№ 1177
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501670 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 4512 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело № 5570/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 23 състав, са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Д. С. Т. против Столична община
за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва и на основание чл. 78, ал.3 ГПК Д.Т. и осъден да
плати на Столична община разноски по делото в размер 1000 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от Д. С. Т., чрез
пълномощника адв. А.Г.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Поддържа, че поради груби нарушения на
процесуалния закон ищецът не е бил в състояние да докаже в пълен обем
твърденията си, като по този начин било нарушено и правото му на защита. По
съществото на спора смята, че по делото е категорично установено наличието на
предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Предвид
изложеното моли да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Столична община,
чрез пълномощника юрк. Ц. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
1
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. С. Т. с искова молба, с която
против Столична община са предявени искове с правно основание чл. 49, във вр. с
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 40 000 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2018г. и за имуществени
вреди в размер 2 506,74 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба, причинени от непозволено увреждане.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2018г., около 03,00 часа, в гр. София,
вървейки по левия тротоар на бул. „Васил Левски“ в посока от ул. „Проф.
Фритьоф Нансен“ към бул. „Г.С.Раковски“, малко преди кръстовището с бул.
„Г.С.Раковски“ пред № 7 ищецът стъпил в несигнализирана и необезопасена
дупка, образувана от липсваща плочка на тротоара, загубил равновесие и паднал
на лявата си страна. Твърди се, че към момента на настъпване на инцидента, на
мястото имало свидетели.
Ищецът сочи, че в резултат на падането получил фрактура хумери син,
закрито счупване на тялото на лявата раменната кост; оток, деформация и силна
болка в лявата раменна става, както и нарушена функция на ляв горен крайник; че
бил хоспитализиран в Пирогов, където престоял 5 дни, като на 13.03.2018г. му
била направена операция. Твърди, че след изписването увредената ръка била
имобилизирана за около 30 дни; след свалянето на имобилизацията посещавал
физиотерапия, след която имал подобрение, но към момента все още не се е
възстановил напълно, тъй като има ограничен обем на движенията на ляв горен
крайник и изпитва болки при натоварване и при промяна на времето, както и че
има голям загрозяващ белег. Твърди, че бил в болничен 271 дни или повече от 9
месеца, а на 21.03.2019г. му била направена повторна операция за отстраняване на
остеосинтезните средства, поради което лежал в болницата още 4 дни и към
момента все още не е възстановен. Ищецът поддържа, че е изпитвал болки,
страдания и ежедневен дискомфорт за период от около 9 месеца след първата
операция и повече от месец след втората; че заради затрудненото движение на
лявата ръка се нуждаел от постоянна помощ за баня, обличане, хранене и всички
нормално човешки ежедневни нужди; е преживял силен страх и уплаха от
внезапността на това, което го сполетяло. Сочи, че и към момента изпитва страх
да се движи спокойно по улиците, станал раздразнителен.
В исковата молба се твърди, че във връзка с проведеното лечение ищецът е
направил разходи в размер 2506,74 лева.
Ищецът смята, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинна
връзка с настъпилия инцидент, причина за който е неизпълнението на Столична
община да поддържа в цялост участъците на пътя, които са нейна собственост,
както и да ги стопанисва и да ги поддържа в добро състояние. Твърди, че в случая
ответникът не е изпълнил това свое задължение, поради което следва да носи
отговорност за причинените вреди. Предвид изложеното иска да бъде
постановено решение, с което Столична община бъде осъдена да му плати
претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, както и разноските по
2
делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва
предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на
настъпване на травматичните увреждания като сочи, че във връзка с инцидент от
11.03.2018г. от органите на МВР е получена информация, че ищецът е паднал на
пътното платно, а не на тротоара, както и че самият той пред полицията е заявил,
че е употребил алкохол, спънал се и така се самонаранил. Оспорва настъпването
на вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и поведението на
служители на общината. Оспорва предявените искове и по размер. Претендира
разноски за производството.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 11.03.2018г. в гр.София, около 03,00 часа на бул.
Васил Левски, ищецът е паднал и е получил травматични увреждания. Спори се
дали причина за падането е спъването на ищеца в дупка на тротоара, образувана
от разбита плочка или е паднал на уличното платно след като е употребил алкохол
и по този начин се е самонаранил.
За изясняване на обстоятелството при които е настъпил инцидентът, както и
за установяване на механизма му в първоинстанционното производства са
събрани гласни и писмени доказателства.
Свидетелят Х. Г. Х., твърди, че живее на бул. „Патриарх Евтимий“ и познава
ищеца повече от 10 години. Сочи, че случката с Т. станала на бул. Васил Левски.
