Р Е Ш
Е Н И Е
№.............../...............2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав в публично
заседание на дванадесети януари 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОЯН
КОЛЕВ
С участието на секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1714/2021г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.4 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
Предмет на делото е жалбата, подадена от Г.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., издаден от старши инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, потвърден с писмо рег. №
МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020г. на директора на дирекция на „Местни данъци“
при община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци за имот с партиден № 2304121263001, находящ се в
гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ул. „Ниш“ №7; 5210231148004, находящ се в
гр. Варна, р-н „Младост“, Западна промишлена зона № 22; партиден № 5210231148008,
находящ се в гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Крали Марко“ №6, ет. 4Т и партиден №
5210231148010, находящ се в с. Тополи, за данъчни периоди 2014г. и 2015г. в общ
размер на 541,01 лева – главница, 309,04 лева – лихви.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като установените с него задължения заплатени по партида
2304121263001 до 2018г., включително. По отношение на недвижим имот, находящ се
в гр. **, за който е образувана партида се твърди, че задълженията са прехвърлени, съгласно чл. 14,
ал. 6 от ЗМДТ. В жалбата е направено възражение за изтекла давност. Моли акта
да бъде отменен в обжалваната част. Отправя искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Х.,
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита
издаденият АУЗ за правилен и законосъобразен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ МД-АУ-1215-1/18.09.2020 г., издаден от старши инспектор „КРД“ при дирекция
„Местни данъци и такси“, в тежест на Г.Ж.И. са установени задължения за данък
недвижими имоти и ТБО за данъчни периоди 2015г. – 2019г., в т.ч. и по отношение
на имот, находящ се в с. Тополи, с партиден № 5210231148010. С жалба рег. №
МД-Т20007273ВН/09.10.2020 г. И. е оспорил този АУЗ, тъй като част от имотите,
във връзка с които са му определени задължения за ДНИ и ТБО, вече не са негова
собственост, като е приложил Постановление за възлагане на недвижим имот от
08.05.2002г. на съдия-изпълнител към Варненски районен съд, Постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.10.2014г. на частен съдебен изпълнител,
Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2017г. на ЧСИ и два броя
нотариални актове за продажба на недвижим имот.
Във връзка с подадената жалба и представените към
нея постановления за възлагане на недвижими имоти е изготвена докладна рег. №
МД-Т20007273ВН_001ВН/03.11.2020 г. от Цветелина Недкова Борисова – старши
инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, до директора на
дирекция „Местни данъци“ при община Варна, в която е посочено, че има основание
за изменение на четири броя влезли в сила АУЗ, включващи установяване на
задължения за ДНИ и ТБО за имот, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена
зона № 22, с партиден № 5210231148004, и имот, находящ се в с. Тополи, с
партиден № 5210231148010.
Издадени са четири броя АУЗ с №№
МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., МД-АУ-1508-1/05.11.2020г., МД-АУ-1509-1/05.11.2020г.
и МД-АУ-1510-1/05.11.2020г. за изменение на четири броя влезли в сила АУЗ, с
които на Г.Ж.И. са установени задължения за ДНИ и ТБО.
С оспореният АУЗ № МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., на
основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл .4, ал. 1-5 ЗМДТ, съгласно подадени
декларации по чл. 14 ЗМДТ и на основание чл. 133, ал. 2 ДОПК, е извършено
изменение на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6215-1/07.07.2016 г., който не е обжалван и е влязъл в сила.
Представена е заповед № 2888/15.07.2019г., с която
са определени органи по приходите от общинска администрация и №
К-045/12.07.2019г., с която на 15.07.2019г. функциите на кмет на Община Варна е
наредено да се изпълняват от Пейчо Пейчев.
С писмо рег. № Т20007273_002ВН/05.11.2020г.
жалбоподателят е уведомен, че партидата за имот, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ с
партиден номер № 5310231148004 е закрита, считано от 31.10.2014г., а за имота,
находящ се в с. Тополи, с партиден номер № 5210231148010, партидата е закрита,
считано от 30.09.2017г., като са му изпратени и издадените 4 бр. АУЗ, от които
е обжалвал с жалба рег. № МД-Т20009270ВН/24.11.2020 г. АУЗ с №№
МД-АУ-1507-1/05.11.2020 г., МД-АУ-1508-1/05.11.2020 г., МД-АУ-1510-1/05.11.2020
г. по административен ред.
С писмо рег. № МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020 г.
директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е приел, че няма
основание за изменение на издадените актове и задълженията, описани в тях, се
дължат ведно със законната лихва към датата на плащане.
По делото са представени приходни квитанции за
платени задължения на каса на Община Варна, които се отнасят за имот с партиден
номер 2304121263001.
С оглед изясняване на спора, касаещ действителния
размер на неизплатените задължения, съдът е назначил съдебно – счетоводна
експертиза, вещото лице, по която да установи общия размер на дължимия от Г.Ж.
данък по ЗМДТ – ДНИ и такса битови отпадъци за имотите, описани в процесния АУЗ
№ МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., както и да установи процесния период, посочен в
акта от 2014 и 2015 г., налице ли са извършвани плащания и в какъв размер; в
случай, че има незаплатена част от задълженията, да ги посочи по вид, размер и
период. Вещото лице е изготвило заключението по назначената съдебно –
счетоводна експертиза в два варианта. В първия вариант вещото лице е изчислило
дължимите суми за ДНИ и ТБО суми, като е посочило, че общо за периода 2014
-2015г. жалбоподателят дължи за ДНИ сумата от 285,82 лв. - главница и 172,53
лв. – лихва, по отношение на ТБО е посочено, че дължимата сума е в размер на
232,17 лв. – главница и 136,51 лв. – лихва. Вещото лице при изготвяне на
заключението си е взело предвид представените квитанции за заплатени суми и е
посочило, че всички квитанции се отнасят за имот с партиден номер 2304121263001,
а по отношение на имоти с партидни номера 5210231148004, 5210231148008 и
5210231148010 не е установило документи за заплатени задължения. В заключение
експертизата сочи, че в обжалвания АУЗД са взети предвид направените плащания
по представените документи и определеното задължение за ДНИ за имот с партиден
номер 2304121263001 е остатък след направените плащания и същите възлизат в
размерите, посочени в Таблица 1. Във
втория вариант, изготвен от вещото лице е посочено, че ако се приеме, че всички
задължения за имот с партиден номер 2304121263001 за 2014 г. и 2015г. са изцяло
заплатени към 21.04.2016 г., то тогава задълженията по оспорения АУЗД по
партиди на имотите следва да бъде: общо за 2014 г. и 2015 г. за ДНИ 265,91 лв.
– главница и 161,02 лв. – лихва, по отношение на ТБО вещото лице е изчислило
232,17 лв. – главница и 136,51 лв. – лихви. В съдебно заседание вещото лице
сочи, че в процесния акт са правилно определени задълженията за данък „недвижим
имот“ за имот с партиден номер 2304121263001 и за този имот са признати
направените плащания по представените приходни документи. Вещото лице посочва
също, че лихвите са правилно определени и са начислени от 22.04.2016г. до
датата на издаване на процесния акт – 05.11.2020г. Заключението по назначената
съдебно – счетоводна експертиза е прието и неоспорено от страните.
По делото е приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на оспорения АУЗД. Същата е депозирана в предвидения в закона
срок, с оглед на което съдът
приемат, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на задължение №
МД-АУ-1507-1 от 05.11.2020 г. е постановен в изменение на предходно издадения АУЗ №
МД-АУ-6215-1/07.07.2016 г. При тази
хипотеза, субсидиарно приложим по аргумент на чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, е
реда предвиден в ДОПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 134, ал. 1 ДОПК, при наличие на основание за изменение по реда на чл. 133,
ал. 2 ДОПК, органът по приходите е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на
съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение
териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й,
с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски.
Посочената регламентация предполага волеви
акт на териториалния директор, който е формален. Изисква се постановяването на
писмен акт- заповед за възлагане. Доколкото не е предвиден различен ред за изменение
на АУЗ, се прилага реда за изменение на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, регламентиран в разпоредбите на чл. 133 и чл. 134, вр. чл.
112 ДОПК. В конкретния случай, Докладната с рег. № МД-Т2000727ВН_001ВН е
отправена в предвидения за това срок на 03.11.2020г.
Лице, чиято компетентност по делото е
неидентифицирана, е положило резолюцията „Да“ върху докладната, послужила като
основание за постановяване на обжалвания АУЗ за изменение. Предвид това, съдът
е възпрепятстван да извърши дължимата по закон проверка дали именно директорът
на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е разпоредил изменението на
предходно постановения акт за установяване на задължение. Следва да се
отбележи, че поради липса на форма, за така поставената резолюция е
безпредметно да се събират допълнително доказателства, тъй като в какъвто и вид
да са ангажирани, няма да санират липсата на писмена форма на разпореждането на
директора.
