Решение по дело №1470/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.М.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.А.Д. ***, против Решение №55/17.05.2023г по АНД № 119/2023г по описа на РС - Провадия, ІІІ състав, с което е потвърдено НП №22-0324-001283/07.02.2023г на началника на РУ – Провадия в ОДМВР – Варна и наложената му Глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Касаторът релевира основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното решение и неправилно приложение на материалния закон, като по същество твърди такива, допуснати в производството пред АНО, вкл. и съдържателни недостатъци на АУАН и НП, и претендира отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни, а в алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав за попълването му с доказателства. като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява; с писмени бележки чрез пълномощника си поддържа жалбата и настоява за уважаването й.

Ответната страна – началника на РУ-Провадия чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Г.Г. е депозирал писмени бележки със становище за неоснователност на касационната жалба и искане за оставянето й без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Участващият в производството представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност и правилност на въззивното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с обжалваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че 21.11.2022г около 10:00ч И.И. управлявал л.а.“Хюндай Туксон“ с рег. №***, собственост на съпругата му Д.И., която пътувала с него, и се движел по път ІІІ-208 в посока гр.Айтос. Времето било дъждовно, а пътната настилка – мокра и кална. На километър 30 при спускане от наклона при с.Рояк към гр.Дългопол, на десен завой и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост И. загубил контрол над автомобила – той излязъл от пътя и се преобърнал по таван в дясно по посоката на движение. В разултат на удара съпругата на водача получила контузия на главата, а на автомобила били причинени материални щети. Пристигналият на място полицейски служител св.Камен Илиев възприел преобърнатия автомобил, а пострадалата пътничка вече била откарана с линейка. Св. Илиев огледал пътната обстановка, възприел, че пътното платно е мокро, като на самия десен завой имало и стичане на дъждовна вода, което според думите ме в откритото с.з. довело до „аквапланинг“ на автомобила. Полицейският служител огледал автомобила, причинените му материални щети и разговарял с водача за случилото се, след което му направил тестове за употреба на алкохол и наркотици – с отрицатален резултат. Констатациите си относно механизма на възникналото ПТП, причинениет щети и контузията на пострадалата св.Илиев описал в съставения от него протокол за ПТП. След като се установило, че пострадалата е получила само контузии, св.Илиев съставил АУАН против водача И. за извършеното административно нарушнеие, квалифицирано по чл.20 ал.2 от ЗДвП – за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост (мокър асфалт) е загубил контрол над автомобила, преобърнал се в дясно по посоката си на движение извън пътя и възникнало ПТП с материални щети. При личното предявяване на акта Илиев посочил, че няма възражения. С възражението в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН се твърди, че при съставяне на акта не били отразени правилно обстятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата обстановка, както и дали посочената в акта скорост е била несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя, релефа и др. Отправено е искане да не се налага глоба с НП, понеже И. нямал вина за случилото се. Така депозираното възражение било разгледано по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, и със Справка от 11.01.2023г било предложено оставянето му без уважение. Въз основа на АУАНбило издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП наложил на И.И. административно нарушение Глоба в размер на 200лв.

Въззивният съд изложил съображения защо кредитира показанията на св.Илиев като логични, последователни и непротиворечиви, и как същите мотивират възприетата от АНО и от съда фактическа обстановка.