Твърди, че в този период заедно с ищеца се състезавали в един клуб по петанк и
били на международни републикански първенства, като обяснява, че петанк е
френска национална игра. Спомня си, че били заедно да се почерпят в едно
заведение около НДК, като сочи, че по принцип не пият алкохол, а само някаква
малка бира и съвсем леки питиета и безалкохолни. Твърди, че тогава пили бира,
но съвсем по малко, като не били пияни. Сочи, че случката станала около 3 часа
сутринта, като двамата вървели от бул. Фритьоф Нансен към ул. Раковски и
разговаряли на общи теми-обсъждали спортен календар и сватбата на ищеца.
Твърди, че наблизо до пряката изведнъж левият крак на Т. пропаднал в участък с
липсваща плочка, той паднал и ударил лявата си ръка. Свидетелят твърди, че
помогнал на ищеца и повървели още малко, но след 10-20 метра той вече не
можел да върви от болката в ръката и седнал. Поддържа, че тогава викнали бърза
помощ. Сочи, че около тях имало хора, които им съчувствали- имало трима-
четирима души, непознати за него и именно те ги насочили да се обадят на бърза
помощ. Твърди, че линейката дошла след около 10 минути и качили ищеца в нея,
но не си спомня да е видял полицаи на мястото. Твърди също, че край тях минали
хора, които видели, че Т. е много зле и те се обадили за линейката.
Свидетелят С. С. В. твърди, че получили сигнал от дежурната част от 01 РУП
за човек, който лежи на платното между колите и вика за помощ. Спомня си, че
когато отишли на мястото, установили мъж, който лежал между автомобилите.
Обяснява, че там от едната страна е обособено като паркинг, автомобилите
паркират напряко на движението и между автомобилите има място. Твърди, че
човекът лежал между два автомобила; че полицаите го попитали дали е пострадал
3
от нападение, дали някъде има нараняване, а той отговорил, че изпитва болка в
крайник. Спомня си, че на мястото имало още две или три лица до човека -момиче
и момче, които според свидетеля били случайни минувачи, които видели, че лежи
човек там и смята, че именно те са се обадили за помощ. Твърди, че полицаите са
попитали пострадалия от къде е получил травмата, а той отговорил, че се е
наранил сам, че е паднал, а на въпроса им дали на това място е паднал, той казал,
че малко по-надолу. Свидетелят сочи, че със сигурност лицето лъхало на
алкохол, че било употребило алкохол, но това не било установено с техническо
средство. Спомня си, че падналият бил контактен, можело да се разговаря с него,
но отговарял, след като няколко пъти му се повтори въпроса. Свидетелят не може
да каже, дали нуждата да се задават по няколко пъти въпросите е заради болката,
която ищецът изпитвал, защото лежейки долу, нямало силно стенание за
нетърпима болка. Твърди, че мястото, на което е паднал не било уточнено, а
човекът твърдял, че паднал малко по-надолу в посока „Попа“, което според
свидетеля са около стотина метра. Сочи, че той казвал че е вървял от
кръстовището на бул. Патриарх Евтимий и бул. Васил Левски по посока НДК, че
се е спънал и паднал, като пострадалият не уточнил точно мястото. Свидетелят
няма спомен да е заявено, че има друг фактор, който да е спомогнал за падането.
Твърди, че не си спомня някой от присъстващите да е заявил, че е близък, приятел
или роднина на пострадалия.
Свидетелката Евгения Викторова Х. твърди, че ищецът бил на асфалта, а
главата му била облегната на тротоара на бул. „Васил Левски“. Твърди, че няма
спомен дали при ищеца на място е имало негови приятели или близки. Спомня си,
че той лъхал на алкохол и според нея не бил толкова адекватен, че да може да
отговаря въпроси. Твърди, че колегите й разговаряли с него, че Бърза помощ била
насочена и те изчаквали да пристигне. Спомня си, че след като дошла Бърза
помощ го качили в линейката и написали докладна записка. Обяснява, че след
като в докладната е написано, че са намерили лицето на бул. „Васил Левски” №
37, значи е така, като поддържа написаното в докладната. Твърди, че не е
забелязала пред № 37 да е имало ремонт или пътят да е разбит. Поддържа, че там,
където лежал ищецът, пътят не бил разбит.
Свидетелят Г. Ц. Г. твърди, че си спомня за случая, в който били извикани
като служители на МВР по сигнал от дежурната част, че е паднало лице в
безпомощно състояние. Спомня си също, че като отишли на мястото установили
лице от мъжки пол, лежащо до пътното платно до тротоара, като с него имало
едно момиче, което го придържало и свидетелят смята, че това момиче било
случаен минувач. Сочи, че ищецът бил в съзнание, адекватен, но лъхал на
алкохол; че те го попитали от какво се е наранил и от какво се оплаква, а той
заявил, че бил паднал някъде по тротоара. Твърди, че там, където ищецът лежал,
не са установили тротоарът да е разбит, а по-надолу не са ходили.
В първоинстанционното производство е представена по искане на съда
докладна записка № 225р - 9015 от 11.03.2018г. по описа на 01 РУ - СДВР - МВР
за 2018г. на ст. полицай Г. Ц. Г., според която полицаи Г. Ц. Г., С. В. и Е. Х. били
изпратени на бул. Васил Левски № 37 след сигнал за лице викащо за помощ.
посочено е, че на място служителите на реда са установили лице от мъжки пол,
което лежало на пътното платно до тротоара, пред бул. ,Васил Левски” № 37; че
до лицето са били двама души с посочени имена и ЕГН, които обяснили на
полицаите, че минавайки покрай адреса забелязали лице, което викало за помощ.
4
Органите на реда установили, че лицето се казва Д. С. Т. . Посочено е, че същият е
бил в съзнание, оплаквал се от болки в лявата ръка и заявил, че след употреба на
алкохол паднал и се самонаранил. Според докладната записка на мястото е
пристигнал екип на ЦСМП с д-р П. и линейка, които са транспортирали
пострадалия до болница„Н.И.Пирогов“.
Въз основа на представената по делото медицинска документация в
първоинстанционото производство е допусната и приета СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р Т. Г. Д. – С.-ортопед-травматолог, от чието заключение се
установява, че на 11.03.2018г. след падане на улицата ищецът е получил закрито
многофрагментно счупване на лявата раменна кост в долната трета. Според
експерта между травматичната увреда и описаното в документацията събитие има
причинно- следствена връзка. Посочено е, че обичайният процес на
възстановяване при този вид счупване е в рамките от 6 месеца до 1 година, при
нормален ход на оздравителния процес, като е уточнено, че при ищеца
възстановителният период е протекъл на два етапа - първият от 11. 03. 2018г. до
06. 12. 2018г. и вторият от 21.03.2019 г. до 18.05.2019г. Според вещото лице
ищецът все още има болки с непериодичен характер в лявата мишница при по-
продължителна работа с лявата ръка и при влажно и студено време, като пълно
възстановяване към момента не е настъпило - лявата раменна става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 15 %. Посочено е, че от направената
рентгенова снимка на 15.01.2020 г. се установява, че счупването на раменната
кост не е зараснало напълно - вижда се фрактурната ивица и в костта има 2
метални винта. Д-р Д. е посочила също, че ищецът е претърпял болки с много
голям интензитет непосредствено след инцидента за около 4-5 дни, болки с голям
интензитет за около 7-8 дни след това, а също така и за 4-5 дни след втората
операция на 21.03.2019г., като в останалите периоди от лечението интензитетът на
болките е намалявал постепенно, а след третия месец от първата операция - когато
е започнал активно раздвижване болките са били с по-голям към умерен
интензитет за около 1 месец. Отново е посочено, че ищецът има болки и
понастоящем - при по-продължително натоварване и работа с лявата ръка, при
влажно и студено време.
Вещото лице е установило, че общо за 7 дни ищецът е лежал в болница, като
по време на болничното лечение е опериран: на 13.03.2018г. за открито
наместване и фиксация на раменната кост с метална пластина и винтове, а на
23.03.2019г. за изваждане на металната пластина и част от винтовете; домашно-
амбулаторното лечение е продължило общо 323 дни; че пострадалият е ходил на
прегледи, превръзки, рентгенови изследвания и провеждал раздвижване на левия
горен крайник. Според д-р Д. извършените разходи, описани в приложените
документи, са направени във връзка с полученото травматично увреждане от
ищеца.
В откритото съдебно заседание д-р Д. е обяснила че в заключението е имала
предвид причинно-следствена връзка между счупването и падането.
От представените към исковата молба платежни документи-фактури,
фишове за платени амбулаторни услуги, рецепти и фискални бонове се
установява, че във връзка с проведеното лечение ищецът е направил разходи в
общ размер 2 506,74 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
5
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен
резултат. Според разясненията, дадени в Постановление № 7 от 30.10.1959г. на
Пленум на ВС отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда
при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.