Гореизложеното нарушение обуславя и липса на
компетентност на органа по приходите, да подходи към постановяване на друг акт
за установяване на задължение, който по същество изменя предходния, до колкото
не е постановена заповед, въз основа на която се създава правомощие на органа
по приходите да подходи към изменение на вече постановения АУЗ. Няма спор, че
именно органа по приходите е компетентен, съобразно закона, да постанови
акт за установяване на задължение, но за
постановяването на акт за изменение на вече постановен акт за установяване на
задължение, регламентацията изисква опосредяващ писмен акт на директор дирекция
„Местни данъци“, който разрешава това изменение, какъвто в настоящото
производство не е представен.
В контекста на изложеното, след като изобщо липсва акт за възлагане от
компетентен орган, то и органа по приходите издал процесния акт за изменение на
предходен АУЗ не е разполагал с правомощията да го направи, поради което и
процесният АУЗ страда от пороци обуславящи неговата нищожност.
Нищожният акт не поражда последици, поради което е достатъчно само да се
обяви тази нищожност, без да се разглежда спора по същество. За пълнота обаче
съдът намира за необходимо да посочи, че се явява неоснователно основното
възражение на жалбоподателя, относно неспазен преклузивен срок по чл. 109 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 109,
ал. 1 ДОПК не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация.
Правилото на разпоредбата на чл. 109,
ал. 1 ДОПК следва да се тълкува, като се съобразява спецификата на
задълженията и механизма на декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на
задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на недвижим имот или при промяна
на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите
имоти, подадената веднъж декларация служи за определяне на задълженията за
всяка следваща година, тоест следва да се счита, че за всеки данъчен период е
подадена декларация.
ТБО е ежегодна местна такса, която се събира от
общините, съгласно чл. 6, ал. 1, б. “а“ ЗМДТ. В чл. 7, ал. 2 ЗМДТ е предвидено
заплащането на местните такси да се извършва в сроковете и по реда на този
закон. По делегация от чл. 9 ЗМДТ Общински съвет – Варна е приел Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна, според чл. 20, изречение първо от която таксата за
битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък
върху недвижимите имоти, т.е. на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим /аргумент от чл. 28, ал. 1 ЗМДТ/.
Между страните по делото не се спори, че
оспорените задължения по АУЗ са за ТБО и ДНИ за 2014 г. и 2015 година. В
настоящият случай погасителната давност за задълженията за ТБО и ДНИ за 2014г. и
2015г. не е изтекла. Съгласно чл. 171,
ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В случая за ДНИ и ТБО за 2014 г., погасителната
давност е започнала да тече от 1 януари 2015 г., като изтичането на 5-годишния
давностен срок е прекъснато през 2016 г. на основание чл. 172,
ал. 2 от ДОПК с издаването на АУЗ №МД-АУ-6217-1/07.07.2016 г.
Впоследствие погасителната давност е прекъсната отново на 05.11.2021 г. на
основание чл. 172,
ал. 2 ДОПК с издаването на процесния акт за установяване на
задължения.
С оглед изложеното оспореният АУЗ е издаден преди
да изтече срока по чл. 109 ал. 1 ДОПК.
Жалбата е основателна, макар
и да липсва в нея искане за прогласяване на обжалвания ревизионен акт съдът
може да го стори по свой почин на основание чл. 168, ал. 2 АПК.
При този изход на спора направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, предвид и
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът намира за основателно. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер
на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 10 лв.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, депозитът, в размер на
273,00 лв., по която е заплатен от бюджета на съда и следва да се възстанови от
ответната страна.
Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. ІІ-ро ДОПК
решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с
ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
физически лица, е окончателно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107,
ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1507-1/05.11.2020г., издаден от старши инспектор „КРД“ в
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, потвърден с писмо рег. №
МД-Т20009270ВН_001ВН/26.11.2020г. на директора на дирекция на „Местни данъци“
при община Варна, с който на Г.Ж.И. са установени задължения за данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот с партиден №№ 2304121263001,
находящ се в гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, ул. „Ниш“ №7; 5210231148004,
находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, Западна промишлена зона №22;
5210231148008, находящ се в гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Крали Марко“ №6, ет.
4Т и 5210231148010, находящ се в с. Тополи, за данъчни периоди 2014г. и 2015г.
в общ размер на 541,01 лева – главница, 309,04 лева – лихви.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 310,00 (триста и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати по сметка на Административен съд – Варна сума в размер на 273,00
(двеста седемдесет и три) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: