Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.01.2020г.
гр.Плевен 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ
СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря
Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №747 по описа за 2019г. на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Червенобрежки Районен
съд № 221 от 21.06.2019г., постановено по гр.д.№178/2019г. е оставен без уважение като недопустим предявения иск от
Ц.Ц.И., ЕГН **********, чрез адв. И.В. *** с адрес за
призоваване гр. Червен бряг, ул. ***срещу „***“ ЕООД , ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр.Червен бряг,ж.к. ***представлявано от Е.К.И., ЕГН **********
***, И.Х.И., ЕГН ********** ***, Й.И.Й. с ЕГН ********** ***, Ц.И.Й. с ЕГН **********
*** и Е.К.И. , ЕГН ********** *** с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
аренда на земеделска земя вписан под № 496/21.03.2018
г. в службата по вписванията към РС гр. Червен бряг, сключен от ответниците по
делото на 21.03.2018г.Със същото решение на ЧРС Ц.Ц.И., ЕГН **********
е осъден да заплати на Й.И.Й., ЕГН ********** *** и Ц.И.Й. с ЕГН ********** ***
сумата от 300 /триста/ лева направени от тях солидарно разноски за един
адвокат.
Недоволен от така постановеното решение е останал
Ц.Ц. ***-ищец пред ЧРС,който чрез своя пълномощник
адвокат И.В. от ПАК го обжалва изцяло пред ПОС като неправилно,незаконосъобразно
и необосновано.С жалбата не се споделя извода на ЧРС,че искът не би имал
значение и не би променил правната сфера на въззивника,накърнявайки негово
субективно право. Твърди се,че предявеният иск не е недопустим и въззивникът има
правен интерес,тъй като независимо,че не е страна по договора за аренда,този
договор го касае и се отнася неблагоприятно върху имущественото му
състояние.Изложени са доводи,че договорът за аренда е сключен за срок от 50
години и цена от 5лв./дка,че въпреки наличието на свобода в договарянето според
чл.8 ал.2 т.1 ЗАЗ,арендното плащане се уговаря въз основа на пазарната
поземлена рента,а съгласно чл.26 ал.1,предл.3 ЗЗД
нищожни са договорите,които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите,които противоречат на добрите нрави.Посочено е,че съгласно приетата
експертиза към момента на подписване на договора , поземлената рента за раЙ.на
с.***е около 40лв./дка,което е 8 пъти повече от цената на собствените му
земи,че това накърнява правата на въззивника ,тъй като същият се задължава да
търпи неблагоприятните правни последици
,произтичащи от договора ,което определя и активната му легитимация.В съдебното
заседание на 11.12.2019г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество въззивникът и неговият пълномощник адвокат И.В. не се явиха,като от пълномощника е депозирана
писмена молба с искане делото да се гледа в негово отсъствие,изразено е
становище,че се поддържа въззивната жалба.
Въззиваемите страни-
„***“ЕООД гр.Червен бряг, представлявано от управителя Е.И.,И.Х.И.
,Й.И.Й.,Ц.И.Й. и Е.К.И. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,не
са се явили в съд.заседание на 11.12.2019г.пред ПОС и не са взели становище по
въззивната жалба.
Окръжният съд като прецени оплакванията
,визирани в жалбата , становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С ИМ
ищецът Ц.Ц.И. е предявил иск срещу „***“ЕООД
гр.Чревен бряг,представлявано от Е.И.,И.Х.И.,Й.И.Й.,Ц.И.Й.
и Е.К.И. с правно основание чл.26 ал.1,предл.3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи,сключен на
21.03.2018г., с нот.заверка на
подписите и вписан в СВ гр.Червен бряг. Изложени са твърдения,че ищецът като
наследник на И. Й.В., поч.на 17.04.1986г.е
съсобственик на общо 7 земеделски имота,подробно описани ,че сключеният от
ответниците договор за аренда от 21.03.2018г.на тези земеделски имоти
противоречи на добрите нрави,поради това,че дължимата от арендатора арендна вноска в
размер на 5 лв./дка е твърде ниска,несъответстваща на пазарната поземлена рента
за раЙ.на с.***,че е налице неравностойност на престациите,както
и поради факта,че договорът е срок на действие 50 години.