В случая, както вече се отбеляза, не се спори, че на 11.03.2018г. в гр.София
ищецът Д.Т. е паднал на бул. Васил Левски и е получил закрито многофрагментно
счупване на лявата раменна кост в долната трета.
Не се спори и, че ответникът Столична община, в качеството си на
юридическо лице (чл.14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по
силата на закона-чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 Закона за пътищата, задължението да
осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт,
поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения
и тротоарите, велосипедните алеи и др., както и отстраняването на препятствията
и неизправностите във възможно най- кратък срок. Задължение за общината е
възложено и с разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ППЗП, според която в
тежест на общината е и организирането на дейностите по поддържане на
тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези и др. Съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най кратък срок.
Спорът между страните и пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията
във въззивната жалба на ищеца, е дали той е паднал на тротоара на бул. Васил
Левски, спъвайки се в дупка, образувана заради разбита плочка.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства не може
да обоснове извод, че вредите в разглеждания случай и търпените от ищеца болки
и страдания в резултат на получената от падането травма, са произтекли от
действия и/или бездействия на служители на общината, на които е било възложена
стопанисването и поддръжката на тротоара.
Въззивинят съд напълно споделя изводите на състава на СГС, че
свидетелските показания на полицейските служители, посетили мястото на
инцидента и изготвената от тях докладна записка, която не е оспорена от
пострадалия, опровергават по категоричен начин твърденията на ищеца относно
механизма, при който е получил увреждането. Тези доказателства категорично
сочат на първо място, че ищецът не е бил придружаван от свой приятел-
свидетелят Х. в нощта на 11.03.2018г.; че Т. е намерен от служителите на реда на
уличното платно на бул. Васил Левски, а не на тротоара; че сигналът до органите
на МВР е подаден от случайно преминаващи граждани, които са забелязали лице,
викащо за помощ; че самият ищец е заявил пред органите на полицията, че след
6
употреба на алкохол е паднал и се е самонаранил.
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля Х., които не се
подкрепят от нито едно събрано по делото доказателство и които са в
противоречие с показанията на останалите трима свидетели и докладната записка.
По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се
установява, че преди, по време или след падането свидетелят Х. е бил с ищеца.
Липсват доказателства за точното място на което е паднал Т. и за състоянието на
пътната настилка на мястото на падане и наличието на дупка върху нея.
САС дава вяра на показанията на свидетелите Г., Х. и В., които безспорно не
са заинтересовани от изхода на спора. Тези свидетели житейски логично,
убедително, безпротиворечиво и последователно са посочили, че след подадения
сигнал, отивайки на място, са намерили пострадалия да лежи на бул. Васил
Левски № 37, на пътното платно между паркирали коли, че е лъхал на алкохол,
както и че сам е заявил пред тях, в качеството им полицейски служители, че се е
самонаранил, като е паднал.
Не се установяват твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд, довели до неравнопоставеност на
страните в процеса и нарушаване на правото на защита на ищеца. Следва да бъде
посочено, че трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС приема, че
при предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по
чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични
увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие на
счупени/разместени плочки на тротоара, състоянието на тротоарното платно може
да бъде установено с всички доказателствени средства, съставляващи източници
на сведения за фактите, които подлежат на доказване. Така може да бъде
установен както механизмът на злополуката, така и състоянието на пътната
настилка. Релевантните обстоятелства-обстоятелствата при които е настъпил
инцидента, състоянието на тротоарното платно, механизма на произшествието
могат да се установяват и с гласни доказателства, като съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да
съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. В този смисъл
решение №149/22.12.2020 по дело №736/2020, IV ГО.
В случая, в първоинстанционното производство за установяване механизма
на инцидента ищецът е поискал единствено разпит на един свидетел, като това
искане е уважено от първоинстанционния съд. Липсват данни ищецът или
неговият процесуален представител да са поискали разпит на втори свидетел
относно установяване механизма на инцидента, да са поискали видеозапис от
намиращите се в близост до мястото на падането камери, както и да е поискана
поправка по реда на чл. 151 ГПК на протокола от съдебното заседание, проведено
на 03.07.2020г., както се твърди във въззивната жалба.
По изложените съображения въззивният съд намира, че на ищеца Д.Т. не се
дължи обезщетение по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вреди, които не са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Предявените от Т. искове
с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл.51, ал.1, чл.52 от ЗЗД
против Столична община са неоснователни и недоказани и като такива трябва да
бъдат отхвърлени.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
7
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят ищец дължи на въззиваемия
ответник разноските за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер 300 лева, на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 78, ал.8
ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4512 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №
5570/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 23 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Т. да плати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Столична
община юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер
300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8