РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 30.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №5402 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.79 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД гр. София, представляван
от управителя Радослав Христов Велчев, чрез пълном. юрисконсулт Христина
Димитрова твърди, че на 05.08.2016г. “4финанс” ЕООД сключило с ответника Д.Л.М.
Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В заявката си ответникът поискал да му
бъде отпусната сума в размер на 500 лв, като заявил и използването на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредит
му бил отпуснат за 30 дни с падежна дата 04.09.2016г. На 21.08.2016г. във вр. с
т.8.1 и т.8.2 от ОУ ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит
в размер на 500 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер
1239.75 лв, от която 1000 лв главница, 24.67 лв договорна лихва за периода на
отпускане на кредита (30 дни) при уговорен договорен лихвен процент 40.83 % и 215.08 лв такса за експресно
разглеждане на заявките. Ответникът не погасил на падежа (04.09.2016г.)
дължимите суми и изпаднал в забава, при което “4финанс” ЕООД начислило
наказателна лихва, съгласно клаузите на договора за кредит. На ответника били
изпратени уведомителни писма на адреса, посочен от него в договора и съгласно
т.13.4 от ОУ към Договора за кредит №********** те се таксуват за сметка на
кредитополучателя. На 08.12.2016г. ответникът извършил плащане в размер на
420.00 лв, с което погасил договорната лихва, таксата за експресно разглеждане,
разноските за изпратените уведомителни писма, натрупаната до момента
наказателна лихва и част от главницата до размер на 982.75 лв, след което
престанал да погасява задълженията си. На 23.11.2018г. “4финанс” ЕООД сключило
с “Кредитреформ България” ЕООД Договор за прехвърляне на вземания (цесия) №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор за кредит №********** в общ
размер 1969.45 лв, от които 982.75 лв главница и 986.70 лв наказателна лихва за
периода от 09.12.2016г. до 22.11.2018г. – Приложение №1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания. На ответника е изпратено писмено
уведомление за извършената цесия чрез “Български пощи” ЕАД от “Кредитреформ
България” ЕООД, изрично упълномощен от цедента, което се е върнало с отметка
“непотърсена”. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумите 982.75 лв
главница по Договор за кредит №********** и 986.70 лв наказателна лихва върху
неизплатената главница за посочения в исковата молба период, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът Д.Л.М.
чрез назначения му особен представител заявява становище за неоснователност на
иска. Оспорва твърдението в исковата молба, че е прочел договора, бланката на
Стандартния европейски формуляр и ОУ и се е съгласил с тях, както и
твърдението, че е заявил искане за използване на незадължителната услуга за
експресно разглеждане на искането му за отпускане на кредит поради липса на
доказателства. Прави възражение за нищожност на посочената допълнителна услуга
в размер на 215.08 лв, защото съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управлението на
кредита. Възразява срещу договорната лихва за периода на отпускане на кредита в
размер на 24.67 лв поради липса на обяснение на какво основание е начислена.
Прави възражение за нищожност срещу размера на уговорения договорен лихвен
процент - 40.83 %, който е 4 пъти по-висок от размера на законната лихва (10
%), както и срещу размера на наказателната лихва - 986.70 лв поради липса на
доказателства за обосноваване на този неприемливо голям размер.
С протоколно
определение от 01.10.2020г. по делото на основание чл.214 и чл.233 ГПК съдът е
допуснал изменение на иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на наказателна лихва за
периода от 09.12.2016г.
до 22.11.2018г. чрез намаляването му на 194.91 лв.
По делото са представени писмени доказателства и е
назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените
Договор за кредит №**********/05.08.2016г., Договор за кредит №**********/21.08.2016г.