За да приеме,че така предявеният иск
е недопустим,ЧРС е изложил доводи,че ищецът е трето лице на оспореното
правоотношение,че същият не е представил безспорни доказателства,че е
съсобственик на процесните имоти,тъй като решенията на поземлената комисия са с
дата,предхождана от твърдението на отговора на исковата молба,че на
03.06.2002г.ищецът се е разпоредил с
тях.Изложени са доводи,че ищецът не е оборил твърденията в отговора на ИМ,че
вече не е съсобственик на имотите,тъй като на 03.06.2002г. се е разпоредил с
тях.Тези съображения на ЧРС са неправилни,тъй като не кореспондират с
представените по делото доказателства.
От представените с ИМ писмени
доказателства-решение №2Б от 27. 01. 1994г.на ПК Червен бряг и решение №2В от 26.01.1994г.също
на ПК
Червен бряг се установява,че на общия наследодател И. Й.В.,.б.ж.на с.***е
възстановено правото на собственост общо върху 7 земеделски имота, съответно по
първото решение върху 3 имота в стари реални граници,в землището на с.***-имот
№045019,имот №045058,имот №045069,а по второто решение на ПК върху 4 имота с
план за земеразделяне,също в землището на с.***-имот №018031,имот №037034;имот
№045089 и имот №047034 .От представеното удостоверение за наследници е видно,че
общият наследодател И. Й.В.,б.ж.на с.***е починал на 17.04. 1986г.,като негови
наследници са ищецът Ц.Ц.И. и ответниците И.Х.И.,Е.К.И.,Й.И.Й.
и Ц.И.Й..
При така представените по делото
писмени доказателства се налага извода,че ищецът като наследник на И. В./В.е съсобственик на процесните земеделски имоти,предмет на
сключения аренден договор. Независимо,че не е страна
по арендния договор,същият има правен интерес от
предявения иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на този договор,доколкото този договор
го обвързва и с него се засягат негови
имуществени права. Разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ предвижда ,че договор за аренда, както
и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се
сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя,
чиято собственост е повече от 50 на
сто идеални части от съсобствен
имот ,като в тези случаи отношенията
между съсобствениците се уреждат съгласно
чл. 30, ал. 3 от Закона
за собствеността.Като съсобственик на отдадените под аренда земеделски
имоти,съгласно чл.30 ал.3 ЗС на ищеца се
дължи съответната част от договореното арендно плащане,съобразно правата му на собственост и след
като счита,че сключеният без негово участие договор го уврежда и накърнява
имуществената му сфера,ищецът има правен
интерес да установи твърденията си за нищожност на арендния
договор,което обуславя допустимост на иска по чл.26 ЗЗД.
Изводите на ЧРС,че ищецът
не е съсобственик на процесните земеделски земи,предмет на арендния
договор и се е разпоредил с тях на 03.06.2002г.се базират само на изложените в
писмения отговор на ответнците Ц.Й. и Й.Й. твърдения ,без в тази насока да се представени
доказателства.С отговора са направени две възражения- първо,че ответницата Е.К.И.
