№ 5319
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110169056 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника Н. Г. К.
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не
е заплатил дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: сумата от 709,63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба – 20.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва, начислена върху вземането на топлинна енергия в размер на 132,86 лв. за
периода от 15.09.2020г. до 02.12.2022г., сумата от 31,49 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 20.12.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение в
размер на 7,28 лв. за периода от 31.12.2019г. до 02.12.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. К. е депозирала отговор на исковата
молба, в който заявява, че е изплатила всички задължения за топлинна енергия в хода
на процеса – на 06.09.2023г. и на 15.09.2023г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище
по предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Безспорно
между страните, а и от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 112, том VI, рег. № 9971, дело № 948 от 15.12.2004г. по описа на
нотариус Мариела Калоянова, с рег. № 200 в НК и район на действие СРС, се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот – апартамент №15,
находящ се в гр.София, ул. „Ястребец“ № 9, бл. 4, вх. А, ет. 5. В качеството на титуляр
на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с
абонатен № 387930.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
2
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Бруната” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба
№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 713,38 лв. Ищецът
претендира сума в по-малък размер – 709,63 лв.
Спорен по делото е въпросът дали това вземане е погасено от ответника чрез
плащане.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че
ответникът действително е извършил твърдените от него на 06.09.2023г. и на
15.09.2023г. плащания в полза на ищеца в общ размер на 511,51 лв., които са
постъпили и са отразени в счетоводството на ищеца. Съгласно констатациите на
вещото лице със същите са погасени задължения за дялово разпределение за месец
07.2023г. и за месец 08.2023г. по фактури №********** от 31.07.2023г. и №
********** от 31.08.2023г., както и задължението по обща фактура №********** от
31.07.2023г. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., които задължения са след
исковия период. Отделно от това вещото лице е посочило, че в периода от 14.01.2023г.
до 18.07.2023г. ответникът е извършил и други плащания на обща стойност 702,85 лв.,
с които също са погасени задължения след процесния период. Съгласно заключението
на ССчЕ за процесния период няма погасени задължения чрез плащане, поради което
искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.31 от делото/, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 31,49 лв., поради което искът е
3
основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2019г. и 2020г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
4
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в настоящото
производство са в размер от 756,88 лв., представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещи лица по СТЕ и ССчЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция не е заявил искане, а и не е представил
доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 709,63
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №15, находящ се в гр.София, ул. „Ястребец“ № 9, бл. 4, вх. А, ет. 5, аб. №
387930, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 20.12.2022г. до плащането, както и сумата от 31,49 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 20.12.2022г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Н. Г. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
132,86 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 02.12.2022г. и за сумата от 7,28 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019г. до 02.12.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 756,88 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5