и 2 бр. Преддоговорна информация (л.82-85), сключени по реда на чл.6 от ЗПФУР, се
вижда, че “4финанс” ЕООД гр. София е предоставило на Д.Л.М., ответник, за срок
от 30 дни кредит в размер общо за 1000 лв (500+500), а кредитополучателят се е
задължил да погаси кредита на 04.09.2016г. Общо дължимата сума по кредита е
1239.75 лв, от които 1000 лв главница, 24.67 лв договорна лихва за отпускане на
кредита и 215.08 лв такса за експресно разглеждане. Видно от приложените на
л.66-67 разписка от 05.08.2016г. и от разписка от 21.08.2016г. за получаване на
пари в брой, ответникът е получил сумата 1000 лв по отпуснатия кредит.
Горното се
установява и от заключението на счетоводната експертиза.
От заключението на
експертизата, депозирано от вещото лице С.Т.Х., потвърдено и допълнено в
съдебно заседание на 01.10.2020г. се установява, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне сумата на датата на падежа, поради което от
05.09.2016г. кредитодателят “4финанс” ЕООД е започнал да начислява наказателна
лихва върху непогасената част от главницата. Същата се формира от сбора на
договорения лихвен процент 40.83 % , определен в специалните условия по
кредита, с добавка от 10 % лихва за просрочие, съгласно чл.13.2.а от ОУ (стр.12). На 08.12.2016г. ответникът е извършил плащане със сумата 420 лв
чрез платежно терминално устройство CASHTERMINAL,
като е погасил част от задължението си към “4финанс” ЕООД, а именно: 30 лв
разноски за уведомяване на просрочието, 133.00 лв наказателна лихва за забава
за периода от 04.09.2016г. до 08.12.2016г., 215.08 лв такса за експресно
обслужване (чл.2.4, чл.2.5 ОУ), 24.67 лв договорна лихва по кредита и 17.25 лв
от главницата. Непогасеното задължение по кредита е сумата 982.75 лв главница.
След 08.12.2016г. ответникът е преустановил погасяването на задължението си по
конкретния договор.
На основание Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) №BGF-2018-033/23.11.2018г. и Приложение №1/23.11.2018г. (л.18-21) “4финанс” ЕООД е прехвърлило на “Кредитреформ България” ЕООД вземанията
си по Договор №99169058003 в общ размер 1969.45 лв, от които 982.75 лв главница
и 986.70 лв наказателна лихва за периода от 09.12.2016г.
до 22.11.2018г. С уведомление за прехвърляне на вземания изх.
№7606/23.11.2018г. ответникът е уведомен за вземанията, които “4финанс” ЕООД е
прехвърлило на “Кредитреформ България” ЕООД и че “Кредитреформ
България” ЕООД встъпва в правата
на кредитор срещу него, поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор
има действие по отношение на ответника. Писменото уведомление,
изпратено на посочения в договора адрес на ответника, се е върнало с отметка пратката е “непотърсена”.
Съгласно чл.6 ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По смисъла на §1 от ДР
на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният
договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране)
и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние (уеб страницата на vivus.bg ).
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР). За доказването
на електронните изявления чл.18, ал.2 ЗПФУР препраща към Закона за електронния
документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 2017г. - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Процесният договор
за потребителски кредит е сключен на 05.08.2016г., поради което
приложение следва да намери действащият към този момент материален закон, а
именно Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в
редакцията му в ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 01.07.2011г.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕП електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл.3, ал.1 ЗЕДЕП).
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл.3,
ал.2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
от страната.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Доколкото конкретният договор за
потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника (три
имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следва да се приеме, че носи
неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП.
Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 ЗЕДЕП обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.1.8
от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на която се позовава ищецът в
исковата молба. В посочената клауза е предвидено, че с натискането на бутона “подпиши” от кредитополучателя се счита, че същият е подписал
всяка страница на договора за кредит, включително на Общите условия,
доколкото същите са представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и
който не позволява да бъдат изменяни. Съдът намира, че по силата на т.1.8 от Общите условия
страните са постигнали съгласие по смисъла на чл.13, ал.4, изр.2 ЗЕДЕП, че ще
признават стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду
си. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно
чл.180 ГПК. Тази доказателствена сила не само че не е оборена от събраните по
делото доказателства, но и се подкрепя от тях.
