№ 358
гр. В., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110204244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. А. Ч. против ПН №23-0819-
002805/27.07.2023г., издадено от Началник група към ОД на МВР-В. сектор
ПП, с което са му наложени адм. наказания за две нарушения на Закона за
движение по пътищата.
С жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се
прави искане за отмяната му.
В съдебно заседание възз.Ч. не се представлява от процесуален
представител, поддържа жалбата си на описаните в нея основания.
Въззиваемата страна не се представлява, депозирани са писмени
бележки.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил с ДК№ **** се управлява от възз.Ч.. На 27.04.2023г.
сутринта около 09.00 часа същия управлявал автомобила си в гр.В., по
ул.“П.“ до П. като при излизането си от реда на паркираните автомобили при
1
извършване на маневра в надясно, блъска паркираният от дясната му страна
л.а. с ДК№ ***. Били нанесени леки материални щети на автомобила. След
настъпване на ПТП водача - възз. Ч. не спрял и не останал на место на
възникване на ПТП.
Бил подаден сигнал в сектор ПП на следващият ден от страна на
свид.Ж. собственик на л.а. с ДК№ ***. Въз основа на подаденият сигнал
служители на с-р Пътна полиция извършили проверка. Бил установен възз.Ч.
и управлявания от него автомобил. Бил съставен протокол за ПТП,
полицейските служители огледали двата автомобила и снели сведения от
свидетелите на инцидента.
След като събрали нужните доказателства бил съставен АУАН на
възз.Ч., в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. В акта въззивника не вписал възражения,
депозирал такива в писмен вид. АНО разгледал възраженията, но не ги приел.
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП. В него АНО
възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и санкционирал
въззивника за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди
на друг автомобил и относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не остава на
место за да установи щетите.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и
гласни доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля К. като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите
писмени доказателства. Свидетелят посочи, че след няколко дни е извършил
проверка по получения сигнал за вникнало ПТП. Направил е снимки на
уврежданията на двата автомобила и преценил, че по механизъм и височина
съвпадат с тези установени по автомобила на въззивника. Снел е обяснения от
очевидци и въз основа на обясненията, които събрал и справките които
направил, формирал извод за фактологията на пътния инцидент и
поведението на нарушителя. Показанията на свидетелят съдът също възприе
като обективни, дадени от очевидец и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Съдът разпита и свид. Ж. собственик на пострадалия лек автомобил,
който сочи че на 27.04.2023г. по-късно пред деня след като отишъл до своя
автомобил видял щетите и оставен телефонен номер. След като позвънил на
2
тел.номер се свързал със свидетелят на възникналото ПТП, свид. Темов,
който му дал данни за случилото се и данните на свидетел очевидец - Г. В..
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелят, като обективни и
безпристрастни.
По искане на въззивната страна съда допусна до разпит свид.Г., който
обаче не дава данни по отношение на възникналото ПТП. Свидетелят дава
данни по отношение на друг ден - 28.04.2023г. сутринта, когато се е возил в
автомобила на възз.Ч.. Съдът не може да ползва показанията на този свидетел,
тъй като същите се отнасят до друг ден, а не за този на който е реализирано
произшествието. Данни за движението на управлявания от възз. автомобил
на 27.04.2023г. свид.Г. няма.
Съдът разпита и свид.Г. В., очевидец на възникналото ПТП.
Свидетелят в показанията си пред съда сочи, че докато се намирал на
паркинга пред Проектанска и изчаквал своя близка видял как л.а. Тойота
управляван конкретно от възз.Ч., докато правел маневра, за да излезе от реда
на паркираните автомобили при маневра надясно ударил л.а. с ДК№ ***.
Ударът се чул, автомобила се разтресъл, но водача на л.а. Тойота не спрял и
продължил движението си.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра
на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица,
с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно
не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителят като
му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения, и не е депозирал писмени в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е
реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
3
По приложението на материалния закон:
Относно нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Тази норма регламентира общото задължение на всеки участник в
движението по пътищата, че с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди.
В настоящия случай от фактическа страна се доказа, че на посочените
в АУАН и НП дата и час въззивника като участник в движението по
пътищата, с управлявания от него автомобил, при движение и извършване на
маневра надясно и блъснал паркираният от дясната му страна л.а. с ДК№ ***,
с което нанесъл имуществени щети на автомобила. С оглед на това съдът
прие, че правилно е ангажирана адм. наказателната отговорност на
въззивника за нарушение на посочената норма и санкционирането й с глоба в
абсолютния размер по чл. 185 от ЗДвП е законосъобразно.
По пункт 2 от наказателното постановление :
По пункт втори от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123 ал.1
т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Жалбоподателя не е спрял за да установи последиците от ПТП. Съдът
намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа
обстановка. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно
наказан и е извършил вмененото му нарушение.
От представените по делото писмени доказателства и свидетелски
показания безспорно се установява, че въззивника е допуснал нарушение на
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е напуснал местопроизшествието без да
установи последиците от произшествието. Настоящата инстанция приема, че
при така причинените щети от същото, е невъзможна да не се усети
съприкосновението между двата автомобила, още повече, че след сблъсъка
автомобилите са се разтресли и се е чул удара, както и изпукване на
автомобила. Административно-наказващият орган правилно е установил
фактическата обстановка и обосновано е направил извода си за извършено
нарушение. Съставеното НП отговаря на формалните изисквания на закона
относно неговото съдържание.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
4
наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение. По делото няма доказателства въззивникът да е имал и други
значителни нарушения в стажа си на водач на МПС в последните пет години.
В тази връзка съдът намира, че наказание в пункт втори, определено към
минималния размер е справедливо и съответстващо на извършеното
нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира, че наложеното наказание- „Глоба” от 100 лева и наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от на 1 месец са
правилно определени.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения
не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не
следва да се приемат като маловажни.
По наведените възражение съдът следва да посочи, че АУАН и НП
съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, посочена е и
нарушената норма, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При
установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената
тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да
доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна
доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да
ги опровергае. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал
доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН,
5
нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не
осъществява състава на административно нарушение, установен в чл.5, ал.1,
т.1 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-В. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПН №23-0819-002805/27.07.2023 г ., издадено от
Началник група към ОД на МВР-В. сектор ПП, с което на Ф. А. Ч. ЕГН
********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 20
лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ф. А. Ч., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. В. в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6