При така установената фактология ПРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. конкретизирано описание на нарушението, позволяващо на И. да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания; направеното възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН е било разгледано и прието за неоснователно, въпреки че с него не са наведени спорни обстоятелства, които да бъдат разследвани. По приложението на материалния закон съдът приел, че санкционираното с НП административно нарушение е безспорно доказано, съставомерно и правилно квалифицирано. Посочил, че по делото е безспорно установено, че при управлението на лекия автомобил, собственост на съпругата му, на посочените в НП място и дата И. е изгубил контрол над автомобила, който е напуснал пътя в дясно по посоката му на движение и се е преобърнал – обстоятелства, които не се оспорват от водача. Въззивният съд приел, че при това управление на МПС И. е извършил нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът посочил че съобразно константната съдебна практика съобразена скорост е онази, при която ПТП би било избегнато; че тази скорост е обективно понятие и следва са се изясни налице ли е причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП, като следва да се има предвид, че с НП скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена. Предходният съдебен състав приел, че от доказателствата по делото е очевидно, че скоростта на движение на управлявания от И. л.а. не е била съобразена с условията на пътя – с мокрия асфалт и десния завой, в който се е стичала дъждовна вода. Наличието на вода и евентуално – на натрупана земна маса според твърденията и с въззивната, и с касационната жалба, очевидно са били препятствия на пътя, възникнали непосредствено преди инцидента, в резултат на дъжда, поради което и не е реалистично очакването местоположението им да е било обозначено с пътен знак, още повече, че те са с временен характер. Съдът е посочил, че според него в случая липсват доказателства за т.нар. „аквапланинг“, при който колелата на автомобила не контактуват с пътната настилка, а плуват във воден клин, и автомобилът става неуправляем. Но във всички случаи И. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управлението на МПС с несъобразена с конкретните пътни условия скорост би довело до нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като във възможностите на правоспособен водач с дълъг стаж, който познава правилата за движение, е да съобрази, че наличието на валеж от дъжд може да доведе до събиране на вода на пътното платно. Въззивният съд е приел, че ситуацията в този конкретен случай е била предвидима, а лошите атмосферни условия са факт, който сам по себе си следва да изостри вниманието на водача и да повлияе върху избраната скорост за управление на автомобила. Според изискването на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да се движат с такава скорост, че при необходимост да спрат при възникнала опасност за движението. След като в конкретния случай водачът не е могъл да спре и да избегне предвидимо препятствие, вместо което е загубил контрол над автомобила, той е напуснал пътното платно и е предизвикал ПТП, очевидно И. е управлявал с несъобразена скорост. Е на последно място съдът е посочил, че АНО правилно е избрал приложимата санкционна норма, и е наложил на нарушителя предвидената с нея глоба в абсолютния размер от 200лв, който не подлежи на редукция предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН. С тези съображения въззивният съд потвърдил изцяло НП.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Всички възражения на касатора са декларативни и неоснователни. В голямата си част те са идентични с тези във въззивното производство, обсъдени са подробно и мотивирано са отхвърлени с мотивите на проверяваното съдебно решение. Касаторът не сочи нови обстоятелства и различни аргументи, които да дават основание за ново обсъждане на същите въпроси или на такива, които до момента не са били предмет на разглеждане от съда. Твърденията, че при издаване на НП и при постановяване на оспореното решение са нарушени всички възможни процесуални правила, че нарушението е неосъществено/недоказано, че е неправилно квалифицирано, че касаторът изобщо не е извършил нарушение и прочие, са чисто декларативни, и не съдържат в себе си реално оспорване било на НП или на потвърждаващото го решение, което обективно лишава касационния съд от възможност да обсъди конкретно наведени релевантни възражения по см.чл.218 ал.1 от АПК.

В обобщение на изложеното – настоящият съдебен състав споделя изцяло крайния правен извод на ПРС, че като не е съобразил конкретните пътни условия и усложнената поради дъжда пътна обстановка, и не е взел мерки да съобрази скоростта на управление на МПС с тях, касаторът несъмнено е извършил вмененото му нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, в резултат на което не е успял да овладее автомобила и да спре при възникналата в завоя опасност, и е настъпило ПТП с имуществени и неимуществени вреди.

В заключение – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал релевираните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна или ревизия на акта му, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което следва да бъде оставено му в сила.

При този изход на спора претенцията на ответната администрация за разноски следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.7 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/17.05.2023г. по АНД №119/2023г. по описа на Районен съд – Провадия, ІІІ-ти състав, с което е потвърдено издаденото от началника на РУ – Провадия при ОДМВР - Варна НП № 22-0324-011283/07.02.2023г и наложената на И.М.И., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: