Р E Ш Е Н И Е
№ 716
гр.Плевен, 04.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина
Кънева
ЧЛЕНОВЕ: Снежина
Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 1186 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение №593 от 15.08.2019г., постановено по а.н.д.№873/2019г.
Районен съд гр. Плевен е отменил наказателно постановление № 19-0938-000364
/28.01.2019г., издадено от Началник на сектор „ПП“ към ОД на МВР –гр.Плевен, с
което на Л.Г.М., ЕГН ********** основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Областна
дирекция на МВР гр. Плевен, представлявана от директора К. В.Н., чрез юрисконсулт Д.Ч. Ч. В
жалбата се навеждат доводи, че решението на Районен съд гр. Плевен е неправилно
и необосновано. Твърди се, че сочената за нарушена правна норма на чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДвП е бланкетна, поради което актосъставителят е посочил
конкретна нарушена разпоредба – чл.6 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която е приложима в
процесния случай като в обстоятелствената част на АУАН и НП подробно е описано нарушението. Сочи се,
че в АУАН и в НП е очертана ясно и точно
фактологията съставляваща виновно извършено административно нарушение от страна
на Л.М. и че последният е научил за какво административно нарушение е
ангажирана отговорността му, без да му е ограничено правото на защита. Твърди
се, че административното нарушение е установено по безспорен начин на първо място
от представената от М. фактура№ ********** от 16.01.2019г., удостоверяваща
броят и теглото на натовареното
количество стока. На следващо място от свидетелските показания се установявало,
че данните от фактурата са били лично проверени посредством преброяване на
наличната стока, която е отговаряла по брой на отразената. Сочи се още, че жалбоподателят
не е направил възражение, че представената
фактура не отразява реалните стойности на натоварената стока. Прави се
искане съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Касаторът, редовно уведомен, не се явява в
съдебно заседание и не се представлява.
Ответникът – Л. Г. М. редовно уведомен, не се явява. Постъпило е писмено становище от адвокат С.П.
***, пълномощник на ответника по
касация, който оспорва касационната
жалба на ОД на МВР- Плевен. Моли съда да остави без уважение като
неоснователна касационната жалба и да постанови решение, с което да остави в
сила Решение №493/15.08.2019г. на РС-Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението
на Районен съд –Плевен следва да бъде
отменено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди
само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК
служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Жалбата е основателна по
следните съображения:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
364/17.01.2019г. от страна на А. М. Й. - мл.автоконтрольор при
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. Г.Г. и нарушителя – Л.Г.М.
Съставен е за това, че на 17.01.2019 г. около 13:50 часа, на път Първи
клас № 1-3, км. 98+733 кантон „ Милен Кладенец“ с посока град Плевен, управлява
товарен автомобил „Ивеко Дейли 35 Ц 15“ от категория N1 с обща маса до 3 500
кг. С рег№ ***** като при допустимо тегло от 3 500 кг.
съгласно чл. 6 от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001 г. същият е с общо тегло от
7 500 кг. - 80 бр. калиев сулфат по 25 кг. = 2000 кг. и 40 бр. торен
суперфосфат по 50 кг. = 2000 кг., видно от представена фактура №**********,
като няма разрешение от собственика или администрацията управляваща пътя –
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят формално
се е ползвал от правото да направи възражения, но на практика е отбелязал
единствено, че има възражения, без да изложи конкретни съображения. По реда и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, такива не са постъпили.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Изложил е мотиви, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени разпоредбите
на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Посочил
е, че разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
е бланкетна, като нейното съдържание се запълва от разпоредби на съответен
нормативен акт, издаден от Министъра на РРБ, а именно - Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
поради което актосъставителят е следвало да посочи конкретната разпоредба от
споменатата Наредба, която е приложима в процесния случай. Посочено е общо, че
се касае за чл.6 от Наредбата, без да се държи сметка, че същата разпоредба
притежава общо пет алинеи, част от които – съдържащи както точки, така и букви.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав
установи, че процесното НП е издадено в предвидената от закона форма и от
компетентен орган. В случая не е допуснато съществено нарушение на
административно - наказателните правила при издаване на
НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност.
Даденото описание на
нарушението, установените обстоятелства
по неговото извършване са конкретни и ясни, като дават в достатъчна степен
конкретизация в какво се е изразило поведението на наказаното физическо
лице. Както в АУАН така и в
НП е посочено, че Л.М. е управлявал товарен
автомобил Ивеко Дейли 35 Ц 15“ от категория N1 с обща маса до 3 500 кг.,
като при допустимо тегло 3500 кг същият е с общо тегло от 7500 кг. Нарушението правилно е квалифицирано по
чл.139, ал.1 т.2 от ЗДП, по силата на която движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Вярно е, че непосредствено след
посочване на нарушената норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е направена
привръзка със съответната норма от приложимия подзаконов нормативен акт – чл.6
от Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2011г., в който са установени конкретните
размери на движещите се по републиканските пътища ППС, но изискванията на
приложимата норма от този акт са посочени в описателната част на нарушението, в
която е описано какви са изискванията за допустимата маса на съответното ППС
съгласно приложимата Наредба. Посочено е конкретно, че максималната маса за движение на управлявания от М. товарен автомобил Ивеко
Дейли 35 Ц 15“ от категория N1 е обща
маса до 3 500 кг.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1,т.3 б „а” от ЗДвП, ППС - то е от категория N1– с предназначение за превоз
на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т. Като е описана и конкретно установената маса на ППС, е
налице яснота относно основните елементи на състава на нарушената нормативна
разпоредба. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност на М. – тази на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
според която се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се
спазва установения за това ред. Следователно деянието е било правилно
квалифицирано от началника на сектор към
ОД на МВР Плевен, сектор пътна
полиция като нарушение на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. При издаването на
наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми.
Актът и наказателното постановление са постановени от оправомощени лица, в
кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и
наказателното постановление, безспорно е установено в хода на съдебното
следствие и разпита на разпитаните свидетели, че същите отговарят на
обективната истина. Правилно е определен вида и размера на наложеното
наказание. Ето защо според касационната инстанция са описани всички типични
признаци на състава на вмененото нарушение, поради което непосочването в
привръзка на конкретните норми от приложимия подзаконов нормативен акт не
съставлява съществено процесуално нарушение и отменително основание. Затова не
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на привлеченото лице и че
липсва в АУАН и в НП реквизита- „нарушена законова разпоредба”.
С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд Плевен,
с което то е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде
постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Плевен, ІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 593 от 15.08.2019 год., постановено по н.а.х.д. № 873/2019 год. по описа на
Районен съд – гр.Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0938-000364 /28.01.2019г., на Началник
на сектор „ПП“ към ОД на МВР –гр.Плевен, с което на Л.Г.М., ЕГН ********** основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание
глоба в размер на 500/петстотин/лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/