По делото са представени две разписки от 05.08.2016г. и от
21.08.2016г., издадени от “Изипей” АД, за извършен превод на сумите 500.00 лв
всяка, общо 1000 лв, с наредител “Вивус”, с получател Д.Л.М. - с посочени
лични данни (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на лична карта,
адрес), а като основание за превода е посочен номерът на двата договора за потребителски
кредит. Върху разписките е положен саморъчен подпис на клиента със саморъчно
изписване на двете му имена – Д.М.. Представените разписки представляват подписани частни свидетелстващи документи, които се ползват с формална
доказателствена сила (неоспорена по делото) относно авторството на
обективираните изявления, както и с доказателствена стойност относно
удостоверените неизгодни за автора факти. Ето защо съдът намира, че ответникът
е получил сумата общо 1000 лв (500+500) въз основа на сключен (-и) с “4финанс” ЕООД договор (-и) за потребителски кредит, с
което е завършен фактическият състав на реалния договор за заем.
Въз основа на гореизложените съображения съдът
намира, че са налице действителни договори за потребителски
кредит, по силата на които ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила. Съдът намира направените възражения в
т.см. за неоснователни.
За уважаването на иска с правно
основание по чл.86, ал.1 ЗЗД е необходимо да се установи
наличието на парично задължение и забава на длъжника.
По делото се установява, че длъжникът не е изпълнил
задължението си да върне на кредитора изцяло получената сума 1000 лева на
уговорения падеж, поради което е изпаднал в забава. От
заключението на експертизата се установява, че обезщетението за забава
(наказателната лихва) за периода от 09.12.2016г. до 22.11.2018г. възлиза на
194.91 лв. Вещото лице е заключило, че обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Въз основа на изложеното съдът намира за основателен
предявеният акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 ЗЗД
за присъждане на сумата 194.91 лв обезщетение за забава за периода от 09.12.2016г.
до 22.11.2018г.
Възражението за нищожност на клаузата за допълнителна услуга на основание чл.10а, ал.2 ЗПК е неоснователно.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда
възможност кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал.2 на
същата разпоредба се предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, видно от Общите условия, таксата за
експресно разглеждане е за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга
по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от
кредитора на искането за отпускане на кредита и/или допълнителен
кредит.
В случая тази опция е избрана и кредиторът е отпуснал още
един
кредит по искане на ответника.
Съдът намира, че събирането на така предвидената
такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит
представлява допълнителна услуга и е допустимо съобразно разпоредбата на чл.10а,
ал.1 ЗПК. Не могат да бъдат възприети наведените в отговора на исковата молба
доводи, че тази клауза е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.10а,
ал.2 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане на заявлението е свързана с
кандидатстването за кредит, докато таксите и комисионните, свързани с
усвояването или управлението на кредита, предполагат наличието на вече одобрен
и отпуснат кредит. Уговорката за заплащане на такса за експресно
разглеждане не заобикаля закона, тъй като тази допълнителна
незадължителна услуга не се включва в годишния процент на разходите по кредита
- т. 4.1 от Общите условия.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са
основателни и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите 982.75 лв главница по договори за кредит от 05.08.2016г. и от 21.08.2016г., заедно със законната лихва от предявяването на иска - 04.09.2019г. до окончателното изплащане и 194.91 лв наказателна лихва за
периода от
09.12.2016г. до 22.11.2018г.
Ответникът трябва
да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноските по водене на делото, както следва: 100 лв държавна
такса, 150 лв юрисконсултско възнаграждение, 200 лв разноски за особен
представител и 250 лв разноски за експертиза, съобразно представен списък на
разноските (л.100).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Л.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на “Кредитреформ
България” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, ул. “Шандор
Петьофи” №10, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, ЕИК *********, сумите 982.75 лв главница по договори за кредит от 05.08.2016г. и от 21.08.2016г., заедно със законната лихва от 04.09.2019г. до окончателното изплащане и 194.91 лв наказателна лихва за
периода от
09.12.2016г. до 22.11.2018г.,
както и 700 лв разноски по делото.
Решението е подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: