РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  155

24.07.2018 год., гр.Димитровград

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Д. Петрова, като разгледа докладваното от председателят НАХД № 291 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ПАЙНЕР" ООД със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, **************, ЕИК по Булстат *********- чрез представител, е депозирало жалба против наказателно постановление (НП) № 247607 F228297/ 21.02.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за това, че на 15.01.2016г. в гр.Димитровград не е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС в размер на 13045,39 лв. за данъчен период месец 12.2015г., а дължимият ДДС е начислен за данъчен период 01.01.2016г. - 31.01.2016г., на основание чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 652,27 лв.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на същото. Описано е нарушение- свързано с пропускане на изискуемия 3-месечен срок от установяването на нарушителя- за издаване на АУАН. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

 В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си представител, поддържа предявената жалба, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, пледира за отменянето му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - ТД на НАП – гр.Пловдив - чрез упълномощения си представител, оспорва подадената жалба. Счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно, без да има допуснати процесуални нарушения. По отношение на претендирания от жалбоподателя 3-месечен срок за издаване на АУАН, счита че този срок бил спазен, тъй като за установяването на самото нарушение било нужно да се съберат и анализират множество документи, да бъдат извършени проверки и едва тогава в крайният акт- протокола от извършената проверка, се установява нарушението като такова, а от там и нарушителя. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

 Районна Прокуратура – Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от органите на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, служителя Р.Г. установила, че „ПАЙНЕР" ООД-Димитровград, като регистрирано по ЗДДС лице, е издало фактура с № **********/06.01,2016г. на П.Г.П.за продажба на апартамент 7 и мазе 32 на 06.01.2016г. с данъчна основа в размер на 65 226,93 лв. и ДДС в размер на 13 045,39лв. Продажбата била документирана с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64 от 10.12.2015г.

Така длъжностното лице установило, че дължимият ДДС е станал изискуем през месец 12.2015г., когато е осъществено данъчното събитие съобразно датата на нотариалния акт. Извършила проверка за това дали дружеството е изпълнило задълженията си по чл.86, ал.1 от ЗДДС. В хода на проверката било отправено искане до жалбоподателя за представяне на документи, които с писмо вх.№ ВхР- 4057/15.12.15г. са постъпили при АНО. Допълнително в хода на проверката били изискани от АНО и други доказателства, изпратени от жалбоподателят и приети с вх.№ ВхР- 4057-1/19.05.2016г., и след това с вх.№ ВР 4057-2/30.05.2016г. Резултатите от проверката длъжностното лице документирала с Протокол № П-16002615209764-073-001/31.05.2016г. и установила, че тази продажба е посочена в дневника за продажби за м.01.2016г. и данъкът е включен в Справка-Декларация по ЗДДС за същия този период - месец януари 2016г.

Въз основа на констатираното от тази проверка и отразените обстоятелства в цитирания протокол от проверката, на 26.08.2016г. бил съставен акт за установяване

на административно нарушение № F228297 от 26.08.2016г.- от актосъставителя Р.Г., М.И. и С.Н. - свидетели по съставяне на акта. В АУАН е описано, че нарушението е извършено на 15.01.2016г. в гр.Димитровград, същото е открито на 31.05.2016г. Самото нарушение се състояло в това, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС в размер на 13045,39лв. за данъчен период месец 12.2015г.- вместо което дължимият ДДС е начислен за данъчен период 01.01.2016г. - 31.01.2016г.

АУАН е подписан от упълномощен представител на ДЗЛ и срещу разписка връчен на същия на 29.08.2016г.

На 21.07.2017г. е издадено обжалваното наказателно постановление №247607 F228297/ 21.02.2017г.  на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „ПАЙНЕР“ООД за описаното нарушение на чл.86, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 652,27 лв.

         НП е подписано от упълномощения представител на ДЗЛ и срещу разписка връчен на същия на 07.11.2017г., а жалбата против него е изпратена до адм.-нак.орган на 13.11.2017г. – видно от пощенското клеймо– т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН № F228297 от 26.08.2016г., наказателно постановление №247607 F228297/ 21.02.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, приетите като доказателства писмени документи- приложени по адм.-нак.преписка, както и от показанията на актосъставителя Р.Г., свидетелите по установяване на нарушението и на съставянето на акта по съставянето на акта М.И. и С.Н., които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- представляващо дружество- ЮЛ, на което по реда на ЗАНН и ЗДДС е наложена имуществена санкция в качеството му на ЮЛ за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

  Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Страните не спорят, че „ПАЙНЕР"ООД- ЕИК по Булстат: *********, като регистрирано по ЗДДС лице е издало описаната по-горе фактура на описаното лице за продажба на апартамент с посочени данъчна основа и ДДС. Тази сделка е  документирана с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64 от 10.12.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице (каквото е „Пайнер“ООД), за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ (фактура съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС), да посочи документа в дневника за продажби за съответния данъчен период и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период.

Видно от разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случая, когато не е издаден или не е издаден в законния срок- за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Т.е. в случая това е станало с подписването на нотариалния акт на 10.12.2015г., доколкото с този акт е прехвърлена собствеността върху имота. Така за дружеството е възникнало гореописаното задължение по чл.86, ал.1 от ЗДДС, като това задължение е възникнало от датата на подписване на нотариалния акт. На практика задължението е изпълнено, но не и в изискуемия период. Вместо да начисли изискуемия ДДС за данъчен период месец 12.2015г., дължимият ДДС е начислен за данъчен период 01.01.2016г. - 31.01.2016г.

Доколкото разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС е ясна относно сроковете, то от формална страна е налице осъществен състав на нарушението.

По тези обстоятелства страните не спорят, като възражението от страна на жалбоподателя е свързано с пропускането според него на 3-месечния срок за издаване на АУАН.

В случая обаче следва да се поясни, че законодателят ясно е визирал в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, че срокът за съставяне на акта е три месеца от откриване на нарушителя и две години от извършване на нарушението. В процесния случай, с данни за осъществено нарушение и конкретен нарушител, контролните органи са разполагали на 31.05.2016г.– датата на извършената проверка на дружеството, документирана с протокол. Тук също следва да се поясни, че действително извършваната проверка не е била започната и завършена в рамките на този ден, поради което и логично се достига до въпроса за момента, от който е било установено нарушението като такова, и открит нарушителя, предвид разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и преценката за спазване на сроковете за издаване на АУАН. Още повече, първите данни за извършено нарушение постъпили в хода на проверката, сочат към друг предходен момент за откриване на нарушението.

Но следва да се отбележи също така, че видно от Протокол № П-16002615209764-073-001/31.05.2016г. и от три броя  писма- изпратени от жалбоподателя, ведно с приложени документи, проверката сама по себе си изисква събиране и проверка на множество доказателства, касаещи проверяваното дружество. В тази връзка са и показанията на актосъставителя, според които се проверяват множество документи- дневници, справката-декларация, фактура, нотариален акт. Които действия очевидно отнемат време и въпреки, че е възможно на теория проверяващото лице на база откъслечни и непроверени първични данни да състави мнение за извършено нарушение, то това не би било обосновано и правилно. Напротив, проверяващото длъжностно лице е следвало да осъществи всестранна проверка и едва след събиране на всички относими документи, да анализира същите и тогава да приеме има или няма осъществено адм.нарушение. Тази констатация е направена за първи път със съставянето на протокола от проверката на 31.05.2016г. На практика това е първата обективно изведена и възможна дата, от която по смисъла на чл.34 от ЗАНН е започнал да тече срокът за издаване на съответния АУАН.

Поради което и това е началният момент, от който започва да тече 3- месечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр. второ, предл.1 от ЗАНН.

В същото време АУАН е съставен в двугодишния срок от извършване на нарушението. Поради което Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени предвидените в закона срокове за съставянето им.

Като цяло, при издаването на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съответно контролните органи и административно-наказващият орган са изпълнили задълженията си, предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирано нарушението, същото е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово изписаното, правилно е съобразен и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение.

Последвалата санкция е правилно определена на основание чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС.  Съобразно разпоредбата на посоченият текст на алинея 3, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Доколкото дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл.86, ал.1 от ЗДДС - не е изпълнило задължението си да начисли изискуемия ДДС за съответния данъчен период, като това е сторило по-късно – в 6-месечния срок,  правилно нарушението е свързано с административно-наказателна норма на чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС и по-конкретно към разпоредбата, предвиждаща имуществена санкция в размер на 652,27лв., доколкото именно тази хипотеза е осъществена в настоящия случай.

В тази връзка, съдът намира, че правилно е процедирано и при определяне на вида и размера на административното наказание. Не се откриха съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление, както нарушението, така и наказанието са правилно определени, поради което и следва обжалваното НП да бъде потвърдено- като законосъобразно и обосновано.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 247607 F228297/ 21.02.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за това, че на 15.01.2016г. в гр.Димитровград не е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС в размер на 13045,39 лв. за данъчен период месец 12.2015г., а дължимият ДДС е начислен за данъчен период 01.01.2016г. - 31.01.2016г., на основание чл.180, ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 652,27 лв. – като законосъобразно и обосновано.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

         Съдия :