Решение по дело №644/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 233
Дата: 5 февруари 2024 г. (в сила от 5 февруари 2024 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20237080700644
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 233

 

гр. Враца, 5.02.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024г. /двадесет и трети януари  две хиляди  двадесет  и  четвърта  година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря   МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА  и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия  КОЦЕВА КАН дело №644  по  описа на  АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от  ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „М.-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника * О.В., против РЕШЕНИЕ  № 262 от 18.09.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 20231420200627 по описа на съда за 2023 г. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление №001460/31.01.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „М.-Д“ ЕООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“, както следва: по т.1 на основание чл. 209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 63, т.1 от ЗЗП и по т.2 на основание чл.209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 65, ал.1 от ЗЗП.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител на същия – ** С.Д. е постъпило писмено становище по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението намира за правилно, не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения от касатора, не е налице и нарушение на материалния закон. Моли за оставяне на решението в сила.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното решение на Районен съд  Враца е потвърдено Наказателно постановление № 001460/31.01.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „М.-Д“ ЕООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“, както следва: по т.1 на основание чл. 209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл.63, т.1 от ЗЗП и по т.2 на основание чл.209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл.65, ал.1 от ЗЗП. За да постанови този резултат въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН. При тяхното съставяне не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура. Констатираните нарушения са описани достатъчно ясно и пълно, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както в акта, така и в НП, поради което и правото на защита на дружеството - касатор не е било накърнено. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушения по чл.63, т.1 и  чл.65, ал.1 от ЗЗП, което е установено по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което и правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.209 от ЗЗП с налагане на имуществени санкции в предвидения  от разпоредбата минимални размер за така извършените нарушения. Същите са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответни на извършените нарушения и от естество да съдействат за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Не е налице и маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. В тези насоки са изложени мотиви от въззивния съд, въз основа на които и оспореното наказателно постановление е потвърдено в неговата цялост, като правилно и законосъобразно. С решението е осъдено дружеството–касатор на разноски в размер на 80.00 лева за юрисконсултско  възнаграждение.  

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено  при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни и  се  споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните  и обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вменените  две административни нарушения на дружеството - касатор, на посоченото правно основание. От доказателствата по делото се установява безспорно, че касаторът  в  качеството си на търговец е осъществил нарушението по чл. 63, т.1  и по чл.65,т.1 от ЗЗП, наложените наказания са правилно определени, в предвидения от нормата на закона минимален размер, както и не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН, както е приел и РС.  В случая нарушенията са  формални,  не се установява  да се отличават от останалите такива от същия вид, което да обосновава по-ниска степен на обществена опасност, респ. и  маловажност на деянията. Правилно е прието, че в производството по съставяне на  АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното, същите съдържат реквизитите  предвидени в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. 

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за  неоснователни. 

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в  размер от 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в  от ЗАНН,  Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение №262/18.09.2023г., постановено по  АНД  № 20231420200627 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца.

 

ОСЪЖДА „М.-Д“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,  разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.