ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. Перник, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена : от адвокат С.Л. В., с адрес на
кантората: *** в качеството на особен представител на СТ. АЛ. П. с ЕГН **********.
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 261192/3.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1922/2021 г. по
описа на Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в следния смисъл:
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че ответникът не е доволен от
решението, постановено по гр. дело № 1922/2021 г. по описа на ПРС, в частта му, с която е
осъден да заплати разликата между сумата от 10000 лв. и уважения размер от 20000 лв., или
обжалваем интерес - 10 000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
9.09.2019 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1043.48 лв. представляваща
направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата 800 лв.
държавна такса, както и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице, поради което от негово име
като негов особен представител, ядв. В. обжалва в срок пред ПОС решението в посочената
част и моли съда да го отмени в обжалваната му част.
Решението се сочи, че е неправилно. Същото е постановено при с нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.С
оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства нямало спор, че ищецът в
резултат на деликта е търпял болки и страдания, с различна интензивност, в различни
периоди на оздравителния процес. Все пак пози процес е продължил около пет месеца, след
който е настъпило оздравяване, след което и към настоящия момент няма болки и страдания
и дъвченето и говоренето са напълно възстановени.
1
Налице била съществена разлика между този деликт и професионално заболяване,
довело до инвалидност и болки и страдания, докато болният е жив и където според
практиката на съдилищата рядко се стига до обезщетения от 20000
лв. Подчертава, че в тези случай болката и неудобствата са перманентни и продължават
цял живот.
Неправилно се сочи, че съдът е приел в мотивите си, че не било доказано, че на ищецът е
предлагано оперативно лечение в резултат на което е могло да се предотврати неправилното
зарастване с разместване от 3-4 мм на левия долно-челюстен ъгъл и което трайно пречи на
пълното отваряне на устата. Противно на тази част от мотивите на стр. 2 от заключението на
медицинската експертиза, която безрезервно е приета от съда, е констатирано, че на ищецът
му е предложена операция, обяснено е нейното естество, както на него, така и на близките
му, но към 18.09.2021 г. той не е взел решение за такова лечение. Действително налице е
оперативна интервенция, описана на стр. 3 от заключението, описана в оперативен протокол
390/11 от 11.09.2019 г., но се касае за поставяне на метални шини. Очевидна се сочи, че е
разликата между предложеното му оперативно лечение, което да предотврати евентуално
неправилно зарастване, което към 18.08.2019 г. не е направено и поставянето на металните
шини на 11.09.2011 г.
Предвид изложеното, в жалбата се сочи, че наведените в пледоарията по същество пред
районния съд възражения, че всеки пострадал е длъжен да ограничи вредите в резултат на
увреждането, са основателни. Липсвал опит на пострадалия да ограничи вредите като се
подложи на предлаганото му оперативно лечение. Ответникът нямало как да участва в това
решение, поради което и не може да носи отговорност за евентуално недобро или
неправилно зарастване.
Като обобщение се сочи, че ищецът е с напълно възстановена захапка, увредения участък
е зарастнал, на практика той е здрав, няма група инвалидност и не се очакват каквито и да
било неудобства в бъдеще.
С оглед изложеното, се твърди, че съдът е нарушил принципа на чл.52 от ЗЗД като е
определил прекомерен размер на обезщетението, който не отговаря и на константната
практика на съдилищата за определяне на обезщетения за подобни случаи.
Постъпила е и втора въззивна жалба, лично от ответника СТ. АЛ. П., изтъпряващ
наказани ЛОС в затвора в гр. Бобов дол, в която същият сочи, че е осъден с присъда и не
може да изплати такова обезщетение.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба / и втората такава/ и отговора, страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора
и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2022 г. от
11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на жалбоподателя, че може в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение или най – късно в насроченото съдебно заседание: да представи
актуално пълномощно по делото, от настоящият Директор на Топлофикационното
дружество.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
3
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4