не е наследник на имотите на И. В.,
т.к.е направила отказ от наследство и второ,че наследствените имоти на ищеца са
отчуждени и прехвърлени по нот.ред през 2002г.и
същият не е собственик по наследство на процесните имоти.С изготвения от ЧРС
проекто-доклад не са дадени указания на
ответниците ,че носят доказателствена тежест за направените в отговора
възражения.Нещо повече, в първото по делото съдебно заседание проведено на
15.04.2019г.пред ЧРС ответниците Й.Й. и Ц.Й. чрез своя пълномощник адвокат П.П. са представили нот.акт
№109,том 2,нот.д.№156/2002г.на нотариус И.И. и нот.акт №108,том 2,нот.д.№155/2002г.на същия нотариус.Неправилно ЧРС е отказал
да приеме тези доказателства,като е приел,че е настъпила преклузия за
представянето им,с което са допуснати процесуални нарушения.Нормата на чл.143
ал.2 ГПК дава възможност на страните в
първото по делото заседание,в т.ч.и на ответника да представи
доказателства,които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.Допуснатите от
ЧРС процесуални нарушения бяха констатирани от въззивната инстанция,като ПОС с
определение №1311/20.09.2019г.по реда на чл.267 ГПК указа на ответниците пред
ЧРС Й.Й. и Ц.Й./ въззиваеми в настоящото производство/,че
носят доказателствена тежест за направените в писмения отговор възражения,
че не са ангажирали доказателства в
подкрепа на твърденията,че Е.К.И. се е отказала от наследството на
наследодателя И. В.,както и ,че ищецът не е съсобственик на процесните
имоти,които са отчуждени през 2002г. На последните бе дадена възможност да
представят нот.актове
№108/2002г. и №109/2002г.на нотариус И.Й.,които не са приети от ЧРС.Въпреки
дадената от ПОС възможност за представяне на посочените доказателства,
въззиваемите не са се явили в съдебно заседание и не са представили същите.
Представените по делото доказателства
обуславят извода,че ищецът е съсобственик на процесните имоти,предмет на арендния договор и искът по чл.26 ЗЗД се явява допустим.ЧРС
от една страна е отказал да приеме горепосочените нот.актове
като доказателства по делото,а от друга страна без каквито и да е данни за
извършени от ищеца разпоредителни сделки ,без да е ясно съдържанието на неприетите
нот.актове ,е стигнал до извода,че същият не е
съсобственик на отдадените под аренда зем.земи,тъй
като не е оборил изложените в писмения отговор на ответниците твърдения.При
представяне на категорични доказателства,че действително ищецът не е съсобственик
на процесните имоти и се е разпоредил с тях още през 2002г., преценката за допустимост
на предявения иск би била различна,но в случая ЧРС е обосновал своите изводи на
несъществуващи доказателства, в противоречие на тези, представени с ИМ и приети като доказателства и само на
база изложени от ответниците твърдения, които са останали недоказани.
Неправилно ЧРС се е произнесъл с
решение,с което искът е оставен без уважение като недопустим. След като е
преценил,че искът е недопустим, ЧРС е следвало да постанови определение,с което
недопустимият иск да бъде оставен без разглеждане ,съответно производството по
делото да се прекрати, а не с решение,което предполага произнасяне по
съществото на спора.В този смисъл обжалваното решение на ЧРС,с което съдът е
приел,че искът е недопустим ,без да се произнася по съществото на спора има характер на определение и настоящото
решение на ПОС също следва да се счита,че е с характер на определение.Решението
на ЧРС ,с характер на определение е неправилно ,незаконосъобразно и следва да
се отмени,като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ЧРС,за
произнасяне по съществото на спора по предявения иск с правно основание чл.26
ал.1 ЗЗД.Окръжният съд не може да се произнесе директно по съществото на спора,тъй
като страните ще бъдат лишени от една инстанция.
При
този изход на процеса,доколкото ПОС не се произнася по съществото на спора,не
следва да се присъждат направените разноски за въззивната инстанция.При новото
разглеждане на делото,в зависимост от изхода на спора,тези разноски следва да бъдат присъдени от Червенобрежки РС.
Цената на иска
,определена съобразно чл.69,ал.1т.5 ГПК-наемът, респ. арендата за една година
върху процесните зем.имоти е под 5 000лв.и съгласно
чл.280 ал.2 ,т.3 ГПК във вр.чл.274 ал.4 ГПК настоящото
решение с характер на определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
като неправилно на осн.чл.271 ГПК във вр.с чл.278 ал.4 ГПК решението на Червенобрежки Районен
съд/с характер на определение/ №221 от 23.12.
2015г.,постановено по гр.д.№178/ 2019г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Червенобрежки РС,за
произнасяне по съществото на спора по предявения иск с правно основание чл.26
ал.1 ЗЗД , съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е с характер на определение.Същото е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.2,т.3 ГПК във вр.чл.274
ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: