за месец януари 2018 г. сумата от 439.49 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.02.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 24.54 лв.; за месец февруари 2018 г. сумата от 426.41 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.03.2018 г. до 14.09.2018 г., в размер на 20.49 лв.; за месец март 2018 г. сумата от 443.08 лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2018 г. до 14.09.2018 г. в размер на 17.48 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на иска – 14.09.2018 г. до окончателното заплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „ВКТВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.В., ул.“Акад. Иван Павлов“
№1А, представлявано от управителя Г.А.М. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата от 226 лв. /двеста двадесет и шест
лева/, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за две
инстанции.
ОСЪЖДА В. Г.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВКТВ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. “Акад. Иван Павлов“ № 1А,
представлявано от управителя Г.А.М. сумата от 1 502,73 лв. /хиляда
петстотин и два лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции и държавна такса за
въззивното обжалване.
ОСЪЖДА „ВКТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.В.,
ул. “Акад. Иван Павлов“ № 1А, представлявано от управителя Г.А.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
58 лв. /петдесет и осем лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: