РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. А., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20225310100474 по описа за 2022 година
Производство чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 2 от ЗЗДН.
Г. Ь.. К. с посочен адрес гр. А. ул.„А.В.“ № 39 прави искане за налагане на
мерки по ЗЗДН по отношение на Х. Г.. Х. – с посочен адрес за призоваване
гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1, като бъде задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да приближава
пострадалото лице, жилището й в гр А. ул „В.Л.“ № 41 , местоработата и
местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. Твърди, че с
ответника са живели на семейни начала от 2013г до средата на 2016г в Р
Германия. От съвместното им съжителство е родено детето Д. Х.Х. род на
31.08.2016г. Поради упражняван от ответника физически и психически
тормоз молителката напуснала ответника и заживяла с детето в гр А. на адрес
ул „В.Л.“ № 41. На 01.02.2022г около 16,00ч ответникът изскочил пред
кооперацията в която се намира жилището където живее молителката с детето
и настоял да се види с него. Молителката се стреснала от внезапната му
проява. Ответникът обяснил, че ако види детето да се прибира в къщи без
майката, а само с неговите баба и дядо, ще го вземе. Когато се прибрали,
детето било видимо неспокойно и притеснено и много пъти попитало бащата
1
ще го вземе без майката да иска. На 17.02.2022г между молителката и
ответника се провел телефонен разговор, като ответникът заплашвал, че с нея
ще се заеме първо Господ, а след това правосъдието. Вечерта молителката не
могла да спи от притеснение. На 18.02.2022г ответникът започнал да звъни на
молителката от сутринта, когато вдигнала й се развикал и поискал да слезе.
Твърди, че е изпълнена с притеснения, тъй като всеки ден когато излиза сама
или с дететосе оглежда дали ответникът не е наблизо. Представя писмени
доказателства идекларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.
Ответникът оспорва изложеното в молбата, като твърди че такива
актове на домашно насилие не са упражнени от негова страна. Твърди, че
причина за образуване на настоящото производство е друго производство по
описа на АРС по гр.д. №118/2022 г., с което е поискал промяна на режима на
лични отношения с детето. Твърди, че никаква агресия, никакъв физически и
психически тормоз не е налаган от него ми спрямо молителката. Не оспорва,
че на 01.02.2022 г. движейки са по улица „Ц.О.“, от където е и входа на
жилището на ищцата, той вижда детето с майката и спира с единствената
идея да си види детето. След раздялата на страните молителката изцяло
ограничава контактите на бащата с детето, това налага да й бъде изпратена
нотариална покана. Не оспорва, че е отишъл в детската градина, за да види
детето си, като твърди че това е наложено от нежеланеието на молителката да
му позволи да вижда детето. Не оспорва, че на 17.02.2022 г. е направил
опит да види детето, оспорва да е изпращал заплашителни съобщения на
майката. Писал й е на „Вайбър“ тъй като тя не вдига телефона, за да си
определят срещата, и писането приключва с: „Питай малкия коя кола иска.“ и
отговорът е: „Нямаме среща тази седмица, гледай си работата.“. На третата
календарна седмица, съгласно вече излезналото тълкувателно решение на
ВКС, отива да вижда детето си, ищцата не му вдига телефона и той се
обажда за съдействие на тел.112.
След като прецени, поотделно и в съвкупност, представените по делото
доказателства съдът, намира за установено следното: С решение №
444/26.10.2018г пост по гр д 910/2018г по описа на АРС /в сила от
14.05.2019г/ е определен режим на лични отношения на Х. Г.. Х. с детето Д. Х.
всяка първа или трета седмица от месеца в петък, събота и неделя, за времето
от 09,30ч до 18,00ч за всеки от посочените дни, като срещите между бащата и
детето следва да се провеждат в дома, в който се отглежда детето или извън
2
него в присъствието на майката. Представеното извлечение от
кореспонденция /л 23/ не се коментира, при липса на данни за абонатите,
между които е провеждана. При извършено освидетелсване на молителя на
20.12.2017г с констатирано кръвонасядане в областта на лява мандибула,
оток на същото място, кръвонасядане с в лява част на шията, а на
04.01.2018г е констатирано наличие на кръвонасядане в областта на лява
подбедрица , оток на същото място, за които е посочила, че са в резултат
нанесен побой от познато лице/л.24-27 вкл/. С постановление от 16.11.2021г
пост по пр пр 11464/2021г на РП Пловдив е отказано образуване на
досъдебно производство по подаден сигнал от Г. Ь.. К. от гр А. за това, че на
16.09.2021г Х.Х., с когото живеела на съпружески начала отишъл в детска
градина в гр А. и видял общото им дете, във време което не фигурира в
съдебното решение, урежадащо контактите му с детето, поради
малозначителност на деянието. Във връзка с подадено от молителя
декември 2017г заявление срещу Г.М. е уведомена че лицето е
предупредено да не влиза в пререкания и физичска саморазправа. Във връзка
с подадено от молителя заявление до РУП А. 2018г , Х. Г.. Х. е бил
предупреден да не отправя закани и заплахи. Между страните е образувано
гр д 118/2022г на АРС с премет – изменение режима на лични отношения на
детето Д. Х.Х. и неговия баща Х. Г.. Х.. От постъпилата от РУ А. преписка
239р-9941/22г на РУ А. се установява, че служители на РУ Асеногвград са
били изпратени на 18.02.2022г около 20,00ч на ул «В.Л.» 41, на място
установили Х.Г. Х. който обяснил че с Г.К. имат малолетно дете, което той
със съдебно решение може да вижда всяка трета седмица от месеца, но на
същия ден му е било отказано виждане с детето. В разговор с Г.К., тя заявила
че Х. може да се срещне с детето следващата седмица, тъй като тази не е
определената със съдебното решение, както и че не е бил възпрепятстван да
се вижда с детето. На двамата са съставени протокил за предупреждение по
реда на чл. 65 от ЗМвР, като са предупредени да спазват решение
442/04.04.2019г. Молителят представя декларация по чл 9 ал 3 от ЗЗДН.
В хода на производството са събрани гласни доказателства. Св Д. А. К.
/майка на ищцата/ твърди, че ответникът не ползва правото си да вижда
детето в определените дни, обажда се когато иска, започнал да причаква
ищцата , разказва за случай в който свидетелят и съпруга й били на гости
при ищцата и детето, то изскочило и се качило в колата, то избързало а
3
свидетелят и ищцата вървели по-бавно и точно когато стигнали до колата
отвеникът се обадил на ищцата и питал къде е детето, и й казал «само да е на
някой друг оставено, ще видиш». Твърди, че ищцата е имала усещането, че я
преследва. Сочи случаи, в които дъщеря й се прибира, затваря багажника на
колата и получава снимка от ответника как я снима в момента. Известно й е
за случай на 18.02.2022г, твърди че ищцата е била предишната вечер у тях и
показвала кореспонденция с ответника, от дъщеря си знае, че се е обаждал по
телефона, викал. На следващия ден свидетелят и съпруга й минали покрай
дома на ищцата, видели че има полицейска кола, дъщеря им седяла в нея, а
ответникът - отстрани. Разбрали, че ответникът искал да види детето, но не
било седмицата в която може да го види. Твърди, че дъщеря й се страхува
след тези случки, чувства се притеснена разстроен. Дъщеря й е провеждала
телефонните разговори с ответника на високоговорител и свидетелят е чувала
псувни и обиди, казвал че ще ги запали. Съобщенията били изпращани
февруари, в деня преди да отиде в дома на ищцата. Сочи случай, вкойто
ответикът отишъл в детската градина за да се види с детето, без да
предупреди ищцата. Св П.Н. работи като старши учител в ОДЗ «Б.Д.»,
детето на страните е в групата която ръководи свидетелят. Бащата на детето
дошъл септември месец, за да се види с детето. Свидетелят била на работа,
попитала детето дали желае, поканила бащата вътре в двора на детската
градина и в присъствие на свидетеля се видели за 2-3 минути. Детето било
спокойно и казало, че иска да види баща си. Свидетелят знае, че родителите
не са в добри отношения. Твърди, че при срещата бащата дал на детето
подарък, който свидетелят внесъл вътре и когато взимали детето, си го
взело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Предявен е иск за налагане мерки по реда на чл.ЗЗДН за
извършени актове на домашно насилие от Х. Г.. Х. по отношение Г. А.
К. на 01.02.2022г и 18.02.2022г. Молбата е депозирана в рамките на
предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество. Съгласно нормата на чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
4
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, както и
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не е
спорно между страните обстоятелството, че са живели на семейни начала ,
както и че от съвместното им съжителство е родено детето Д. Х.Х., това се
установява и от неоспорените писмени доказателства. Установи се от
Ь.ажираните гласни и писмени доказателства, че на 18.02.2022г е възникнал
конфликт между страните по повод дните за свиждане на бащата се детето,
при който е поискано съдействието на служителите на РУ А.. В тази насока са
както показанията на св А. - К., така и докладната записка на служителите от
РУ А. посетили адреса на сочената дата. Установи се също така, че
ответникът често звъни по телефона на ищцата, като отправя обиди и закани.
Доказателства за извършен акт на насилие на 01.02.2022г не се Ь.ажираха.
Вярно е, че молителят е представила декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН,
която има самостоятелна доказателствена сила, същата обаче в частта й
касателно извършен акт на насилие на 01.02.2022г не се подкрепя от други
Ь.ажирани доказателсва. Поради горното съдът намира за доказано
твърдението за извършен акт на психическо насилие на 18.02.2022г., и
недоказано по отношение сочения акт на насиле на 01.02.2022г.
Ето защо следва да бъде определена мярка за защита сред
предвидените от чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. С оглед обстоятелството, че следва да
се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието
над пострадалото лице, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката
по т. 1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Съдът намира неподходяща мярката по
т.3 от с з - забрана да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата, и местата за социални контакти и отдих, с оглед определения
режим на лични отношения на бащата се детето, който следва да се
осъществява в присъствието на майката. При определяне срока, за който
да бъдат наложени мерките, съдът отчете характера на извършения акт на
насилие, както и обстоятелството че не се касае до еднократен случай,
счита, че подходящо е да бъде определен 18 - месечен срок.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя
5
разноски по производството/съобразно представените доказателства за
направени такива/ в размер на 20лв.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата,
следва да бъде издадена заповед за защита.
На основание чл. 16, ал. 3, преписи от решението и от заповедта
следва да бъдат връчени на страните, а заповедта да се изпрати за връчване и
на РУ на МВР – А..
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 25 лева, вносими по сметка на Районен съд – А..
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена глоба на
извършителя в размер на 400лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Г.. Х. ЕГН********** – с посочен адрес за
призоваване гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1 А ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ върху Г. Ь.. К. ЕГН ********** с посочен адрес гр.
А. ул.„А.В.“ № 39 КАТО ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част
ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита –
18(осемнадесет)месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Х. Г.. Х. ЕГН********** – с
посочен адрес за призоваване гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1 А глоба в размер на
400 (четиристотин) лева за това, че е извършил на 18.02.2022г спрямо Г. Ь..
К. ЕГН ********** с посочен адрес гр. А. ул.„А.В.“ № 39 , акт на домашно
насилие.
ОСЪЖДА Х. Г.. Х. ЕГН********** – с посочен адрес за призоваване
гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1 А да заплати по сметка на Районен съд - А.
сумата от 25 (двадесет и пет) лева държавна такса.
ОСЪЖДА Х. Г.. Х. ЕГН********** – с посочен адрес за призоваване
гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1 А да заплати на Г. Ь.. К. ЕГН ********** с посочен
адрес гр. А. ул.„А.В.“ № 39 разноски по производството в размер на
6
20/двадесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-мо
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
7